ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ПРЕД МЕЖДУРЕЛИГИОЗНАТА СРЕЩА В АБУ ДАБИ, ОБЕДИНИТЕ АРАБСКИ ЕМИРСТВА:
„НИКАКВО НАСИЛИЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПРАВДАНО С БОЖИЕТО ИМЕ“

От 3 до 5 февруари 2019 г. папа Франциск направи посещение в Обединените арабски емирства, което беше първо посещение на Римски папа в страна от Арабския полуостров. Програмата в столицата Абу Даби включваше среща с гражданските власти на страната, среща със Съвета на старейшините, Междурелигиозна среща, както и посещение и меса в катедралата в Абу Даби. Тук представяме пълния текст на обръщението на папа Франциск пред Междурелигиозната среща, проведена в Мемориала на основателя на Обединените арабски емирства на 4 февруари 2019 г. 
******

As-salāmu alaykum! Мир вам!

Бих искал да изразя искрената си благодарност на Негово височество шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян и доктор Ахмад Ал-Тайеб, велик имам на Ал-Азхар, за техните приветствени думи. Благодаря и на Съвета на старейшините за срещата, която проведохме току-що в Голямата джамия на шейх Зайед.
Поздравявам сърдечно представителите на гражданските и религиозните власти, както и на дипломатическия корпус. Бих искал също искрено да благодаря за топлото приветствие, което оказвате на мен и на моята делегация.

Благодаря и на всички, направили това посещение възможно, положили усилия с посвещение, ентусиазъм и професионализъм, за да стане това събитие възможно: на организаторите, служителите от протокола, служителите по сигурността и на всички останали, които дават своя принос „зад сцената“. Специална благодарност дължа и на г-н Мохамед Абдел Салам, бивш съветник на Великия имам.
От вашата страна мислите ми се насочват към всички страни на този полуостров. Към тях отправям своите най-сърдечни поздрави, приятелство и уважение.

Приех възможността да направя това посещение, когато отбелязваме  осемстотната годишнина от срещата между свети Франциск от Асизи и султан Ал-Малик ал Камил, с изпълнено с благодарност сърце и като вярващ, който жадува мир, като брат, който търси мир със своите братя. Тук сме, за да пожелаем мир, да насърчим мира, да бъдем инструменти на мира.

Логото на това посещение изобразява гълъб с маслинова клонка. Това е образ, който припомня историята, присъстваща в различни религиозни традиции, за древния потоп.  Според библейския разказ, за да спаси човечеството от унищожение, Бог поисква от Ной да влезе в ковчега, заедно с цялото си семейство. И днес също, отново в името на Бог, за да спасим мира, е необходимо заедно да влезем като едно семейство в ковчега, който все още се носи по бурните морета на света: ковчега на братството.

Отправна точка за нас е признанието, че Бог е родоначалникът на единното човешко семейство. Той, Който е Творец на всички неща и всички хора, искат от нас да живеем заедно като братя и сестри, като обитаваме общият дом на творението, което Той ни е дарил. Братството е в основата на нашата споделена човешка природа, „призвание, което се съдържа в Божия замисъл за творението“.  А това означава, че всеки човек има равно достойнство и че никой не може да бъде господар или роб на другите.

Не можем да почитаме Твореца, без да ценим святостта на всяка личност и на всеки човешки живот: всеки човек е еднакво ценен в очите на Бог, Който не гледа на човешкото семейство с предпочитания, с изключване, а с доброжелателеност и включване. Затова и признаването на равните права на всяко човешко същество означава да се слави името на Бог на земята. В името на Бог Творец всяка форма на насилие трябва да бъде осъдена без колебание, защото дълбоко оскърбяваме Божието име, когато Го използваме, за да оправдаем омразата или насилието срещу своя брат или сестра. Никакво насилие не може да бъде оправдано с Божието име.

Противникът на братството е индивидуализмът, който намира израз в стремежа за утвърждаване на себе си и на собствената си група над другите. Тази опасност застрашава всички аспекти на живота, включително и най-важното назначение на човека, откритостта към трансцендентното и към религиозното благочестие. Истинското религиозно благочестие се състои в това с цялото си сърце да обичаме Бог и ближния като себе си. Следователно религиозното поведение трябва последователно да се отърсва от постоянното изкушение да съди другите като врагове и противници. Всяка система от вярвания е призвана да преодолява разделението между приятели и врагове и да възприеме перспективата на небето, което прегръща хората без да привилегирова или дискриминира.

Бих искал да изкажа своята признателност за посвещението на тази нация към толериране и гарантиране на свободата на преклонение, към противопоставянето на екстремизма и омразата. Дори когато е утвърдена фундаменталната свобода на изповедание, а тази свобода е присъща необходимост за самосъзнанието на всяко човешко същество, трябва да бъдем бдителни, за да не позволим религията да бъде инструментализирана и по този начин отречена, допускайки насилие и тероризъм.

Без съмнение братството също така „включва различието и разнообразието между братята и сестрите, въпреки че те са свързани още от раждането си и споделят еднаква природа и достойнство“.  Израз на това е религиозният плурализъм - в този контекст правилното отношение нито е принудителното единство, нито примирителният синкретизъм. Това, към което сме призвани като вярващи, е да се посветим на равното достойнство на всички, в името на Милостивия, който ни е сътворил и в чието име следва да се търси помирението на конфликтите и братство в многообразието. Тук бих искал да потвърдя още веднъж убеждението на Католическата църква: „Не можем да призоваваме Бога, Отец на всички хора, ако откажем да се държим като братя към някои сътворени по Божи образ хора.“ .

Изправени сме пред трудни въпроси: как гледаме един на друг в общото човешко семейство? Как подхранваме братството, което да не остане само на теория, а да получи автентичен израз? Как включването на другия може да надделее над изключването в името на принадлежността към собствената група? И последно, как религиите могат да се превърнат в носители на братство и да не бъдат бариери на разделението?

Човешкото семейство и смелостта на другостта

Ако вярваме в съществуването на човешкото семейство, това означава, че за него трябва да се полагат специални грижи. Както и във всяко семейство, това се случва главно чрез всекидневния и ефективен диалог. Това предполага наличието на собствена идентичност, а не отказ от нея в името на това да бъде угодено на другия. Но в същото време това изисква и смелостта на другостта , което включва пълното признаване на другия и на неговата свобода, както и предоставяне на съответните гаранции тя да бъде упражнявана, за да бъдат основните права на другия винаги утвърдени, навсякъде и от всички. Без свободата преставаме да бъдем деца на човешкото семейство, ставаме роби. А сред тези свободи бих искал да акцентирам върху религиозната свобода. Тя не се ограничава само до свободата на преклонението, тя изисква другият да бъде виждан същински като брат или сестра, част от човечеството също като мен, човек, когото Бог е дарил със свобода и която и по тази причина никоя човешка институция не може да отнеме, дори и в името на Бог.

Диалог и молитва

Смелостта на другостта е сърцето на диалога, основан на искреността на намеренията. Диалогът е поставян под съмнение от претенции, които увеличават дистанцията и подозрението: не можем да възвестим братството, а сетне да действаме по обратния начин. Както казва един съвременен автор: „Който лъже себе си и се вслушва в собствените си лъжи достига до момент, в който не различава истината в себе си и около себе си, и накрая губи уважението към себе си и към другите“. 
Молитвата е от съществено значение в този процес: докато искрено изказаната молитва въплъщава смелостта на другостта в отношението към Бог, тя пречиства сърцето от обръщането към себе си. Молитвата на сърцето възстановява братството. Следователно, що се отнася до бъдещето на междурелигиозния диалог, първото, което трябва да сторим, е да се молим, да се молим един за друг: ние сме братя и сестри! Без Господ нищо не е възможно, докато с Него всичко е възможно! Нека нашата молитва -  всяка изречена според собствената традиция - се придържа изцяло към волята на Бог, Който иска всички мъже и жени да признаят, че са братя и сестри и да живеят като такива, създавайки голямото човешко семейство в хармонията на различието. 

Алтернатива не съществува: или ще изградим заедно бъдещето или няма да има бъдеще. И особено религиите не могат да отхвърлят належащата задача да изграждат мостове между народите и културите. Дошло е време, когато религиите трябва да се изявяват по-активно, със смелост и дързост, но без претенции, за да помогнат на човешкото семейство да укрепи възможността за помирение, визията за надеждата и конкретните пътища на мира.

