Ваше Високопреосвещенство монс. Лучано Суриани, Aпостолически нунций в България,

 

Ваше Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев, Софийско-Пловдивски епископ, с помощен епископ Негово Високопреосвещенство монс. Румен Станев,

 

Ваше Високопреосвещенство монс. Христо Пройков, епископ на Католическа епархия „Св. Йоан ΧΧΙΙΙ”

 

Ваше Високопреосвещенство монс. Страхил Каваленов, епископ на Никополска епархия 

 

Ваше Високопреосвещенство монс. Мартин Кметек – епископ на Измир, Турция

 

Ваше Високопреподобие отец Артур Хелстовски, Вицепровинциал на отците францисканци – конвентуалци,

 

 

Ваши Превъзходителства,

 

Уважаеми власти,

 

Преподобни свещеници, монаси и монахини, семинаристи,

 

Сестри и братя в Господа!

 

 

Думите на апостол Павел към неговия ученик Тимотей отекнаха в тази конкатедрала «Свети Йосиф», която свети Йоан Павел II  посети и където се спря да се помоли на 25 май 2002 г.: аз бях с него и имах възможност да чуя поздрава му заедно с вашия епископ, монс. Георги Йовчев, от много години начело на този диоцез, на когото папа Франциск пожела да дари помощен епископ, монс. Румен Станев, който да сътрудничи с него, проявявайки по особен начин внимание към столицата на България, София, мястото на своето пребиваване и мисия. 

 

Свети Павел преди малко разказа на Тимотей за страданията и процеса, които е трябвало да понесе, за самотата на този, който е бил предаден от едни и изоставен заради страх от други, за усещането, че земният му път е към своя завършек чрез даряване на живота: във всичко това, което може да е изглеждало като човешки поражения, той обаче обявява победа. Тя идва от това, че е опазил вярата, и от увереността, че Господ е застанал пред него и го е укрепил. Скъпи братя епископи, свещеници и верни от Католическата църква в България, латинска, и източна: вие също сте икона на онова, което Апостолът провъзгласи, защото вие самите или вашите родители и баби и дядовци преминахте през времето на голямата скръб, страданията на преследванията от тоталитарния режим, мъченичеството на някои ваши братя, епископи и свещеници, и монаси. Те са постоянствали в изповядването на вярата и сега са достигнали венеца на славата, който Господ е приготвил за тях. Вие също можете да кажете: Господ застана пред нас и ни укрепи!

 

2. Вие сте наследници на велика история: тук, когато градът се е казвал Сердика, се е състоял един от древните събори. На него се утвърждава отново вярата на Никейския събор, този, който формулира члена на вярата, признаващ божествеността на Сина срещу ереста на Арий. Заедно с всички Църкви сме на път към хиляда и седемстотната годишнина от Никейския събор през 2025 г., която за католиците ще съвпадне и с Юбилея на Въплъщението. Това не са просто годишнини, за да гледаме към миналото, а поводи да преоткрием ценното съкровище на нашата вяра и да я пречистим от всички онези отклонения, които дори в наши дни могат да се промъкнат, намирайки ни не толкова бдителни: не е достатъчно да кажем, че Исус е пример за човечност, Някой, Който се е грижил за малките и бедните, и дори че е имал смелостта да дари живота Си на кръста. Всички тези неща Той ги направи като Бог, предвечно Слово при Отца, Което стана плът. Това твърдение ангажира всички християни много преди всички последвали тъжни разколи и схизми: Никейския символ на вярата го провъзгласяваме все пак православни, католици и протестанти! Докъде е стигнала нашата вяра, нашето общо свидетелство за Евангелието на Христос, също заедно с нашите братя тук, в България, от Православната патриаршия?

 

3. Заедно с всички християнски деноминации в България вие сте наследници на мисията на Светите солунски братя Кирил и Методий. Искаме да ги възпоменем точно днес, докато честваме Световния ден на мисиите, като апостоли и евангелизатори, които са оставили да гори в сърцето им огънят на мисията. Тяхната интуиция е все още актуална: не само да направим Евангелието известно, но и да направим така, че всеки народ да може да го разбере и да го чуе да отеква като послание, което говори и достига до всеки лично, отвъд географските и езиковите бариери. По този начин те са били и инициатори на една култура, на една литература, на една цивилизация, правейки да бъде открит християнският опит като нещо, което кара да ферментира като кваса в тестото цялото човешко дело и цялото общество.

