На 17 октомври  2011 г. пресцентърът на Ватикана публикува Апостолическо послание (Motu Proprio) на папа Бенедикт ХVІ „Двери на вярата” (Porta Fidei), в което се казва:

„Дверите на вярата са винаги отворени за нас, те ни осигуряват достъп до живот в общение с Бог и ни предлагат вход към Неговата Църква. Този праг може да се премине, само когато Словото Божие е възвестявано и когато сърцето допусне преобразяващата благодат.

От началото на служението ми като Наследник на Петър, често съм говорил за необходимостта от преоткриване на вярата и необходимостта да осветим още по-ярко радостта и обновения ентусиазъм от срещата с Христа. (…) За разлика от миналото, когато съществуваше общ културен образец, основан на вярата и на вдъхновените от нея ценности, днес това вече е невалидно за големи части от обществото, поради дълбоката криза на вярата, засегнала много хора.

Всичко това ме доведе до решението да обявя Година на вярата. Тя ще започне на 11 октомври 2012 г., когато се отбелязват петдесет години от откриването на Втория Ватикански събор, и ще завърши на Празника на Христос, Небесния цар, на 24 ноември 2013 г. На 11 октомври 2012 г. се отбелязват също двадесет години от публикуването на Катехизиса на Католическата църква – текст, който моят предшественик Блажения Йоан Павел ІІ обяви с цел да покаже силата и красотата на вярата на всички вярващи.
Още повече, че темата на Генералната Асамблея на Синода на епископите, която свиквам през октомври 2012 г. ще бъде „Новата Евангелизация и възвестяването на християнската вяра”. Това е благоприятен повод за специален размисъл и преоткриване на вярата. Не за пръв път Църквата е призована да отбележи Година на вярата. Достопочтеният мой предшественик Божият раб Павел VІ обяви за Година на вярата 1967 г. в контекста на 1900 години от мъченическата смърт на светите Петър и Павел, от тяхното върховно свидетелство на вярата. В нейния край беше обявено Веруюто на Божия народ, чиято цел беше да потвърди същността на вярата, формирала през вековете наследството на всички вярващи, и тя да бъде потвърдена, разбрана, и осмислена отново, за да може да бъде последователно свидетелство в историческите условия, които се различава от тези в миналото.
Решението началото на Годината на вярата да съвпадне с петдесетата годишнина от откриването на Втория Ватикански събор ще помогне на хората да разберат, че текстовете, завещани от Съборните отци не са загубили нито стойността си, нито блясъка си (….) Бих искал също така да акцентирам върху това, което имах възможността да кажа за Събора няколко месеца преди да бъда избран за Наследник на Петър: „Ако тълкуваме и претворяваме решенията на Събора, водени от вярната херменевтика, те могат и ще бъдат още по-силно средство за все така необходимото обновление на Църквата.

Обновлението на Църквата преминава и чрез свидетелството на християните, призвани да озарят Словото на истината, което Господ Исус ни остави да заблести. Самият събор казва следното в Догматическата конституция Lumen Gentium: „Църквата (…) прегръщайки грешниците едновременно е свята и се нуждае от пречистване”.

От тази гледна точка Годината на вярата е призив за действително и обновено обръщане към Господ, Спасителя на света. В тайнството на Неговите смърт и Възкресение Бог е разкрил в пълнота спасителната Любов, а опрощавайки греховете ни Той ни призовава да променим живота си. Според св. Павел, тази любов ни въвежда в новия живот (…) Този нов живот, чрез вярата, променя изцяло човешкото съществуване според радикално обновителната реалност на възкресението. (…) „Вярата творяща чрез любов” се превръща в нов критерий, който променя изцяло човешкия живот.

Чрез Своята Любов Исус Христос привлича към Себе си хората от всички поколения – във всяка епоха той призовава Църквата и й поверява разпространението на Евангелието – задача, която е винаги валидна. Днес е необходимо Църквата да положи убедителни усилия за новата евангелизация, за да бъдат преоткрити радостта на вярата и ентусиазма от нейното възвестяване. Преоткривайки Неговата любов ден след ден, отдаването на вярващите на мисионерство ден след ден придобива сила и мощ, които никога не изтляват. Вярата израства, когато е изживявана като опит на получената любов и е възвестявана като опит на радостта и благодатта.

Следователно вярата израства и става по-силна само чрез нейното практикуване, няма друг начин да бъде придобита увереност в живота, освен чрез себеотдаването, в постоянство, в ръцете на любовта, която израства постоянно, тъй като има своя произход в Бог.

Тази година трябва да бъде отбелязана по подходящ и ползотворен начин. Трябва да усилим своите размисли за вярата, за да помогнем на всички вярващи в Христос още по-съзнателно и уверено да следват Евангелието, особено в епохата на такива дълбоки промени, които днес изживява човечеството. Ще имаме възможност да изповядваме нашата вяра във Възкръсналия Бог в нашите катедрали и църкви по целия свят, в домовете и сред семействата ни, за да може всеки да почувства необходимостта от познанието и предаването на следващите поколения на вярата на всички времена. Религиозните общности, църковните енории, както и всички църковни институции трябва да открият начин през тази година да направят публична изповед на Символа на вярата.

