На 12 декември 2019 г. беше публикувано традиционното послание на папа Франциск за Световния ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2020 г. Темата на посланието е: „Мирът като пътуване на надеждата: диалог, помирение и екологично обръщане“. Публикуваме пълният текст на посланието.

 

  

 

МИРЪТ КАТО ПЪТУВАНЕ НА НАДЕЖДАТА: ДИАЛОГ, ПОМИРЕНИЕ И ЕКОЛОГИЧНО ОБРЪЩАНЕ

 

 

1. Мирът, пътуване на надеждата пред лицето на пречки и изпитания 

Мирът е велика и голяма ценност, обект на нашите надежди, стремеж на цялото човешко семейство. Като човешко отношение, нашата надежда за мир е белязана от едно екзистенциално напрежение, което ни позволява, въпреки всички трудности, „тя да бъде изживяна и приета, ако ни извежда към постигането на една цел, ако можем да бъдем уверени в тази цел, и ако тази цел е достатъчно велика, за да оправдае усилията в нашето пътуване“ . Следователно надеждата е добродетел, която ни вдъхновява и ни помага да вървим напред, дори когато трудностите изглеждат непреодолими.

 

 

Нашата човешка общност носи в паметта и плътта си белезите от все по-опустошителни войни и конфликти, от които страдат най-силно бедните и уязвимите. Цели нации не успяват да разкъсат веригите на експлоатация и корупцията, които подклаждат омразата и насилието. Дори и днес много хора, млади и стари, са лишавани от достойнството, физическа пълноценност, свобода, включително религиозна свобода, общностната солидарност и надеждата в бъдещето. Мнозина стават невинни жертви на унижения и изключване, на мъки и несправедливости, без да споменавам травмата, понасяна от систематичните атаки срещу тях и техните любими хора. 

 

 

Тежките изпитания от вътрешните и международните конфликти, утежнявани още повече от действия на безмилостно насилие, оказват трайно въздействие върху тялото и душата на човечеството. Всяка война е вид братоубийство, тя руши вътрешно присъщото призвание на човешкото семейство към братство.

Войната, както знаем, често започва от невъзможността за възприемане на различието на другите, което на свой ред подклажда желанието за обогатяване и господство, породени от егоизма и гордостта, омразата и желанието за осмиване, изключване и дори унищожаване на другия. Войната е подхранвана от извращаването на отношенията, от хегемонистичните амбиции, от злоупотребата с власт, от страха от другите и от възприемането на различието като препятствие. А тези злини, на свой ред, се влошават още повече от войната. 

 

 

Както посочих по време на неотдавнашното ми апостолическа визита в Япония, по парадоксален начин нашият свят е белязан от „извратената дихотомия, която се опитва да опазва и гарантира стабилността и мира чрез фалшивото чувство за сигурност, поддържано от манталитета на страха и недоверието, което в крайна сметка трови отношенията между народите и препятства всяка форма на диалог. Мирът и стабилността между народите са несъвместими с желанието те да бъдат установени върху страха от взаимно унищожаване или заплахата от пълно унищожение. Те могат да бъдат постигнати само въз основа на глобалната етика на солидарността и сътрудничеството в служба на бъдещето, формирана от взаимната зависимост и споделената отговорност на цялото човешко семейство за днешния и утрешния ден“ .

Всяка заплаха подхранва недоверието и кара хората да се оттеглят в собствената си зона на сигурност. Недоверието и страхът подронват отношенията и увеличават опасността от насилие, и така създават порочен кръг, който никога не може да постигането на мир. Дори ядреното възпиране създава само илюзия за сигурност.

 

 

Не можем да смятаме, че е възможно стабилността в света да се основава на страха от унищожение, когато живеем в условия на нестабилност, изправени на ръба на ядрената бездна и скрити зад стените на безразличието. Последицата е, че се взимат социални и икономически решения с трагични последици, които водят до пренебрегването и захвърлянето, а не до защитата и съхранението на човешките същества и на самото творение . Как тогава бихме могли да предприемем това пътуване към мира и взаимното уважение? Как можем да разрушим нездравото мислене, основано на заплахите и страха? Как да разчупим настоящата динамика на недоверието?

 

 

Необходимо е да се стремим към истинско братство, което се основава на нашия общ произход от Бог, упражнявано в диалог и взаимно доверие. Желанието за мир се намира дълбоко в сърцето на всеки човек и ние не трябва да се примиряваме като търсим каквото и да било по-малко от това. 

 

 

 

 

2. Мирът, пътуване на вслушването, основано на паметта, солидарността и братството.

