На 1 декември 2019 г., първата неделя от Адвента, папа Франциск посети францисканското светилище в Гречио, където св. Франциск пресъздава първата Рождественска сцена. По време на посещението папата подписа Апостолическото писмо Admirabile Signum, за смисъла и значението на Рождественската сцена. В писмото се казва:
 

 

1. Омайният образ на рождественските ясли, толкова скъп на християните, никога не престава да буди удивление и почуда. Изобразяването на раждането на Исус е просто и радостно възвестяване на тайната на Въплъщението на Сина Божи. Рождественските ясли са като живо Евангелие, което сякаш изниква от страниците на Свещеното Писание. Докато съзерцаваме историята на Рождество, ние сме приканени да поемем на духовно пътешествие, привлечени от смирението на Бог, станал човек, за да срещне всеки мъж и всяка жена. Осъзнаваме, че любовта Му към нас е толкова голяма, че Той става един от нас, за да можем и ние на свой ред да станем едно с Него.
С това писмо бих искал да насърча красивата семейна традиция за пресъздаване на сцената на Рождество в дните преди Коледа, както и обичаят тя да бъде поставяна на работното място, в училищата, болниците, затворите и градските площади. Голямо е въображението и креативността, демонстрирани в използването на най-разнообразни материали за създаването на тези малки шедьоври на красотата. Научени сме още като деца от нашите родители и прародители да продължаваме тази прекрасна традиция, която е израз на богатството на популярното благочестие. Надявам се този обичай никога да не бъде забравен, а където е започнал да се губи, да бъде преоткрит и възроден.
 

 

2. Изобразяването на коледните ясли се основава на евангелските разкази за раждането на Исус във Витлеем. Евангелист Лука казва просто, че Мария „роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата.“ (2:7). И тъй като Исус е положен в яслите, сцената за Рождество е известна на италиански като presepe, от латинската дума praesepium, което означава „ясли“.
Идвайки на този свят, Божият Син е положен на място, където се хранят животните. Сеното става първото легло на Този, Който ще открои Себе си като „хлябът, слязъл от небето” (Йоан 6:41). Свети Августин, наред с други отци на Църквата, е впечатлен от тази символика: „Положен в яслите, Той се превръща в храна за нас“. (Проповед 189, 4). И наистина, сцената на Рождество ни открива множество тайни от живота на Исус и ги доближава до нас в нашето всекидневие.
 

Но нека се върнем към произхода на така познатите за нас коледни ясли. Да си представим, че се намираме в малкото италианско градче Гречио, близо до Риети. Там се е спрял свети Франциск, най-вероятно на връщане от Рим, след като на 29 ноември 1223 г. е получил потвърждение за своето Правило от папа Хонорий III. По-рано Франциск вече е посетил Светите земи, а пещерата в Гречио му напомнила за околността на Витлеем. Възможно е „Бедняка от Асизи“ да е бил възхитен от мозайките в римската базилика „Санта Мария Маджоре“, изобразяващи раждането на Исус, близо до мястото, където според древната традиция се съхраняват дървените платна от яслите.
 

Францисканските източници описват подробно какво се случва след това в Гречио. Петнадесет дни преди Коледа Франциск помолил един местен човек да му помогне да осъществи желанието си „да оживи паметта за младенеца, роден във Витлеем, за да можем да видим колкото е възможно повече със собствените си телесни очи неудобството на този младенец, как Той е лежал в яслите, и как, непосредствено до вола и осела, е бил положен на легло от сено.” . След като чул това, верният му приятел се заел веднага да подготви всичко, което светецът пожелал. На 25 декември братята дошли в Гречио от различни краища, заедно със селяни от околните села, които донесли цветя и факли, за да осветят святата нощ. Когато пристигнал, Франциск намерил пълни със сено ясли, вол и осел. Всички присъстващи изживели нова и неописуема радост от изобразената коледна сцена. А след това свещеникът отслужил тържествено Евхаристия над яслата, показвайки по този начин връзката между Въплъщението на Божия Син и Евхаристията. В Гречио не е имало статуи, сцената на коледните ясли е била пресъздадена и изживяна от всички присъстващи. 
 

Така започва тази наша традиция: всички, събрани радостно около пещерата, без дистанция между същинското събитие и хората, които споделят неговата мистерия.
 

