1. Христос е жив! Той е нашата надежда и най-прекрасната младост на този свят. Всичко, докоснато от Него, става младо, ново и пълно с живот. Затова и първите думи, с които бих искал да се обърна към всеки млад християнин, са следните: Христос е жив и иска и ти да бъдеш жив!

2. Той е в теб, Той е с теб, Той никога не те изоставя. Колкото и далеч да се скиташ, Той, Възкръсналия, винаги е тук, Той те зове и очаква да се завърнеш при Него и да започнеш отначало. И когато почувстваш, че залиняваш от скръб, от възмущение или страх, от съмнение или провал, Той винаги ще бъде до теб, за да възвърне силите и надеждата ти.

3. Към всички вас, млади християни, се обръщам, и то с вълнение, с това Апостолическо насърчение, писмо, чиято цел е да припомни някои убеждения, родени от вярата ни и в същото време да ви насърчи да израствате във вашата святост, както и в посвещението ви във вашето лично призвание. Но тъй като това насърчение е също част от съборния процес, с него се обръщам и към целия Божи народ, както към пастирите, така и към верните, защото всички ние сме изправени пред необходимостта и сме призвани да мислим за младите и в полза на младите. Затова на определени места ще се обръщам директно към младите хора, а на други ще изложа по-цялостни въпроси, които стоят на вниманието на Църквата.

4. Вдъхновен съм от богатството от размисли и мнения, изложени на Събора, проведен миналата година. Тук не мога да цитирам приноса на всички тях, но те могат да бъдат прочетени в Заключителния документ. Опитах се при написването на това послание да обобщя предложенията, които намирам за най-значими. Така моите думи ще бъдат повторение на многобройните гласове на вярващи хора от целия свят, които представиха своето мнение на Събора. А младите хора, които не са вярващи, но пожелаха да споделят своето мнение, поставиха проблеми, които на свой ред ме накараха да задам нови въпроси.

ПЪРВА ГЛАВА

КАКВО КАЗВА БОЖИЕТО СЛОВО ЗА МЛА­ДИТЕ ХОРА?

5. Нека почерпим от богатството на Свещеното писание, което често говори за младите хора и за това как Господ се доближава до тях, за да ги срещне.

В Стария Завет

6. В епоха, в която младежите не са ценени висо­ко, някои текстове показват, че Бог гледа на тях по различен начин. Йосиф, например, е сред най-мла­дите в своето семейство (вж. Бит. 37:2-3), но в съня му Бог му открива велики неща, така че когато нав­лиза в двайсетте си години, той засенчва по важ­ността на своите дела всичките си братя (вж. 37-47).

7. У Гедеон съзираме прямотата на младите хора, които не са склонни да гледат на действителността през розови очила. Когато му казват, че Господ е с него, той отвръща: „ако Господ е с нас, защо ни по­стигна всичко това (бедствие)” (Съд. 6:13). Бог не се обижда от тези думи, а му заповядва: „иди с тая си сила и спаси Израиля!” (Съд. 6:14).

8. Самуил е все още малко момче, когато Господ за­почва да му говори. Благодарение на съвета на по-въз­растните, той открива сърцето си за Божия зов: „Гово­ри, Господи, понеже Твоят раб слуша” (1 Цар. 3:9-10). По-късно той се превръща във велик пророк, който се намесва в критични моменти в историята на своя­та страна. Цар Саул също е младеж, когато Господ го призовава да поеме своята мисия (вж. 1 Цар. 9:2).

9. Цар Давид е избран още като момче. Когато про­рок Самуил търси бъдещия цар на Израил, един мъж предлага своите синове, които били по-възрастни и опитни. Ала пророкът казва, че избраник е младият Давид, излязъл да пасе стадото (вж. 1 Сам. 16:6-13), защото „човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (ст. 7). Славата на младостта се крие много повече в сърцето, отколкото във физическата сила или във впечатлението, създавано у другите.

10. Соломон, когато трябва да наследи баща си, се почувства объркан и се обръща към Бога: „аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам” (3 Цар. 3:7). Дързостта на младостта го подтиква да помоли Бог за мъдрост и той се посвещава на своята мисия. Нещо подобно се случва и на младия пророк Йеремия, призван въпреки младостта си да пробуди народа си. В страха си той казва: „о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад” (Иер. 1:6). Но Господ му каза да не говори така (вж. Иер. 1:7) и доба­вя: „защото Аз съм с тебе, за да те избавям” (Иер. 1:8). Посвещението на пророк Йеремия на неговата ми­сия показва какво се случва, когато прямотата на младостта се съедини със силата на Бога.

11. Млада еврейка, слугиня на чуждестранния во­еначалник Нееман се намесва с вяра и му помага да се излекува от болестта си (вж. 4 Цар. 5:2-6). Младата Рут е пример за щедрост, оставайки до своята свекър­ва, изпаднала в затруднение (вж. Рут 1:1-18), а по-къс­но тя е пример и за смелост в живота (вж. Рут 4:1-17).

В Новия Завет

12. Една от притчите на Исус (вж. Лук.15:11-32) разказва за „по-младия брат”, който поискал да на­пусне бащиния си дом и да замине за далечна страна (вж. ст. 12-13). Ала желанието му за независимост завършва с прахосничество и разпътство (вж. ст. 13) и той започва да изпитва горчивината на самотата и бедността (вж. ст. 14-16). Въпреки това, той намира сили да започне отначало (вж. ст. 17-19), решава да се изправи и да се завърне у дома (вж. ст. 20). Мла­дите сърца по природа са готови за промяна, да се обърнат, да се въздигнат и да се поучат от живота. Възможно ли е някой да не подкрепи този син в ре­шението му? Ала сърцето на по-големия му брат вече е охладняло; допуснал е да бъде обсебен от алчност, егоизъм и завист (Лук. 15: 28-30). Исус хвали младия грешник, завърнал се в правия път, за разлика от другия брат, който се смята за вярващ, но е лишен от дух на любов и милост.

13. Исус, сам Той вечно млад, иска да ни даде сър­ца, които винаги са млади. Божиите слова ни казват „очистете стария квас, за да бъдете ново тесто” (1 Кор. 5:7). Свети Павел ни приканва да съблечем „ве­тхия човек” и да се облечем в „новия” (Кол. 3: 9-10)

1 Употребената гръцка дума, превеждана обикновено като „нов”, може да оз­начава също и „млад”. Б.пр.. А когато обяснява какво трябва да се положи в новия, „който се обновява” (ст. 10), той споменава „милосър­дие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпе­ние, като се търпите един други и си прощавате вза­имно, ако някой има против някого оплакване” (Кол. 3:12-13). С една дума истинската младост означава чо­век да има сърце, способно да обича, а всичко, което ни отделя от другите, кара душата да старее. Така той заключава: „А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14).

14. Нека също не забравяме, че Исус не подкрепя възрастните, които гледат на младите отвисоко или искат да властват над тях. Напротив, Той настоява „по-големият между вас да бъде като по-малкия” (Лук. 22:26). За Него възрастта не е източник на при­вилегия, а младостта не предполага по-малка стой­ност или достойнство.

15. Божието слово казва, че младите хора трябва да бъдат приемани като „братя” (1 Тим. 5:1) и преду­преждава родителите да не дразнят „чедата си, за да не падат духом” (Кол. 3:21). Младите хора не трябва да бъдат обезсърчавани; сътворени са да мечтаят за велики дела, да търсят широки хоризонти, да се стре­мят към висините, да поемат света, да приемат пре­дизвикателствата и да дават най-доброто от себе си в изграждането на нещо по-добро. Затова и аз посто­янно увещавам младите хора да не се оставят да бъ­дат ограбвани от надежда; на всички тях повтарям: „Никой да не презира младостта ти” (1 Тим. 4:12).

16. В същото време младите хора са призвани да се покоряват „на презвитерите” (1 Петр. 5: 5). Библи­ята винаги повтаря, че възрастните хора заслужават дълбоко уважение, защото притежават богатството на опита; те са познали успехите и провалите, житей­ските радости и страдания, мечтите и разочаровани­ята. В тишината на сърцето си те притежават опит, който може да ни научи как да не правим грешки и да не бъдем мамени от фалшиви обещания. Древният мъдрец ни увещава да спазваме определени граници и да владеем своите импулси: „Увещавай също мла­дежите да бъдат целомъдри” (Тит. 2:6). Безполезно е да се прекланяме пред култа към младостта, както е и глупаво да пренебрегваме другите, само защото са възрастни или от друго поколение. Исус казва, че мъдрите са способни да приемат „ново и старо” (вж. Мат. 13:52). Мъдрият млад човек е открит за бъдеще­то, но е способен и да се учи от опита на другите.

17. В Евангелието на Марк се говори за един мъж, който, слушайки заповедите на Исус, казва: „всичко това съм опазил от младини” (10:20). Псалмопевецът вече е казал същото: „Ти си моя надежда. Господи Боже, мое упование от младините ми. ... Ти си ме по­учавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса”(Пс. 71:5, 17). Никога не трябва да се каем, ако изживяваме младостта си като добри хора, с откри­то сърце за Господ и животът ни е различен. Това не отнема нищо от нашата младост, а ни укрепва и об­новява: „Подновява се като на орел твоята младост” (Пс.102:5). Ето защо свети Августин се разкайва: „Късно Те обикнах, о, Красота тъй древна и тъй мла­да, късно Те обикнах!”2 2 Св. Августин. Изповеди, X, 27: PL 32, 795. (прев. Анна Николова).Но същият млад богат човек, който казва, че от младини е опазил всичките за­поведи, допуска мечтите му да бъдат ограбени през следващите години и предпочита да остане привър­зан към своите богатства (вж. Марк. 10:22).

18. От друга страна в Евангелието на Матей сре­щаме младеж (вж. 19:20,22), който се приближава към Исус и Го пита какво не му достига (ст. 20); така той демонстрира тази откритост на духа, която тър­си нови хоризонти и големи предизвикателства. Ала духът му се оказва не толкова млад, защото той вече се е бил привързал към богатствата и удобството. Казва, че иска нещо повече, но когато Исус иска от него да бъде щедър и да раздаде богатствата си, той осъзнава, че не може да се откаже от всичко, което има. Накрая, като чу „тая дума, отиде си натъжен” (ст. 22). Отказва се от младостта си.

19. Евангелието говори и за мъдрите девойки, кои­то са разумни и готови, за разлика от останалите, които са неразумни и неподготвени (срв. Мат. 25:1-13). Наистина, можем да прекараме младостта си в раз­сеяност, докосвайки се до повърхността на живота, полузаспали и неспособни да изградим смислени от­ношения или да изпитаме по-дълбоките неща в жи­вота. Така можем да си изградим едно нищожно и лишено от център бъдеще. Или пък можем да прека­раме младостта си в стремеж към красиви и велики дела, и така да поставим основите на бъдеще, пълно с живот и вътрешно богатство.

