На 25 ноември 2018 г. по време на молитвата „Ангел Господен“ папа Франциск направи следното обръщение пред вярващите, събрани на площад „Св. Петър“, посветено на празника Христос Цар.
 
Скъпи братя и сестри, добро утро!

Празникът на Христос-Цар на вселената, който честваме днес, е в края на литургичната година и ни напомня, че животът на творението не е воден от случайността, а е насочен към една крайна цел: окончателното проявление на Христос, Господар на историята и на цялото творение. Завършек на историята ще бъде Неговото вечно царство.  В днешният евангелски текст (Йоан 18:33b-37) се говори за Неговото царство, царството Христово, и той ни припомня унизителната ситуация, в която се озовава Исус след като е арестуван в Гетсиманската градина: завързан, обиден, обвинен и воден на съд пред властите на Иерусалим. Сетне Той е заведен пред римския прокуратор, пред когото е представен като човек, който заговорничи срещу политическата власт, за да стане цар на евреите. След това Пилат извършва своето  разследване и в драматичен разпит задава на Исус на два пъти въпроса дали Той е „иудейският цар“ (виж 33b.37). Първият път Исус отговаря, че Неговото Царство „не е от тоя свят“ (ст. 36). А сетне потвърждава: „Ти казваш, че съм цар“ (ст. 37). От целия му живот е видно, че Исус няма политически амбиции. Спомняме си как след раздаването на хляба, хората, въодушевени от чудото, искат да го обявяват за Свой цар, да отхвърлят римската власт и да възстановят царството на Израил. Само че за Исус царството е нещо друго, то със сигурност не идва с бунт, насилие и с помощта на оръжията. Затова и Той се оттегля на планината, за да се моли (виж Йоан 6:5-15). Сега, отговаряйки на Пилат, Той му обръща внимание, че учениците Му не са се борили, за да го защитят. Казва: „ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите“ (ст. 36).

Исус иска да се разбере, че над политическата власт съществува друга, по-велика  власт, която не се постига с човешки средства. Той идва на земята, за да упражни тази власт, която е любовта, свидетелстваща „за истината“ (ст. 37). Тази власт се отнася за Божествената истина, която в крайна сметка е най-важното послание на Евангелието: „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8). Той иска да установи в света Неговото царство на любовта, справедливостта и мира. Това е Царството, на което Исус е Цар и което се простира до края на времената. Историята ни учи, че царствата, които се основават на силата на оръжията и лъжите са нетрайни и рано или късно се разпадат; докато Царството Божие се основава на любовта и се корени в сърцата - Божието царство е вкоренено в сърцата - и то носи на този, който го приеме, мир, свобода и пълнота на живота. Всички ние искаме мир, всички ние искаме свобода и искаме пълнота. Как можем да ги постигнем? Ако се оставите Божията любов, Божието царство, любовта на Исус да се вкорени във вашето сърце и да постигне мир, тогава ще постигнете свобода и пълнота.

Днес Исус иска от нас да Го оставим да стане наш Цар. Цар, Който с Неговото слово, Неговия пример и Неговия пожертван на Кръста живот ни спаси от смърт, този Цар показва пътя към загубения човек; Той носи нова светлина на нашето съществуване, белязано от съмнение, от страх, от всекидневни изпитания. Но ние не трябва да забравяме, че Царството на Исус не е от този свят. Той може да даде нов смисъл на нашия живот, понякога белязан от грешки и грехове, само ако не следваме логиката на света и на неговите „царе“.

Нека Дева Мария ни помогне да приветстваме Исус като Цар на нашия живот и да  разширява властта на Неговата царство, свидителствайки за истината, която е любовта.

Източник: www.zenit.org