Образование и справедливост

Затова нека се върнем към първоначалния образ на гълъба на мира. За да може да лети, мирът има нужда от крила, които да го поддържат: това са крилата на образованието и справедливостта.
Образованието - на латински думата означава „извличане, изваждане” - означава на светло да бъдат извадени най-ценните ресурси на душата. Утешителна е мисълта, че в тази страна се влагани ресурси не само в извличането на земните богатства, но и в богатствата на сърцето, в образованието на младите хора. Това е посвещение, което се надявам да продължи и в бъдеще и да се разпространи и на други места. Образованието е възможно само при изграждане на взаимоотношения, в реципрочност. Наред с известната древна максима „опознай себе си“, трябва да утвърждаваме и максимата „познавай своя брат или сестра“: тяхната история, тяхната култура и вяра, защото истинското самопознание не е възможно без познанието на другия. Като човешки същества и още повече като братя и сестри, нека си припомним, че нищо човешко не може да ни бъде чуждо.  За бъдещето е важно да бъдат формирани открити идентичности, които имат силата да преодолеят изкушението за обръщане към себе си и втвърдяване.

Инвестицията в културата води до намаляване на омразата и израстване на вежливостта и благоденствието. Образованието и насилието са обратно пропорционални. Католическите училища - които са високо ценени в тази страна и в този регион - насърчават това образование в името на мира и реципрочното познание, за предотвратяване на насилието.

Младите хора, които често са заобиколени от негативни послания и фалшиви новини, трябва да се научат да не се поддават на изкушенията на материализма, омразата и предразсъдъците. Трябва да се научат да се противопоставят на несправедливостта и на болезнения опит от миналото. Трябва да се научат да защитават правата на другите със същата енергия, с която защитават собствените си права. Един ден те ще са тези, които ще ни съдят. И ще отсъдят за нас мъдро, ако сме им осигурили здрава основа за изграждането на нови възможности за гражданско чувство. Ще ни съдят зле, ако сме им оставили само миражи и трудно бъдеще, изпълнено с болезнени конфликти и липса на гражданско чувство.

Справедливостта е второто крило на мира: тя не се състои от отделни епизоди, а и понякога бавно е разяждана от рака на несправедливостта.

Никой, следователно, не може да вярва в Бога и в същото време да не се стреми да живее в справедливост с всички, следвайки Златното правило: „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.“ (Мат. 7: 12).
Мирът и справедливостта са неделими! Пророк Исая казва: „И дело на правдата ще бъде мирът“ (32:17). Мирът загива, когато се отдели от справедливостта, но справедливостта е фалшива, ако не е универсална. Справедливост, насочена само към членовете на семейството, сънародниците, вярващите от същата вяра е куца справедливост, тя е прикрита несправедливост!

Световните религии имат за задача и да ни припомнят, че алчността за печалба прави сърцето безжизнено и че законите на днешния пазар, които искат всичко и веднага, не допринасят за срещата, диалога и семейството - основни измерения на живота, които се нуждаят от време и търпение. Религиите трябва да изразяват гласа на най-малките, които не са част от статистиката, а са братя и сестри, и затова религиите трябва да бъдат на страната на бедните. Те трябва да бъдат бдителни и да останат стожери на братството в нощта на конфликта. Трябва да бъдат бдителни, за да не позволяват на човечеството да закрие очите си пред лицето на несправедливостта, те никога не трябва да се примиряват с множеството трагедии в света.

Процъфтяваща пустиня

След като споменах братството като ковчег на мира, сега бих искал да се насоча към един друг образ, този на пустинята, която ни заобикаля.
Тук, само за няколко години, с далновидност и мъдрост, пустинята се превърна в благоденстващо и гостоприемно място. От непристъпно и недостъпно препятствие, пустинята се е превърнала в място за срещи между култури и религии. Тук пустинята процъфтява, не само за няколко дни в годината, а за много години напред. Тази страна, в която се срещат пясъци и небостъргачи, продължава да бъде важен кръстопът между Запада и Изтока, между Севера и Юга: място на развитие, където някога гостоприемните пространства сега осигуряват работа на хора от различни нации.
И все пак развитието крие и проблеми. Ако противник на братството е индивидуализма, споменат по-горе, бих искал да обърна внимание и на безразличието като пречка за развитието, безразличие, което накрая успява да превърне процъфтяващи пространства в пустинни земи. Всъщност чисто утилитарното развитие не може да донесе истински и траен напредък. Само цялостно и пълноценно развитие осигурява бъдеще, достойно за човешката личност. Безразличието не ни позволява да погледнем на човешката общност извън нейните приходи, както и на братята и сестрите си извън вършената от тях работа. Безразличието, всъщност, не е обърнато към бъдещето, него не го е грижа за бъдещето на творението, то не се интересува от достойнството на странника и бъдещето на децата.