 

През вековете, като тях, други братя са идвали да ви посещават и да осигуряват развитието на апостолската мисия: мисля си за пасионистите, капуцините, успенците, за да припомня само някои от тях. Преоткрийте заедно скъпоценното съкровище, което ви е било предадено, и същевременно се запитайте какъв език се изисква от християните днес, за да направят Евангелието разбираемо и близко. Една препоръка посочи папа Франциск по време на посещението си отпреди три години, когато се срещна и след това разказа за опита от приемането на малките, бедните и бежанците. В България, врата и преход на Източна и Западна Европа, католическата общност днес може да стане майстор на творческата фантазия на милосърдието: древна и нова азбука, тази, която разпознава в другия брат и го нарича по име. Това не е политическа или социална програма, а това, което Писанието ни е разкрило.  Доказателство за това е първото четиво, взето от Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов: Господ е съдия, и у Него няма лицеприятие: Той не ще лицеприятетвува против сиромах и ще чуе молитвата на обиден; Той не ще презре молбата на сирак, нито на вдовица, кога тя ще излива просбата си. Който служи Богу, ще бъде приет с благоволение, и молитвата му ще стигне до облаците. Знаем добре, че кризата и бедността почукаха на вратите и на нашите семейства, и може би цяла Европа, дори и да не е бомбардирана, преживява военна икономика: все пак нека никой беден и уязвим човек не бъде забравен, и затова благодаря от името на Светия Отец на всички милосърдни работници в страната, на властите и на всички, които се трудят никой да не бъде изключен. В частност, благодаря за приноса ви за облекчаване на страданията на украинските бежанци, които са намерили подслон и на тази българска земя. По този начин вие сте верни на думите, които свети Йоан Павел II произнесе на площад „Александър Невски“ на 23 май 2002 г.: България, мост между Източна Европа и Южна Европа, духовен кръстопът, земя на среща и взаимно разбирателство... Искам да отдам публично почит на това традиционно гостоприемство на българския народ, като припомня заслужилите усилия, положени за спасяването на хиляди евреи по време на Втората световна война.

 

4. В настоящото време се пада на всеки от нас, както на отделните личности, така и на общностите, чак до големците на народите, да избере как да застане пред Господ: с надменния и горделив поглед на фарисея от Евангелието, което чухме, който провъзгласява собственото си величие и съвършенство вместо това на Бог, Отец и Творец, или със смирението на митаря, който осъзнава собствената си нищета и грях и не може да вдигне поглед? Само такова отношение оставя място за Христос, защото позволява Той да бъде Този, Който идва и ни повдига, прощава ни в Своята Пасха на смъртта и възкресението. Митарят се бие в гърдите точно както тълпите, които си тръгват от Голгота: „Като си спомниха за случилото се, те се върнаха, биейки се в гърдите“. Не са съумели да погледнат към Исус и да Го приемат, но на кръста, виждайки Го да умира така, се оставиха да бъдат гледани и осъзнаха собствената си нищета и грях. Европа, светът не се нуждаят от горделиви лидери, които сеят разруха и смърт: малките и бедните, от мястото на своето унижение и страдание, искат от всички властимащи да се бият в гърдите и да се помирят.

 

5. Тук е живял и служил като апостолически легат този, който бе Папата на Събора и на „Pacem in Terris“, в разгара на Кубинската ракетна криза: Анджело Джузепе Ронкали, Папа Йоан XXIII. Свети Йоан Павел II в България припомни, че също оттук християнството преминало и на други територии, достигайки чак до древната Киевска Рус и разширявайки се след това към Москва и други източни области. От почти 250 дни, заради конфликта в Украйна, същият път на Евангелието, минал през България, бива изминаван обратно от оръдия на смъртта и разрушението, и така небето е набраздено не от дъгата на завета на мира, а от оръдия на разрушението, които опустошават населените места и тяхното население.

 

Затова, чрез застъпничеството на Всесветата Божия Майка, Пресветата Дева Мария, на светите Кирил и Методий, Климент Охридски, на светите папи Йоан XXIII и Йоан Павел II, Господи, молим Те: дари на света мир! Дай на сърцата да се обърнат, прогони всяко фарисейство, което унищожава, и ни направи смирени митари, способни и желаещи да посрещнат този нов живот, който само Ти можеш да ни дариш! Амин.