Искаме тази година да увеличи стремежа у всеки да изповядва вярата в пълнота и с обновена убеденост, с увереност и надежда. Тази година е също добра възможност за активизиране на изповедта на вярата в литургията, особено в Евхаристията, която е „срещата, към която е насочена цялата дейност на Църквата (…) както и изворът, от който произлиза цялата й сила”. Същевременно ние се молим вярващите да израстват в своя живот. Преоткриването на съдържанието на вярата, чрез изповедта, служението, живота и молитвата, и размисъла върху нейното действие е задача, която всеки вярващ трябва да приеме като своя собствена, особено през тази Година.

Християнинът никога не може да мисли вярата като частен акт. Вярата означава да решим да бъдем с Господ, за да живеем с Него. Решението „да бъдем с Него” ни насочва към разбирането на причините за вярата. Вярата, именно защото е свободно действие, изисква и социална отговорност в израз на това, в което човек вярва. (…) Изповедта на вярата е едновременно личен и общностен акт.  Основният субект на вярата е Църквата. Воден от вярата в християнската общност, всеки приема Кръщението, знак за навлизането в народа на вярващите, необходим за добиване на спасение.

Очевидно, познанието на същността на вярата е необходимо за съгласието, за придържането на интелекта и волята към Църквата. Познанието на вярата отваря дверите към пълнотата на спасителните тайнства, открити ни от Бог. Даването на съгласие означава също, че изпълнени с вяра, ние свободно приемаме пълното тайнство на вярата, защото пазителят на нейната истина е Бог, които ни се разкрива и ни позволява да опознаем тайнството на Неговата любов.

От друга страна, не трябва да забравяме, че в нашия културен контекст има много хора, които макар да не притежават дара на вярата, все пак искрено са отдадени на търсенето на смисъла и истината за техния живот и за съществуването на света. Това търсене е истинския „вход” към вярата, защото той ни извежда на пътищата, които ни водят към Божията тайна. Човешкият разум носи в себе си търсенето на това, което е „вечно и трайно”. Това търсене представлява вечният призив, вписан незаличимо в сърцето на човека в търсене на Единият, Когото ние нямаше да търсим, ако Той не ни беше позволил да Го срещнем. Вярата ни кани на тази среща и ни разкрива своята пълнота.

Ценен и незаменим помощник за постигане на систематично познание на същността на вярата е Катехизисът на Католическата църква. Това е един от най-важните резултати от Втория Ватикански събор. (...) Затова тази Година на вярата трябва да бъде също и повод за съвместно преоткриване и изучаване на фундаменталната същност на вярата, синтезирана систематично и органично от Катехизиса на Католическата църква (…) Катехизисът ни показва как Църквата е размишлявала върху вярата и е развивала доктрината, за да може да даде увереност на вярващите и на техния живот във вярата.
Следователно през тази Година Катехизисът на Католическата църква ще бъде средството, което ще окаже истинска подкрепа във вярата, особено на тези, които са в началото на пътя на своето формиране като християни, което е от огромно значение в нашия културен контекст. Затова помолих Конгрегацията за доктрината на вярата, в сътрудничество с компетентните ватикански дикастерии (ведомства), да състави през следващите месеци документ, с който да предложи на Църквата и вярващите насоки, как да живеят тази Година, в служба на вярата и евангелизацията.
Днес в много по-голяма степен, отколкото в миналото, вярата е подложена на поредица от въпроси, наложени от променения начин на мислене, което ограничава полето на рационалната увереност единствено до научните и технологични открития. Църквата обаче никога не се е страхувала да показва, че не съществува никакъв същински конфликт между вярата и истинската наука, защото и двете ни водят към истината, макар и по различни пътища.

През тази Година ще бъде важно да се върнем и към историята на нашата вяра, белязана от неразгадаемата тайна на взаимодействието на светостта и греха. Докато светостта подчертава великия принос на мъжете и жените за израстването и развитието на общността чрез свидетелството на техния живот, грехът следва да накара всеки един искрено и постоянно да се обърне към милостта на Отца, дарена всекиму.

Годината на вярата ще ни даде възможност да увеличим нашата благотворителност. (…) Вярата и благотворителността се нуждаят една от друга, като взаимно се подпомагат в следването на техните собствени пътища. Има много християни, посветили живота си на тези, които са самотни, маргинализирани или отхвърлени, както и на тези, които изискват в най-голяма степен нашето внимание и се нуждаят от нашата подкрепа, защото в тях е видно отражението на Христовия лик. Чрез вярата ние можем да открием лицето на Възкръсналия Бог в тези, които търсят нашата любов.

Достигайки края на дните си, св. Павел се обръща към своя ученик Тимотей да „следва вярата” със същото постоянство, както когато е бил момче. Поканата никой да не бъде ленив във вярата е отправена към всеки един от нас. Тя ни кара през целия ни живот да приемаме отново и отново чудесата, които Бог твори за нас. Насочена към това да събира знаците на времето, представени в историята, вярата кара всеки от нас да бъде знак за присъствието на Възкръсналия Бог в света. Това, от което светът се нуждае днес, е достоверно свидетелство на хората, чиито разум и сърце са озарени от Словото Божие, които са способни да отворят сърцето и разума на мнозина към търсенето на Бог и към истинския живот, животът без край.

Източници: Vatican Information Service, Радио Ватикана