Обръщение на папа Франциск, направено на 16 декември 2018 г. преди и след молитвата „Ангел Господен“ пред хората, събрани на площад „Свети Петър“. 

Преди молитвата „Ангел Господен“ 

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

 

На тази трета неделя от Адвента литургичният текст ни приканва към радост, бъдете внимателни, към радост. Пророк Софоний се обръща към малцината израилтяни с тези думи: „Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова!“ (3:14). Ликувай, тържествувай, весели и радвай се: такъв е призивът тази неделя. Жителите на Светия град са приканени да се радват, защото Господ е отменил присъдата над него (виж ст. 15). Бог простил, Той не иска да наказва! Следователно няма вече причини за тъгата и страданието на хората, всичко ги зове към радостна благодарност към Бога, Който винаги иска да въздигне и спаси онези, които обича. А любовта на Бог към Неговия народ е непрестанна, също като нежността на отеца към неговите деца, на съпруга към жена му, както ни повтаря пророк Софоний: „Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни“. (ст. 17). Това е - и така се нарича - Неделята на радостта - третата неделя на Адвента преди Рождество.

 

Този призив на пророка е особено необходим във времето, в което ние се подготвяме за Рождество, защото се отнася за Исус, Емануил, Бог-с-нас: Неговото присъствие е източник на радост. И наистина Софоний казва: „Господ, Цар Израилев, е посред тебе“; а малко след това: „Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси“ (стих 15,17). Това послание намира пълния си израз в момента на Благовещението на Мария, описан от евангелист Лука. Словата, с които Архангел Гавриил се обръща към Дева Мария са отглас от тези думи на пророка. Какво казва архангел Гавриил? „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе“ (Лук. 1: 28). „Радвай се“, казва той на Дева Мария. В далечно село в Галилея, в сърцето на една млада жена, неизвестна за света, Бог възпламенява искрата на щастието за целия свят. Днес същият призив е отправен към Църквата, призвана да приеме въплътеното Евангелие, конкретния живот. Църквата, всички ние, сме призовани: „Радвай се, християнска общност, бедна и смирена, но красива в моите очи, защото страстно желаеш моето Царство, гладна и жадна за справедливост, която търпеливо тъчеш нишките на мира, не прогонвай силните, а остани близо до бедните. И така, не се плаши от нищо, защото сърцето ти е изпълнено с радост“. Ако живеем по този начин в присъствието на Бог, сърцето ни винаги ще бъде изпълнено с радост - когато има „радост, смирена радост всеки ден, тогава има мир. Мирът е най-малката радост, но е радост. 

И Св. Павел ни увещава днес да не бъдем тревожни, да не се отчайваме, а винаги и при всички обстоятелства да направим така, че нашите молби, нашите нужди и нашите тревоги да бъдат известни на Бог „чрез молитва и моление“ (Фил. 4: 6). Съзнанието, че винаги можем да се обърнем към Господ, когато изпитваме трудност и че Той никога няма да отхвърли нашият зов е източник на голяма радост.  Никоя тревога, никакъв страх, никога няма да успее да ни отнеме спокойствието, което предстои, което се дължи не на човешки неща или на човешка утеха, а спокойствието, което идва от Бог, от съзнанието, че Бог ръководи нашия живот с любов и винаги прави така. Тази увереност подхранва надеждата и смелостта и сред проблемите и страданията. 

Но за да приемем Божията покана за радост, ние трябва да сме хора, които са готови да се запитат. Какво означава това? Също като тези, които, след като чуха проповедта на Йоан Кръстител, го питат: ти проповядваш това, но „какво тогава да направим?“ (Лук. 3:10). Какво трябва да сторя? Този въпрос е първата стъпка към обръщането, което сме призвани да изживеем в този период на Адвента. Нека всеки един да се запита: какво трябва да сторя? Нещо малко, „но какво да сторя“. И нека Дева Мария, която е нашата майка, ни помогне да отворим сърцето си за Бог, който идва, за да може Той да изпълни целия ни живот с радост. 

 

След молитвата „Ангел господен“ 

 

Скъпи братя и сестри,

 

Миналата седмица в Маракеш, Мароко, беше одобрен Глобалният пакт за миграцията, който следва да бъде рамка за позоваване за цялата международна общност. Надявам се, благодарение и на този инструмент, международната общност да бъде способна да действа отговорно, солидарно и със състрадание към хората, които по различни причини, са напуснали своите страни, и поверявам тази своя надежда на вашите молитви. (…)

Пожелавам на всички щастлива неделя и хубава трета седмица от Адвента - с радост, много радост и много мир, когато радостта не е възможна. И ви моля да не забравяте да се молите за мен. 

 

Източник: www.zenit.org