Католическа Църква

ПОСЛАНИЕТО НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ЗА ПОСТНОТО ВРЕМЕ 2019

« Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове» (Рим  8,19)
 


Скъпи братя и сестри,


Всяка година Бог с помощта на нашата Майка Църквата  « дава възможност на християните да се подготвят за пасхалните празници в радостта на пречистеното сърце» (Предговор към Великия Пост 1), за да могат да черпят от тайните на изкуплението, пълнотата поднесена чрез новия живот в Христос. Така ние можем да вървим от Пасха към Пасха, чак до пълнотата на спасението, което ние вече сме получили благодарение на Христовата  Пасхална тайна: « Защото нашето спасение е в надеждата » (Рим 8,24). Тази тайна на спасението вече действа в нас в този земен живот, и се представя като динамичен процес, който обхваща както Историята така и цялото сътворение. Свети Павел го казва: «Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове » (Рим 8,19). Именно в тази връзка аз бих искал да ви представя няколко гледни точки за размишление,  които да съпътстват нашия път за обръщане по време на предстоящия Велик пост. 


1. Изкуплението на Сътворението.


Служението на Пасхалната Тридница  (Triduum pascal) на страданието, смъртта и възкресението на Христос, като връх на литургичната година ни призовава всеки път да се ангажираме в пътя на подготовката, осъзнавайки, че нашето утвърждаване в Христос  (виж  Рим  8,29)  е безценен дар на Божието Милосърдие.


Ако човек живее като Божи син, ако живее като спасен човек, който се оставя да го води Божия Дух (виж  Рим 8,14) и знае как да разпознава и прилага Закона на Бог, започвайки с този, който е вписан в неговото сърце и в неговата същност, тогава той върши добро за Сътворението, съдействайки за неговото Изкупление. Ето защо сътворението, както ни казва Свети Павел има горещото желание, Божиите синове да се проявят  именно като тези, които се ползват  от благодатта на пасхалната тайна на Исус и да живеят напълно с тези плодове, които са били предназначени да достигнат до пълно съзряване в изкуплението на човешко тяло. Когато милосърдната Христова любов преобразява живота на светиите – духа, душата и тялото – те стават възхвала  към Бога, а чрез молитвата, съзерцанието и изкуството интегрират също така всички останали създания, както го изповядва с възхищение в неговия химн  «Песента  на тварите» Свети Франциск от Асизи (виж Енцикликата Laudato Sì, т. 87). В този свят, обаче хармонията постигната чрез Изкуплението, все още  е заплашена от негативната сила на греха и на смъртта.        

                   
2. Разрушителната сила на греха


Наистина, когато не живеем като Божии синове, често пъти ние проявяваме разрушителни нагласи към ближния  и другите създания, но също така и към самите себе си, като считаме повече или по-малко, че можем да ги използваме съзнателно според нашата воля. Тогава невъзмутимото ни превзема и ни води към един начин на живот, който нарушава границите, които  нашето човешко поведение  и  същност изискват от нас да зачитаме. И така ние следваме неконтролируеми желания, които  „Книгата на премъдростта“  приписва на нечестивите, т.е. на онези, които  нямат Бог като отправна точка в своите действия и заради това са лишени от надежда за бъдещето (виж 2,1-11). Ако ние не се стремим постоянно към Пасха, към хоризонта на Възкресението, става ясно, че логиката за «всичко и веднага », както и да « притежаваме все повече» най-накрая ще се наложи.


Както знаем причината за всички злини е грехът, който след появата сред хората прекъсва общението с Бог, с останалите и със сътворението, с което сме свързани преди всичко чрез нашето тяло.   Прекъсването на това общение с Бог също е влошило хармоничните отношения между самите човешки същества и средата, в която са призвани да живеят така, че градината се е превърнала в пустиня (виж Бит 3,17-18). Тук се касае за греха, който подтиква човека да се държи като бог на сътворението, да се смята за абсолютен лидер и да го използва не за целта, предназначена от Твореца, а за свой собствен интерес, в увреда на създанията и останалите. 


Когато човек изоставя Божия Закон, закона на любовта, тогава успява да се наложи - законът  на по-силният над по-слабия. Грехът, който обитава в сърцето на човека (виж  Мк 7, 20-23) – и се проявява в чертите на алчността, на отривистото желание  за прекомерно благополучие и безразличие към доброто на другия, и дори много често за собствено добро – води до експлоатация на сътворението, хората и околната среда, с мотива за тази ненаситна алчност, която счита всяко желание за право, което рано или късно ще приключи като унищожи дори този, който се оставя да доминира чрез нея.


3. Изцеляващата сила на покаянието и прошката


Ето защо сътворението има спешна необходимост да се проявят Божиите синове, тези които са станали “ново творение”: «И тъй, който принадлежи на Христос, той е нова твар. Древното премина – всичко стана ново.» (2 Кор 5,17). Наистина благодарение на тяхното проявление, сътворението може също да «живее» Пасхата: да се отвори ново небе и нова  земя (виж Откр 21,1). Пътят към Пасхата ни призовава именно да обновим нашия лик и нашето сърце на християни чрез покаянието, обръщането и прошката, за да можем да живеем цялото богатство на благодатта на пасхалната тайна.


Това “нетърпение ”, това очакване на сътворението, ще приключи при проявлението на Божиите синове, а именно, когато християните и всички хора ще се включат решително в този   “непосилен труд”, който е обръщането. Цялото творение е призвано, заедно с нас да излезе «от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове» (Рим 8,21). Великият пост е свещенодействащ знак на това обръщане. То призовава християните да въплъщават интензивно и конкретно пасхалната тайна в техния личен, семеен и социален живот и по-специално като практикуват постенето, молитвата  и благодеянието.


Да постим,  т.е. да се научим  да променяме отношението си към другите и към създанията: от изкушението „да погълнем“  всичко, за да задоволим нашата алчност, към способността да страдаме от любов, която е способна да изпълни празнотата на сърцето ни. Да се молим, за да разберем как да се отречем от идолатрията и от самодостатъчността от нашето собствено аз, и да признаем, че имаме нужда от Господ и от Неговото милосърдие. Да практикуваме благодеяние, за да се освободим от глупостта да живеем, трупайки всяко нещо за себе си в илюзията да си осигурим едно бъдеще, което не ни принадлежи. Следователно става въпрос  за преоткриване на радостта от Божия замисъл за сътворението и за сърцето ни, този да Го обичаме, да обичаме нашите братя и целия свят, и да намираме в тази любов истинското блаженство.

 


Скъпи братя и сестри,

«Великият пост» на Божия Син се състоеше във влизането в пустинята на сътворението, за да се превърне отново в градина на общение с Бог, която съществуваше преди първородния грях (виж Мк  1,12-13; Ис 51,3). Нека нашият Велик пост да може да измине същия път, за да донесе надеждата на Христос към сътворението, така че «то ще бъде освододено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове » (виж Рим 8,21). Нека не позволим да премине напразно това благоприятно време! Да помолим Бог да ни подкрепи да приложим пътя на истинското обръщане. Нека да изоставим егоизма, погледа концентриран в нас самите и да се обърнем към Пасхата на Исус: нека да сме близо до нашите братя и сестри в затруднение, споделяйки с тях нашите духовни и материални блага. Така, приемайки конкретно в нашия живот  победата на Христос над греха и смъртта, ние ще привлечем също така върху сътворението неговата преобразяващата сила.


Ватикана на 4 октомври  2018 година.


Празникът на Свети Франциск от Асизи.


Папа Франциск

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana