Влизането на Исус в Йерусалим е посрещнато с радостни възгласи, последвани от Неговото унижение. Празничните викове са изместени от тежки мъчения. Тази двойна мистерия всяка година съпровожда нашето пристъпване към Страстната седмица, което намира израз и в два специфични момента от днешната служба: процесията с палмови клонки, последвана от тържественото четене на Страстите.  

 

Нека и ние пристъпим напред, водени от Светия Дух и като приемем благодатта, за която молим: да последваме с вяра примера на смирението на нашия Спасител, да последваме урока от Неговото търпеливо страдание и така да заслужим своя дял от Неговата победа над злото. 

 

Исус ни показва как да се изправим пред миговете на трудност и пред най-коварните изкушения, запазвайки в сърцата си мира, който не означава нито дистанцираност, нито свръхчовешка безстрастност, а представлява изпълнено с доверие поверяване в ръцете на Отца и на Неговата спасителна воля, която дарява живот и милост. Той е пример за такава дистанцираност, като във всеки миг от земното Си служение Той отхвърля изкушението да прави нещата по свой начин, а не в пълно послушание на своя Отец. От опита от четирийсетте дни в пустинята до кулминацията на страстите Исус не се поддава на това изкушение и постоянства в Своето послушание пред Своя Отец. 

 

И днес, по време на влизането си в Йерусалим, Той ни показва този път. В това събитие, злият, Князът на този свят, държи в ръката си една карта: картата на триумфализма. Но Господ му отговоря като следва неотклонно Своя път: пътя на смирението.

 

Триумфализмът се опитва да постигне целта като търси бързи пътища и е готов на фалшиви компромиси. Иска да се качи в колата на победителя. Живее от жестове и думи, които не са изковани на Кръста, израства, гледайки на другите отвисоко и съдейки ги постоянно като по-низши, хора с недостатъци и липси. … Такава коварна форма на триумфализъм е духовната светскост, която представлява най-голямата опасност, най-коварното изкушение, застрашаващо Църквата (Де Любак). Исус разрушава този триумфализма чрез Своите страсти. 

 

Господ истински се радва с хората, с тези млади хора, които викат Неговото име и Го  приветстват като Цар и Месия. Сърцето Му с радост наблюдава ентусиазма и вълнението на бедните хора на Израил. До такава степен, че на фарисеите, които искат от Него да упрекне своите ученици заради техните приветствия, Той отговаря: „ако тия млъкнат, камъните ще завикат.“ (Лук. 19:40). Смирението не означава отричане на реалността: Исус наистина е Месия, Цар.

 

Ала в същото време сърцето на Исус следва друг път, свещеният път, познат само на Него и на Неговия Отец: пътят, който извежда от „образа на Бог“ към „образа на раба“, пътя на самопринизяването, роден от послушанието „до смърт, и то смърт кръстна.“ (Фил. 2: 6-8). Той знае, че истинският триумф предполага да стори място за Бог и че единственият начин да направи това е чрез собственото си лишение, чрез самоунижението си. Да остане мълчалив, да се моли, да приеме унижението. С Кръста не се преговаря, човек или го прегръща или го отхвърля. Чрез Своето принизяване, Исус иска да ни открие пътя към вярата и да ни води по този път. 

 

Първата, която го последвала по този път, е Неговата майка: Мария, първият ученик. Богородицата и светиите ще страдат, вървейки по пътя на вярата и покорството пред Божията воля. Отговорът с вяра на суровите и болезнени събития в живота предполага „определена тежест на сърцето“ (срв. Redemptoris Mater, 17). Нощта на вярата. Но само от тази нощ можем да видим избухването на зората на възкресението. В подножието на кръста Мария още веднъж мисли за думите, с които ангелът й говори за нейния Син „Той ще бъде велик … и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.“ (Лук. 1:32-33). На Голгота Мария се изправя пред пълното отрицание на това обещание: Синът й умира на Кръста като престъпник. По този начин триумфализмът, разрушен от принизяването на Исус, е разрушен и в сърцето на Неговата майка. Триумфализмът замлъква. 

 

По стъпките на Мария, безброй свети мъже и жени следват Исус по пътя на смирението и послушанието. Днес, на Световния ден на младежта, бих искал да спомена всичките млади светци, особено тези от „съседния вход“, известни само на Бог, с които Той понякога обича да ни изненадва. Скъпи млади хора, не се срамувайте да покажете своя ентусиазъм за Исус, да извикате, че Той е жив и че Той е вашият живот. Но в същото време, не се плашете да Го последвате по пътя към Кръста. Когато чуете, че Той иска да се отречете от себе си, откажете се от всяка сигурност и се поверете изцяло на вашия небесен Отец, след това се зарадвайте и ликувайте! Вие сте поели по пътя на Царството Божие. 

 

Празнични викове, последвани от тежки мъчения; дълбоко впечатляващо е мълчанието на Исус по време на Неговите страсти. Той устоява на изкушението да отговори, да действа като „суперзвезда“. В мигове на мрак и велики изпитания трябва да замълчим, да намерим силата да не говорим, стига мълчанието ни да е кротко и да не е изпълнено с гняв. Кротостта на тишината ще ни накара да изглеждаме дори още по-слаби, по-скромни. Тогава дяволът ще събере смелост и ще излезе на открито. Трябва да му устоим в тишина, „оставайки на нашата позиция“, със същото отношение като Исус. Той знае, че битката е между Бог и князът на този свят и че важно е не да се хванем за меча, а да останем твърди във вярата. Мястото на нашата сигурност ще бъде под покрова на светата Божия Майка. Докато чакаме Господ да дойде и да успокои бурята (вж. Марк. 4: 37-41), чрез мълчаливото ни свидетелството в молитва ще отговорим на всеки, който иска от нас сметка за нашата надежда (1 Пет 3:15). Това ще ни помогне да живеем в свещеното напрежение между спомена за дадените обещания, страданието на Кръста и надеждата за възкресението. 

 

Източник: www.zenit.org