20. Ако сте загубили вътрешната си жизненост, мечтите си, своя ентусиазъм, оптимизъм и щедрост, Исус е застанал пред вас, както някога пред мърт­вия син на вдовицата и с цялата мощ на Своето въз­кресение, ви призовава: „Момко, тебе думам, стани” (Лук.7:14).

21. Без съмнение, има много други текстове от Бо­жието слово, които могат да хвърлят светлина върху този етап от вашия живот. Ще се спрем на някои от тях в следващите глави.

 

ВТОРА ГЛАВА

ИСУС, ВИНАГИ МЛАД

22. Исус е „младеж сред младежите, за да бъде пример за младите и да ги посвети на Господа”3

3 Св. Ириней, Adversus Hæreses, II, 22, 4: PG 7, 784.. За­това Синодът каза, че „младостта е уникален и акти­вен житейски етап, преживян и по този начин осве­тен от самия Исус”.4

4 Заключителен документ от Петнайсетата редовна Генерална Асамблея на Събора на епископите, 60. Нататък цитиран като FD (Final document). Пъл­ният текст е достъпен на: http://www.vatican.va/roman_curia/synod/documents/rc_synod_doc_20181027_doc-finalinstrumentum-xvassemblea-giovani_en.html.

Младостта на Исус

23. Господ „изпусна дух ” (вж. Мат. 27:50) на Кръс­та, когато е малко над трийсетгодишен (срв. Лук. 3:23). Важно е да не забравяме, че Исус е бил млад човек. Той отдава живота Си, когато от съвременна гледна точка е във възрастта на първата зрялост. Започва своето публично служение в разцвета на живота си, тогава „изгря светлина” (Мат. 4:16), която заблестя­ва най-ярко, когато Той се жертва докрай. Този край не е нещо, което просто се случва, защото цялата Му младост, всеки един момент от нея представля­ва подготовка за него. „Всичко в живота на Исуса е знак за Неговата тайна”5 Катехизис на Католическата църква, 515., а всъщност „целият живот на Христос е тайна на Изкуплението”.6 6 Пак там, 517.

24. Евангелието не ни говори нищо за детство­то на Исус, то обаче ни разкрива няколко момента от Неговото юношество и младост. Матей поставя младостта на Господа между две събития: завръ­щането на семейството Му в Назарет след тяхното изгнание и кръщението на Исус в река Йордан, на­чалото на неговото публично служение. Последните събития, предадени от евангелиста за детството на Исус са тези около краткото бягство в Египет (вж. Мат.2:14-15), последвани от завръщането в Назарет (вж. Мат. 2:19-23). Първото събитие, в което Исус е представен като младеж, е когато Той застава пред хората на брега на река Йордан, за да бъде кръстен от Своя братовчед Йоан Кръстител, както всеки друг от Неговия народ (вж. Мат. 3:13-17).

25. Кръщението на Исус не е като нашето, което ни въвежда в живота на благодатта, то е посвещение, непосредствено предшестващо началото на Негова­та велика житейска мисия. Евангелието казва, че при Неговото кръщение Отец бил доволен и се възрад­вал: „Ти си Моят Син възлюбен” (Лук. 3:22). Исус веднага е изпълнен със Светия Дух и е поведен от Духа към пустинята. Там Той се подготвя да започне Своята проповед и да твори чудеса, да носи свобо­да и изцеление (вж. Лук. 4:1-14). Всеки млад човек, който се чувства призван към мисия, е приканен и в собственото си сърце да чуе думите на Отца: „Ти си Моето възлюбено дете”.

26. Между тези два епизода ни се открива още един, който показва Исус като юноша, след като с ро­дителите Си той се е завърнал от Назарет, когато се загубва и е намерен в храма (ср. Лук 2: 41-51). Там че­тем, че Той „им се покоряваше” (Лук. 2:51) и не стра­ни от семейството си. След това Лука добавя, че Исус „преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците” (Лук. 2:52). С една дума, това е вре­ме на подготовка, период, в който Исус израства в отношенията Си с Отца и другите хора. Свети Йоан Павел ІІ пояснява, че Той израства не само физичес­ки, но че „Исус израства и духовно”, защото „пъл­нотата на благодатта в Исус съответства на неговата възраст: пълнота е имало винаги, но пълнота, която израства с възрастта”7 Катехизис (27 юни 1990), 2-3: Insegnamenti 13, 1 (1990), 1680-1681..

27. От описаното в Евангелието можем да кажем, че Исус в годините на своята младост се „обучава” и подготвя за изпълнението на Божия замисъл. Юно­шеството и младостта Го поставят на пътя на тази велика мисия.

28. В годините на юношество и младост, Исус се отнася към Своя Отец като възлюбен Син. Привле­чен от Отца, Той израства загрижен за Неговите дела: „Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що при­ надлежи на Отца Ми?” (Лук. 2:49). Въпреки това не може да се каже, че Исус е бил затворен юноша или зает само със себе си младеж. Поведението Му е на млад човек, който напълно споделя живота на сво­ето семейство и на хората около него. Изучава зана­ята на своя баща и го наследява като дърводелец. На едно място в Евангелието Той е наречен „на дърво­делеца син” (Мат. 13:55), а на друго – просто „дърво­делецът” (Марк. 6:3). Тези детайли показват, че Той е един обикновен младеж от своя народ, който под­държа нормални отношения с останалите. Никой не Го възприема като необикновен или различен от тях. Затова и когато Исус започва да проповядва, хората не разбират откъде идва Неговата мъдрост: „не е ли този Иосифовият син?” (Лук. 4:22).

29. Всъщност, „Исус не израства в ограничаваща и задушаваща прегръдка на Мария и Йосиф, а с ра­дост общува с голямото семейство, с роднините на своите родители и техните приятели”.8

8 Апостолическо следсъборно насърчение Amoris Laetitia (19 март 2016), 182: AAS 108 (2016), 384.Затова можем да разберем защо, завръщайки се от поклонението в Йерусалим, родителите Му лесно си представят, че като дванайсетгодишно момче (вж. Лук. 2:42) Той се е смесил свободно сред хората, и макар и да не Го виждат в продължение на цял ден, „като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници” (Лук. 2:44). Те са сигурни, че Исус е там, сред другите, шегувайки се с младите хора, слушайки историите на възраст­ните и споделяйки радостта и грижите на групата. Всъщност гръцката дума, с която Лука описва тази група - synodia – ясно насочва към една по-голяма „общност на път”, от която е част и Светото семейст­во. Благодарение на доверието на Своите родители, Исус може да се движи свободно и се научава да пъ­тува с другите.

Младостта Му ни учи

30. Тези мигове от живота на Исус могат да бъдат вдъхновение за всички млади хора, които се развиват и се подготвят да поемат своята мисия. Това предпо­лага израстване в отношенията с Отца, съзнанието за съпричастност към семейството и народа, както и откритост към изпълването със Светия Дух, за да позволят да се изпълни мисията, поверена им от Бог, тяхното лично призвание. Нищо от това не трябва да бъде пренебрегвано в пастирската работа с мла­дите хора, ако наистина не искаме да градим проек­ти, които да доведат до изолирането на младите хора от техните семейства и по-голяма общност, или да ги превърнем в отбрано малцинство, предпазено от всяко възможно замърсяване. Затова се нуждаем от проекти, които да ги укрепват, да ги съпровождат и да ги поощряват да се срещат с другите, като по този начин ги въвличат към щедро служение, към мисия.

31. Исус не ви учи, млади хора, отдалеч или отвън, учи ви вътре в самата ви младост, младост, която Той споделя с вас. За вас е много важно да съзерцавате младия Исус, както е представен в Евангелията, за­щото Той наистина е един от вас и споделя много от вълненията на младежките ви сърца. Пример за това е следното: „Исус безусловно се доверяваше на Отца; Той е приятел със Своите ученици и дори в миговете на криза им остава верен. Показва дълбоко състрада­ние към най-слабите, особено към бедните, болните, грешниците и отхвърлените. Той има смелостта да се изправи срещу религиозните и политическите власти на своето време; Той разбира какво означава да бъ­деш неразбран и отхвърлен; Той изживява страха от страданието и познава крехкостта на Страстите. Той обръща поглед към бъдещето, поверявайки Себе си в сигурните ръце на Своя Отец и на силата на Духа. В Исус всички младежи могат да видят себе си”.9

9 FD 63.

32. От друга страна, Исус е възкръснал и иска да ни направи съпричастни на новия живот на Възкре­сението. Той е истинската младост на един възрастен свят, младостта на вселената, която очаква „в мъки” (Рим. 8:22) да бъде облечена в Неговата светлина и да заживее Неговия живот. С Него на наша страна, ние можем да пием от истинския извор, който под­държа живи нашите мечти, нашите проекти, нашите велики идеали, като ни кара да възвестяваме това, което прави живота истински достоен. Два любо­питни детайла от Евангелието на Марк показват как възкръсналите с Христос са призвани към автентич­ната младост. В Страстите на Господа виждаме един младеж който иска да последва Исус, но от страх по­бягва гол (вж. 14:51-52); липсва му сила, за да зало­жи всичко на следването на Господа. Но на празната гробница виждаме друг млад мъж, „облечен в бяла дреха” (16: 5), който казва на жените да не се плашат и възвестява радостта от възкресението (вж. 16:6-7).

33. Господ ни призовава да запалим звезди в нощ­та на другите млади хора. Призовава ви да насочите погледа си към истинските звезди, към множеството знаци, които Той ни дава, за да ни водят по пътя, и така да подражаваме на земеделеца, който наблюда­ва звездите, преди да отиде да оре полето. Бог изпра­ща светлина, за да продължаваме да вървим. Той я призовава, а звездите казват: „Ето ни!” (Вар. 3:34-35). Самият Христос е големият светилник на нашата на­дежда и наш водач през нощта, защото Той е „утре­ната и светла звезда” (Откр. 22:16).

Младостта на Църквата

34. Младостта е нещо повече от период от живо­та; тя е състояние на ума. Затова една толкова древна институция, каквато е Църквата, може да изживее обновление и завръщане към младостта на различ­ни етапи от своята вековна история. И наистина, в най-драматичните моменти от своята история, тя се чувства призвана с цялото си сърце да се завърне към първата си любов. Припомняйки тази истина, Вторият Ватикански събор посочва, че „обогатена от дълга и жива история, напредваща във времето към човешкото съвършенство и крайната цел на ис­торията и живота, Църквата е истинската младост на света”. В нея винаги е възможно да бъде срещнат Христос, „спътник и приятел на младежите”10 Втори Ватикански Вселенски събор, Послание към младите мъже и жени (8 декември 1965): AAS 58 (1966), 18..

