Кръстени и изпратени:

Църквата  на Христос в мисия по света

 

 

Скъпи братя и сестри,

 

Поисках цялата Църква да живее едно извънредно мисионерско време през месец октомври 2019 година, за да може да възпомене стогодишнината от обнародването на Апостолическото Писмо   Maximum illud от Папа  Бенедикт ХV (30 ноември 1919г.). Пророческата прозорливост на неговото апостолско предложение ме убеди в значението  за обновяването на мисионерския ангажимент  на Църквата,  за уточняването на евангелския начин на нейната мисия за известяване и носене в света на спасението на Исус Христос, умрял и възкръснал.  

 

Заглавието на това послание  е идентично с това на мисионерския месец  октомври: Кръстени и изпратени: Църквата на Христос  в мисия по света. Да празнуваме този месец ще ни помогне на първо място да преоткрием мисионерския смисъл на нашето присъединяване към вярата в Исус Христос, вяра безвъзмездно получена като дар в Кръщението.  Нашата синовна принадлежност към Бог никога не е индивидуален акт, а винаги е църковен акт: от общението с Бог, Отец, Син и Свети Дух, се ражда нов живот с много други братя и сестри. И този божествен живот не е стока за продан – ние не правим прозелитизъм – но пък е  богатство, да даваме, да общуваме, да известяваме: ето това е смисълът на мисията. Ние получихме безвъзмездно този дар и го споделяме безвъзмездно (виж Мт 10, 8), без да изключваме никого. Бог иска всички хора да бъдат спасени като достигнат с познанието до истината и с опита на Неговата милосърдна благодат чрез Църквата до универсалното тайнство на спасението.(виж 1Тим 2, 4 ; 3, 15 ; Втори Ватикански Събор, Догматична Конституция  Lumen gentium, т. 48).

 

Църквата е в мисия  по света: вярата в Исус Христос ни дава точното измерение за всяко нещо, позволявайки ни да видим така света с очите и сърцето на Бог; надеждата ни отваря към вечните хоризонти на божествения живот, в който ние наистина участваме; милосърдната любов, която предвкусваме в тайнствата и в братската любов ни подтиква почти до краищата на света (виж Мих 5, 3 ; Мт  28, 19, Деяния 1, 8 ; Рим 10, 18). Църквата в изход към далечните краища изисква постоянно и непрекъснато мисионерско обръщане. Колко светии, колко мъже и жени на вярата ни дават свидетелство и ни показват, как е възможно и приложимо това неограничено отваряне, това милосърдно излизане като неотложен стимул на любовта с присъщата му логика на дар, жертва и безвъзмездна помощ.  (виж  2 Кор 5, 14-21) ! Нека този, който известява Бог да бъде Божи човек. (виж Апостолическото Писмо  Maximum illud) !

 

Това е мандат, който ни касае от близо: аз винаги съм мисия, ти винаги си мисия; всяка кръстена и всеки кръстен е мисия. Този, който обича да е в движение, той е подтикнат да излезе от себе си, той е привлечен и привлича, той се отдава на другите и изгражда взаиомоотношения, които пораждат живот. Никой не е непотребен и незначителен за Божията любов. Всеки от нас е мисия в света, защото е плод на Божията любов. Дори когато баща ми и майка ми предадоха любовта с лъжи, омраза и изневяра, Бог не се измъкна от дара на живота, предопределяйки всяко от Своите чеда завинаги за Неговия вечен божествен живот  (виж Еф 1, 3-6).

 

Този живот ни се известява в Кръщението, което ни дава вярата в Исус Христос, победител над греха и смъртта и ни ражда отново по образ и подобие Божии, като ни вплита в Христовото Тяло, което е Църквата. В този смисъл Кръщението  впрочем наистина е необходимо  за спасението, защото ни гарантира, че сме синове и дъщери винаги и навсякъде, никога сираци, чужденци или роби, в дома на Отца. Това, което е сакраментална реалност за християнина - на която Евхаристията е изпълнението – остава призвание и съдба за всеки човек, всеки мъж и  всяка жена в очакване на обръщане и спасение. Кръщението действително е изпълнено обещание на божествения дар, който прави човешкото същество син в Сина.  Ние сме деца на нашите естествени родители, но в Кръщението ни се дава присъщо бащинство и истинско майчинство: Не може да има Бог за Отец, този който няма Църквата за Майка. (виж Свети Киприан, Единството на Църквата, т. 4).

 

Така нашата мисия  се вкоренява в бащинството на Бог и в майчинството на Църквата, тъй като изпращането изразено чрез Исус в  пасхалния  мандат е присъщо за Кръщението: както Отец Ме е пратил, Аз също ви изпращам изпълнени със Свети Дух за помирението на света (виж  Йн 20, 19-23 ; Мт 28, 16-20). Християнинът получава този мандат, за да не липсва на никого известяването на неговото призвание като осиновено дете, както и увереността за неговото лично достойнство и присъщата ценност  на всеки човешки живот от неговото зачеване  та чак до естествената му смърт. Вълната на секуларизацията, когато се превърне в очевиден и културен отказ  на активното бащинство на Бог в нашата история - тогава възпрепятства всяко истинско универсално братство, което се изразява във взаимно уважение към живота на всеки човек. Без Бог на Исус Христос всяка разлика се свежда до една адска заплаха, която прави невъзможни всеки братски прием и всяко ползотворно единство  на  човешкия род.

