Изх. № 034-18
23.11.2018

ДО
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

С Т А Н О В И Щ Е
от Католическата църква в България,

вписана в Регистъра на вероизповеданията под № 13, том. 1, стр. 120 при Софийски градски съд по фирм. дело № 1658/2003г, със седалище и адрес на управление: София, район „Красно село“, ул. „Люлин планина“ № 5, представлявана от Председателя на Епископската конференция Епископ Христо Пройков

Относно: Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018 г., изготвен на основание чл.81, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на приетите на първо гласуване на 11.10.2018 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията с № 854-01-34/04.05.2018 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията с № 854-01-35/04.05.2018 г

Уважаеми дами и господа Народни представители,
със становища с вх.№№ 837-00-1/07.06.2018 г. и ПГ 837-00-19/18.10.2018 г. по деловодния регистър на Народното събрание изразихме позицията си по отношение на ЗИД на ЗВ № 854-01-34/04.05.2018 г. и ЗИД на ЗВ № 854-01-35/04.05.2018 г. Тази позиция в пълна степен се отнася и до изготвения въз основа на посочените законопроекти по реда на чл.81, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018 г. Съдържащите се в Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018 г. правни норми според нас са дискриминационни и поставят под сериозна заплаха свободата на религиозните общности и институции чрез недопустима намеса на държавата в автономния живот на регистрираните в Република България вероизповедания.

Поддържаме изцяло разбирането си, че действащият към момента Закон за вероизповеданията урежда по един справедлив и демократичен начин правното положение на религиозните общности и институции в Република България и техните отношения с държавата. Ако в дейността на регистрирани вероизповедания се наблюдават изолирани прояви, които застрашават правовия ред или националната сигурност, според нас държавата разполага с адекватни нормативно установени механизми, чрез които да ги овладее и предотврати. Съдейки от постъпилите по ЗИД на ЗВ № 854-01-34/04.05.2018 г. и ЗИД на ЗВ № 854-01-35/04.05.2018 г., както и по Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018 г. становища, това разбиране се споделя от значителна част от регистрираните вероизповедания, а и от обществото като цяло.

Ако при все тази широка обществена реакция волята на Народното събрание е да внесе промени в действащия Закон за вероизповеданията, то според нас постъпилото от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ с вх.№ 854-04-233/16.11.2018 г. предложение за изменение на Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018 представлява една разумна и адекватна инициатива да бъде коригиран дискриминационния и ксенофобски характер на Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018.

Надяваме се, че Комисията по вероизповеданията и правата на човека при изготвянето на доклад по Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018 г. ще възприеме предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ за изменение на Общия законопроект, и същевременно бихме искали да обърнем внимание, че поне следните съдържащи се в предложението им разрешения се нуждаят според нас от ревизия:

а) считаме, че промените в режима за регистрация на вероизповеданията не следва да се прилагат по отношение на заварените, регистрирани вече по надлежния законов ред вероизповедания, а още по-малко – по отношение на вероизповеданията, традиционни за България, с трайни исторически корени в духовния и обществен живот на държавата;

б) считаме, че ако бъде допуснат различен режим и размер на предоставяната на вероизповеданията държавна субсидия според броя на самоопределилите се лица, то действието на редица норми следва да се изключи по отношение на вероизповеданията, на които се предоставя субсидия в ограничен размер, напр. – нормите, уреждащи свръхконтрол на държавата чрез Дирекция „Вероизповедания“ по отношение на разходването и отчитането на държавната субсидия, и нормите, регулиращи възнагражденията на служителите на вероизповеданията;

в) считаме, че на чуждите граждани, чието пребиваване в страната е в съответствие със Закона за чужденците в Република България, следва да бъдат признати равни права да бъдат постоянни свещенослужители и служители на регистрираните вероизповедания, включително да заемат длъжности в ръководните им органи, както и да участват ad hoc в Богослужебни дейности.

Като изразяваме увереността си, че при разглеждането на Общ законопроект № 853-14-10/19.10.2018 г. народните представители последователно ще отстоят принципите за свобода и равнопоставеност на вероизповеданията в интерес на обществото и на държавата.

С уважение:
+ Христо Пройков,
Апостолически екзарх и
Председател на Епископската конференция на Католическата църква в България