Тома от Селано, първият биограф на свети Франциск, отбелязва, че тази проста и вълнуваща сцена е била съпроводена и от дара на едно чудодейно видение: един от присъстващите видял в яслата да лежи самият Младенец Исус. От Рождественската сцена на онази Коледа през 1223 г. „всички си тръгнаха с радост“ .
 

 

3. С простотата на този знак, свети Франциск извършва велико дело по евангелизацията. Учението му докосва сърцата на християните и до днес продължава да предлага просто, но автентично средство за изобразяването на красотата на нашата вяра. Всъщност мястото, където е устроена за пръв път тази рождественска сцена, изразява и предизвиква тези чувства. Гречио се е превърнало в убежище за душата, планинско убежище, обгърнато в тишина.
 

Защо коледните ясли събуждат такава почуда и ни вълнуват толкова дълбоко? Първо, защото те показват нежната Божия любов: Творецът на Вселената се принизява, за да приема нашата малкост. Дарът на живота, в цялата му мистерия, става още по-прекрасен, след като осъзнаем, че Синът на Мария е източник и подкрепа на всеки живот. В Исус, Отец ни отдава брат, който идва, за да ни потърси, където и да сме объркани или изгубени, верен приятел, който винаги е близо до нас. Той ни отдава Своя Син, Който ни опрощава и освобождава от нашите грехове.
 

Пресъздаването на Рождественските ясли в нашите домове ни помага да съпреживеем историята на случилото се във Витлеем. Несъмнено, Евангелията остават нашият източник за разбирането и съзерцанието на това събитие. В същото време нейното изобразяване в яслите ни помага да си представим този миг. Докосва сърцата ни и ни помага да навлезем в историята на спасението като съвременници на събитието, което е живо и реално, независимо от историческите и културни контексти.
По специфичен начин, сцената на Рождество още от момента на своя произход по времето на св. Франциск, ни приканва да „почувстваме” и „докоснем” бедността, която Божият Син поема върху Себе Си във Въплъщението. Косвено тя ни призовава да Го последваме по пътя на смирението, бедността и себеотрицанието, който ни води от яслите на Витлеем до Кръста. Тя ни приканва да Го посрещнем и да Му служим като показваме милост към тези братя и сестри, които са в най-дълбока нужда (срв. Мат. 25: 31-46).
 

 

4. Сега бих искал да се спра на различните елементи от Рождественската сцена, за да оценим техния по-дълбок смисъл. Първо, звездното небе, обвито в мрака и тишината на нощта. Изобразяваме това не просто от вярност към евангелския разказ, но и заради неговия символичен смисъл. Можем да помислим за всички онези мигове от нашия живот, когато сме изживели мрака на нощта. Но дори и тогава Бог не ни изоставя, а е там, за да отговори на най-трудните ни въпроси за смисъла на живота. Кой съм аз? Откъде идвам? Защо съм роден в този исторически миг? Защо обичам? Защо страдам? Защо ще умра? За да отговори на тези въпроси, Бог стана човек. Близостта Му носи  светлина, където е тъма, и показва пътя на тези, които са в тъмнина и сянка смъртна.  (срв. Лук 1:79).
 

Трябва да бъдат споменати и пейзажите, които са част от Рождественската сцена. Често са изобразявани руините на древни къщи или сгради, които в някои случаи дори заместват Витлеемската пещера и се превръщат в дом за Светото семейство. Тези руини вероятно са вдъхновени от „Златната легенда“ на доминиканеца Яков от Варацо от ХІІІ век, който предава езическото поверие, че храмът на мира в Рим ще се срине, когато Девата роди. Освен всичко друго, руините са видим израз на падналото човечество, на всичко, което неизбежно води към разруха, падение и  разочарование. Това изображение ни казва, че Исус внася новостта в един остарял свят, който Той е дошъл да изцели и изгради отново, да възстанови света и нашия живот в неговото първоначално величие.
 

 

5. С какво вълнение подреждаме планините, потоците, овцете и овчарите в сцената на Рождество Христово! Докато правим това, си спомняме, както и пророците са предсказали, че цялото творение се възрадва на идването на Месията. Ангелите и пътеводната звезда са знак, че и ние сме призвани да поемем към пещерата и да се поклоним на Господа.
 

