Католическа Църква

ПРОПОВЕД НА ПАПА ФРАНЦИСК НА ВРЪБНИЦА (ПАЛМОВА НЕДЕЛЯ)

На 14 април 2019 г. папа Франциск отслужи литургия за Връбница (Палмова неделя) на площад „Св. Петър“ пред около 40 000 събрани на площада вярващи. На службата бяха благословени палмовите клонки и бяха изчетени текстовете от Евангелието на Лука за страстите Христови. На богослужението папа Франциск произнесе следната проповед:
 
Влизането на Исус в Йерусалим е посрещнато с радостни възгласи, последвани от Неговото унижение. Празничните викове са изместени от тежки мъчения. Тази двойна мистерия всяка година съпровожда нашето пристъпване към Страстната седмица, което намира израз и в два специфични момента от днешната служба: процесията с палмови клонки, последвана от тържественото четене на Страстите.  
 
Нека и ние пристъпим напред, водени от Светия Дух и като приемем благодатта, за която молим: да последваме с вяра примера на смирението на нашия Спасител, да последваме урока от Неговото търпеливо страдание и така да заслужим своя дял от Неговата победа над злото. 
 
Исус ни показва как да се изправим пред миговете на трудност и пред най-коварните изкушения, запазвайки в сърцата си мира, който не означава нито дистанцираност, нито свръхчовешка безстрастност, а представлява изпълнено с доверие поверяване в ръцете на Отца и на Неговата спасителна воля, която дарява живот и милост. Той е пример за такава дистанцираност, като във всеки миг от земното Си служение Той отхвърля изкушението да прави нещата по свой начин, а не в пълно послушание на своя Отец. От опита от четирийсетте дни в пустинята до кулминацията на страстите Исус не се поддава на това изкушение и постоянства в Своето послушание пред Своя Отец. 
 
И днес, по време на влизането си в Йерусалим, Той ни показва този път. В това събитие, злият, Князът на този свят, държи в ръката си една карта: картата на триумфализма. Но Господ му отговоря като следва неотклонно Своя път: пътя на смирението.
 
Триумфализмът се опитва да постигне целта като търси бързи пътища и е готов на фалшиви компромиси. Иска да се качи в колата на победителя. Живее от жестове и думи, които не са изковани на Кръста, израства, гледайки на другите отвисоко и съдейки ги постоянно като по-низши, хора с недостатъци и липси. … Такава коварна форма на триумфализъм е духовната светскост, която представлява най-голямата опасност, най-коварното изкушение, застрашаващо Църквата (Де Любак). Исус разрушава този триумфализма чрез Своите страсти. 
 
Господ истински се радва с хората, с тези млади хора, които викат Неговото име и Го  приветстват като Цар и Месия. Сърцето Му с радост наблюдава ентусиазма и вълнението на бедните хора на Израил. До такава степен, че на фарисеите, които искат от Него да упрекне своите ученици заради техните приветствия, Той отговаря: „ако тия млъкнат, камъните ще завикат.“ (Лук. 19:40). Смирението не означава отричане на реалността: Исус наистина е Месия, Цар.
 
Ала в същото време сърцето на Исус следва друг път, свещеният път, познат само на Него и на Неговия Отец: пътят, който извежда от „образа на Бог“ към „образа на раба“, пътя на самопринизяването, роден от послушанието „до смърт, и то смърт кръстна.“ (Фил. 2: 6-8). Той знае, че истинският триумф предполага да стори място за Бог и че единственият начин да направи това е чрез собственото си лишение, чрез самоунижението си. Да остане мълчалив, да се моли, да приеме унижението. С Кръста не се преговаря, човек или го прегръща или го отхвърля. Чрез Своето принизяване, Исус иска да ни открие пътя към вярата и да ни води по този път. 
 
Първата, която го последвала по този път, е Неговата майка: Мария, първият ученик. Богородицата и светиите ще страдат, вървейки по пътя на вярата и покорството пред Божията воля. Отговорът с вяра на суровите и болезнени събития в живота предполага „определена тежест на сърцето“ (срв. Redemptoris Mater, 17). Нощта на вярата. Но само от тази нощ можем да видим избухването на зората на възкресението. В подножието на кръста Мария още веднъж мисли за думите, с които ангелът й говори за нейния Син „Той ще бъде велик … и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.“ (Лук. 1:32-33). На Голгота Мария се изправя пред пълното отрицание на това обещание: Синът й умира на Кръста като престъпник. По този начин триумфализмът, разрушен от принизяването на Исус, е разрушен и в сърцето на Неговата майка. Триумфализмът замлъква. 
 
По стъпките на Мария, безброй свети мъже и жени следват Исус по пътя на смирението и послушанието. Днес, на Световния ден на младежта, бих искал да спомена всичките млади светци, особено тези от „съседния вход“, известни само на Бог, с които Той понякога обича да ни изненадва. Скъпи млади хора, не се срамувайте да покажете своя ентусиазъм за Исус, да извикате, че Той е жив и че Той е вашият живот. Но в същото време, не се плашете да Го последвате по пътя към Кръста. Когато чуете, че Той иска да се отречете от себе си, откажете се от всяка сигурност и се поверете изцяло на вашия небесен Отец, след това се зарадвайте и ликувайте! Вие сте поели по пътя на Царството Божие. 
 
Празнични викове, последвани от тежки мъчения; дълбоко впечатляващо е мълчанието на Исус по време на Неговите страсти. Той устоява на изкушението да отговори, да действа като „суперзвезда“. В мигове на мрак и велики изпитания трябва да замълчим, да намерим силата да не говорим, стига мълчанието ни да е кротко и да не е изпълнено с гняв. Кротостта на тишината ще ни накара да изглеждаме дори още по-слаби, по-скромни. Тогава дяволът ще събере смелост и ще излезе на открито. Трябва да му устоим в тишина, „оставайки на нашата позиция“, със същото отношение като Исус. Той знае, че битката е между Бог и князът на този свят и че важно е не да се хванем за меча, а да останем твърди във вярата. Мястото на нашата сигурност ще бъде под покрова на светата Божия Майка. Докато чакаме Господ да дойде и да успокои бурята (вж. Марк. 4: 37-41), чрез мълчаливото ни свидетелството в молитва ще отговорим на всеки, който иска от нас сметка за нашата надежда (1 Пет 3:15). Това ще ни помогне да живеем в свещеното напрежение между спомена за дадените обещания, страданието на Кръста и надеждата за възкресението. 
 
Източник: www.zenit.org