На 30 и 31 март 2019 г. папа Франциск посети Мароко. След официалното му посрещане, програмата му в събота на 30 март включваше среща с представители на светските власти гражданското общество на страната и посещение на мавзолея на крал Мохамед V. Следобедът папата проведе среща с краля на Мароко Мохамед VІ в Кралския дворец в Рабат, на която беше подписана съвместна декларация с призив Йерусалим да бъде „символ за мирното съжителство“ между християни, юдеи и мюсюлмани. След това папата посети Института за обучение на имами в Рабат и се срещна с мигранти. В неделя, 31 март 2019 г., папа Франциск се срещна със свещеници, монаси и монахини от Икуменическия съвет на църквите на Мароко, а следобед отслужи меса. 

 

Един от акцентите в посещението на папата беше неговата среща с представителите на светските власти, гражданското общество и дипломатическия корпус в Мароко, пред които той направи следното обръщение: 

 

 

Ваше Величество,

Ваши кралски височества,

Уважаеми представители на властта в Кралство Мароко,

Членове на Дипломатическия корпус,

Скъпи приятели,

As-Salam Alaikum!

 

 

За мен е удоволствие да посетя тази страна, надарена с природна красота, която същевременно пази следите от древни цивилизации, свидетелстващи за дълга и богата история. Преди всичко бих искал да изкажа дълбоката си благодарност на Негово величество крал Мохамед VI за любезната му покана, както и за топлото посрещане, което ми оказва от името на целия народ на Мароко, както и за неговото приветствие. 

 

За мен това посещение е източник на голяма радост, защото ми позволява от първа ръка да се запозная с богатството на вашата земя, на вашия народ и традиции. Благодарен съм, че моето посещение предоставя възможност за напредък в междурелигиозния диалог и взаимното разбирателство между последователите на нашите две религии, като заедно отбележим - след осем века - историческата среща между свети Франциск от Асизи и султан ал Малик ал-Камил. Това пророческо събитие показва, че срещите и подаването на ръка са пътища към постигането на мир и хармония за човечеството, докато екстремизмът и омразата носят разделение и разруха. Надявам се взаимното ни уважение, приемане и сътрудничество да спомогнат за изграждане на искрено приятелство и да помогнат на нашите общности да подготвят по-добро бъдеще за следващите поколения. 

 

На тази земя, която е естествен мост между Африка и Европа, бих искал още веднъж да потвърдя необходимостта от сътрудничество, което да даде нов тласък на изграждането на един свят, който е по-солидарен и който е белязан от честни, смели и толкова нужни усилия за насърчаване на диалог, изпълнен с уважение към богатството и отличителността на всеки народ и всеки човек. Всички сме призвани да се изправим пред това предизвикателство, особено в днешния момент, когато има опасност различията и липсата на взаимно познание да бъдат използвани като претекст за конфликт и разделение.

 

Затова ако искаме да участвам в изграждането на общество, което е отворено, братско и изпълнено с уважение към различията, от жизненоважно значение е да поощряваме културата на диалога и да я следваме неотклонно, да възприемем взаимното сътрудничество като наш общ кодекс, а взаимното разбирателство като наш метод и стандарт за поведение (виж Документ за братството между хората, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Призвани сме да следваме този път неуморно, в опит да си помагаме един на друг за преодоляване на напрежението и неразбирателствата, клишетата и стереотипите, които пораждат страх и противоречия. По този начин ще насърчим израстването на дух на плодотворно и изпълнено с уважение сътрудничество. От съществена важност е фанатизмът и екстремизмът да срещнат съпротивата на солидарността на вярващите, която се основава на възвишените общи ценности, вдъхновяващи нашите действия. Затова и съм щастлив, че тук ще имам възможност да посетя Института за обучение на имами на името на Мохамед VІ. Създаден от Ваше Величество, Институтът си поставя за цел да даде солидно обучение, което да се противопоставя на всички форми на екстремизъм, които толкова често водят до насилие и тероризъм и които винаги представляват престъпление срещу религията и срещу самия Бог. Знаем колко е важно да дадем подходящо образование на бъдещите религиозни водачи ако искаме да събудим истински религиозен дух в сърцето на бъдещите поколения.

 

Автентичният диалог ще ни накара да оценим по-пълноценно важността на религията за изграждането на мостове между народите и за успешното посрещане на предизвикателствата, споменати по-горе. Уважавайки нашите различия, вярата в Бога ни помага да признаваме пълното достойнство на всяко човешко същество, както и неговите или нейните неотменими права. Вярваме, че Бог е създал човешките същества равни по права, отговорност и достойнства и ги призовава да живеят заедно като братя и сестри, за да разпространяват ценностите на добротата, любовта и мира. Затова свободата на съвестта и религиозната свобода - която не се ограничава само до свободата на богослужението, а дава възможност на всички да живеят в съгласие с религиозните си убеждения - са неделимо свързани с човешкото достойнство. В това отношение е необходимо постоянно да се напредва отвъд обикновената толерантност към уважението и високата оценка на другите. Това предполага и стремеж за приемането на другите с техните конкретни религиозни вярвания, както и желание за взаимно обогатяване чрез различието, чрез отношения, белязани от добрата воля и готовност за следване на общи пътища. Разбирано по този начин изграждането на мостове между хората - от гледна точка на междурелигиозния диалог - изисква дух на взаимно уважение, приятелство и на истинско братство.

