Това е литургичното време, което ни приканва да „да вдигнем очи и да сърцата си, за да приветстваме Исус“ 

Обръщение на папа Франциск, направено преди и след молитвата „Ангел Господен“ на 2 декември 2018 г. на площад „Св. Петър“

 

 

Преди молитвата „Ангел Господен“:

Скъпи братя и сестри, добро утро!

 

Днес започва Адвентът, литургичното време, което ни подготвя за Рождество, приканва ни да вдигнем очите си и да открием сърцато си, за да приветстваме Исус. В дните на Адвента ние не само очакваме Рождество, призвани сме да пробудим очакването си за славното завръщане на Христос - когато Той ще се завърне в края на дните - да се подготвим за последната среща с Него с последователни и смели избори. Припомняме си Рождество, очакваме славното завръщане на Христос, както и нашата лична среща - денят, в който Господ ще ни призове. През тези четири седмици сме призвани да напуснем нашия обичаен живот и да подхраним у себе си надеждата, да подхраним мечтите си за бъдещето. Евангелското четиво тази неделя (Лука 21: 25-28: 34-36) ни обръща внимание тъкмо на това, като ни призовава да бъдем бдителни, за да не се оставим в плен на егоцентричния начин на живот или на забързания ритъм на дните. Думите на Исус звучат особено ярко: „Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;  и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете“ (ст. 34-36).

Бъдете будни и се молете: ето как трябва преживеем това време от днес до Рождество. Бъдете будни и се молете. Вътрешният сън е резултат от навика да се вглеждаме само в себе си, да оставаме пленници на ограниченията на нашия живот и неговите проблеми, неговите радости и скърби, но винаги да оставаме вгледани в себе си. Ала това е изнурително, скучно, то спира нашата надежда Тук се корени страхът и мързела, за който говори Евангелието. Адвентът ни приканва да се посветим на бдителността, да погледнем извън себе си, да открием съзнанието и сърцето си, за да забележим нуждите на хората, на нашите братя, да се открием към желанията на новия свят. Това е желанието на толкова много хора, измъчвани от глад, несправедливост и война. Това е желанието на бедните, на слабите, на изоставените. Това време ни дава възможност да открием сърцето си, да си зададем конкретни въпроси за това как и заради кого си прекарваме живота си. 

 

Второто отношение, с което трябва да изживеем очакването на Господа е това на молитвата: „Изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.“ (ст. 28), ни приканва Евангелието на Лука. Да се изправим и да се молим, да насочим мислите и сърцето си към Исус, който ще дойде. Изправяме се, когато очакваме нещо или някого. Очакваме Исус, очакваме Го в молитва, което е тясно свързано с бдителността. Ала ако мислим за Рождество в атмосферата на консуматорството, ако мислим какво мога да си купя, за да сторя това или онова, ако мислим за светското празнуване, тогава Исус ще ни подмине и няма да Го срещнем. Очакваме Исус и искаме да го очакваме в молитва, която е тясно свързана с бдителността. 

 

Но какъв е хоризонтът на нашето молитвено очакване? Отговорът се съдържа в Библията, особено в словата на пророците. Днес чухме гласът на Йеремия, който отправя тежки думи към хората, изморени от плена и които има опасност да изгубят своята идентичност. И ние, християните, също сме Божи народ и също сме изложени на опасността да станем твърде светски и да загубим нашата идентичност или по-скоро да „паганизираме“ християнския начин на живот. Затова и се нуждаем от Словото на Бог, който, чрез пророците ни приканва: „Ето, настъпват дни, казва Господ, когато ще изпълня това добро слово … В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка, - и Тя ще извършва съд и правда на земята.“ (33: 14-15). Тази Младочка е Исус, Исус е Този, Който идва и Когото очакваме. Нека Дева Мария, жената на очакването и молитвата, която ни принесе Исус, ни помогне да укрепим нашата надежда в обещанието на нейния Син Исус, да ни помогне да разберем, че въпреки превратностите на историята, Бог винаги остава верен и се възползва от грешките на хората, за да прояви своята милост.

След молитвата „Ангел господен“: 

 

Скъпи братя и сестри,

 

Адвентът е време на надежда. В този миг бих искал да изкажа като своя надеждата за мир на децата на Сирия, на обичната Сирия, превърнала се в мъченица на войната, която продължава вече осем години. Затова, като се присъединявам към инициативата „Помощ на Църквата в нужда“ ще запаля свещ, заедно с мнозина други, които ще сторят същото, с мнозина деца на Сирия и вярващи по света, които днес ще запалят своята свещ. [Запалва свещта]

 

Нека това пламъче на надеждата, както и многото други пламъчета на надеждата, да разпръснат тъмата на войната! Нека се помолим и полагаме усилия да останат християни в Сирия и Близкия изток, които да свидетелстват за милостта, опрощението и помирението. Нека пламъкът на надеждата достигне и до онези, които тези дни страдат от конфликти и напрежения в други части на света, близки и далечни. Нека молитвата на Църквата им помогне да почувстват Божията близост, нека тя докосна съвестта на всеки, за да ги обърне в искрено посвещение на мира. И нека Бог, нашият Господ, прости на тези, които подклаждат войните, които произвеждат разрушителни оръжия и да ги накара обърнат сърцата си. Нека се помолим за мир в обичната Сирия.