Поле на свободата, Блаж, 2 юни 2019 г.

На 1 юни посещението на папа Франциск в Румъния продължи с пътуване до Богородичното светилище в Шумулеу Чук в Трансилвания, където той отслужи меса. След това той посети и Яш, където в катедралата на града проведе среща с младежи и семейства.

На следващия ден, 2 юни, папа Франциск посети Блаж, където отслужи Божествена литургия, на която беатифицира седем гръко-католически епископи - мъченици. На литургията папата произнесе следната проповед:

„Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?” (Йоан 9:2). Въпросът на учениците към Исус предизвиква поредица от действия и събития, които ще бъдат описани в Евангелието и ще посочат какво всъщност заслепява човешкото сърце.

Исус, както и учениците Му, вижда слепия по рождение човек. Той го признава и му отдава пълното Си внимание. След като стана ясно, че слепотата на този човек не е резултат от грях, Той „плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия“. А след това му казва да отиде да се умие в къпалнята Силоам. След като се измива, този човек, сляп по рождение, проглежда. Забележително е, че цялото чудо е разказано само в два стиха, а целият разказ по-нататък е свързан не със слепия човек, който е прогледнал, а със споровете, последвали неговото изцеление. Сякаш животът му и особено неговото изцеление не са интересни, освен като причина за спор, раздразнение и гняв. Човекът, изцелен от слепотата си, първо е разпитван от учудената тълпа, след това от фарисеите, които разпитват също и родителите му. Поставят под въпрос самоличността на изцеления, след това отричат делото на Бог, с обяснението, че Бог не работи в събота. Отиват толкова далеч, че да се съмняват, че човекът всъщност е бил сляп.

Цялата сцена и последвалия спор показват колко трудно е да бъдат разбрани действията и приоритетите на Исус, Който въвежда някого от периферията в центъра. Особено трудно е за хората, които мислят, че „съботата“ е по-важна от любовта на Отец, който иска всички хора да бъдат спасени (вж. 1 Тим. 2:4). Слепият човек трябва да живее не само със собствената си слепота, но и със слепотата на хората около него. Виждаме съпротивата и враждебността, които могат да изникнат в човешкото сърце, когато вместо да поставим в центъра хората, поставяме в центъра някакви интереси, етикети, теории, абстракции и идеологии, които успяват само да заслепят всичко около тях. Подходът на Господ е различен: вместо да се скрие зад бездействието или идеологическите абстракции, Той поглежда хората в очите. Вижда техните болки и тяхната история. Отива ди ги посрещне и не се оставя да бъде отклонен от дискусии, които не могат да изведат на преден план и да поставят в центъра истински важното.

Земята тук знае много добре колко много могат да страдат хората, когато една идеология или режим се наложи като правило над живота и вярата на хората, ограничавайки и дори елиминирайки способността им да взимат решения, ограничавайки свободата и полето им за творчество (Laudato Si', 108). Братя и сестри, вие бяхте принуждавани да страдате от начин на мислене и действие, които демонстрираха презрение към другите, станаха причина за прогонване и убиване на беззащитните и за заглушаването на гласовете не несъгласните. Мисля по-конкретно за седемте гръко-католически епископи, които имах щастието да беатифицирам. Пред лицето на жестокия натиск на режима, те демонстрираха непоколебима вяра и любов към своя народ. С голяма смелост и вътрешна твърдост приеха тежките условия в затвора и всеки вид малтретиране, но не се отрекоха от верността си към любимата им Църква. Тези пастири, мъченици на вярата, възприеха и предадоха на народа на Румъния ценно наследство, което можем да обобщим в две думи: свобода и милост.

Що се отнася до свободата, не мога да не отбележа, че отслужваме тази Божествена литургия на „полето на свободата“. Това многозначително място е образ на единството на народа, основано върху неговото религиозно многообразие. Всичко това представлява духовно наследство, което обогатява и отличава румънската култура и национална идентичност. Новите блажени изтърпяват страдания и отдават живота си, за де се противопоставят на една нелиберална идеологическа система, която ограничава основните права на човешката личност. В този трагичен период, животът на католическата общност е подложен на тежко изпитание от диктаторски и атеистични режими. Всички епископи и верни от Гръко-католическата църква, както и католиците от латински обряд, са подложени на преследвания и са затваряни.

Другият аспект на това духовно наследство на новите блажени е милостта. Упорството им в изповедта на своята вярност към Христос е съпроводено от готовността им да изстрадат мъченичество, без да показват омраза към техните преследвачи, а всъщност като им отговорят с кротост. Думите, изречени от епископ Юлиу Хосу докато е в затвора са красноречиви: „Бог ни е изпратил в този мрак на страданието, за да предложим своето опрощение и да се молим за обръщането на всички“. Тези думи са символ и синтез на отношението, с което тези блажени, в мигове на изпитание, поддържат своя народ в изповедта на вярата без компромис или търсене на отмъщение. Милостта, която те показват към техните мъчители е пророческо послание, тъй като приканва всички днес да победят гнева и възмущението с любов и опрощение, и да изживеят християнската вяра с последователност и смелост.

Скъпи братя и сестри, и днес сме свидетели на появата на нови идеологии, които се опитват да се наложат и да изкореняват нашите народи от богатите им културни и религиозни традиции. Форми на идеологическа колонизация, които обезценяват личността, живота, брака и семейството (срв. Amoris Laetitia, 40), предложения, които водят до отчуждение и които са атеистични, колкото тези в миналото, увреждат нашите млади хора и деца, като ги оставят без корените, чрез които те да могат да израстват (вж. Christus Vivit, 78). Тогава всичко става без значение, ако не служи на непосредствения интерес; хората са принуждавани да се възползват от другите и да се отнасят към тях само като към обекти (срв. Laudato Si ’, 123-124). Тези гласове, сеейки страх и разделение, се стремят да отменят и премахнат най-доброто, което историята на тези земи е завещала. По отношение на това наследство, мисля например, за Едикта от Торда от 1568 г., който забранява всички форми на радикализъм и който е един от първите в Европа, които утвърждават религиозната толерантност.

Бих искал да ви насърча да носите светлината на Евангелието сред вашите съвременници и да продължите, подобно на тези блажени, да се съпротивлявате на тези нови идеологии, които си пробиват път. Сега е наш ред да се борим, както те е трябвало да се борят в своето време. Свидетелствайте за свободата и милостта, като спомагате братството и диалога да надделяват над разделенията, и като насърчавате братството на кръвта, изникнало в периодите на страдания, когато християните, макар и исторически разделени, са се сближавали и обединявали. Скъпи братя и сестри, нека майчиният покров на Дева Мария, Светата Божия Майка, и застъпничеството на новите блажени, ви съпровождат по този път.

Източник: http://w2.vatican.va