На 13 февруари 2019 г. папа Франциск даде своята традиционна Обща аудиенция. Тя се състоя в зала „Павел VІ“, където папата се срещна с група поклонници и вярващи от Италия и целия свят. Папата посвети своя катехизис на молитвата „Отче наш“, а в края на аудиенцията се позова на примера на Св. Св. Кирил и Методий.
 

 

Катехизис на Светия отец
 

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!
 

 

Продължаваме своя курс, посветен на това как да се молим така, както ни е учил Исус. Трябва да се молим, както Той ни е учил да го правим. Той казва: когато се молиш, затвори се в тишината на твоята стая, оттегли се от света, обърни се към Бог и изречи „Отче“. Исус не иска учениците Му да бъдат като лицемерците, които се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. (вж. Мат. 6: 5). Исус не харесва лицемерието. Истинската молитва е тази, която са изрича в тайната на съвестта, на сърцето: непроницаема, видима само за Бог - Бог и аз. Тя избягва лъжата, невъзможно е да излъжеш Бог. Това е невъзможно. Всяка хитрост е безсилна пред Бог, Бог ни познава такива, разголени пред нашата съвест, ние не можем да Го измамим. В основата на разговора с Бог стои тихият диалог, подобно на срещането на погледа между двама души, които се обичат: човек и Бог и срещнатите им погледи - това е молитвата. Да погледнеш Бог означава да се оставиш да бъдеш погледнат от Бог, да се помолиш. „Но Отче, аз не казвам и дума …“ Вгледай се в Бог и се остави и Той да се вгледа в теб: това е молитва, красива молитва!
 

 

И все пак, въпреки че молитвата на учениците е тайна, тя никога не изпада в „интимничене“. В тайната на своята съвест, християнинът никога не оставя светът зад врата на стаята си, той носи в сърцето си хората и ситуациите, техните проблеми, които въвежда в своята молитва.
 

 

В молитвата „Отче наш“ впечатлява една липса. Ако ви попитам коя дума забележително отсъства от молитвата „Отче наш“, няма да ви бъде лесно да ми отговорите. Липсва една дума. Помислете всички: коя дума липсва от „Отче наш“?
 

 

Помислете какво липсва. Една дума, за която в наше време, а може би и винаги, всеки си мисли. Коя е думата, която липсва в молитвата „Отче наш“, с която се молим всеки ден? За да не губя време, ще кажа: липсва думата „аз“. „Аз“ не се изрича. Исус ни учи да се молим, като на устните ни първо стои думата „Твой“, защото християнската молитва е диалог: да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля. Не моето име, моето царство, моята воля. Не „аз“, него го няма. А след това молитвата преминава към „нас“ Цялата втора част от „Отче наш“ се изрича в първо лице множествено число: „Насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“. Дори най-основните молби на човека, тези за насъщния хляб, който ни избавя от глада  - дори те са в множествено число. В християнската молитва, никой не иска хляб за себе си. Насъщния ми хляб - не - „насъщния ни хляб“, той се измолва за всички, за всички бедни по земята. Не трябва да забравяме, че думата „аз“ не присъства. Човек се моли с „твой“ и „нас“. Това е доброто учение на Исус, не забравяйте това.
 

 

Защо е така? Защото в диалога с Бог няма място за индивидуализъм. Няма място само за нашите проблеми, сякаш сме единствените страдащи в света. Няма молитва, издигната към Бог, която да не е молитва на общността от братя и сестри, „наша“ молитва: ние сме в общността; ние сме братя и сестри; ние сме хората, които се молят с „нас”. Веднъж един затворнически свещеник ме попита: „Отче, кажете ми, коя дума е обратна на „аз“? И аз наивно отговорих: „ти“. „Това е началото на войната. Обратната на „аз“ дума е „ние“, в нея се крие мирът, тогава всички сме заедно“. Така от този свещеник получих едно добро учение. В молитвата християнинът принася всички трудности на хората, които са около него: когато падне вечерта, той казва пред Бог трудностите, които е срещнал този ден: възлага пред Него множество лица, приятелски и враждебни, които не прогонва като опасни отклонения. Ако човек не съзнава колко страдащи хора има около него, ако не се вълнува от сълзите на бедните, ако е привикнал към всичко това, тогава неговото сърце е … какво? Пресъхнало? Не, още по-лошо, то се е вкаменило. Тогава трябва да се обърнем към Господ с молитва да ни докосне със Своя Дух и да изпълни сърцето ни с нежност. „Господи, изпълни сърцето ми с нежност“. Това е красива молитва. „Господи, изпълни сърцето ми с нежност. За да мога да разбера и да се обърна към проблемите и скърбите на другите“. Христос не преминава безразличен покрай страданията на света: всеки път, когато Той чувства самотата, болката на тялото или духа, Той изпитва силно чувство на състрадание, също като най-вътрешното преживяване на майката. Това „чувство на състрадание“ - да не забравяме тази толкова християнска дума, една от ключовите думи на Евангелието - точно тя подтиква Добрия самарянин да приближи ранения човек край пътя, за разлика от другите, чието сърце е вкаменено.
 

 

Можем да си зададем въпроса: когато се моля, дали откривам сърцето си за плача на толкова много близки и далечни хора? Или приемам молитвата като форма на анестезия, която ми носи покой? Загърбвам въпроса, всеки друг може да отговори на него. Тогава се оказвам жертва на ужасна грешка. Със сигурност тогава молитвата ни повече няма да бъде християнска молитва, защото това „нас”, на което ни учи Исус, не ми позволява да бъда в мир със себе си и ме кара да бъда отговорен за моите братя и сестри.
Има хора, които видимо не търсят Бог, но Исус ни кара да се молим за тях, защото Бог търси преди всичко тези хора. Исус не идва заради здравите, а заради болните и грешните (вж. Лука 5:31), следователно за всички, защото който мисли, че е здрав, всъщност не е такъв. Ако искаме справедливост, нека не мислим, че сме по-добри от другите: Отец „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри“ (Мат. 5:45). Отец обича всички! Нека се учим от Бог, който винаги е добър за всички, за разлика от нас, които сме способни да бъдем добри само към някои, към тези, които харесваме.
 

 

Братя и сестри, светци и грешници, всички сме братя, обичани от същия Отец. И в здрача на живота, ще бъдем съдени по любовта си, по това как сме обичали. Не просто сантиментална любов, а състрадателна и конкретна любов, според евангелското правило, което не трябва да забравяте: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“. (Мат. 25:40). Така казва Господ. Благодаря ви.
* * * * *

 

 

„Утре (на 14 февруари 2019 г.) отбелязваме празника на св. св. Кирил и Методий, благовестителите на славянските народи и съ-покровители на Европа. Нека техният пример ни помогне да бъдем във всяка област на живота ученици и мисионери, които да работят за обръщането на далечните, а и на близките ни хора. Нека тяхната любов към Господ ни дава сили да издържим на всяка жертва, за да бъде Евангелието основен водач в нашия живот“.
 

 

Източник: www.zenit.org