В този контекст, бих искал да изкажа задоволството си, че миналия ноември тук в Абу Даби се проведе първият форум на Междурелигиозния алианс за по-безопасни общности, посветен на детското достойнство в дигиталния свят. Това събитие припомни едно послание, отправено година по-рано в Рим по време на международния конгрес, посветен на същата тема, конгрес, на който аз дадох пълната си подкрепа и насърчение. Затова благодаря на всички лидери, ангажирани в тази област, бих искал също така да ги уверя в моята подкрепа, солидарност и в съпричастността на Католическата църква към тази изключително важна кауза за защита на малолетните.

Тук, в пустинята, беше открит път за плодотворно развитие, който, започвайки със създаването на работни места, предлага надежда на много хора от различни нации, култури и вярвания. Сред тях са и много християни, които присъстват в региона от векове, които са открили възможности за себе си и са дали своя принос за израстването и добруването на страната. В допълнение към своите професионални умения, те носят със себе си и истинността на тяхната вяра. Уважението и толерантността, с които се срещат, както и необходимите храмове, в които те се молят, им позволява да имат духовна зрялост, от която на свой ред печели цялото общество. Насърчавам ви да продължават да следвате този път, така че тези, които живеят тук или само посещават страната да вземат със себе си не само образа на големите сгради, издигнати в пустинята, на и образа на една нация, която включва и прегръща всички.
Воден от този дух очаквам с нетърпение конкретни възможности за срещи, не само тук, но и в целия обичан регион, средищния регион на Близък изток. Приветствам обществата, в които хората с различни убеждения имат еднакви граждански права и където тези права са ограничавани единствено в случай на насилие от какъвто и да било вид.

Братско съжителство, основано на образование и справедливост; човешко развитие, изградено върху приветствието, включването и правата на всички: това са семената на мира, които световните религии са призвани да отглеждат. Задачата пред тях, която предвид деликатните исторически обстоятелства е неотложна, както никога преди, е да дават своя принос за демилитаризацията на човешкото сърце. Надпреварата във въоръжаването, разширяването на нейните зони на влияние, агресивните политики във вреда на другите, никога няма да донесат стабилност. Войната не може да създаде нищо друго, освен бедност, оръжията не могат да донесат друго, освен смърт!

Човешкото братство изисква от нас, като представители на световните религии, да отхвърлим всеки нюанс на одобрение от думата „война”. Нека върнем тази дума към нейната мизерна грубост. Съдбоносните последици от нея са пред нашите очи. Имам предвид по-конкретно Йемен, Сирия, Ирак и Либия. Заедно, като братя и сестри в единното човешко семейство, възжелано от Бог, нека се впуснем в борба срещу логиката на въоръжената сила, срещу монетаризацията на отношенията, въоръжаването на границите и издигането на стени, срещу задушаването на бедните; нека всички заедно им се противопоставим със сладката сила на молитвата и всекидневното посвещение на диалога. Нашето съжителство днес е послание на доверие, насърчение за всички хора с добра воля да не се поддават на вълната на насилие и запустяване на алтруизма. Бог е с тези, които търсят мир. От небесата Той благославя всяка стъпка на земята в тази посока.

______________
1.  Бенедикт ХVІ. Обръщение към новите посланици към Светия престол, 16 декември 2010 г.
2.  Послание за честването на Световния ден на мира, 1 януари 2015 г., 2.
3.  Втори Ватикански Вселенски събор, Декларация за отношенията на Църквата с нехрисиянските религии  Nostra Aetate, 5.
4.  Обръщение към участниците в Международната конференция за мир, Конферентен център Ал-Азхар, Кайро, 28 април 2017 г.
5.  Достоевски, Ф., Братя Карамазови, ІІ, 2
6.  Междурелигиозна обща аудиенция, 28 октомври 2015 г. 
7.  Cf. Terence, Heautontimorumenos (The Self-Tormentor) I, 1, 25. [00174-EN.01]