„Чувствам задължението да изкажа болката и срама за непоправимите вреди, причинени от служители на Църквата на децата от тази страна“

В периода 15-22 януари 2018 г. папа Франциск е на своето 22-ро Апостолическо пътуване в чужбина. То включва посещение в Чили от 15 до 18 януари и в Перу от 18 до 22 януари 2018 г.
Първата среща на папа Франциск след пристигането му в столицата на Чили Сантяго беше с представители на гражданските власти и на дипломатическия корпус, акредитиран в страната, пред които той направи следното обръщение:
 

„Г-жо президент,
Членове на правителството на републиката и на дипломатическия корпус,
Представители на гражданското общество и на гражданските власти,
Госпожи и господа,
 

Радостен съм отново да бъда на латиноамериканска земя и да започна посещението си в Чили, страна, която е толкова близо до сърцето ми, която ме приветства и където получих образованието си на млади години. Бих искал времето, което ще прекарам тук, да бъде израз и на благодарността ми за начина, по който бях приветстван тогава. Това ме кара да се замисля за един стих от вашия национален химн: „Колко чисто, Чили, е твоето синьо небе / Колко чисти са ветровете, които веят в твоята земя / А земята, обсипана с цветя / е образ на самият Едем“ . Това е истинско хваление за тази земя, изпълнена с обещания и предизвикателства, но преди всичко с надежда за бъдещето.
Благодаря ви, г-жо президент, за вашите думи, с които ме приветствахте. Чрез вас бих искал да поздравя и прегърна целия чилийски народ от най-крайните северни региони на Арика и Паринакота до южния архипелаг с неговите „буйни води и полуострови“ . Голямото географско разнообразие ни дава усещане и за голямата културна полифония, характерна за тази страна.
 

Благодаря и на присъстващите членове на правителството, председателите на Сената, на Камарата на депутатите и на Върховния съд, както и на другите държавни органи и техните служители. Поздравявам и новоизбрания президент г-н Себастиан Пинера, който наскоро получи от чилийския народ мандат да управлява през следващите четири години.
 

През последните десетилетия Чили се отличи с демократичния напредък, който е основа за стабилно развитие. Неотдавнашните избори бяха доказателство за постигнатата от страната гражданската зрялост, което е особено важно през настоящата година, когато се отбелязва 200 години от декларацията за независимостта. Това е момент с особена важност във вашата история, тъй като той формира съдбата ви като народ, който се основава на свободата и закона и който макар и да е бил изправен пред страдания, понякога болезнени, все пак е успял да ги преодолее. Така вие успявате да укрепите и осъществите мечтите на вашите бащи основатели.
 

По този повод си спомням и забележителните думи на кардинал Силва Енрикес от неговата проповед Te Deum: „Ние – всички ние – сме автори на най-красивото произведение: нашата родина. На земната родина, която е предчувствие и подготовка за (небесната) родина, която няма граници. Тази родина не започва днес и не започва от нас, но тя не може без нас да израсне и да принесе плод. Затова ние я приемаме и се отнасяме към нея с уважение, с благодарност, като към задача, чиято реализация е започнала преди много години, като наследство, което вдъхва у нас едновременно гордост и посвещение.“
Всяко следващо поколение трябва да осмисли битките и постиженията на предходните поколения, като същевременно си постави още по-големи задачи. Добротата, наред с любовта, справедливостта и солидарността не са еднократни постижения, те трябва да бъдат осъществявани всеки ден. Не е достатъчно да се задоволим с това, което е постигнато в миналото, да изпитаме самодоволство, сякаш можем да пренебрегнем факта, че много от нашите братя и сестри все още продължават да страдат от несправедливости, които никой от нас не може да пренебрегне.
 

Изправени сте пред голямо и вълнуващо предизвикателство: да продължите да градите тази демокрация, за която мечтаеха вашите предци и която, извън формалните й страни, трябва да бъде място на среща за всички. Да я превърнете в място, където всеки, без изключение, се чувства призван да се присъедини към изграждането на дом, семейство и нация. На мястото, домът и семейството, наречени Чили: щедро и приветливо, богато с историята си, посветено на социалната хармония в настоящето, но и обърнало поглед с надежда към бъдещето. Тук можем да си припомним думите на св. Алберто Хуртадо: „Нацията е нещо много повече от нейните граници, от нейната земя, от планинските ридове и моретата, от езика и традициите – тя е преди всичко мисия, която да бъде реализирана“ .  Това е истинското бъдеще. А това бъдеще до голяма степен зависи от способността на хората и водачите да се вслушват.
 

Способността за вслушване е особено важно качество за тази нация, чието етническо, културно и историческо многообразие трябва да бъде опазено от партизанските духове, от опитите за налагане на господство, а вместо това да вдъхнови вродената способност на хората да заменят ограничените идеологии със здравословна загриженост за общото благо (което не би било благо, ако не бъде посветено на общността). Необходимо е да можем да се вслушваме: да чуваме безработните, които не могат да се издържат днес, а не могат и да осигурят бъдеще на своите семейства. Да се вслушваме в местните народи, често забравени, чиито права и култура трябва да бъдат съхранени, за да не бъде загубена част от идентичността и богатството на нацията. Да се вслушваме в мигрантите, които хлопат по вратата на страната в търсене на по-добър живот, но и които са изпълнени със силата и надежда да спомогнат за изграждането на по-добро бъдеще за всички. Да се вслушваме в младите хора и желанието им за по-широки хоризонти, особено в образованието, за да могат и те активно да участват в изграждането на Чили, за което мечтаят, като в същото време ги предпазваме от бича на наркотиците, които ограбват най-добрата част от тях. Да се вслушваме във възрастните, с тяхната голяма мъдрост и специфични нужди. Не можем да ги изоставим. Да се вслушваме в децата, които гледат към света с очи, изпълнени с удивление и невинност, в очакване да получат от нас конкретни отговори за достойно бъдеще. Тук се чувствам задължен да изразя своята болка и срам за непоправимите вреди, причинени на децата от някои служители на Църквата. Единен съм с моите събратя епископи, че трябва да поискаме прошка и да положим всички усилия, за да подкрепим жертвите, включително и като се посветим на задачата да гарантираме, че такива неща няма да се случат отново.
 

Чрез тази способност за вслушване ние сме призовани, особено днес, да обърнем внимание на нашия общ дом: да поощрим култура, която се грижи за земята и не се задоволява просто с реакцията на сериозните екологични проблеми. Това изисква смело възприемане на „различен поглед към света и начин на мислене, нови политики и образователни програми, начин на живот и духовност, които да се противопоставят на заплахите от технологичната парадигма“ , за да не бъде допуснато могъщите икономически интереси да надделяват над природните екосистеми, а по този начин и над общото благо на нашите народи. За това особено много може да ни помогне мъдростта на коренните народи. От тях можем да научим, че хората, които обръщат гръб на земята, и на всичко върху нея, никога няма да успеят да постигнат същинско развитие. Чили притежава дълбоко вкоренена мъдрост, която е способна да надмогне ограниченият потребителски възглед за живота и да възприеме мъдър подход към бъдещето.

Душата на Чили „призвание към живот, упорита воля за съществуване“. Това е призвание към всички и от което никой не трябва да се чувства изключен или ненужен. Призвание, което изисква радикално обръщане към живота, особено към тези форми на живот, които са застрашени.
Още веднъж благодаря за поканата да бъда сред вас и да срещна душата на вашия народ. Молете се Дева Мария от планината Кармил, майка и царица на Чили, да продължава да съпровожда и да спомага за осъществяването на мечтите на тази благословена нация.

Източник: www.zenit.org