Църква, открита към обновление

35. Нека помолим Господ да освободи Църква­та от онези, които я карат да старее, заключват я в миналото, задържат я назад или я карат да тъпче на едно място. Ала нека Той я освободи и от едно друго изкушение: да мисли, че е млада като приема всяко предложение на света, да мисли, че може да се об­нови като остави настрана своето послание и прави като всички останали. Не! Църквата е млада, кога­то е себе си, когато приема отново силата, родена от Божието слово, Евхаристията и всекидневното при­съствие на Христос и на силата на Духа в нашия жи­вот. Църквата е млада, когато е способна постоянно да се завръща към своя извор.

36. Разбира се, като членове на Църквата, ние не трябва да бъдем отделени от другите. Всички трябва да ни приемат като приятели и ближни, като апосто­лите, които „бяха обични на целия народ” (Деян. 2:47; срв. 4:21.33; 5:13). Ала в същото време трябва да се осмелим да не бъдем като другите, да се обръщаме към идеали, различни от тези на света, като свиде­телстваме за красотата на щедростта, служенето, чистотата, постоянството, опрощението, верността на собственото призвание, молитвата, следването на справедливостта и на общото благо, любовта към бедните и социалната близост.

37. Църквата на Христос винаги е изложена на из­кушението да загуби своя ентусиазъм, ако престане да чува призива на Господ да поема рисковете на вярата, да се отдава изцяло, без да се замисля за опасности­те; тя може да се изкуши да се насочи към търсене на фалшиви, светски форми на сигурност. Младите хора могат да ѝ помогнат да съхрани своята младост. Те мо­гат да я предпазят от развалата, могат да я накарат да продължи да напредва, да я предпазят от гордост и сектантство, да ѝ помогнат да бъде по-бедна и да бъде по-добър свидетел, да взема страната на бедните и от­хвърлените, да се бори за справедливост и смирено да допуска да бъде предизвикана. Младите хора могат да предложат на Църквата красотата на младостта, като обновят способността ѝ да „се радва на новото нача­ло, да се отдава безрезервно, да се обновява и да се насочва към още по-велики постижения”11

11 Пак там..

38. Тези от нас, които вече не са млади, трябва да намерят начин да бъдат близо до гласовете и гри­жите на младите хора. „Събирането заедно създава условия Църквата да се превърне в място на диалог и свидетелство за саможертвено братство”.12

12 FD 1 Трябва да създадем повече места, за да се чуват гласовете на младите: „вслушването прави възможен обмена на дарове в контекста на съчувствието …Същевремен­но то открива възможности за проповед на Еванге­лието, което да докосне сърцето истински, решител­но и ползотворно ”13 Пак там, 8..

Църква, внимателна към знаците на времето

39. „Макар за много млади хора Бог, религия и Църква да изглеждат празни думи, те са чувствител­ни към личността на Исус, когато Той е представен по привлекателен и силен начин”14

14 Пак там, 50.. Следователно Църк­вата не трябва да бъде прекомерно обърната към себе си, а преди всичко да бъде отражение на Исус Христос. Това означава смирено да признае необходимостта от конкретни промени, а за да се случи това, тя трябва да приеме визията, както и критиката на младите хора.

40. Синодът призна, че „значителен брой млади хора, по различни причини, не искат нищо от Църк­вата, защото не я възприемат като важна за живота си. Някои дори изрично искат да бъдат оставени на мира, защото намират присъствието на Църквата за неудобно, дори за дразнещо. Това желание не вина­ги произтича от необмислено или импулсивно не­уважение. То може да се основава и на сериозни и разбираеми причини: сексуални и финансови скан­дали; духовенство, което не е добре подготвено да се ангажира истински с емоционалния живот на мла­дите; липса на старание в подготовката на пропове­дите и представянето на Божието слово; пасивната роля, отредена на младите в християнската общност; трудностите, които Църквата има в обясняването на своите доктрини и позиции по етични въпроси в съвременното общество”15 Пак там, 53.

41. Въпреки че много млади хора са щастливи да виждат Църква, която е смирена, но уверена в своите дарби, която се обръща към света със справедлива и братска критика, други биха искали да виждат Църк­ва, която се вслушва повече, готова на нещо повече от простото осъждане на света. Не искат да виждат Църква, която мълчи и се страхува да говори, но не искат и такава, която води безспирни битки по два или три въпроса. За да бъде убедителна за младите хора, има моменти, в които тя трябва да възвърне своето смирение и просто да се вслушва, призна­вайки, че това, което имат да кажат другите, може да донесе светлина, която да ѝ позволи по-добре да раз­бере Евангелието. Църква, която винаги е в защитна позиция, загубила смирението си и престанала да се вслушва в другите, която не допуска въпроси, губи своята младост и се превръща в музей. Как тогава тя ще успее да отговори на мечтите на младите хора? Дори ако притежава истината на Евангелието, това не означава, че тя го е разбрала напълно; всъщност тя е призвана да продължава да израства в разбира­нето за това неизчерпаемо съкровище16

16 Срв. Втори Ватикански Вселенски събор, Догматична конституция за Бо­жественото откровение Dei Verbum, 8..

42. Така например Църква, която е изпълнена със страхове и привързана към собствените си струк­тури, може да се превърне в неуморен критик на усилията за защита на правата на жените, като пос­тоянно посочва опасностите и възможните грешки в тези искания. А една жива Църква е способна да откликне с внимание към законните искания на же­ните, които се стремят към повече справедливост и равенство. Една жива Църква може да припомни ис­торията и честно да признае съучастие към мъжкия авторитаризъм, господство, различни форми на по­робване, злоупотреба и сексистко насилие. Тогава тя ще може да подкрепи призивите за зачитане правата на жените и да даде своята убедителна подкрепа за по-голямо равенство в отношенията между мъжете и жените, без да се съгласява с всичко, предлагано от някои феминистки групи. Воден от това убежде­ние Съборът потвърди посвещението на Църквата „срещу всяка дискриминация и насилие по сексуал­ни причини”17 FD 150.. Това е отговорът на Църквата, която остава млада и допуска да бъде предизвикана и под­тикната от чувствителността на младите хора.

Мария, младата жена от Назарет

43. Мария сияе в сърцето на Църквата. Тя е вър­ховният пример за млада Църква, която се стреми да следва Христос с ентусиазъм и послушание. Още съвсем млада, тя приема посланието на ангела, но и без страх задава въпроси (вж. Лук. 1:34). С открито сърце и душа тя отговаря: „Ето рабинята Господня” (Лук. 1:38).

44. „Винаги ни поразява силата на това „да” на младата Мария, силата, с която тя отговоря на ангела „нека ми бъде по думата ти”. Това не е просто пасивно или примирено съгласие, нито сломено „да”, сякаш казва: „Е, да опитаме и да видим какво ще стане”. Ма­рия не познава фразата „да видим какво ще стане”. Изпълнена с решителност, тя знае какъв е залогът и казва „да” без да се замисля. Това е „да”-то на човек, готов да се посвети, готов да поеме риска, готов да заложи всичко, което има, без да търси по-голяма сигурност от увереността, че е носител на едно обе­щание. Искам да попитам всекиго от вас: не сте ли и вие носители на обещание? Какво е обещанието в моето сърце, което мога да поема? Мисията на Мария несъмнено е щяла да бъде трудна, но предизвикател­ствата пред нея не са причина тя да каже „не”. Нещата могат да се усложнят, разбира се, но не по същия на­чин, както когато сме парализирани от страх, защото не всичко е ясно или сигурно от самото начало. Ма­рия не търси застраховка! Поема риска и това я пра­ви силна, превръща я в „инфлуенсър”, „инфлуенсър” на Бога. Нейното „да” и нейното желание за служение са по-силни от всички съмнения или трудности”.18

18 Обръщение по време на Бдението с младежи, XXXIV Световен ден на мла­дежта в Панама (26 януари 2019): L’Osservatore Romano, 28-29 януари 2019, 6.

45. Без да се поддава на желанието да избяга или на илюзии, „тя съпровожда страстите на своя Син; подкрепя Го със своя поглед и Го защитава със сър­цето си. Споделя страстите Му, но не е сломена от тях. Тя е силната жена, промълвила своето „да”, коя­то подкрепя и съпровожда, защитава и прегръща. Тя е великият пазител на надеждата… От нея се учим как да казваме „да” на упорството и креативността на тези, които без страх винаги са готови да започнат отначало ”19 Молитва в края на Кръстния път, XXXIV Световен ден на младежта в Пана­ма (26 януари 2019): L’Osservatore Romano, 27 януари 2019,

46. Мария е млада жена, чието сърце се изпъл­ва с радост (вж. Лук. 1:47), чиито очи, отразяващи светлината на Светия Дух, гледат на живота с вяра и спазват всички думи, като ги пази в сърцето си. (вж. Лук: 2:19,51). Тя е изпълнена с енергия, готова да тръгне на път веднага, когато разбира, че нейната братовчедка се нуждае от нея. Не се замисля за свои­те планове, а отива „набързо в планинската страна” (Лук. 1:39).

47. Когато нейният млад Син се нуждае от защи­та, Мария тръгва заедно с Йосиф към далечна земя (вж. Мат. 2:13-14). Присъединява се към учениците в очакване на слизането на Светия Дух (вж. Деян.1:14). В нейно присъствие се ражда младата Църква, кога­то апостолите поемат на път, за да дадат живот на един нов свят (вж. Деян. 2:4-11).

48. Днес тази млада жена е Майката, която бди над нас, нейните деца, по пътя на живота, често изтощени и изпитващи нужда, разтревожени да не изгасне светлината на надеждата. Защото това е нашето же­лание: светлината на надеждата никога да не изгасва. Мария, нашата Майка, наблюдава този народ, тръг­нал на поклонение: млади хора, които тя обича, кои­то я търсят в тишината на своите сърца всред целия шум, бърборене и разсейване, с които се сблъскват по пътя. В очите на Майката от значение е само мъл­чанието, носещо надежда. Така Мария винаги осия­ва нашата младост.

