Обръщение на папа Франциск, направено на 24 март 2019 г. преди и след молитвата „Ангел Господен“ на площад „Свети Петър“.

* * *

Преди молитвата „Ангел Господен“

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Евангелието на днешната трета неделя от Великия пост (вж. Лука 13:1-9) ни говори за Божията милост и нашето обръщане. Исус разказва притчата за безплодната смоковница. Един човек имал в лозето си засадена смоковница и всяко лято отивал да търси плодовете от нея, но не намирал нищо, защото дървото било безплодно. Разочарован, след като това се повторило три поредни години, той се замислил да отсече тази смокиня, за да посади друга. Тогава извикал лозаря, който се грижил за лозето, изказал пред него своето недоволство и го подтикнал да отсече дървото, което само изтощавало земята. Но лозарят помолил своя господар да прояви търпение и поискал от него отсрочка от една година, през време на която обещал да се грижи повече за нея с надеждата да даде плод. Това е притчата. Какво ни казва тя? Кои са личностите, представени в нея?

Господарят представлява Бог Отец, лозарят е образ на Исус, докато смоковницата е образ на безразличното и сухо човечество. Исус се застъпва пред Отец в полза на човечеството - Той прави това винаги  - и Го моли да изчака, да му даде повече време, за да могат у него да израснат плодовете на любовта и справедливостта. Смоковницата, която господарят от притчата иска да отсече, е символ на безплодното съществувание, неспособно да дарява, да върши добро. Дървото символизира човека, който живее само за себе си, заситен и спокоен, окован в собственото си удобство, неспособен да обърне погледа и сърцето си към хората около себе си, които преживяват страдание, бедност или трудности. На това отношение на егоизъм и духовно безплодие е противопоставена голямата любов на лозаря към смоковницата: той кара господарят да изчака, да има търпение; самият лозар знае как да чака и посвещава на дървото своето време и труд. Обещава на господаря да отдели специално внимание на нещастното дърво.

Това отношение на лозаря е израз на милостта на Бог, Който ни дава време за обръщане. Всички ние имаме нужда да се обърнем, да направим стъпка напред, като по този път сме придружени от Божието търпение и милост. Въпреки безплодието, което понякога остава своя белег върху нашето съществуване, Бог има търпение и ни дава възможност да се променим и да напреднем по пътя на доброто. И все пак отсрочката, която е измолена и дарена в очакване, че дървото накрая ще даде плод, показва и че това обръщане не може да бъде отлагано. Лозарят казва на господаря: „Остави я и тая година“ (ст. 8). Възможността за обръщане не е безкрайна, необходимо е да се възползваме от нея незабавно, в противен случай тя ще бъде загубена завинаги. През този период на Великите пости можем да се замислим: какво трябва да сторя, за да се доближа до Господ, да се обърна, да „отрежа“ тези неща, които не са правилни? - „Не, не, мога да почакам до следващия пост.“ Но дали ще бъдем живи на следващия Велик пост? Нека всеки се замисли днес: какво трябва да сторя, изправен пред лицето на милостта на Бог, Който ме очаква и винаги ми прощава? Какво трябва да направя? Можем да имаме велико упование в Божията милост, но не трябва да злоупотребяваме с нея. Не трябва да оправдаваме духовната леност, а да увеличаваме своето посвещение и да отговорим на тази милост с чистота на сърцето.

По време на Великия пост Господ ни приканва към обръщане. Всеки един от нас трябва лично да почувства този призив, да поправи нещо в своя живот, в нашия начин на мислене, на действие и на изживяване на отношенията с нашите ближни. В същото време трябва да подражаваме на търпението на Бог, Който се доверява в способността на всеки да се „вдигне“ и да поеме по този път. Бог е Отец и Той не угасва слабия пламък, а поддържа и се грижи за слабия, за да бъде той укрепен и да даде своя принос за любовта на общността. Нека Дева Мария ни помогне да изживеем тези дни в подготовка за Великден като време на духовно пречистване и увереност, открити за Божията благодат и милост.
     

След Молитвата „Ангел Господен“:

Скъпи братя и сестри,

От 27 февруари в Никарагуа се провежда важен разговор за разрешаване на дълбоката социално-политически криза, която страната преживява. Подкрепям тази инициатива със своята молитва и насърчавам участващите страни да намерят мирно и бързо решение за благото на всички.
Вчера в Тарагона, Испания, беше беатифициран Мариано Мулера и Солдевиля, млад баща и лекар, починал на 39-годишна възраст, грижил се за облекчаване на моралните и физически страдания на своите ближни, чийто живот и мъченичество е свидетелство за отдаване на първенство на милосърдието и на опрощението. Той е пример за нас, за всички нас, на които ни е толкова трудно да простим. Нека той се застъпва за нас и да ни помогне да следваме пътя на любовта и братството, въпреки трудностите и изпитанията - аплодисменти за Новия блажен!

Днес отбелязваме Деня в памет на мисионерските мъченици. През 2018 г. много епископи, свещеници, сестри и миряни по целия свят пострадаха от насилие, 40 мисионери бяха убити, което е почти два пъти повече от предната година. Паметта за тази съвременна Голгота на братята и сестрите, преследвани или убити заради вярата си в Исус, е задължение на цялата Църква, тя е и стимул за нас смело да свидетелстваме за нашата вяра и надежда в Него, Който на Кръста победи омразата и насилието завинаги със Своята любов.

Молим се за многобройните жертви от последните безчовечни нападения, които се случиха в Нигерия и Мали. Нека Господ приеме тези жертви, изцели раните им, утеши семействата си и обърне жестоките сърца.

Утре, на празника Благовещение, ще отида в Лорето, в дома на Девата. Избрах това място, за да подпиша Апостолическото насърчение, посветено на младите хора. Моля за вашите молитви, за да може съгласието на Мария да се превърне в съгласие на мнозина от нас.

Източник: www.zenit.org