„Да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. (Лук 2:15). Тези думи си разменят пастирите след ангелската вест. Тези красиви думи ни учат на един красив урок. За разлика от толкова много други хора, заети с толкова много неща, пастирите стават първите, които виждат най-същественото от всичко: дарът на спасението. Смирените и нищите приветстват Въплъщението. Пастирите отговарят на Бог, Който идва да ни посрещне в Младенеца Исус, като се отправят да Го посрещнат с любов, благодарност и благоговение. Благодарение на Исус тази среща между Бог и неговите деца води до раждането на нашата религия и пресъздава нейната неповторима красота, така прекрасно изобразена в Рождественската сцена.
 

 6. Обичайно към нашите Рождественски сцени добавяме много символични фигури. Първо, има просяци или други хора, които познават само богатството на сърцето. Те също имат пълно право да се доближат до Младенеца Исус; никой не може да ги изгони или отпрати далеч от яслите, които са толкова прости, че бедните се изцяло на своето място. Всъщност бедните са главни действащи лица в тази тайна, често те са първите, които разпознават Божието присъствие сред нас.
Присъствието на бедните и нископоставените в сцената на Рождество Христово ни напомня, че Бог стана човек, заради онези, които имат най-голяма нужда от Неговата любов и които Го молят да се доближи до тях. Исус, „кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29), се ражда в бедност и води обикновен живот, за да ни научи да разпознаваме какво е истинско важното и да водим съответния живот. Рождествената сцена ни учи, че не можем да се заблуждаваме от богатството и мимолетните обещания за щастие. На заден план виждаме двореца на Ирод, глух и закрит за радостните вести. Роден в яслите, сам Бог започва единствената истинска революция, която може да донесе надежда и достойнство на обезсърчените и прокудените: революцията на любовта, революцията на нежността. От яслата Исус възвестява, по мек, но могъщ начин, необходимостта споделянето с бедните да бъде път към по-човешки и братски свят, в който никой не е изключен или прокуден.
 

Децата, но и възрастните, често обичат да добавят към Рождественската сцена други фигури, които нямат видима връзка с евангелския разказ. И все пак, всяко по свой начин, тези нови причудливи фигури показват, че в новия свят, учреден от Исус, има място за всичко, което е истинско човешко и за всички Божии създания. От овчаря до ковача, от пекаря до музиканта, от жените, носещи вода до играещите деца: всички те говорят за всекидневната святост, радостта от извършване на обикновени неща по необикновен начин, родени винаги, когато Исус споделя своя божествен живот с нас.
 

 

7. Постепенно стигаме до пещерата, където виждаме фигурите на Мария и Йосиф. Мария е майка, която съзерцава своето дете и го показва на всеки посетител. Личността на Мария ни кара да разсъждаваме за великата мистерия, заобикаляща тази млада жена, когато Бог почуква на вратата на нейното непорочно сърце. Мария отговаря в пълно послушание на посланието на ангела, който я моли да стане Божията майка. Нейните думи „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38), показват на всички нас как да изоставим себе си, изпълнени с вяра в Божията воля. Със своето съгласие, Мария се превръща в майка на Сина Божи, не губейки, а благодарение на него, освещавайки своята непорочност. В нея ние виждаме Божията майка, която не пази своя Син само за себе си, а приканва всеки да се покори на Неговото слово и да го последва в живота си. (срв. Йоан 2: 5).
 

От страната на Мария, изобразен като защитник на Младенеца и Неговата майка, стои свети Йосиф. Обикновено той е изобразяван с жезъл в ръка, или носейки лампа. Свети Йосиф играе важна роля в живота на Исус и Мария. Той е пазителят, който неуморно защитава своето семейство. Когато Бог го предупреждава за заплахата на Ирод, той не се поколебава да тръгне и да избяга в Египет (срв. Мат 2: 13-15). А след като опасността отминава, той връща семейството обратно в Назарет, където трябва да бъде първият учител на Исус първо като момче, а след това като младеж. Йосиф пази в сърцето си великата тайна за Исус и неговата съпруга Мария, и като праведен човек, винаги се уповава на Божията воля и я следва в живота си.
 

 

8. Когато на Коледа поставяме в яслите статуята на Младенеца Исус, Рождественската сцена изведнъж оживява. Бог се явява като дете, за да го вземем на ръце. Под Своята слабост и крехкост, Той крие Своята сила, която сътворява и преобразява всичко. Изглежда невъзможно, но е истина: в Исус Бог беше младенец, и по този начин Той иска да разкрие величието на Своята любов: като се усмихва и отваря ръцете Си към всички.
 