Млади светци

49. Сърцето на Църквата е изпълнено и с млади светци, посветили живота си на Христос, много от тях стигащи дори до мъченичество. Те са скъпи от­ражения на младия Христос; тяхното сияйно свиде­телство ни пробужда и изважда от нашата летаргия. Съборът посочи, че „много млади светци са дали възможност на младостта да грее в цялата си кра­сота, и в своите дни те са били истински пророци на промяната. Техният пример показва на какво са способни младите, когато се открият за срещата с Христос”20

20 FD 65..

50. „Чрез свeтостта на младите Църквата може да обнови духовния си плам и апостолска сила. Балса­мът на светостта, създаден от добрия живот на тол­кова много млади хора, може да изцели раните на Църквата и на света и да ни върне към пълнотатана любовта, към която винаги сме били призвани: младите светци винаги ни вдъхновяват да се върнем към първата си любов (вж. Откр. 2:4)”21 Пак там., 167.. Някои свет­ци никога не достигат до зрялост, но те ни показват, че има друг начин, по който да бъде изживяна мла­достта. Нека си припомним примера поне на някои от тях, които – всеки по свой начин и в различни ис­торически период – са изживели свят живот.

51. През III век свети Себастиан е млад капитан от Преторианската гвардия. Говори се, че той пос­тоянно свидетелствал за Христос и се опитвал да обърне своите другари, поради което му наредили да се отрече от своята вяра. След като отказва, той е пронизан със стрели, но оцелява и продължава без­страшно да възвестява Христос. Затова накрая Се­бастиан е пребит до смърт.

52. Свети Франциск от Асизи, още съвсем млад и изпълнен с големи мечти, чува призива на Исус да стане беден като Него и да възстанови Църква­та чрез своето свидетелство. С радост се отрича от всичко, което има, за да бъде сега светец на вселен­ското братство, брат на всички. Хвали Господ за Не­говото творение. Франциск умира през 1226 г.

53. Света Жана д’Арк е родена през 1412 г. Тя е селско момиче, която въпреки крехката си възраст, се бори, за да защити Франция от нашественици­те. Останала неразбрана, заради своето поведение, действия и начин на изживяване на вярата, Жана е изгорена на кладата.

54. Блаженият Андрю Пю Йен е виетнамски мла­деж, който живее през XVII век. Той е катехизатор, помощник на мисионерите. Хвърлен в затвора зара­ди вярата си, той отказва да се отрече и е убит. Анд­рю умира с името на Исус на уста.

55. Пак през този век, св. Катери Текаквита, девой­ка от коренното население на Северна Америка, е пре­следвана заради вярата си. За да избяга, тя изминава над триста километра в пустошта. Катери се посвеща­ва на Бога и умира с думите: „Исусе, обичам те!”

56. Свети Доминик Савио предлага всичките си страдания на Мария. А когато свети Йоан Боско го учи, че светостта означава винаги да си радостен, той приема с открито сърце сполетялата го зараз­на болест. Иска да бъде близо до най-изоставените и немощните от своите близки младежи. Доминик умира през 1857 г. на 14-годишна възраст с думите: „Какво чудно нещо преживявам!”

57. Света Тереза на младенеца Исус е родена през 1873 г. На петнайсетгодишна възраст, след като пре­одолява много трудности, тя успява да постъпи в кармилитски манастир. Тереза изживява своя малък път на пълно упование в Божията любов, решена да поддържа със своите молитви огъня на любовта, който гори в сърцето на Църквата.

58. Блаженият Цеферино Намункура е млад ар­жентинец, син на вожда на отдалечено племе от ко­ренното население. Постъпва в семинария на сале­зианите, изпълнен с желанието да се върне в своето племе и да им донесе Исус Христос. Цеферино умира през 1905 година.

59. Блаженият Исидор Баканя е мирянин от Кон­го, който свидетелства за своята вяра. Подложен е на дълги мъчения, защото възвестява християнството пред други млади хора. Прощавайки на своя убиец, Исидор умира през 1909 г.

60. Блаженият Пиер Джорджо Фрасати, починал през 1925 г., „е бил млад човек, изпълнен с радост, която помита всичко около него, радост, чрез която той преодолява много трудности в живота”

22 Св. Йоан Павел II, Обръщение към младите хора в Торино (13 април 1980), 4: Insegnamenti 3, 1 (1980), 905.. Пиер Джорджо казва, че иска да върне любовта на Исус, която получава в Светото Причастие, чрез посеще­ния и помощ за бедните.

61. Блаженият Марсел Кало е млад французин, който почива през 1945 г. Марсел е затворен в кон­центрационен лагер в Австрия, където укрепява във вярата другите затворници, въпреки тежкия труд, на който те са подложени.

62. Блажената Киара Бадано, девойка, починала през 1990 г. „разбира как болката може да бъде преобра­зена от любовта. … Ключът към нейния покой и ра­дост е пълното упование в Господа и приемането на болестта като тайнствена проява на Неговата воля за нея и за другите”

23 Бенедикт XVI, Послание за XXVII Световен ден на младежта (15 март 2012): AAS 194 (2012), 359..

63. Нека тези и още толкова много други млади хора, които живеят Евангелието в пълнота в тиши­на и без да станат известни, да бъдат застъпници на Църквата, за да бъде тя изпълнена с радостни, смели и посветени млади хора, способни да предложат на света нови свидетелства за святост.

 

ТРЕТА ГЛАВА

ВИЕ СТЕ “СЕГА· НА БОГ

64. След този бърз поглед към Божието слово нe e достатъчно да кажем, че младите хора са бъдещето на нашия свят. Те са и негово настояще; сега те го обогатяват с приноса си. Младежите вече не са деца. Те са на възраст, на която започват да поемат реди­ца отговорности, които споделят наравно с възраст­ните за израстването на семейството, обществото и Църквата. Времената обаче се променят, а това ни кара да зададем въпроса: Какви са днешните млади хора? Какво се случва в техния живот?

Положителна нагласа

65. Съборът призна, че членовете на Църква­та не винаги имат нагласата на Исус. Вместо да се вслушат внимателно в младите хора, „много често съществува тенденция да се налагат предварително подготвени отговори и решения, без да се допуска обсъждането на същинските въпроси и на предиз­викателствата, които младежите поставят”24

24 FD 8.. Но ко­гато Църквата се освободи от предубежденията и започне да се вслушва внимателно в младите хора, тази съпричастност започва да я обогатява, защото „това позволява на младежите да дадат своя принос за общността, което ѝ помага да развие нова чувст­вителност и да осмисли нови въпроси”.

66. Възрастните често сме изложени на изкуше­нието да започнем да изреждаме всички проблеми и недостатъци на днешните млади хора. Някои могат и да намират за похвално, че сме толкова внимателни в различаването на трудностите и опасностите пред тях. Но какви биха били последиците от подобно от­ношение? По-голяма дистанция, по-малко близост, по-слабо сътрудничество.

67. Всеки, призван да бъде родител, пастир или възпитател на млади хора, трябва да притежава нужната далновидност, за да оцени крехкия пламък, който продължава да гори, тлеещия лен, който няма да угасне (вж. Ис. 42: 3). Да е способен да различа­ва пътища там, където всеки друг вижда стени, и да вижда потенциала там, където останалите съзират само опасности. Така вижда нещата Бог Отец; Той знае как да се погрижи и подхрани семената на доб­рото, посети в сърцата на младите. Сърцето на всеки млад човек трябва да се приема за „свещена земя”, носител на семето на Божествения живот, пред коя­то трябва „да свалим обувките си”, за да се доближим и навлезем по-дълбоко в Тайната.

Много начини да бъдеш млад

68. Можем да се опитаме да опишем днешните млади хора, но в началото ще се позова на Съборните отци, които посочиха, че „на Събора бяха представе­ни и дадоха своя принос различни региони на света, като по този начин бе подчертана красотата на все­ленската Църква. В контекста на все по-дълбоката глобализация, Съборните отци пожелаха по този на­чин да подчертаят съществуващите различия в кон­текстите и културата, дори и в рамките на отделните страни. Световете на днешната „младеж” са толкова различни, че в някои страни се говори за „младости” в множествено число. Възрастовата група, разгледана от Синода (16-29 годишна възраст), не представлява хомогенна категория, а включва различни групи, вся­ка от които има собствен житейски опит”.26

26 Пак там, 10.

69. Също и от демографска гледна точка, докато в някои страни младежта заема голям дял от насе­лението, в други раждаемостта е ниска. „Друг раз­граничителен фактор е историческият: има страни и континенти с древна християнска традиция, чи­ято култура е неделима от паметта, която не може да бъде пренебрегната; докато други страни и кон­тиненти се характеризират с различни религиозни традиции, където християнството присъства като малцинствена религия, а в някои от случаите – срав­нително отскоро. А на определени места, християн­ските общности и младите хора, които са част от тях, са подложени на преследване”.

27 Пак там, 11.Необходимо е също така да се прави разлика между младите хора, „кои­то имат достъп до по-големите възможности, пред­лагани от глобализацията, от тези, които живеят в периферията на обществото или в селските региони, и които се оказват изключени или отхвърлени”.

28 Пак там, 12.

70. Съществуват още множество различия, които тук трудно могат да бъдат разгледани. Във всеки слу­чай тук не е мястото да се прави подробен анализ на днешните млади хора, на техния живот и опит. Но в същото време, тъй като не искам тази реалност да бъде пренебрегната, ще обобщя накратко някои от мненията, получени пред Синода и други, които чух по време на нашите срещи.

Какво изживяват понякога младите

71. Младостта не е нещо, което трябва да се ана­лизирано абстрактно. Всъщност „младост” не съ­ществува, съществуват само млади хора, всеки от които носи реалността на своя живот. В днешния бързо променящ се свят, много от тези животи са изложени на страдание и манипулация.

Младите в свят в криза

72. Съборните отци приеха със съжаление, че „много млади хора днес живеят във военни зони и са изложени на насилие под множество различни фор­ми: отвличане, изнудване, организирана престъп­ност, трафик на хора, робство и сексуална експлоа­тация, военно насилие и т.н. Други млади хора, зара­ди вярата си не могат да намерят място в обществото и са изложени на различни видове преследване, дори на убийства. Много млади хора, поради принуда или липса на алтернатива, сами извършват престъпле­ния и актове на насилие: като деца-наемни войници, участници в престъпни банди, в трафик на нарко­тици, тероризъм и т.н. Това насилие разрушава мно­жество млади животи. Злоупотребата и пристрастя­ването, наред с насилието и злодеянията, са част от причините, заради които младите хора попадат в затвора, като това се случва по-често с представите­ли на конкретни етнически и социални групи ”

29 Пак там, 41..

73. Много млади хора са експлоатирани от идео­логии, използвани са като пушечно месо или ударна разрушителна сила, за да рушат, плашат или осмиват други. А още по-лошо е, че мнозина от тях се превръ­щат в индивидуалисти, изпълнени с враждебност и недоверие към другите, което ги прави лесна мише­на за брутални и разрушителни стратегии на поли­тически групировки или икономически сили.

74. „Още повече са младите хора по света, изло­жени на маргинализация и социално изключване по религиозни, етнически или икономически причини. Да не забравяме тежкото положение на девойките, които забременяват, бича на абортите, разпростра­нението сред младежите на вируса на СПИН, раз­личните форми на пристрастяване (наркотици, ха­зарт, порнография и т.н.) и бедственото положение на уличните деца, лишени от дом, семейства или икономически ресурси”30

30 Пак там, 42.. А когато от това страдат жените, тези трагедии са два пъти по-тежки.

75. Като Църква нека никога не спираме да плачем пред лицето на тези трагедии сред нашата младеж. Никога да не бъдем безразлични към тях, защото който не може да плаче, не може да бъде майка. Ис­каме да плачем, за да може самото общество да бъде повече като майка и вместо да ги убива, да се научи да ражда и да носи обещание за живот. Плачем, ко­гато помислим за всички млади хора, загубили жи­вота си, поради бедност и насилие, затова молим об­ществото да се научи да бъде грижовна майка. Тази болка не изчезва, тя остава с нас, защото реалността повече не може да се прикрива. Най-лошото, което можем да сторим, е да се оставим да бъдем обладани от този светски дух, чието решение е младите хора просто да бъдат анестезирани с други послания, с тривиални занимания, които да ги разсейват.

76. Възможно е „тези от нас, които имат сравнител­но уютен живот, да не знаят как да плачат. Някои ре­алности от живота могат да бъдат видени само с очи, пречистени от сълзите. Бих искал всеки да си зададе този въпрос: Мога ли да плача? Мога ли да плача, ко­гато видя дете, което гладува или употребява нарко­тици, което живее на улицата без дом, което е изоста­вено, малтретирано или експлоатирано като роб от обществото? Или моят плач прилича на егоцентрич­ното мърморене на човек, който плаче, защото иска нещо друго?”

31 Обръщение към младите хора в Манила (18 януари 2015): L’Osservatore Romano, 19-20 януари 2015, 7.. Опитайте се да се научите да плачете за всички тези млади хора, които са по-малко щастли­ви от вас. Плачът също е израз на милост и състрада­ние. Ако сълзите не идват, помолете Господ да ви дари благодатта да можете да плачете заради страданията на другите. Когато заплачете, ще бъдете способни да помогнете на другите от цялото си сърце.

77. Понякога болката, която изпитват младите хора, дотолкова раздира сърцата им, че трудно може да се опише с думи. Могат само на Бог да кажат кол­ко страдат, колко им е трудно да продължат напред, след като вече не вярват на никого. И в този изпъл­нен с тъга вик, прозвучават думите на Исус: „Блаже­ни плачещите, защото те ще се утешат” (Мат. 5:4). Има млади мъже и жени, успели да продължат на­пред, защото са чули това Божествено обещание. Нека всички страдащи млади хора почувстват бли­зостта на християнска общност, която може да пре­върне тези думи в конкретни дела, прегръдка и кон­кретната помощ.

78. Вярно е, че хората на власт предлагат някак­ва помощ, ала често цената за нея е висока. В много бедни страни икономическата помощ, предоставяна от по-богатите страни или международни агенции, нерядко е обвързана с възприемането на западни­те представи за сексуалността, брака, живота или социалната справедливост. Тази идеологическа ко­лонизация е особено вредна за младите. Свидетели сме и как определен вид реклами карат младите хора постоянно да изпитват неудовлетворение, което допринася за културата на отхвърлянето, вследствие на която и самите младите хора биват отхвърлени.

79. Съвременната култура често експлоатира об­раза на младите. Красотата се асоциира с младеж­кия вид, а козметичните процедури скриват следите на времето. За да продават своите стоки, рекламите често показват младежки тела. Идеалът за красота е младостта, ала трябва да разбираме, че това няма много общо с младите хора. Това означава единстве­но, че възрастните искат да се възползват от младите хора, заради себе си, а не че уважават, обичат и че се грижат за младите хора.

80. Някои младежи „намират семейните тради­ции за потискащи и под натиска на глобализираната култура започват да бягат от тях, което понякога ги оставя без точен ориентир. В други части на света съществува нещо дори по-дълбоко от поколенче­ски конфликт между възрастни и млади, съществува взаимно отчуждение. Понякога възрастните не ус­пяват или дори не се опитват да предадат основни житейски ценности или пък се стремят да подража­ват на младите, като по този начин преобръщат от­ношенията между поколенията. В тези случаи връз­ките между млади и възрастни са изложени на опас­ността да останат само на емоционално равнище, а образователните и културните аспекти да бъдат за­гърбени.32

32 FD 34.Какви вреди нанася това на младите хора, които понякога дори остават незабелязани! А сами­те млади хора посочват колко трудно е предаването на вярата „в страни, лишени от свобода на словото, където младите са възпрепятствани да посещават Църквата” 33 Документ от Предсъборната среща за подготовка на XV Генерална Редовна асамблея на Събора на епископите, Рим (24 март 2018), I, 1..

Желания, болки и копнежи

81. Младите хора съзнават, че тялото и сексуал­ността играят съществена роля в техния живот и в процеса на изграждане на идентичността. Ала в един свят, който постоянно възхвалява сексуалност­та, не е лесно да се поддържа здравословна връзка със собственото тяло и да се изгради спокоен емо­ционален живот. По тази и други причини сексуал­ният морал често става причина за „неразбиране и отчуждение от Църквата, тъй като тя се разглежда като място за осъждане и присъда”. И все пак мла­дите хора изказват „изрично и желанието да обсъж­дат въпроси, свързани с разликата между мъжката и женската идентичност, взаимоотношенията между мъжете и жените, и хомосексуалността”34

34 FD 39..

82. В наше време „напредъкът в науките и в биоме­дицинските технологии оказва силно влияние вър­ху възприятията за тялото, което става причина за убеждението, че то е отворено за неограничени мо­дификации. Възможността за намеса в ДНК, за вмъ­кване на изкуствени елементи в организмите (кибор­ги), както и развитието на невронауката предоставят големи възможности, но и в същото време поставят сериозни антропологични и етични въпроси.”

35 Пак там, 37.Те могат да ни накарат да забравим, че животът е дар, че ние сме твари с вродени граници, поради което и податливи за експлоатация от тези, които притежа­ват технологична мощ.

36 Срв. Енциклика Laudato Si’ (24 май 2015), 106: AAS 107 (2015), 889-890.„Наред с това, в някои мла­дежки кръгове се забелязва все по-голям интерес към рисково поведение като средство за изследване на собствените граници, търсене на силни емоции и привличане на внимание… Тези реалности, на които са изложени младите поколения, се явяват пречка за тяхното пълноценно развитие и съзряване”.37 FD 37.

83. Младите хора също преживяват неуспехи, раз­очарования, дълбоки и болезнени спомени. Често те усещат „раните от миналите неуспехи, от прова­лените желания, изживявания на дискриминация и несправедливост, поради факта, че не са обичани и приемани”. Наред с тях съществуват и „морални рани, тежестта от минали грешки, чувство за вина за тези извършени грешки”.38

38 Пак там, 67.Исус присъства сред младите хора, понесли тези кръстове, Той им предлага Своето приятелство, утеха и изцелително присъствие. Църк­вата иска да бъде средството, с което Той ги извежда на пътя на вътрешно изцеление и мир в сърцето.

84. Има млади хора, които копнеят за Бог, макар този копнеж все още да е неясен и да е далеч от по­знанието за Бога на Откровението. Други споделят идеала на човешко братство, което не е малко. Мно­зина имат истинско желание да развият своите та­ланти, за да дадат нещо на този свят. У други наблю­даваме специфична артистична чувствителност или желание за постигане на хармония с природата. Сред други е налице голямо желание за общуване. А сред мнозина от тях наблюдаваме дълбокото желание да изживеят живота си по различен начин. Във всичко това можем да открием същинска отправна точка, вътрешни ресурси, открити към насърчителни, мъд­ри и поощрителни слова.

85. По-конкретно Съборът се спря на три въпроса от първостепенно значение. Тук бих искал да цити­рам неговите заключения, като в същото време при­знавам, че те изискват по-дълбок анализ и търсенето на по-цялостни и ефективни отговори.

Дигиталната среда

86. „За съвременния свят дигиталната среда е все­кидневие. Големи части от човечеството са потопе­ни в нея редовно и постоянно. Вече не става дума за „използване” на средствата за комуникация, а за живот в една високо дигитализирана култура, която оказва дълбоко въздействие върху идеите за време и пространство, върху нашето самопознание, върху разбирането ни за другите и за света, както и върху способността ни да разговаряме, да учим, да се ин­формираме и да градим отношения с другите. Под­ходът към реалността, който отдава предимство на образите пред слушането и четенето, оказва влияние върху начина, по който хората се образоват и върху развитието на критичното им чувство”39 Пак там, 21..

87. Интернет и социалните мрежи създават нов на­чин за общуване и свързване. Те са „публично прос­транство, в което младите хора прекарват голяма част от времето си и се срещат лесно, макар не всички да имат равен достъп до това пространство, особено в някои региони на света. Те предоставят голяма въз­можност за диалог, срещи и разговор между хора­та, както и достъп до информация и знания. Наред с това, дигиталният свят е и пространство за социална и политическа ангажираност и активно гражданско участие, то може да улесни обмена на независима ин­формация, като по този начин даде ефективна защита на най-уязвимите хора и гласност за нарушенията на техните права. В много страни интернет и социалните мрежи вече са се превърнали в незаобиколим форум за ангажиране и достигане до младите хора, не на послед­но място и на пастирските инициативи и дейности”40

40 Пак там, 22..

88. Ала за да разберем това явление в пълнота, трябва да съзнаваме, че както и всяка друга човеш­ка реалност, то също има своите ограничения и не­достатъци. Не е здравословно общуването да бъде замествано от обикновения виртуален контакт. За­щото в действителност, „дигиталната среда е и прос­транство на самота, манипулация, експлоатация и насилие, дори до крайностите на „тъмната мрежа”. Дигиталните медии могат да изложат хората на опасност от пристрастяване, изолация и постепен­на загуба на контакт с конкретната реалност, което да спре развитието на автентични междуличностни отношения. Чрез социалните медии се разпростра­няват нови форми на насилие, като например кибер­тормоза. Интернет също така е канал за разпростра­нение на порнографията и експлоатацията на хора за сексуални или хазартни цели”.41 Пак там, 23.