 

На този въпрос обърна внимание Международната конференция за правата на религиозните малцинства в мюсюлманските страни, проведена в Маракеш през януари 2016 г., и съм радостен да отбележа, че тя осъди и всяка злоупотреба с религията като средство за дискриминация или агресия срещу другите. Тя също подчерта необходимостта да преминем отвъд концепцията за религиозно малцинство в полза на тази за гражданството и признаването на ценността на човека, което трябва да заема централно място във всяка правна система.

 

Виждам пророчески знак и в създаването през 2012 г. на Икуменическия институт в Рабат. Институтът, създаден от католици и от другите християнски деноминации в Мароко, се стреми да насърчава икуменизма, както и диалога между културите и диалога с исляма. Това похвално усилие е израз на загрижеността и желанието на християните, които живеят в тази страна, да изграждат мостове като средство за изразяване и служение на братството между хората. 

 

Всичко това са начини да бъдат прекратени злоупотребите с религията, които подстрекават към омраза, насилие, екстремизъм и сляп фанатизъм и които търсят в името на Бог оправдание за убийства, прогонване, тероризъм и потисничество (Документ за братството между хората, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.).

 

Истинският диалог, който бихме искали да поощрим, ни кара да виждаме в света, в който всички живеем, наш общ дом. Международната конференция за климатичните промени, известна като COP 22, която също се проведе тук, в Мароко, още веднъж демонстрира, че много нации съзнават необходимостта да бъде защитена планетата, на която Бог е отредил да живеем, както и нуждата всички да допринесем за същинското екологично обръщане в името на пълноценното човешко развитие. Изказвам високата си оценка за напредъка, постигнат в тази област и съм удовлетворен от израстването на автентичната солидарност между нациите и народите в този стремеж за намиране на справедливо и трайно решение на този тежък проблем, който застрашава нашия общ дом и самото оцеляване на нашето човешко семейство. Само заедно чрез търпелив, разумен, откровен и искрен диалог, можем да се надяваме да разработим адекватни решения за преобръщане на тенденцията за глобално затопляна е и за постигане на общата цел за елиминиране на бедността. (виж Laudato Si, 175).

 

Днешната тежка криза с миграцията също изисква конкретни действия, насочени към премахване на причините, които принуждават много хора да напускат страната и семейството си, често за да се окажат маргинализирани и отхвърлени. Проведената тук, в Мароко, през миналия декември Междуправителствената конференция за глобален пакт за безопасна, организирана и законова миграция, прие документ, чиято цел е да служи за отправна точка за цялата международна общност. В същото време обаче е нужна още много работа, особено за да могат поетите принципни ангажименти да се превърнат в конкретни действия, както и за промяна в  отношението към мигрантите, което да вижда в тях личности, а не статистика, включително и чрез признаване на техните права и достойнства в политическите решения. Запознати сте с моята дълбока загриженост за често тъжната съдба на тези хора, които в огромната си част не биха напуснали своите страни, ако не са били принудени да го сторят. Вярвам, че Мароко, което прие да бъде домакин на тази конференция с откритост и предостави своето гостоприемство ще продължи да бъде пример за човечно отношение към мигрантите и бежанците сред страните от международната общност, за да могат те тук, както и навсякъде другаде, да получават щедър прием и защита, по-добър живот и достойна интеграция в обществото. Когато условията позволяват, те ще могат да се завърнат у дома в условия на безопасност и зачитане на тяхното достойнство и права. Проблемът с миграцията никога няма да бъде решен чрез издигане на бариери, разпалване на страхове у другите или отказ на помощ за тези, които законно се стремят да получат по-добър живот за себе си и за своите семейства. Знаем също, че постигането на истински мир преминава през постигането на социална справедливост, която е необходима за коригиране на икономическите дисбаланси и политическата нестабилност, които винаги са играли важна роля в разпалването на конфликти и са представлявали заплаха за цялото човечество.

 

Ваше величество, уважаеми представители на гражданските власти, скъпи приятели! Християните дълбоко ценят мястото, което получават в мароканското общество. Те желаят да участват в изграждането на братска и благоденстваща нация, водени от загриженост за общото благо на своя народ. В това отношение мисля за значителната дейност, извършвана от Католическата църква в Мароко в предоставянето на социални услуги и в областта на образованието, чрез нейните училища, отворени за деца от всички изповедания, религия и минало. Като благодаря на Бог за всичко, постигнато досега, позволете ми да насърча католиците и всички християни да бъдат носители, насърчители и защитници на човешкото братство тук в Мароко. 

 

Ваше величество, уважаеми представители на гражданските власти, скъпи приятели! Благодаря на вас и на целия народ на Мароко още веднъж за вашето топло посрещане и внимание. Shukran bi-saf! Нека Всемогъщият и Милостивият ви пази и благослови  Мароко! Благодаря.

 

Източник: http://w2.vatican.va