Днес, 22.2.2022 г. в енорията Св. Йосиф в София, се състоя среща на настоятелите на богопосветените служещи в България. Домакин беше негово преподобие отец Ярослав Бабик, Председател на Конференцията на богопосветените. 

 

Срещата започна в 10 часа и всички участници споделиха своя опит за работата си в България в присъствието на Н.Впр. епископ Страхил Каваленов, отговорен от Епископската конференция за монасите и монахините в България. Присъстваха също епископ Христо Пройков, председател на Епископската конференция и монс.  Джорджо Кеца, Шарже д’афер а.и. на Апостолическата нунциатура в България.

 

 

В светлината на празника в словото си на литургията, монс. Страхил Каваленов благодари на монасите и монахините, които работят в България. Въпреки, че не са многобройни, той сравни техния брой с този на апостолите, които Христос избра, начело със Свети Петър, на които повери зараждащата се църква. Епископът ги насърчи и окуражи в тяхната работа и им даде своя благослов, а на един от тях, който досега работеше в неговата епархия – отец Ярослав Барткиевич поднесе писмен адрес на благодарност и отличителен знак на Никополската епархия в знак на признателност и пожела успешна нова работа в поверената му мисия в Епархия „Свети Йоан XXIII“ – София, за католиците от източен обред.   

 

 

 

В края на литургията монс.  Джорджо Кеца и този път на български език отправи приветствено слово към богопосветените, което публикуваме.

 

Скъпи сестри и братя, 

 

Много са причините за радост от това, че сме заедно - в Матей 18:20 четем:  защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 

Светият Отец Франциск наскоро, по случай 75-тата годишнина от Апостолическата конституция PROVIDA MATER ECCLESIA, обръщайки се към председателката на Световната конференция на монашеските общества, каза: Моля ви днес да обновите този дух на изпреварване на пътя на Църквата, да бъдете стражи, които гледат Нагоре и напред, със Словото Божие в сърцето и любовта към братята и сестрите в ръка. Вие сте в света, за да свидетелствате, че той е обичан и благословен от Бог. Вие сте помазани за света, който очаква вашето свидетелство, за да получи достъп до свобода, която дава радост, която подхранва надеждата, която подготвя бъдещето. 

 

И отново в проповедта от 2 февруари т.г. насърчаваше: „Да се спрем просто на трите действия, които подтикнаха Симеон и Анна, и да се оставим да минат през нас някои важни въпроси за нас, особено за богопосветения живот“. 

 

Първият въпрос е: от какво сме подтиквани? От кого се оставяме главно да бъдем подтиквани: от Светия Дух или от духа на света? Всеки ден Симеон и Анна се отправят в Храма, всеки ден очакват и се молят, като нас, макар че времето минава и сякаш не се случва нищо. Чакат цял живот, без да се обезсърчават и без да се оплакват, оставайки верни всеки ден и подхранвайки пламъка на надеждата, която Духът е разпалил в сърцето им. 

 

Втори въпрос: какво виждат нашите очи? Каква представа имаме за богопосветения живот? Да имаме мъдростта да гледаме – нея я дава Духът: да гледаме добре, да измерваме добре разстоянията, да разбираме реалностите. 

 

И накрая, трети въпрос: какво държим в обятията си? Когато Симеон взема в обятията си Исус, неговите устни произнасят думи на благословия, на възхвала, на удивление. А ние, след толкова години на богопосветен живот, загубили ли сме способността да се удивляваме? Или имаме още тази способност? Трябва да се изпитаме относно това, трябва да молим за благодатта на удивлението, удивлението пред чудесата, които Бог прави в нас. Когато обятията на един богопосветен, на една богопосветена не прегръщат Исус, прегръщат празнотата, която се опитват да запълнят с други неща, но я има празнотата. Да прегръщаме Исус с нашите обятия: това е знакът, това е пътят, това е „рецептата“ за обновлението. 

 

Да се запитаме какви мотиви подтикват нашето сърце и нашето действие, каква е обновената представа, която сме призвани да култивираме, и най-вече, да вземем в обятията си Исус. Макар че изпитваме трудности и умора, да правим като Симеон и Анна, да очакваме търпеливо верността на Господ. 

 

Пожелавам Ви всеки миг от Вашия живот да бъде това: да очаквате верността на Господ. 

 

 

На добър път и благодаря за това, което сте! 

 

 

Монс. Джорджо Кеца

Шарже д’афер а.и.

 

 

Срещата завърши с провеждане на избори за нов Управителен съвет. 

За председател на Конференцията бе избран Отец Михал Шлахцяк от обществото на отците Възкресенци.

За вицепрезидент беше избрана Сестра Йоанна Тончева от обществото на  сестрите Евхаристинки.

Съветници станаха:

Отец. Петр Цвъркал от обществото на отците Салезиани;

Сестра Елка Станева от Конгрегацията на сестрите Францисканки мисионерки на Пресвятото сърце Исусово;

Отец Ярослав Барткиевич от ордена на малките братя Конвентуалци.