Раждането на едно дете винаги събужда радост и почуда, то открива пред нас великата тайна на живота. Гледайки ярките очи на една млада двойка, вгледана в своето новородено дете, можем да усетим чувствата на Мария и Йосиф, които, вгледани в младенеца Исус, усещат Божието присъствие в техния живот.

 „Животът се яви” (1 Йоан 1:2). С тези думи апостол Йоан обобщава тайната на Въплъщението. Яслите ни позволяват да видим и докоснем това уникално и несравнимо събитие, което променя хода на историята, така че от този миг нататък времето ще бъде изчислявано преди или след раждането на Христос.
Божиите пътища са удивителни, защото изглежда невъзможно Той да пожертва славата Си, за да стане човек като нас. За наше изумление виждаме Бог да действа точно както ние: той спи, суче мляко, плаче и играе като всяко друго дете! Както винаги, Бог ни смущава. Той е непредсказуем, постоянно прави това, което най-малко очакваме. Рождественската сцена ни показва как Бог навлиза в нашия свят, но тя ни кара да размислим и как животът ни е част от Божия живот. Тя ни приканва да станем негови следовници, ако искаме да постигнем истинския смисъл в живота.
 

 

9. С наближаването на празника на Богоявление в коледните ясли поставяме статуите на Тримата мъдреци. Следвайки звездата, тези мъдреци от Изтока тръгват към Витлеем, за да открият Исус и да му предложат своите дарове от злато, ливан и смирна. Тези скъпи дарове имат алегорично значение: златото се отнася за царската власт на Исус, ливанът - за Неговата божественост, а смирната - за Неговата човечност, която ще изпита смъртта и гроба.
 

 

Докато съзерцаваме този аспект на Рождественската сцена, сме призвани да размислим за отговорността на всеки християнин да вести Евангелието. Всеки от нас е призван да носи радост за всички, като свидетелства със своите практически милосърдни дела за радостта от познанието на Исус и Неговата любов.
 

 

Мъдреците ни учат, че хората могат да дойдат при Христос от много далеч. Мъже с богатство, мъдреци от далеч, жадни за безкрайното, те се впускат в дълго и опасно пътешествие, което ще ги отведе до Витлеем (срв. Мат 2:1-12). Велика радост ги спохожда в присъствието на невръстния цар. Те не са учудени от бедната обстановка, а веднага коленичат, за да Му се поклонят. Коленичили пред Него, те разбират, че Бог, Който с върховна мъдрост ръководи хода на звездите, ръководи също и хода на историята, сваляйки силно от престолите и въздигайки смирените. Завръщайки се у дома, те със сигурност са разказали на останалите за тази изумителна среща с Месията и по този начин са поставили началото на възвестяването на Евангелието сред хората.
 

 

10. Застанали пред коледните ясли, ние си припомняме времето, когато сме били деца и с нетърпение сме очаквали да я направим. А тези спомени ни изпълват с още по-голямо съзнание за ценния дар, получен от онези, които са ни предали вярата. В същото време те ни напомнят и за нашия дълг да споделим нашето преживяване с нашите деца и внуци. Няма значение как е подредена Рождественската сцена, тя може винаги да е една съща, може да се променя от година на година.  Важното е, че тя говори на нашия живот. Където и да е поставена, каквато и форма да има тя, коледните ясли ни говорят за Божията любов, Бог, Който стана дете, за да ни накара да разберем колко близък е Той до всеки мъж, жена, дете, без значение на тяхното състояние.
 

Скъпи братя и сестри, коледните ясли са част от скъпоценния, но взискателен процес по предаване на вярата. Започвайки от детството и на всеки етап от нашия живот, те ни учат да съзерцаваме Исус, да изживяваме Божията любов към нас, да чувстваме и вярваме, че Бог е с нас и че ние сме с Него, неговите деца, братя и сестри, благодарение на този Младенец, Който е Божият Син и син на Дева Мария. И да осъзнаем, че тъкмо в това знание откриваме истинското щастие. Също като свети Франциск, нека и ние открием сърцето си за тази проста благодат, за да се вдигне от нашето удивление смирена молитва: молитва на благодарност към Бог, Който пожела да сподели с нас всичко и така никога да не ни оставя сами.
 

Издадено в Гречио, в Светилището на Рождество Христово, на 1 декември 2019 г., седмата от моя понтификат.
 

Франциск