 

Универсалното предназначение на спасението, поднесено чрез Бог от Исус Христос, накара Бенедикт ХV да изисква да бъдат преодолени всяко националистично и етноцентрично затваряне, както и всеки компромис  за известяването на Евангелието с колониалните сили,  с техните икономически и военни интереси. В неговото Апостолическо Писмо  Maximum illud, Папата припомняше, че божествената универсалност на мисията на Църквата изисква излизането от тази изключителна принадлежност към собствена родина и собствен етнос. Отварянето на културата и на общността към спасителната новост на Исус Христос изисква преодоляване на всяка неправомерна етническа и църковна намеса.  Днес Църквата също продължава да изпитва нужда от мъже и жени, които благодарение  на своето Кръщение отговарят великодушно на призива да излязат от себе си, от семейството си, от родината си, от езика си, от тяхната местна Църква. Те са изпратени при народите по света, който все още не е преобразен от тайнствата на Исус Христос и Неговата свята Църква. Известявайки Божието Слово, свидетелствайки Евангелието, и чествайки живота на Свети Дух те призовават към обръщане, те кръщават и предлагат християнско спасение,  зачитайки  личната  свобода  на всеки човек, в диалог с културите и религиите  на народите, при които са изпратени. Мисията на народите - missio ad gentes, която винаги е така необходима за Църквата - допринася основно в процеса за постоянното  обръщане на всички християни.  Вярата в Пасхата на Исус, църковното кръщелно изпращане, културното и географско излизане от себе си и от дома си, нуждата от спасението от греха и освобождаването от личното и социалното зло изискват мисията чак до далечните краища на света.

 

Провиденциалното  съвпадение  с честването на Специалния Синод за Църквите в Амазония ме кара да подчертая как мисията, която ни бе поверена от Исус с дара на Свети Дух е все още актуална и необходима също за тези земи, както и за техните жители. Една обновена Петдесятница отваря широко вратите на Църквата, за да не може никоя култура да остане вглъбена само в себе си и никой народ да не бъде изолиран, а да се отвори към универсално общение на вярата. Нека никой не остане вглъбен в себе си в самодостатъчността на своята собствена етническа и религиозна принадлежност. Пасхата на Исус разкъсва тънките граници на светове, религии и култури, призовавайки ги да израснат в респект към достойнството на мъжа и жената, към едно все по-пълно обръщане  към Истината на Възкръсналия Господ, Който дава истински живот на всички. 

 

В тази връзка ми идват наум думите на Папа Бенедикт ХVІ в началото на нашата среща на Епископите от Латинска Америка в Апаресида в Бразилия през 2007 година, думи, които бих искал да повторя тук и да ги направя свои думи: «Какво би означавало приемането на християнската вяра за страните от Латинска Америка и Карибите? За тях това означаваше да познаят и да приемат Христос, непознат Бог, който техните предци без да знаят търсеха в техните богати религиозни традиции. Христос беше Спасителят, към Когото те се стремяха мълчаливо.  Това също означава, че са получили заедно с водите от Кръщението божествения живот, който направи от тях Божии осиновени чеда; които са получили в допълнение Свети Дух, Който е дошъл да облагороди техните култури, пречиствайки ги и развивайки много  кълнове и семена, които Въплътеното  Слово беше оставило в тях, като така ги насочи към пътищата на Евангелието. […] Словото Божие станало плът в Исус Христос също беше история и култура. Утопията за съживяване на доколумбовите религии, отделяйки ги от Христос и от универсалната Църква не би било прогрес, а по-скоро регресия. В действителност това би било  връщане към един исторически момент закотвен в миналото.» (Реч по време на встъпителната Сесия, 13 май  2007 : Insegnamenti III, 1[2207], стр.855-856).

 

На Мария нашата Майка, ние поверяваме мисията на Църквата. Единена със своя Син от Въплъщението - Девата се впусна в действие, тя се остави изцяло да се потопи в мисията на Исус, мисия, която  същевременно се превърна в подножието на кръста в нейна собствена мисия: да сътрудничи като Майка на Църквата, за да се родят  в Свети Дух и във вярата нови синове и дъщери на Бог.

 

Бих искал да завърша с няколко думи за Папските Мисионерски Дела, вече предложени в  Maximum illud  като мисионерски инструмент. Папските Мисионерски Дела изпълняват своята служба в полза на църковната универсалност  като световна мрежа, която подкрепя Папата в неговата мисионерска ангажираност чрез молитвата, душата на мисията и милосърдната любов на християните разпръснати по целия свят. Техният дар подкрепя Папата в евангелизацията на отделните Църкви (Дело за Разпространение  на Вярата), във формацията на  местното духовенство (Дело на Свети Петър Апостол),  във възпитаването на мисионерско съзнание в децата по целия свят (Дело на Светото Детство) и в мисионерската формация на вярата на християните (Папски Мисионерски Съюз). Подновявайки моята подкрепа към тези Папски Мисионерски Дела, изразявам пожелание Месец Октомври 2019 година да бъде изключително Мисионерски месец  като допринесе за обновяването на тяхната мисионерска служба и моето Служение. 

 

 

 

 

Към мисионерите мъже и жени, както и към всички, които по някакъв начин вземат участие въз основа на своето Кръщение в мисията на Църквата, аз отправям от все сърце моята Благословия.

Ватикана,  9 юни  2019, Тържеството на Петдесятница.

 

ПАПА ФРАНЦИСК

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana