Чешкият свещеник от Ордена на салезианите завещал да го погребат в Казанлък

"Искам да служа на младите хора, за да спася душите им", на това свое желание посвети живота си епархийският свещеник от Ордена на салезианите в Стара Загора Мартин Йилек. Чехът почина внезапно на 47 години на 19 февруари тази година, след като почти 20 години беше работил в България като представител на своя орден.

Както всеки монах, и отец Мартин написал рано своето завещание. Неговото било скромно - да го погребат в Казанлък - първия български град, в който бил стъпил за практиката си още като студент, и на погребението му вместо да носят цветя, хората да направят дарения за довършването на строителството на Спортно-образователният център на църквата "Света Дева Мария помощница на християните" в Стара Загора, който той приживе така и не успя да види завършен. Този център бе негова мечта. Идеята е в пететажната сграда да бъде открито първото у нас основно училище на Католическата църква. Само камбанарията на черквата там е висока 14 метра. В годините на строежа да се трудят като доброволци дори идваха негови роднини от Чехия.

Днес това негово завещание бе изпълнено. Чешкият свещеник ще почива навеки в българската земя. "Той вече ни чака на прага на Дома на Отеца, за да ни посрещне", каза в прощалното си слово епископът на Католическата епархия у нас Христо Пройков, който ръководи траурната служба за погребението на свещеника. И припомни думите на Свети Августин, че всеки живот има край, но този край не идва преди да е започнало нещо по-добро. Доброто при отец Мартин беше грижата му за най-бедните деца от ромската махала на Стара Загора "Лозенец". Приживе той казваше, че в тези почти 20 години, през които е в България, през образователния център на фондация "Дон Боско България", който той ръководеше, са преминали над 300 деца.

На погребалната церемония днес в Казанлък дойде елитът на Католическата църква у нас. До духовния водач на католиците епископ Христо Пройков застанаха епископите Румен Станев и Страхил Каваленов, много свещеници, както и монаси и монахини от всички ордени на Католическата църква в България.

Прозвучаха съболезнователни писма и траурни адреси от името на папа Франциск, от апостолическия нунций у нас и от българския посланик във Ватикана, от Ордена на салезианите.

В тях неизменно звучаха и слова на благодарност към майката на отец Мартин Йилек, която бе дошла да се прости със сина си от Чехия заедно с тримата му братя и сестра му. Останала рано вдовица, тя насочва младия Мартин към лоното на църквата. Сирачето е забелязано от салезианите и те му подават ръка за помощ, още докато момчето било на 8 години - така ще направи и той по-късно с други деца, които се нуждаели от помощ. За последно майка му се видяла с него преди 2 седмици, когато той бил в служебна командировка в Чехия и поискал няколко дни отпуск, за да се види със семейството си.

Автор: Ваньо Стоилов, вестник 24 часа