Католическа Църква

КОЙ Е ПАПА ФРАНЦИСК

На 13 март 2013 г. за нов Върховен понтиф и 266-и наследник на Св. Петър беше избран Кардинал Хорхе Марио Берголио, който избра името Франциск. Конклавът, довел до този избор, започна във вторник, 12 март 2013 г. в Сикстинската капела на Ватиканския апостолически дворец с участието на 115 кардинали. Изборът беше оповестен на 13 март с бял дим, който излезе в 19.06 ч.

 

 

Избраният за папа Франциск е Кардинал Хорхе Марио Берголио, Архиепископ на Буенос Айрес, Аржентина. Роден е на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес. Учил е химическа техника, но след това решава да поеме пътя на свещенството и постъпва в Семинарията на Вила Девото. На 11 март 1958 г. той се премества в новициата на Компанията на Исус и завършва образованието си по хуманитарни науки в Чили. През 1963 г., след завръщането си в Буенос Айрес, получава образователна степен по философия от Семинарията на св. Йозеф в Сан Мигел.

 

 

Между 1964 и 1965 г. преподава литература и психология в колежа Имаколата в Санта Фе, а след 1966 г. е преподавател по същите науки в Университета Ел Салвадор в Буенос Айрес.

 

 

От 1967 до 1970 г. учи и получава образователна степен по богословие от Семинарията Св. Йозеф в Сан Мигел. На 13 декември 1969 г. е ръкоположен за свещеник. От 1970 до 1971 г. завършва третата пробация в Алкала де Хенарес, и на 22 април 1973 г. дава последните си обети.

 

 

От 1972 до 1973 г. е ръководител на новициата на Вила Валиари в Сан Мигел, където преподава и богословие. На 31 юли 1973 г. е избран за Провинциал на Аржентина и остава на този пост през следващите шест години.

 

 

От 1980 до 1986 г. е ректор на Философския и Богословски факултет на Сан Мигел както и пастор в енорията Сан Хосе в диоцеза на Сан Мигел. През март 1986 г. заминава за Германия, за да завърши докторската си дисертация. След това е изпратен от своите настоятели в Университета в Ел Салвадор и после в Кордоба, където служи като изповедник и духовен наставник.

 

 

На 20 май 1992 г. папа Йоан Павел ІІ го назначава за титуларен епископ на Аука и помощен епископ на Буенос Айрес. Ръкоположен е за епископ на 27 юни същата година в катедралата на Буенос Айрес от кардинал Антонио Карачино,  Апостолическия нунции Убалдо Калабрези и епископ Емилио Огненович.

 

 

На 3 юни 1997 г. е назначен за викариен епископ на Буенос Айрес, а на 28 февруари 1998 г. наследява кардинал Антонио Карачино като Архиепископ на Буенос Айрес и примас на Аржентина. От 6 ноември същата година отговаря и за католиците от източен обред в страната.

 

 

От 8 ноември 2005 г. до 8 ноември 2011 г. е бил президент на Епископската конференция на Аржентина.

 

Провъзгласен е за кардинал от блажения папа Йоан Павел ІІ на 21 февруари 2001 г., като получава титлата на Роберто Белармино (св. Роберто Белармин).

 

 

Като кардинал е бил член на Конгрегациите за Богослуженията и дисциплината за тайнствата; за Духовенството; и за Институтите за посветен живот и обществата за апостолски живот. Бил е също член на Папския съвет за семейството и на Папската комисия за Латинска Америка.


 

 

Източник: Vatican Information Service