Патриаршеска палата, Букурещ, 31 май 2019 г.

От 31 май до 2 юни папа Франциск направи посещение в Румъния. Папата пристигна на летището в Букурещ на 31 май сутринта, а церемонията по официалното му посрещане се състоя пред президентския дворец в столицата. Програмата за този ден включваше среща с президента и министър-председателя на страната, както и среща с представители на държавните власти и на дипломатическия корпус. Следобедът беше посветен на визита при патриарха на Румънската православна църква Даниил, последвана от среща с постоянния Синод на Румънската православна църква. Акцент в събитията от този ден беше съвместното посещение на патриарха и папата на новата православната катедрала в Букурещ. Там папата направи кратко обръщение пред събраното множество, а след това папа Франциск и патриарх Даниил последователно произнесоха Господнята молитва.

На срещата със Синода на Румънската православна църква папа Франциск направи следното обръщение:

Ваше светейшество,

Почитаеми митрополити и епископи на Светия синод,

Cristos a înviat! [Христос воскресе!] Възкресението на Господ е в сърцевината на апостолската проповед, предавана и съхранявана от нашите Църкви. В деня на Възкресение апостолите се зарадват, когато виждат възкръсналия Господ (вж. Йоан 20:20). През този Великденски период, и аз се радвам да видя Неговото отражение във вашите лица, скъпи братя. Преди двайсет години, пред този Свещен синод, папа Йоан Павел II каза: „Дойдох, за да съзерцавам Лицето на Христос, запечатано във вашата Църква; дойдох да почета това страдащо сърце, обещаната от вас нова надежда“ (Обръщение към патриарх Теоктист и Светия Синод, 8 май 1999 г .). Днес и аз дойдох тук като поклонник, като брат поклонник, изпълнен с желание да види лицето на Господа в лицата на своите събратя. И като гледам към вас, бих искал да ви благодаря най-сърдечно за вашето посрещане.

Връзките на вярата, които ни свързват, датират назад още от времето на апостолите, свидетелите на възкръсналия Исус, и по-конкретно до връзката между Петър и Андрей, донесли според преданието вярата по тези земи. Освен кръвни братя (вж. Марк. 1:16-18), по изумителен начин те са братя и в проливането на кръвта си за Господа. Те ни напомнят, че съществува братство на кръвта, което ни предшества и като безмълвен и животворящ поток тече през вековете, без да спира да ни подхранва и поддържа в нашето пътуване.

Тук, подобно на много други места в наши дни, вие сте изпитали пасхата на смъртта и възкресението: синове и дъщери на тази страна, от различни църкви и християнски общности, са познали петъкът на преследването, изстрадали са съботата на тишината и са изживели неделята на прераждането. Колко много са били мъчениците и изповедниците на вярата! И днес колко много хора от различни изповедания са заедно един до друг в затворите, и се подкрепят взаимно! Днес примерът им е пред нас и пред младите хора, които не са преживяли такива драматични условия. Това, за което те са страдали, до степен дори да пожертват живота си, е твърде ценно наследство, което не трябва да се пренебрегва  или опетнява. Това е споделено наследство, което ни призовава да останем близки до нашите братя и сестри, които го споделят. Единени с Христа в страданието и мъките, единени с Христа във възкресението, за да можем  „и ние да ходим в обновен живот” (Римл. 6: 4).

Ваше светейшество, скъпи братко, преди двайсет и пет години срещата между нашите предшественици беше Великденски дар, събитие, което допринесе не само за обновените отношения между православни и католици в Румъния, но и за православно-католическия диалог като цяло. Това посещение, първо на епископа на Рим в страна с православно мнозинство, откри пътя към други подобни събития. Тук с благодарност си спомням патриарх Теоктист. Може ли да забравим спонтанното му възклицание “Unitate, unitate!“, извикано тук в Букурещ в онези дни! Това беше възвестяване на надеждата на Божия народ, пророчество, което постави началото на ново време: времето на съвместното пътуване в преоткриването и възраждането на братството, което дори сега ни съединява. Това вече е unitate!

Съвместно пътуване със силата на спомена. Не споменът за понесените и нанесени неправди, преценки и предразсъдъците, за отлъчванията, които ни затварят в порочен кръг и носят само безплодие. А спомен за корените: първите векове, когато Евангелието, проповядвано с дръзновение и пророчески дух, срещаше и просветляваше нови народи и култури; първите векове на мъчениците, на Отците и на изповедниците на вярата, на всекидневно живяната святост, засвидетелствана от толкова много обикновени хора, които споделят един и същ Христос. Тези първи векове на parrhesia и пророчество. Слава Богу, корените ни са здрави, здрави и сигурни, и дори при растежът им през вековете те да са били подложена на изпитания и обрати, нека като псалмиста, да помним с благодарност всичко, което Господ е направил сред нас и да издигнем към него хвалебствена песен един за друг (вж. Пс 77/6.12-13). Споменът за направените стъпки ни насърчава да напредваме в бъдещето със съзнанието - несъмнено - за нашите различия, но преди всичко с благодарност за семейната атмосфера, която да бъде преоткрита, и със спомена за общението, което да бъде възстановен, и което, като светилник, да осветява стъпките на нашето пътуване.