Хибакуша, оцелелите от атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, са едни от хората, които днес поддържат жив пламъка на колективната съвест, свидетелствайки пред следващите поколения за ужаса, случил се през август 1945 г. и за неописуемото страдание, което продължава и до днес. Тяхното свидетелство пробужда и съхранява паметта за жертвите, за да може съвестта на човечеството да се възправи срещу всяко желание за доминация и унищожение. „Не можем да допуснем настоящите и бъдещите поколения да забравят какво се е случило тук. Паметта е тази, която прави възможно и гарантира изграждането на по-справедливо и братско бъдеще.“ 

 

 

Също като Хибакуша, и много други хора в днешния свят също полагат усилия бъдещите поколения да продължават да носят спомена за миналите събития, не само, за да предотвратят повтарянето на същите грешки или илюзии, но и за да позволят паметта, като плод на опита, да бъде основа и вдъхновение за настоящите и бъдещите решения за насърчаване на мира. 

 

 

Нещо повече, паметта е хоризонтът на надеждата. Много пъти, в мрака на войните и конфликтите, споменът за един дори малък жест на солидарност може да предизвика смели и дори героични действия. Може да отприщи нови енергии и да разпали нови надежди сред хората и общностите.

Поемането по пътя към мира е още по-сложно предизвикателство, защото интересите, заложени във взаимоотношенията между хората, общности и нации, са многобройни и взаимно противоречиви. Първо трябва да се обърнем към моралната съвест и към личната и политическа воля на хората. Мирът произлиза от дълбините на човешкото сърце, а политическата воля винаги трябва да бъде обновявана, за да бъдат открити нови пътища към помирението и обединяването на индивиди и общности.

Светът не се нуждае от празни думи, а от убедени свидетели, миротворци, открити за диалог, които отричат изключването или манипулацията. Всъщност не можем да постигнем същински мир без истински диалог между мъжете и жените, които търсят истината отвъд идеологиите и различните мнения. Мирът „следва непрекъснато да се изгражда“ , това е пътуване, извършвано съвместно и в постоянно търсене на общото благо, истината и уважението към закона. Вслушването един в друг може да доведе до взаимно разбирателство и уважение, и дори до виждането в лицето на врага на същински брат или сестра. 

Следователно процесът на мира изисква постоянно посвещение. Това е търпеливо усилие за търсене на истината и справедливостта, за почитане на паметта на жертвите и за откриване стъпка по стъпка на пътя към споделената надежда, която е по-силна от желанието за отмъщение. В държава, която се основава на закона, демокрацията може да осигури рамката на този процес, ако тя се основава на справедливостта и на посвещението на защитата на правата на всяка личност, особено на слабите и  маргинализираните, на постоянно търсене на истината . Това е социална задача, постоянно дело, в което всеки човек отговорно дава своя принос, на всяко равнище на локалната, националната или глобалната общност.

 

 

Както отбелязва свети папа Павел VI, тези „два стремежа ‒ към равенство и участие ‒ стоят в основата на демократичното общество ... Това изисква образование за социален живот, което включва не само познание за правата на всеки човек, но и необходимия му коректив: съзнанието за неговите задължения по отношение на другите. Смисълът и практиката на задълженията сами по себе си са обусловени от способността за самоконтрол и от възприемането на отговорността и на ограниченията налагани над свободата на личностите или групите.“ 

 

 

Разделенията в обществото, задълбочаването на социалното неравенство и отказът от употребата на средства, които подпомагат пълноценното човешко развитие, са заплахи за общото благо. И все пак търпеливите усилия, които стъпват на силата на словото и истината, могат да спомогнат за насърчаване на способността за състрадание и креативна солидарност. 

 

 

В нашия християнски опит ние винаги помним Христос, отдал Своя живот, за да ни помири едни с други (виж. Рим 5: 6-11). Църквата напълно споделя усилията за изграждането на справедлив социален ред, тя продължава да служи на общото благо и да подхранва надеждата за мир, чрез предаването на християнските ценности и моралното учение, както и чрез своите социални и образователни усилия.  

 

 

 

 

3. Мирът, пътуване към помирението в братско общение. 

Библията, особено в словата на пророците, напомня на хората за Божия завет с човечеството, което изисква и да отхвърлим нашето желание да доминираме над другите и да се научим да виждаме в другите личности, синове и дъщери на Бог, наши братя и сестри. Никога не трябва да свеждаме другите само до това, което те са казали или сторили, а да ги ценим, заради обещанието, въплътено в тях.  Единствено избирайки пътя на уважението ние можем да разкъсаме спиралата на отмъщението и да поемем по пътя на надеждата.

 

 

Водени сме от думите на Евангелието, което ни предава следния разговор между Петър и Исус: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“ (Мат. 18:21-22). Този път към помирението е призив за откриване в дълбините на нашите сърца на силата на опрощението и способността за прие4мане на другите като брат и сестра. Научавайки се да живеем в опрощение, ние израстваме в способността си да бъдем мъже и жени на мира. 

 

 

Това, което е вярно за мира в социален контекст, е вярно и в политическата и икономическата област, защото мирът прониква във всяко измерение на съвместния живот. Не може да има истински мир, ако не се покажем способни да изградим по-справедлива икономическа система. Както папа Бенедикт XVI каза преди десет години в своята Енциклика Caritas in Veritate, „за да се победим липсата на развитие необходимо е усилие не само за подобряване на сделките, основани на обмена и изграждането на социални структури, а преди всичко постепенното утвърждаване на откритостта в световен контекст към такива форми на икономическа активност, които са доминирани от безвъзмездността и общението”(№ 39).

 

 

 

 

4. Мирът, пътуване към екологичното обръщане. 

„Ако грешното разбиране на собствените ни принципи ни кара понякога да оправдаваме злоупотребата с природа, тиранията над творението, войната, несправедливостта или актовете на насилие, ние, вярващите, трябва да си дадем сметка, че по този начин преставаме да бъдем верни на съкровищницата на мъдростта, която сме призвани да защитаваме и пазим.“  

 

 

Изправени пред последиците от враждебното ни отношение към другите, от липсата  на уважение към нашия общ дом или насилствената злоупотреба с природните ресурси ‒ разглеждани единствено като източник на непосредствена печалба, без да се интересуваме от местните общности, общото благо и самата природа ‒ ние имаме нужда от екологично обръщане. Неотдавна завършилия Синод за Пан-амазонския регион ни накара да отправим настоятелен и обновен призив за мирни отношения между общностите и земята, между миналото и настоящето, между опита и надеждата.

 

 

Това пътуване към помирението изисква и вслушване и съзерцание на света, даден ни от Бог като дар, за да стане наш общ дом. Всъщност природните ресурси, множеството форми на живот и самата земя са ни били поверени да ги обработваме и пазим (Бит. 1:15), включително и за бъдещите поколения, чрез отговорното и активно участие на всички. Трябва да променим начина, по който мислим и гледаме, да бъдем по-открити за среща с другите и за възприемането на дара на творението, което отразява красотата и мъдростта на своя Творец. 

 

 

Всичко това ни мотивира още повече и ни дава нов начин, по който да обитаваме нашия общ дом, като приемаме различията между нас, уважаваме и ценим живота, който сме получили и споделяме, като търсим условия за живот и модели на обществото, които благоприятстват трайният разцвет на живота и развитието на общото благо на цялото човешко семейство.

 

 

Екологичното обръщане, към което призоваваме, ще ни помогне да погледнем по нов начин на живота, отчитайки щедростта на Твореца, дарил ни земята и призовал ни да я споделяме с радост и умереност. Това обръщане трябва да бъде разбирано цялостно, като преобръщане на начина, по който се отнасяме с нашите братя и сестри, с другите живи същества, с творението в цялото неговото богато разнообразие и към Твореца, Който е източникът на целия живот. За християните, това означава „последиците от тяхната среща с Исус Христос да бъдат видими и в тяхното отношение към света около тях“  .

 

 

 

 

5. „Получаваме всичко, за което се надяваме“ 

Пътуването към помирението изисква търпение и доверие. Мирът не може да бъде постигнат, ако не се надяваме на него. 

 

 

На първо място, това означава да повярваме във възможността за мир, да повярваме, че другите имат нужда от мира също толкова, колкото и ние самите. Тук можем да открием вдъхновение в любовта, която Бог изпитва към всеки един от нас: любов, която е освобождаваща, безгранична, щедра и неуморна. 

Страхът често е източник на конфликт. Затова е необходимо да преодолеем нашите човешки страхове и да признаем, че сме нуждаещи се деца пред очите на Този, Който ни обича и очаква, също като бащата на блудния син (виж. Лук 15: 11-24). Културата на братската среща разрушава културата на конфликта. Така всяка среща се превръща във възможност и дар на щедрата Божия любов. Тя ни води отвъд границите на нашите тесни хоризонти и постоянно ни насърчава да живеем в дух на всеобщо братство, като деца на единствения небесен Отец.

 

 

За следовниците на Христос това пътуване е поддържано и от тайнството на Помирението, дарено от Господ за опрощаване на греховете на кръстените. Това тайнство на Църквата, което обновява хората и общностите, ни помага да държим нашия поглед насочен към Исус, и „чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно…, с кръвта на кръста Му.“ (Кол. 1:20). То ни кара да загърбим всеки акт на насилие в нашите мисли, думи и дела, независимо дали насочени срещу нашите ближни или Божието творение. 

 

 

Благодатта на Бог, нашия Отец, се предоставя като безусловна любов. Получавайки това опрощение в Христос, и ние можем да предложим този мир на мъжете и жените в нашето време. Ден след ден, Светият Дух ни подтиква към мисъл и говор, които да ни превърнат в творци на справедливостта и мира.

Моля Богът на мира да ни благослови и да ни подкрепи.  

 

 

Моля Мария, Майката на Царя на мира и Майка на всички народи на земята, да ни подкрепя и поддържа във всяка наша стъпка в нашето пътуване към помирението. 

 

 

И моля всички мъже и жени на този свят да живеят живота си в мир и да развиват пълноценно обещанието на живота и любовта, които обитават тяхното сърце. 

 

 

Издадено във Ватикана, 8 декември 2019 г.

 

 

ФРАНЦИСК