“Verbum caro factum est” – „Словото стана плът” (Иоан 1:14)

Скъпи братя и сестри, които ме чувате от Рим и от целия свят, с радост ви съобщавам вестта за Рождество: Бог стана човек, дойде да живее между нас. Бог не е далеч: близо е, даже е Емануил – Бог с нас. Не е някой непознат: има образ, този на Исус.

Тази вест е винаги нова и винаги изненадваща, защото надминава всяка наша дори и най-смела надежда. Най-вече, защото не е само вест, а е събитие, случка, която достоверни свидетели са видели, чули, докоснали в лицето на Исус от Назарет! Като са били с Него, наблюдавали са действията Му, слушали са думите Му, познали са в Исус Месията и като са Го видели възкръснал, след като е бил разпнат, са се убедили, че Той – истински човек – е бил същевременно и истински Бог, Единородния Син дошъл от Отца, изпълнен с благодат и истина (срв. Иоан 1:14).

„Словото стана плът”. Пред лицето на това откровение, у нас още веднъж възниква въпроса: Как е възможно? Словото и плътта са две противоположни натури. Как може Вечното и всемогъщо Слово да стане слаб и крехък човек? Има само един отговор: Любовта. Който обича иска да сподели с обичния, иска да се слее с него и Светите Писнаия ни разказват именно великата история на Любовта на Бог към своя народ, достигаща върха в Исус Христос.

В действителност, Бог не се променя - верен е на Самия Себе Си. Този Който създаде света е същият Който повика Аврам и Който откри името Си на Мойсей: Аз съм Този, Който съм … Бог Авраамов, Исаков и Иаковов … Бог милосърден и многомилостив, преизпълнен с любов и вярност (срв Изх 3:14-15; 34:6). Бог не се променя, Той е Любов от вечността и завинаги. Сам Той е Общение, единство в Троицата и всяко Негово дело или слово се стреми към общението. Въплъщението е кулминацията на сътворението. Когато в утробата на Мария, по волята на Отца и действието на Светия Дух се оформи Исус, Синът Божи станал човек, творението достигна своя връх. Първоначалния принцип, който държи вселената, Логоса (Словото), започна да съществува в света, в определено време и пространство.

„Словото стана плът”. Светлината на тази истина се явява на всеки, който я приема с вяра, защото е тайна на любовта. Само онези, които се отварят за любовта са обгърнати от Светлината на Рождество. Така бе през нощта във Витлеем, така е и днес. Въплъщението на Сина на Бог е събитие, което се е случило в историята, но същевременно я надминава. В нощта на света се запалва една нова светлина, която се оставя да бъде видяна от простите очи на вярата, от благото и скромно сърце на очакващия Спасителя. Ако истината бе само математическа формула, тогава щеше някак си да се самоналожи. Ако Истината обаче е Любов, тогава пита за съгласие, за „да” нашето сърце.

Какво търси в действителност нашето сърце ако не една Истина, която същевременно да е Любов? Търси я детето със своите въпроси, толкова обезоръжаващи и стимулиращи; търси я младия човек; нуждаещ се да намери дълбокия смисъл на своя живот; търсят я зрелият мъж или жена, за да водят и поддържат семейния и професионален ангажимент; търси я възрастният човек, за да даде завършек на земното си съществуване.

„Словото стана плът”. Вестта за Рождество е светлина и за народите и за колективния път на човечеството. “Емануил” – Бог с нас дойде като Цар на справедливостта и на мира. Неговото царство – както знаем – не е от този свят, и въпреки това е важно за всички царства на този свят. То е като квас за човечеството, който ако липсва ще отслабне силата движеща напред развитието - стимула за съдействие за общото благо в безусловна служба на ближния с мирна борба за справедливост. Да вярваш в Бог, Който е пожелал да сподели нашата история е като постоянния кураж да бъдем ангажирани в нейни ход, дори сред нейните противоречия. Той е повод за надежда за всички онези, на които достойнството е засегнато и накърнено, защото Този Който се роди във Витлеем дойде да освободи човека от всякакво робство.

Светлината на Рождество да огрее отново земята, където Исус се роди и да вдъхнови израелците и палестинците в търсенето на справедливо и мирно съжителство. Утешаващата вест за идването на Емануил да намали болката и да утеши в изпитанията християнските общности в Ирак и Близкия изток, като им даде опора и надежда за бъдещето и да води ръководителите на нациите към ефективна солидарност с тях. Същото да се случи и в полза на всички които в Хаити страдат още от последствията на разрушителното земетресение и последвалата холерна епидемия. Да не бъдат забравени, онези които в Колумбия и Венецуела, в Гватемала и Коста Рика, наскоро пострадаха от природни бедствия.

Раждането на Спасителя да отвори перспективи за траен мир и истински прогрес за народите на Сомалия, Дарфур и Брега на Слоновата кост. Да подсигури политически и социален мир в Мадагаскар. Да донесе сигурност и спазване на човешките права в Афганистан и Пакистан, да насърчи диалога между Никарагуа и Коста Рика, да подпомогне помиряването на Корейския полуостров.

Тържествата за рождението на Спасителя да усилят духа на вярата, на търпението и куража на вярващите от Църквата в континентален Китай, за да не губят присъствие на духа заради ограниченията на религиозната свобода и свободата на съвестта и като остават верни на Христос и Неговата Църква да поддържат жив пламъка на надеждата. Любовта на „Бог с нас” да даде твърда сила на всички християнски общности, които страдат от дискриминация и преследвания и да вдъхнови политическите и религиозни водачи да се ангажират за опазване на религиозната свобода на всички.

Скъпи братя сестри, “Словото стана плът”, дойде да живее между нас, Еамнуил – Бог който се доближи до нас. Да съзерцаем заедно тази велика тайна на любовта, да оставим сърцата ни да бъдат озарени от светлината на витлеемската пещера! Радостно Рождество на всички!
* * *