Ходейки заедно и вслушвайки си в Господ. Имаме пред нас примера за стореното от нашия Господ в нощта на Великден, когато Той ходи заедно с учениците по пътя за  Емаус. Те разговорят за всичко, което се е случило, за техните тревоги, съмнения и въпроси. А Господ ги изслушва търпеливо и влиза в сърдечен диалог с тях, помагайки им да разберат и осъзнаят какво се е случило (вж. Лука 24: 15-27).

И ние трябва да се вслушаме заедно в Господ, особено през последните години, когато светът ни преживя бързи социални и културни промени. Технологичното развитие и икономическото благоденствие са от полза за мнозина, но и мнозина останаха лишени от надежда и изключени, докато глобализацията, която има тенденцията да заличава различията, води до изкореняването на традиционните ценности и до отслабване на етиката и социалния живот. В последно време сме свидетели на нарастващо чувство на страх, често умело разпалвано, което води до чувства на отхвърляне и омраза. Трябва да си помагаме взаимно да не се поддаваме на съблазните на „културата на омразата”, културата на индивидуализъм, която, макар и вече да не е толкова идеологизирана, както във времето на атеистичното преследване, все пак е по-убедителна и не по-малко материалистична. На пръв поглед това често е представяно като път към развитието, бърз и лесен път, но в действителност безразличен и повърхностен. Отслабването на социалните връзки, което води до изолация, оказва особено въздействие върху основната клетка на обществото, семейството. Това изисква от нас да положим усилия, да излезем и да се ангажираме с трудностите, пред които се изправят нашите братя и сестри, особено младите, като подходим не с обезсърчение и носталгия, както учениците по пътя за Емаус, а с желанието да вестим за възкръсналия Исус, със сърце на надеждата. Заедно с нашите братя и сестри трябва да чуем още веднъж Господа, за да се разгорят сърцата ни, а проповедта ни да не отслабва (пак там, ст. 32-35). Трябва да се оставим сърцата ни да бъдат сгряти от силата на Светия Дух.

Пътуването завършва, както и според Писанията, Емаус, с ревностна молитва Господ да остане сред нас. (вж. ст. 28-29). Господ, Който Се открива в преломяването на хляба (вж. ст. 30-31), ни призовава към милосърдие, към взаимно служене, към това да „даваме Бог“ преди да „говорим за Бог”, към добро, което не е пасивно, а е готово да стане и излезе, към служение, което е активно и открито за сътрудничество. (вж. ст. 33). Отличен пример за това са редица румънски православни общности, които сътрудничат плодотворно с много католически епархии в Западна Европа, където те живеят. В много случаи между тях са развити отношенията на взаимно доверие и приятелство, основано на братство, и са подхранвани от конкретни жестове на приемане, подкрепа и солидарност. Чрез нарастването на това взаимно познание много католици и румънски православни откриха, че не са непознати, а братя, сестри и приятели.

Ходейки заедно към нова Петдесетница. Пътят пред нас ни води от Великден към Петдесетница: от онзи пасхален изгрев единството, изникнал тук преди двайсет години, поехме към нова Петдесетница. За учениците Великден отбеляза началото на ново пътуване, макар страховете и неувереността им да не изчезнаха. И така продължава да бъде до деня на Петдесетница, когато апостолите, събрани около Божията майка, в един Дух и цялост и в богатството на езиците, свидетелстват за възкръсналия Господ с думите и живота си. Собственото ни пътуване започва с увереността, че сме братя и сестри, които вървят рамо до рамо, които споделят вярата, основана на възкресението на единствения Господ. От Великден до Петдесетница: това е време на събиране и молитва заедно под покрова на Божията майка, време на призоваване на Духа един към друг. Нека Светият Дух ни обнови, защото Той презира униформираността и обича да създава единство от най-красивото и хармонично различие. Нека огънят Му изгори липсата на увереност у нас, а дъхът Му премахне колебанието, което ни сдържа да чуем заедно свидетелството за новия живот, който Той ни предлага. Нека Той, строителят на братството, ни дари благодатта да вървим един до друг. Нека Той, творецът на новостта, ни даде смелост, докато по неповторим начин ние преживяваме споделянето и мисията. Нека Той и силата на мъчениците, ни предпази от опасността да направим този дар безплоден.

Ваше Светейшество и скъпи братя, нека заедно пътуваме, в прослава на Пресветата Троица и за наша взаимна полза, стремейки се да помогнем на нашите братя и сестри да видят Исус. Още веднъж бих искал да ви уверя в моята благодарност и най-добри чувства, приятелство, братство и молитва, както и тези на Католическата църква.

Източник: http://w2.vatican.va