Католическа Църква

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ 2020 ГОДИНА

„МОЛИМ ВИ ОТ ИМЕ ХРИСТОВО: ПРИМИРЕТЕ СЕ С БОГА!“ (2 КОР. 5:20)
 
На 24 февруари 2020 г. беше публикувано и след това представено в прес-офиса на Ватикана Посланието на папа Франциск за Великия пост през 2020 г. Посланието носи дата от 7 октомври 2019 г., когато е подписано в папската базилика „Св. Йоан Латерански“
Посланието гласи: 
 
„МОЛИМ ВИ ОТ ИМЕ ХРИСТОВО: ПРИМИРЕТЕ СЕ С БОГА!“ (2 КОР. 5:20)
 
Скъпи братя и сестри,
 
През тази година Господ отново открива пред нас този благоприятен период, през който да се подготвим да отбележим с обновени сърца великото тайнство на смъртта и възкресението на Исус, ключовият камък на нашия личен и общностен християнски живот. Трябва постоянно в ума и сърцето си да се завръщаме към тази тайна, защото тя ще израства у нас, само когато сме открити за нейната духовна сила и успяваме да я посрещнем със свобода и щедрост. 
 
 
1. Пасхалната Тайна, като основа на обръщането
 
Християнската радост произтича от вслушването и приемането на Благата вест за смъртта и възкресението на Исус. Тази керигма обобщава тайната на една любов, „толкова реална, толкова истинска, толкова конкретна, че ни приканва към откритост и плодотворен диалог.“ (Christus Vivit, 117). Който повярва в това послание, отхвърля лъжата, че можем да се разпореждаме с живота си, както пожелаем. Защото животът всъщност се ражда от любовта на Бог, нашия Отец, от желанието Му да ни дари с живот в изобилие (срв. Иоан 10:10). Ако вместо това се вслушаме изкусителния глас на „бащата на лъжата” (Иоан 8:44), се излагаме на опасността да бъдем погълнати от бездната и да изживеем ада тук на земята, свидетелство за което са толкова много трагични събития в личния и колективен човешки опит.
 
През периода на Великия пост през 2020 г. бих искал да споделя с всички християни това, което написах за младите хора в Апостолическото насърчение Christus Vivit: „Насочете погледа си към протегнатите ръце на разпнатия Христос, оставете се да бъдете спасени отново и отново. И когато отидете да изповядате греховете си, твърдо вярвайте в Неговата милост, която ви освобождава от вината. Съзерцавайте кръвта Му, проляна с толкова голяма любов, и се оставете да бъдете пречистени от нея. Така може да бъдете преродени отново.” (№ 123). Пасхата на Исус не е събитие от миналото, а благодарение на силата на Светия Дух е вечно съществуващо събитие, което ни позволява да виждаме и докосваме с вяра Христовата плът в тези, които страдат. 
 
 
2. Неотложност на обръщането 
 
Добре е да съзерцаваме дълбоко пасхалното тайнство, чрез което върху нас снизхожда  Божията милост. Защото изживяването на милостта е възможно само в отношения „лице в лице“ с разпнатия и възкръснал Господ, „Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20), в сърдечен разговор между приятели. Затова молитвата  в периода на Великия пост е толкова важна. Повече от задължение, молитвата е израз на нуждата ни да отговорим на Божията любов, която винаги ни предхожда и укрепва. Християните се молим със съзнанието, че макар и недостойни, ние сме обичани. Молитвата може да възприеме различни форми, но това, което наистина има значение в очите на Бог е, че те тя прониква дълбоко в нас и смекчава твърдостта на сърцето ни, за да ни обърне още по-цялостно към Бог и неговата воля. 
 
През този благоприятен период, нека се оставим да бъдем поведени като Израил в пустинята (срв. Ос. 2:14), за да можем да чуем гласа на нашия Жених и да Го допуснем да прозвучи дълбоко вътре в нас. Колкото по-цялостно сме посветени на Неговото слово, толкова по-силно ще изживеем милостта, която Той свободно ни дава. Нека не позволяваме това благодатно време да отмине в безумната илюзия, че можем да контролираме времето и средствата за нашето обръщане към Него. 
 
 
3. Страстната Божия воля за диалог с Неговите чеда  
 
Това, че Господ още веднъж ни предлага това благоприятно време за обръщане никога не трябва да се приема за даденост. Тази възможност трябва да пробуди у нас чувството за благодарност и да ни изведе от леността. Въпреки трагичното понякога присъствие на злото в нашия живот, в живота на Църквата и на света, тази възможност да обърнем своята посока е израз на непоколебимото желание на Бог да не прекъсва спасителния диалог с нас. В разпнатия Исус, „Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи“ (2 Кор. 5:21), тази спасителна воля става причина Отец да натовари Своя Син с тежестта на нашите грехове, и така, по израза на папа Бенедикт ХVІ „да обърне Бог срещу самия Него“ (Deus Caritas Est, 12). Защото Бог обича също и враговете си (срв. Мат. 5: 43-48).
 
Диалогът, в който Бог желае да встъпи с всеки един от нас чрез пасхалното тайнство на Своя Син няма нищо общо с празната бъбривост, като тази, приписвана на древните жители на Атина, които „с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.“ (Деян. 17:21). Подобна бъбривост, предизвикана от празно и повърхностно любопитство, е характерна за светскостта във всяка епоха; а в наши дни може да намери израз и в неподходящото използване на медиите. 
 
 
4. Богатство, което следва да бъде споделяно, а не скривано 
 
Поставянето на пасхалното тайнство в центъра на нашия живот означава също да  изпитаме състрадание към раните на разпнатия Христос, видими в множеството невинни жертви на войни, в атаките срещу живота, от тези над неродените до тези над възрастните хора, в различните форми на насилие. Те са видими и в екологичните бедствия, в неравномерното разпределение на земните блага, в трафика на хора под  всичките й форми, в необузданата жажда за печалба, която е форма на идолопоклонство.
 
И днес се нуждаем от това да се обърнем към мъжете и жените с добра воля, за да споделят те, посредством милостинята, своите блага с най-нуждаещите се хора, като средство за своето лично съучастие в изграждането на един по-добър свят. Благотворителността ни прави по-човечни, докато трупането на богатства ни излага на опасността да станем хора, затворени в собствения си егоизъм. Можем и трябва да отидем дори още по-далеч и да обмислим структурните аспекти на нашия икономически живот. По тази причина, във времето на Великия пост, от 26 до 28 март, свиках в Асизи среща с млади икономисти, предприемачи и хора на промяната, с желанието да дадем форма на една по-справедлива и приобщаваща икономика. Както на много места е посочено в Магистериума на Църквата, политическият живот представлява една от най-изявените форми на благотворителността (вж. Пий XI, Обръщение към Италианската федерация на студентите от Католическите университети, 18 декември 1927 г.). Същото се отнася и за икономическия живот, който може да бъде разгледан в същия евангелски дух, духът на Блаженствата. 
Моля Пресветата Дева да се моли нашето великопостно служение да ни помогне да открием сърцата си за Божия призив за помирение с Него, да насочим погледите си към пасхалното тайнства, и да пристъпим към открит и искрен диалог с Него. По този начин ще се превърнем в това, което Христос иска да бъдат Неговите ученици: солта на земята и светлината на света.  (срв. Мат. 5:13-14).
 
Франциск 
 
 
Издадено в Рим, в Свети Йоан Латерански, 7 октомври 2019 г.
 
Празник на Св. Богородица на Броеницата