Адвентът поставя началото на литургичната година в Католическата църква. Етимологията на тази дума се извежда от латинското adventus. Най-вероятно християните са взели това название от древен римски обичай. Тържественото влизане на императора в Рим, и преди всичко в храма по време на държавните празненства – неговото очакване и посрещане е било наричано adventus, тоест идване. А колко по-тържествено Божият народ очаква идването на Сина Божи, Спасителя на човешкия род.

ПЪРВИ СВЕДЕНИЯ

За пръв път Адвентът се споменава в един от декретите на синода, състоял се в испанския град Сарагоса през 380 г. По това време Адвентът се чества в Испания и Галия. С по-точни данни обаче разполагаме от V и VІ век. По подобие на Великите пости, Адвентът в някои страни е продължавал 40 дни, като е започвал от празника на св. Мартин (11 ноември) и е продължавал до Рождество. Постът е бил задължителен, макар и в малко по-лека форма, отколкото през Великите пости. Освен това е било задължително съпружеското въздържание, забраната за воюване и за шумни забавления.

 

В Рим обичаят за честване на Адвента датира от началото на VІ век. Той е включвал четирите седмици преди Рождество. Благодарение на първенството на римската литургия този обичай се е запазил в целия западен католически свят.

 

СЪЩНОСТТА НА ТОВА ВРЕМЕ

В същината на Адвента лежи тайната на първородния грях и фаталните последствия, които непослушанието на първите родители е навлякло на целия човешки род. При това отчайващо и безнадеждно състояние Бог пръв се обръща към човека и му дарява Своето опрощение: Божият Син ще стане човек и ще принесе удовлетворение на Бога Отца за греха на Адам. Тази истина е изразена по прекрасен начин в коледните песни. И така, основният смисъл на Адвента става не толкова догмата за греха, колкото възвестяването на спасението на човешкия род, неговото помиряване с Бога, Творец и Спасител.

Господ Бог, преди да изпрати на земята Спасителя, дълги години подготвя човешкия род за Неговото идване. Пределно общото обещание, което Бог дава в рая, ще бъде разширявано и изяснявано от Неговите пророци в подробности относно мястото, времето, народа и много други точни обстоятелства за идването и делото на Спасителя. Господ Бог избира също така един народ, който вярно да опази и да предава на поколенията месианската тайна.

Исус Христос вече се яви на нашата земя. Извърши Своята спасителна мисия. Но, както сам предрече много пъти, ще се върне при нас хората, за да извърши всеобщия съд на края на времената. Това ще бъде време на жътва, в което ще събере житото в житницата си, а плевелите ще хвърли в огъня. Господ Исус Христос няма да се яви вече като младенец, а като владетел и Господ: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни (хора) от други, както пастир отлъчва овце от кози.” (Мт. 25, 31-32)

ПОГЛЕД КЪМ ЛИТУРГИЯТА

Спасителният смисъл на Адвента обуславя съдържанието на литургиите. В продължение на четири седмици като в двугласна песен слушаме двойното очакване: Христос да дойде във възпоменанието на Рождеството и да дойде за равносметка с човешкия род и с всеки човек поотделно.

Първият глас е изпълнен с радостен копнеж и спомен за станалото в историята. Във втория глас звучи будност и несигурност; съзнание, че тази равносметка се отнася за цялата вечност – блажена или окаяна. Вторият мотив има сякаш известен превес в литургията през първата и втората седмица, а през следващите дни взема връх очакването във възпоменаването на Рождество Христово. Колкото по-близо са празниците на Рождеството, толкова по-жива и радостна е надеждата.

Красноречивата композиция на адвентната литургия в началото прочувствено призовава: „Ела, не се бави! Ела и ни освети! Научи ни на Твоите пътища!”, за да може в края да възвести: „Господ е близо!” Последните дни на Адвента (деветницата за Рождество Христово) имат особено радостен характер.

ДВЕ ЛИЧНОСТИ

Литургията на Адвента извежда на първи план две личности: Исая и Йоан Кръстител. Първият е въплъщение на въжделенията на Стария Завет. Той е роден около 770 г. преди Христа. Принадлежи към елита на израилския народ. Йерусалим е мястото, където се подвизава. Тържествено призован от Яхве като пророк, той ще изпълнява своята служба 40 години. Историята с основание го е нарекла „князът на пророците”, защото той е оставил най-много пророчества за Месията. Литургията на Адвента припомня точно тези пророчества. Ние не знаем много за последните години на пророка. Според юдейските хроники Исая е понесъл мъченическа смърт от ръката на цар Манасия, управлявал през 693-639 г. пр. Хр.

Втората личност, която Църквата въвежда в адвентната литургия, е св. Йоан Кръстител. Пророк Исая сякаш отваря Стария Завет, а Йоан сякаш го затваря. Той се намира на границата. Той не толкова предрича, колкото посочва Спасителя, Който вече е дошъл и ще започне Своята мисия. В замисъла на Църквата Йоан е „програмна” личност. Със своя живот и слово той трябва практически да посочи на верните по какъв начин да се подготвят за идването на Господа: чрез обръщане, скъсване с греха, отхвърляне на тъмнината и влизане в пълния блясък на спасителната Христова благост.

Поправянето на живота и промяната, отхвърлянето на стария човек и преобразяването в нов човек по примера на самия Исус – това трябва да бъде практическият плод на ежегодно празнувания спомен за Христовото рождество. Затова Църквата ни призовава с думите на Исая: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе. Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.” (Мк. 1, 2-3) 

БОГОРОДИЧНИЯТ МОТИВ

Още нещо, което характеризира Адвента: Богородичният мотив. Именно тя, Мария, е Якововата стълба от Божиите предначертания, по която слиза на земята Спасението. Тя е библейската дъга, предвещаваща помирението, края на гнева и наказанията! Измежду всички жени на земята тя е избрана за майка на Спасителя. Затова Мария е утринната звезда, предвещаваща края на нощта на очакването и близкия изгрев на Неговото идване. Колкото по-близо са Рождественските празници, толкова по-често и по-силно се чува Мариината нота, за да зазвучи в цялата пълнота през новогодишния празник на Божественото майчинство на Мария.

Целия смисъл на Адвента можем да определим с една дума: очакване. Ние цял живот очакваме нещо. Ако човек не очаква нищо, това означава, че не се надява на нищо, към нищо не се стреми; това е нещастен човек, духовно недъгав, клетник, ограбен от всякакви идеали и надежди. Адвентът е спомен за очакването на Спасителя в историята на човечеството; Адвентът е също очакването в ежегодния спомен за рождеството на Божествения Младенец; Адвентът е очакване на повторното идване на Исус Христос във величието на всеобщия съд. Най-сетне Адвентът е очакване на Бог в душата на всеки човек. Бог постоянно идва във всяка душа чрез Своята спасителна благодат. Въпросът е човек да не „проспи” този случай, нито да го пренебрегне, а да се устреми към Бог, докато смъртта го освободи от прегръдката на земята и го предаде в ръцете на Небесния Отец.

Източник: capucini.bg