89. Не трябва да се забравя, че „в дигиталния свят оперират могъщи икономически интереси, способни да упражняват изтънчени форми на контрол, които са агресивни и създават механизми за манипулиране на съвестта и на демократичния процес. Начинът, по който оперират редица платформи, в крайна сметка способства за срещата между хора, които мислят ед­накво, и по този начин ограничава възможностите за дебат. Тези затворени вериги улесняват разпрос­транението на фалшиви новини и невярна информа­ция, разпалвайки предразсъдъци и омраза. Разпрос­транението на фалшиви новини е отражение на една култура, изгубила усета си за истина, която изкривя­ва фактите в името на задоволяването на конкретни интереси. На опасност може да бъде изложена репу­тацията на хората, които са подложени на съдебни процеси, извършвани онлайн. Църквата и нейните пастири не правят изключение”.42 42 Пак там, 24.

90. Документ, изготвен в навечерието на Събора от триста млади хора от целия свят, посочва, че „он­лайн отношенията могат да станат нехуманни. Диги­талните пространства ни заслепяват за уязвимостта на другите човешки същества и ограничават способ­ността ни за саморефлексия. Проблеми като порно­графията разрушават представата на младия човек за човешката сексуалност. Използваната по този начин технология изгражда измамна паралелна реалност, която пренебрегва човешкото достойнство”.

43 Документ от Предсъборната среща за подготовка на XV Генерална Редовна асамблея на Събора на епископите, Рим (24 март 2018), I, 4.За много хора потапянето във виртуалния свят води до един вид „дигитална миграция”, която става причи­на за отделянето им от техните семейства, от техните културни и религиозни ценности и навлизането им в свят на самота и самозаблуди, а последицата от това е, че те се лишават от корените си, макар физически да остават на едно и също място. Свежият и богат живот на младите хора, които искат да утвърдят своята лич­ност, днес е изправен пред ново предизвикателство: взаимодействието с един реален и виртуален свят, в който навлизат сами, сякаш стъпват за първи път на непознат световен континент. Днешните млади хора са първите, които трябва да осъществят синтеза между личното, отличителното за тяхната култура, и глобалното. А това означава, че те трябва да открият начин да преминат от виртуален контакт към добра и здравословна комуникация.

Мигрантите като парадигма на нашето време

91. Можем ли да пропуснем да споменем всички онези млади хора, засегнати от миграцията? „Миг­рацията, разглеждана в световен мащаб, е структур­но явление, а не мимолетна извънредна ситуация. Тя може да се случи в границите на една страна или между различни страни. Загрижеността на Църк­вата е фокусирана главно към тези, които бягат от войни, насилие, политическо или религиозно прес­ледване, от природни бедствия, включително и та­кива, причинени от климатичните промени, както и от крайна бедност. Много от тези хора са млади. Като цяло те търсят възможности за себе си и своите семейства. Мечтаят за по-добро бъдеще и искат да създадат условия за неговото постигане”44

44 FD 25.. Мигран­тите „ни напомнят за един основен аспект на нашата вяра, че всички ние сме „чужденци и пришълци на земята”(Евр.11:13)45

45 Пак там...

92. Други мигранти са „привлечени от западната култура, водени понякога от нереалистични очак­вания, което ги излага на опасността от дълбоки разочарования. Безскрупулните трафиканти, често свързани с картели за разпространение на наркоти­ци или оръжия, се възползват от слабостта на ми­грантите, които по своя път преживяват насилие, трафик, психологическо и физическо насилие и не­описуеми страдания. Да не пренебрегваме и уязви­мостта на мигрантите, които са откъснати от свои­те деца, положението на тези, които са принудени в продължение на години да прекарат в бежански лагери, или пък на хората, които за дълго време остават хванати в капан в транзитни държави, без да имат възможност да се образоват или да разви­ват своите таланти. В някои от страните, приемащи мигранти, миграцията предизвиква страх и тревога, често разпалвани и експлоатирани за политически цели. Нещо, което може да доведе до възникването на ксенофобски нагласи, тъй като хората се затварят в себе си, и на този проблем трябва решително да се обърне внимание”46 Пак там, 26..

93. „Младите мигранти се отделят от родното си място, което ги излага на опасността от културно и религиозно обезличаване. Фрагментация изпитват и общностите, които те оставят зад гърба си, защото по този начин се лишават от най-енергичните и пред­приемчивите си представители, а и от цели семейс­тва, особено когато мигранти станат единият или двамата родители, които оставят децата в родната си страна. Църквата играе важната роля на ориентир за младите членове на тези разделени семейства. В съ­щото време историята на мигрантите е и история за срещата между хора и култури. Те носят възможнос­ти за обогатяване и за пълноценно човешко развитие в общностите и обществата, в които пристигат. От тази гледна точка важна роля играят инициативите за тяхното посрещане, в които участва Църквата, тъй като мигрантите могат да внесат нов живот в общнос­тите, способни да проведат тези инициативи.”47 Пак там, 27.

94. „Тъй като Съборните отци произхождат от различни места, дискусията за мигрантите спечели от голямото разнообразие в подходите, особено по отношение на страните на заминаване и страните на пристигане. Изказана беше голяма загриженост от страна на църквите, чиито членове са били принуде­ни да избягат от война и преследване и от други, кои­то виждат в тази принудителна миграция заплаха за тяхното оцеляване. Самият факт, че Църквата може да обгърне всички тези разнообразни гледни точки ѝ позволява да играе пророческа роля в обществото по отношение на въпроса за миграцията”48

48 Пак там, 28.. Особено настойчиво призовавам младите хора да не се оста­вят да бъдат манипулирани от тези, които се опитват да ги противопоставят на други млади хора, прис­тигнали в техните страни, и насърчават младежите да виждат в пристигналите заплаха, а не хора, прите­жаващи същото неотменно достойнство като всяко друго човешко същество.

Да се сложи край на всяка форма на злоупотреба

95. Наскоро към нас бе отправен призив да се вслушаме във вика на жертвите на различни видове насилие, извършвани от определени епископи, све­щеници, посветени и монаси. Тези грехове причи­няват на техните жертви „страдания, които могат да продължат цял живот и които никакво покаяние не може да поправи. Това явление е широко разпрос­транено в обществото, то засяга и Църквата и се явя­ва сериозна пречка за нейната мисия”49

49 Пак там, 29..

96. Вярно е, че „бичът на сексуалните злоупотреби с непълнолетни е, и исторически е бил, широко раз­пространен феномен във всички култури и общес­тва”, особено в семействата и различни институции; а мащабът на проблема става известен сега главно „поради промените в общественото мнение”. Макар този проблем да е универсален и да „засяга сериозно обществата ни като цяло ...това по никакъв начин не го прави по-малко чудовищен, когато той се случва в Църквата”. Всъщност, „в оправдания гняв на хората, Църквата вижда отражение на гнева на Бог, Който е предаден и поруган”50

50 Обръщение в края на Срещата за защита на децата в Църквата (24 февруари 2019): L’Osservatore Romano, 25–26 февруари 2019, 10..

97. „Синодът потвърди категоричната си ангажи­раност за утвърждаване на строги превантивни пра­вила, насочени към избягване на повторението [на тези престъпления], започвайки с подбора и обуче­нието на тези, на които ще бъде поверено образова­телното дело”51 FD 29.. В същото време трябва да бъде по­твърдена решимостта за прилагане на „толкова не­обходимите действия и санкции”52 Писмо до Божия народ (20 август 2018), 2: L’Osservatore Romano, 21-21 ав­густ 2018, 7.. И всичко това с подкрепата на Христовата благодат. Връщане назад е невъзможно.

98. „Злоупотребата съществува под различни форми: злоупотреба с власт, злоупотреба със съвест­та, сексуална и финансова злоупотреба. Очевидно трябва да бъдат изкоренени тези начини на упражня­ване на власт, които правят всичко това възможно, а безотговорността и липсата на прозрачност, с които се е подхождало към множество случаи в миналото, трябва да бъдат изкоренени. Желанието за господ­ство, липсата на диалог и прозрачност, двойствени­ят живот, духовната пустота, както и психологиче­ските слабости, са теренът, върху който процъфтява тази корупция”.53

53 FD 30.Клерикализмът е постоянно изку­шение за част от свещениците, които виждат „в слу­жението, което те са приели, власт, която трябва да упражняват, а не свободно и щедро служение, което да предложат. Това изкушение ни кара да мислим, че принадлежим към група, която знае всички отгово­ри и повече не трябва да слуша, защото няма какво повече да научи”. Обръщение при откриването XV Генерална Редовна асамблея на Събора на епископите, Рим (3 октомври 2018 г.): L’Osservatore Romano, 5 October 2018, 8.Без съмнение, подобен тип клери­кализъм може да накара богопосветените личности да престанат да уважават свещеното и неотменимо достойнство на всеки човек и на неговата свобода.

99. Заедно със Съборните отци, бих искал да бла­годаря, изпълнен със съчувствие и признателност, на „всички, имали смелостта да съобщят за злото, кое­то са преживели: те помагат на Църквата да признае случилото се и ѝ помагат да реагира решително”55

55 FD 31.. Дължим особена благодарност и на „щедрото пос­вещение на безброй миряни, свещеници, богопос­ветени мъже и жени, както и епископи, които все­кидневно достойно и порядъчно са ангажирани със служение на младите. Усилията им са като гъста гора, която избуява бавно. Мнозина от младите хора, присъствали на Събора, също изказаха благодар­ност на тези, които са ги съпровождали и подчертаха голямата необходимост от възрастни, които да бъдат техен ориентир”.56

56 Пак там

100. Слава Богу, извършителите на тези ужасни престъпления, не са мнозинство сред свещениците, които изпълняват служението си с вярност и посве­щение. Призовавам младите хора да се вдъхновят от това значимо мнозинство. И ако видите свещеник, изложен на опасност, защото е изгубил радостта от служението си, който търси емоционална компенсация или е поел по грешен път, припомнете му не­говото посвещение на Бог и на Неговия народ, при­помнете му Евангелието и го насърчете да се върне в правия път. По този начин ще дадете своя значим принос за нещо фундаментално: предотвратяване на повторението на тези жестокости. Този тъмен облак е предизвикателство и за всички млади хора, които обичат Исус Христос и Неговата Църква: те могат да донесат изцеление, ако посветят талантите си на постигане на обновление, ако изискват и насърчават последователно свидетелство, ако продължават да мечтаят и да раждат нови идеи.

101. Това не е единственият грях на членовете на Църквата; нейната дълга история не е лишена от сенки. Греховете ни са пред очите на всички, те се открояват твърде ясно върху вековния лик на Църк­вата, наша Майка и Учителка. В продължение на две хиляди години тя напредва по своя поклоннически път, споделяйки „радостите и надеждите, тъгите и тревогите”57

57 Втори Ватикански Вселенски събор, Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят Gaudium et Spes, 1.на цялото човечество. Тя пътува така­ва, каквато е, без каквато и да било козметична хи­рургия. Не се страхува да открие греховете на своите членове, които някои се опитват да прикрият, и да из­ложи тези грехове на изгарящата светлина на Еван­гелското слово, което очиства и пречиства. Не спира всеки ден да повтаря, обзета от срам: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене”. (Пс. 50: 3.5). Но нека и не забравяме, че не трябва да изоста­вяме нашата Майка, когато тя е наранена, трябва да останем до нея, за да може тя да събере своите сили и способности за обновление.

102. В обстоятелствата на тази трагедия, от която основателно изпитваме болка, „Господ Исус, кой­то никога не изоставя Своята Църква, ѝ предлага силата и средството, за да поеме тя по нов път”58

58 FD 31.. Този мрачен миг, „не без ценната помощ на младите, действително може да се превърне във възможност за реформа от епохално значение”,59

59 Пак там.като ни открие пътя към нова Петдесетница и постави началото на нов етап на пречистване и промяна, способен да поднови младостта на Църквата. Младите хора ще бъдат още по-полезни, ако се почувстват пълноцен­на част от „светия и търпелив, верен Божи народ, роден и оживен от Светия Дух”, защото „тъкмо този свят Божи народ ще ни освободи от чумата на клери­кализма, която е плодородната почва за всички тези позорни дела”60

60 Обръщение в края на Срещата за защита на децата в Църквата (24 февруари 2019): L’Osservatore Romano, 25-26 февруари 2019, 11..

Изход

103. В тази глава отделих място, за да обърнем пог­лед към реалността на младите хора в днешния свят. Други аспекти на този проблем ще бъдат разгледани в следващите глави. Както казах, не твърдя, че в този анализ съм изчерпателен. Насърчавам общностите сериозно и с уважение да изучават положението на младите хора сред тях, за да открият най-подходя­щите средства и да им дадат своята пастирска гри­жа. В същото време не бих искал да завърша тази глава, без да се обърна с няколко думи към всекиго от вас.

104. Напомням благата вест , която получихме като дар в утринта на Възкресение: че във всички мрачни и болезнени ситуации, които споменахме, има и из­ход. Например, дигиталният свят може да ви изложи на опасността от самозатваряне, изолация и празни удоволствия. Ала не забравяйте, че дори в такава си­туация има млади хора, способни да бъдат креатив­ни и дори гениални. Такъв беше случаят с преподоб­ния Карло Акутис.

105. Карло съзнаваше, че целият механизъм на ко­муникациите, рекламата и социалните мрежи могат да бъдат ползвани, за да ни упоят, да ни направят зависими от консуматорството в полза на купуване­то на най-новата стока на пазара, да обсебят нашето свободно време и да ни изведат към негативизъм. Но той знаеше и как да използва новите комуникацион­ни технологии, за да възвестява Евангелието, да пре­дава ценности и красота.

106. Карло не попадна в този капан. Той вижда­ше, че много млади хора, които искат да бъдат раз­лични, накрая се оказват като всички останали и се втурват след поредната своя цел, задвижени от механизма на консуматорството и разсейването. Така те не се възползват от дарбите, с които ги е на­дарил Господ, те не предлагат на света уникалния личен талант, вписан от Бог във всеки един от тях. Ето защо Карло стига до прозрението, че „всички се раждат като оригинали, но накрая мнозина уми­рат като фотокопия”. Не допускай това да се случи с теб!

107. Не допускай да те ограбят от надеждата и ра­достта, да те упоят и направят роб на своите инте­реси. Осмели се да бъдеш нещо повече, защото това, което си ти, е повече от всяко притежание. Какъв е смисълът от притежанията и външните изяви? Мо­жеш да станеш това, което Бог, твоят Създател знае, че си, само ако съзнаваш, че си призван към нещо по-велико. Потърси подкрепата на Светия Дух и из­пълнен с увереност се устреми към великата цел на светостта. Така няма да бъдеш фотокопие. Ще бъдеш изцяло себе си.

108. За да се случи това, трябва да осъзнаеш една основна истина: младостта не е време само за прес­ледване на мимолетни удоволствия и повърхностни постижения. Ако искаш твоите младежки години да служат на житейската ти цел, те трябва да бъдат пе­риод на щедро посвещение, чистосърдечна отдаде­ност и жертви, които са трудни, но в крайна сметка плодотворни. Както казва един велик поет:„За да намеря онова, което намерих,

първо трябваше да изгубя онова, което изгубих;

За да постигна това, което постигнах,

първо трябваше да изстрадам това, което изстрадах;

За да бъда влюбен сега,

първо трябваше да бъда наранен,

мисля, че страданието бе добро.

за добро бяха и изплаканите сълзи.

Защото накрая започнах да разбирам,

че не можем истински да се зарадваме на радостта,

която не е изстрадана.

И така накрая осъзнах,

че цветовете на дърветата

живеят благодарение на скритото под земята.”61

61 FRANCISCO LUIS BERNÁRDEZ, ”Soneto”, in Cielo de tierra, Buenos Aires, 1937.

109. Ако си млад на години, но се чувстваш слаб, уморен или разочарован, помоли се на Исус да те об­нови. С Него надеждата никога не се проваля. Също­то може да сториш и ако си обзет от пороци, лоши навици, егоизъм или нездравословни забавления. Исус, пълен с живот, иска да ти помогне да напра­виш младостта си полезна. Така няма да лишиш све­та от приноса, който само ти можеш да му дадеш, с цялата твоя неповторимост и оригиналност.

110. Ала нека все пак ти припомня, че „когато жи­веем отделено от другите, е много трудно да се борим срещу самодоволството, уловките и изкушенията на дявола и егоизма на света. Нападани от толкова мно­го примамки, можем да се окажем напълно изолира­ни, да загубим чувството си за реалност и вътрешна яснота и лесно да се поддадем на това изкушение”62 Апостолическо насърчение Gaudete et Exsultate (19 март 2018), 140.. Това е особено валидно за младите хора, защото, ко­гато сте единни, силата ви е чудодейна. Когато сте привлечени от живота в общност, вие сте способни на велики жертви за другите и общността. Докато самотата пресушава силите ни и ни излага на най-големите злини на нашето време.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ВЕЛИКО ПОСЛАНИЕ ДО ВСИЧКИ МЛАДИ ХОРА

111. Оставяйки всичко друго настрана, сега бих ис­кал да говоря на младите хора за най-същественото, за онова, за което никога не трябва да се мълчи. Това е послание, което съдържа три велики истини, които всички ние трябва постоянно да чуваме.

Бог, Който е любов

112. Първата истина, която бих искал да кажа на всеки един от вас е тази: „Бог те обича”. Няма зна­чение дали вече сте го чували или не. Искам да ви го напомня. Бог те обича. Никога не се съмнявайте в това, каквото и да ви се случи в живота. Във всеки един миг Той те обича безкрайно.

113. Възможно е опитът, който имате от вашия баща, да не е бил най-добрият. Вашият земен баща може да е бил далечен или да е отсъствал, да е бил груб и влас­тен. Възможно е да не е бил бащата, от който се нужда­ете. Не знам. Но това, което мога да кажа с абсолютна сигурност, е, че можете да намерите сигурност в пре­гръдката на вашия небесен Отец, на Бог, Който ви е дал живот и продължава да ви го дава във всеки един миг. Той ще ви бъде твърда опора, но в същото време ще разберете, че Той напълно уважава вашата свобода.

114. Откриваме много изрази за Неговата любов в Божието слово. Сякаш Той търси различни начини да изкаже тази любов, така че поне по един от тях да докосне сърцето ви. Например, Бог понякога говори за Себе Си като за любящ баща, който играе с децата си: „Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов. Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от че­люстите им, и кротко им храна подлагах” (Ос. 11:4).

В други случаи говори за Себе Си като изпълнен с обичта на майка, която водена от страстна любов към своите деца не може да ги изостави или прене­брегне. „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще по­жали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя”(Ис. 49:15).

Той дори се сравнява с любовник, който изписва лю­бимата на дланите си, за да има лицето ѝ винаги пред очите си: „Ето, на Своите длани съм те начертал!” (Ис. 49:6).

В други случаи Той изтъква силата и непоколеби­мостта на своята непобедима любов: „Планини ще се поместят, и хълмове ще се поклатят, но Моята ми­лост няма да отстъпи от тебе, и заветът на Моя мир няма да се поклати” ( Ис. 54:10).

Или ни казва, че сме били очаквани от вечността, за­щото неслучайно сме дошли на този свят: „с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благо­воление” (Иер. 31:3).

Или ни дава да разберем, че вижда в нас красота, която друг не може да види: „Понеже си скъп в очите Ми, многоценен, и Аз те възлюбих” (Ис. 43: 4).

Или пък ни казва, че любовта Му не е скръбна, а е из­пълнена с чиста радост, която Той изпитва всеки път, когато допуснем да бъдем обичани от Него. „Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се раз­весели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни” (Соф. 3:17).

115. За Него вие сте ценни, не сте незначителни. За Него сте важни, защото сте дело на Неговите ръце. Затова и Той е загрижен за вас и ви гледа с обич. „До­верете се на паметта на Бог: паметта Му не е „хард диск”, който „съхранява” и „архивира” цялата ин­формация за нас. Паметта Му е сърце, изпълнено с нежно състрадание, което с радост „изтрива” всяка следа от злото у нас.63

63 Проповед по време на месата на XXXI Световен ден на младежта в Краков (31 юли 2016): AAS 108 (2016), 963.Той не следи вашите провали и винаги помага да се поучите от грешките си. Защо­то Той ви обича. Опитайте се да спрете за малко и се оставете да почувствате Неговата любов. Опитайте се да заглушите целия шум отвътре и се отпуснете за миг в любящата Му прегръдка.

116. „Любовта Му не потиска и не властва, не отри­ча и изисква мълчание, унижение или примирение. Това е любовта на Господа, всекидневна, дискретна и уважителна любов; любов, която е свободна и очак­ва свобода, любов, която лекува и изправя. Любовта на Господ има общо повече с вдигането, отколкото с падението, с опрощението, отколкото със забраните, с откриването на нови възможности, а не с осъжда­нето, с бъдещето, а не с миналото.”

64 Обръщение на откриването на XXXIV Световен ден на младежта в Панама (24 януари 2019): L’Osservatore Romano, 26 януари 2019, 12.

