Епископската конференция на Католическата църква в България поднася своите съболезнования на семейството на Н. Пр. Камило Дзуколи, посланик на Малтийския орден, голям приятел на България и на католическата общност у нас. Камило Дзуколи почина внезапно на 3 февруари 2019 година в Рим.

След откриването на посолството през 2005 година, Камило Дзуколи е вторият посланик на Ордена в София. Благодарение на неговата неуморна дейност, и на огромната любов, която таеше към България в сърцето си, у нас бяха реализирани 460 хуманитарни, болнични, социални и образователни инициативи в 177 различни населени места. Много от тези дарения бяха предназначени за нуждите на католическите енории, тъй като Дзуколи проявяваше особено внимание към нашата Църква. Той бе и личен приятел на много от свещениците в България.

Чест гост в Екзархията в София, именно там посланикът получи високото отличие Орден "Свети Григорий Велики" при Светия престол през 2014 година.

Нашата гореща молитва е Господ да го приеме в своето царство, защото Дзуколи беше брилянтен дипломат, невероятен човек, примерен съпруг и баща. Мислите ни се отправят и към неговата съпруга Урсула и децата му - Джулио и Костанца, нека бремето на тяхната неутешима скръб да стане по-леко с Божията помощ!

Вечен покой дай му Господи и вечна светлина да го озари, нека в мир да почива.

Кратка биография на Камило Дзуколи

Роден на 16 юли 1957 година в Изео (Бреша), Дзуколи имаше много богат публичен живот, живот, в който се открояваше неговият висок морал и неизменната му вярност към благородните идеални, които той не предаде никога, остана им верен до край. През 1979 година той е сред основателите на италианския комитет за издигането на Роналд Рейгън за президент.

През 1986 година е избран за зам. генерален секретар на Европейската народна партия, по времето на гереналния секретар Жак Сантер. Преизбран е през 1990 година и от 1993 до 2001 година е секретар и началник на кабинета на Емилио Коломбо, председател на Европейския съюз на християндемократите, бивш министър-председател на Италия и бивш министър на външните работи. По време на 13-то Народно събрание е началник на политическия кабинет на Густаво Селва, тогавашният председател на парламентарната група на Национален алианс в Камерата на депутатите. Неговото сътрудничество с Густаво Селва продължава и по времето на оглавяваната от него Комисия по външните работи в Камерата на депутатите.