117. Когато изисква нещо от вас или просто ви кара да се обърнете към житейските предизвикателства, Той се надява да Му сторите място, за да може да ви насърчи, да ви помогне да израстете. Не се разстрой­ва, ако споделяте въпросите си с Него. Тревожен е, когато не Му говорите, когато не сте открити за диа­лог с Него. Библията разказва, че Яков се бори с Бог (вж. Бит. 32:25-31), но това не му пречи да продължи своето пътуване. Сам Господ ни подтиква: „Дойде­те – и ще отсъдим” (Ис. 1:18). Любовта Му е толкова реална, толкова истинска, толкова конкретна, че ни приканва към откритост и плодотворен диалог. По­търсете близостта на нашия небесен Отец в любя­щото лице на смелите Му земни свидетели!

Христос те спасява

118. Втората велика истина е, че Христос от любов се пожертва изцяло, за да те спаси. Протегнатите Му ръце на Кръста са най-яркият знак, че Той е приятел, Който няма да се спре пред нищо. „понеже бе възлю­бил Своите, които бяха в света. Той ги възлюби до­край” (Йоан. 13:1).

Св. Павел казва, че животът Му е бил изпълнен с упование в тази саможертвена любов: „живея с вяра­та в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Гал. 2:20).

119. Същият Христос, Който на Кръста ни спаси от нашите грехове, днес продължава да ни спасява и да ни изкупва със силата на своята пълна саможертва. Погледни към Неговия кръст, допри се до него, оста­ви да те спаси, защото „който приеме Неговото пред­ложение за спасение, е свободен от греха, скръбта, вътрешна празнота и самотата”.65

65 Apostolic Exhortation Evangelii Gaudium (24 November 2013), 1: AAS 105 (2013), 1019.А ако съгрешиш и се отдалечиш от него, Той ще дойде да те вдигне със силата на кръста си. Никога не забравяй, че „Той ни прощава седемдесет пъти по седем. Отново и отново Той ни повдига на раменете си. Никой не може да ни лиши от достойнството, дарено ни по Неговата безгранична и неизменна любов. С нежност, която никога не разочарова, но е способна винаги да въз­върне нашата радост, Той ни помага да вдигнем гла­вите си и да започнем отново”66

66 Пак там., 3: AAS 105 (2013), 1020..

120. „Спасени сме от Исус, защото Той ни обича и не може да върви срещу Своята природа. Можем да правим много неща срещу Него, но Той ни оби­ча и спасява. Защото само обичното може да бъде спасено. Само приетото може да бъде преобразено. Божията любов е по-голяма от всичките ни пробле­ми, слабости и недостатъци. Но тъкмо чрез нашите проблеми, слабости и недостатъци, Той иска да на­пише тази любовна история. Той прегърна блудния син, прегърна Петър след Неговото отричане и ви­наги, винаги, винаги ни прегръща след всяко паде­ние, като ни помага да се изправим и да си стъпим на краката. Защото най-тежкото падение – обърне­те внимание на това – най-тежкото падение, което може да разруши живота ни, е, когато сме паднали, да не се оставим да ни помогнат.”667 Обръщение на бдението с младежи, XXXIV Световен ден на младежта в Панама (26 януари 2019): L’Osservatore Romano, 28–29 January 2019, 6.

121. Неговото опрощение и спасение не са нещо, което можем да купим или да придобием по собстве­ни дела или усилия. Той ни прощава и освобождава безвъзмездно. Саможертвата Му на кръста е толкова велика, че ние никога не можем да я отплатим, а само да я приемем с огромна благодарност и с радостта, че сме обичани повече отколкото можем да си предста­вим: „Той по-напред ни възлюби” (1 Йоан. 4:19).

122. Млади хора, възлюбени от Господа, колко трябва да сте ценни, ако сте изкупени от скъпоцен­ната Христова кръв! Скъпи млади хора, „вие сте без­ценни! Не сте за продан! Моля ви, не се оставяйте да ви купят. Не се оставяйте да бъдете съблазнени. Не допускайте да бъдете поробени от различни форми на идеологическа колонизация, вкарващи в главите ви идеи, които накрая ви превръщат в роби, обричат ви на зависимост и провал. Вие сте безценни. Винаги трябва да си повтаряте това: не съм за продан; нямам цена. Свободен съм! Влюбете се в тази свобода, коя­то предлага Исус”

68 Обръщение на срещата с младежи по време на Събора (6 октомври 2018): L’Osservatore Romano, 8-9 октомври 2018, 7..

123. Насочете погледа си към протегнатите ръце на разпнатия Христос, оставете се да бъдете спасени отново и отново. И когато отидете да изповядате гре­ховете си, твърдо вярвайте в Неговата милост, която ви освобождава от вината. Съзерцавайте кръвта Му, проляна с толкова голяма любов, и се оставете да бъ­дете пречистени от нея. Така може да бъдете преро­дени отново.

Той е жив!

124. И накрая, има още една истина, неделима от втората: Христос е жив! Непрекъснато трябва да си припомняме това, защото има опасност да започнем да гледаме на Исус Христос като на прекрасен при­мер от далечното минало, като спомен, като някой, спасил ни преди две хиляди години. Ала това няма да ни бъде от полза: няма да ни промени, няма да ни освободи. Този, Който ни изпълва със своята бла­годат, Който ни освобождава, преобразява, лекува и утешава, е напълно жив. Той е Христос, възкръснал от мъртвите, изпълнен със свръхестествен живот и енергия, облян в безкрайна светлина. Това дава ос­нование на св. Павел да каже: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра” (1 Кор. 15:14).

125. Жив, Той може да присъства в твоя живот във всеки миг, да го изпълни със светлина и да отнеме вся­ка скръб и самота. Дори всички да избягат, Той ще ос­тане, според обещанието си: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Той изпълва живота ви с невидимото Си присъствие, където и да отидеш, Той там ще те чака. Защото Той не идва само в миналото, Той идва при нас днес и всеки ден, като ни приканва да се открием за нови хоризонти.

126. Съзерцавай щастливия Исус, преизпълнен с радост. Радвай се с Него, като с приятел, Който по­беждава. Убиха Го, Него, Светия, Единствения, Не­винния, но накрая Той победи. Злото няма послед­ната дума. То няма да има последната дума и в на­шия живот, защото имаме приятел, който ни обича и иска да победи заедно с нас. Спасителят ни е жив.

127. И след като Той е жив, не може да има съм­нение, че доброто ще победи в живота ни и всички битки ще се окажат полезни. А след като е така, мо­жем да спрем да се оплакваме и да погледнем към бъ­дещето, защото с Него това винаги е възможно. Това е сигурността, която имаме. Исус е вечно жив. Ако се държим здраво за Него, ще имаме живот и ще бъдем защитени от заплахата от смърт и насилие, които могат да ни застигнат в живота.

128. Всяко друго решение би било безполезно и временно. Може да ни бъде от полза за известно вре­ме, но сетне отново ще се окажем изложени и изос­тавени сред бурите на живота. Докато с Исус, от дру­га страна, сърцата ни изпитват сигурност, стъпила върху здрави основи, която е отвъд всичко. Свети Павел казва, че иска да бъде едно с Христос, „за да позная Него, и силата на възкресението Му” (Фил. 3:10). Тази сила ще се открива непрестанно и в твоя живот, защото Той дойде „за да имат живот, и да имат в изобилие” (Йоан. 10:10).

129. Ако можете да се научите да цените красотата на това послание от сърце, ако желаете да срещнете Господа, ако сте готови да Го оставите да ви обича и да ви спаси, ако можете да станете приятели с Него и да говорите с Него, живия Христос, за реалност­та на вашия живот, тогава ще имате дълбоко изжи­вяване, което ще поддържа целия ви християнски живот. И ще можете да споделите това изживяване с други млади хора. Защото „в началото на христи­янското съществуване не стои етично решение или някаква велика идея – това е среща с едно събитие, с една Личност, която дава на живота нов хоризонт и същевременно окончателна насока”69

69 Бенедикт ХVІ, Енциклика Deus Caritas Est (25 декември 2005), 1: AAS 98 (2006), 217.

Духът дава живот

130. В тези три истини – Бог те обича; Христос е твоят Спасител; Той е жив – виждаме Бог Отец и Исус. Където са Отец и Син, там е Светият Дух. Той е Този, Който тихо отваря сърцата, за да приемат това послание. Той поддържа жива надеждата ни за спасение и ни помага да израснем в радост, ако сме открити за Неговото действие. Светият Дух изпълва сърцето на възкръсналия Христос, а сетне се излива в нашия живот. Когато приемем Духа, Той ни въвли­ча още по-дълбоко в сърцето на Христос, за да мо­жем да израстем в Неговата любов, живот и сила.

131. Моли се всеки ден Светия Дух да ти помага отново да изживееш благовестието. Защо не? Няма какво да губиш, а Той може да промени живота ти, да го изпълни със светлина и да го поведе по по-до­бър път. Той не ти отнема нищо, а ти помага да наме­риш всичко, от което се нуждаеш, и то по възможно най-добрия начин. Нуждаеш ли се от любов? Няма да я откриеш в развлеченията, в употребата на други хора, в собствеността или властта. Ще я откриеш в това, което ще те направи истински щастлив. Тър­сиш силни емоции? Няма да ги откриеш в трупането на материални блага, в харченето на пари, в отчаяно­то преследване на нещата от този свят. Те ще дойдат и то по много по-красив и смислен начин, ако се ос­тавиш да те преизпълни Светият Дух.

132. Търсиш страст? Както се казва в това краси­во стихотворение: „Влюби се!” (Или „остави се да те обичат!”), защото „нищо не е по-важно от това да от­криеш Бога, от влюбването по един абсолютен, окон­чателен начин. Това, че си влюбен, превзема въоб­ражението ти, ще се отрази на всичко друго. Тъкмо то ще те вади от леглото сутрин, ще определя какво ще правиш вечерта, как ще прекарваш почивните си дни, какво ще четеш, с кого ще се запознаваш, какво ще разбива сърцето ти, какво ще те изумява и из­пълва с радост и благодарност. Влюби се! И си оста­ни влюбен! Това ще реши всичко”⁷⁰

70 PEDRO ARRUPE, Enamórate.. Тази любов към Бога, която може да се обърне към всичко в живота със страст, е възможна благодарение на Духа, защо­то „любовта Божия се изля в нашите сърца чрез да­дения нам Дух Свети” (Рим. 5:5).

133. Той е най-прекрасният източник на младост. Защото уповаващите се на Господа са „като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зе­лени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод” (Иер. 17:8). Докато „уморяват се и мом­ци и ослабват, и млади люде падат” (Ис. 40:30), тези, които „се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се от­рудят, ще отидат и не ще се уморят” (Ис. 40:31).