Обиколката на папа Франциск в балтийските държави продължи на 24 септември 2018 г. с посещение в Латвия. Папата беше приветстван от президента на Латвия Раймондс Вейонис, след което проведе среща с представителите на гражданските власти и дипломатическия корпус в страната. Следобедът на същия ден папа Франциск взе участие в икуменическа молитва в лутеранската катедрала в Рига. След това посети католическата катедрала „Св. Яков“ и отслужи меса в Светилището на Божията Майка в Аглона.

Среща с президента, представители на гражданските власти, на гражданското общество и дипломатическия корпус
Президентски дворец, Рига, 24 септември 2018 г.

Уважаеми господин президент,
Членове на правителството и дипломатическия корпус,
Представители на гражданското общество,
Скъпи приятели,
 

Благодаря, г-н президент, за вашите топли приветствени думи, както и за поканата да посетя Латвия, която отправихте към мен по време на нашата среща във Ватикана. Радвам се да бъда тук за първи път, в Латвия и в този град, който, също както и цялата страна, е изстрадал тежки социални, политически, икономически и духовни битки, надмогнал е последиците от минали разделения и конфликти, а днес е един от главните центрове на културата, политика и корабоплаването в региона. Вашият принос в областта на културата, изкуството и особено в музиката са добре познати и извън границите на страната. Имах възможност да оценя това и днес, при посрещането ми на летището. Заедно с псалмвопевеца, вие имате право да кажете: „И Ти обърна тъгата ми в ликуваме, сне от мене вретището и ме препаса с веселие“ (Пс. 30:12). Латвия, земята на дайните, успя да превърне своята скръб и болка в песен и танц, а днес полага усилия да се превърне в мяс то на диалог и среща, на мирно съжителство, обърнато към бъдещето.
 

Тази година вие отбелязвате стогодишнината от независимостта на вашата нация, значим момент в историята и живота на страната. Вие твърде добре познавате цената на тази свобода, за която трябваше отново и отново да се борите. Тази свобода стана възможна благодарение на вашите корени, които, както Зента Мауриня, вдъхновила мнозина сред вас, казва, че „са в небесата“. Без тази способност да се стремим и насочваме към по-широките хоризонти, които ни напомнят за „трансцендентното достойнство“, с което сме надарени всички ние, като човешки същества (срв. Послание до Европейския парламент, 25 ноември 2014 г.), възстановяването на вашата нация нямаше да бъде възможно. Тази духовна способност да се вглеждате в по-дълбокото, която намира израз в дребните и всекидневни жестове на солидарност, състрадание и взаимопомощ, ви е поддържала и ви е дарила с креативност, нужна за генерирането на нови социални процеси, въпреки тенденциите към редукционизъм и изключване, които винаги заплашват обществената тъкан.
 

Щастлив съм, че Католическата църква, в сътрудничество с другите християнски църкви, е съставна част от тези корени. Това сътрудничество показва, че сред различията е възможно да бъде изградено общение. А това може да се случи, когато хората са мотивирани да загърбят повърхностните конфликти и взаимно да видят у другия своето  по-дълбоко достойнство. Действително, когато ние, като личности и общности, се научим да гледаме извън нас и нашите конкретни интереси, тогава взаимното разбиране и посвещение донася плодове в солидарността. Тази солидарност, разбирана в нейния най-дълбок и предизвикателен смисъл, се превръща в средство за създаване на история в един регион, където конфликтите, напрежението и дори групите, приемани някога за враждебни, могат да придобият разнолико единство, което поражда нов живот (Evangelii Gaudium, 228). Евангелието е поддържало живота на вашия народ в миналото, днес то може да продължи да открива нови пътища, които да ви помогнат да се изправите пред новите предизвикателства, да оцените различията и най-вече да постигнете „съ-жителството“ между всички.
 

Отбелязването на тази стогодишнина ни припомня колко важно е да ценим свободата и независимостта на Латвия. Несъмнено това е дар, но то е и задача за всеки. Да полагаме усилия за свободата означава да се посветим на цялостното и интегриращо развитие на хората и общността. Ако днес имаме възможност да празнуваме, то е благодарение на онези, които са прокарвали пътеки и са отваряли вратите за бъдещето, и които са ви завещали тази отговорност: да отваряте вратите към бъдещето като полагате грижа за всичко, което служи на живота, на създаването на този живот.
 

В края на нашата среща ние ще посетим Паметника на свободата, където са събрани деца, младежи и семейства. Те ни напомнят, че „майчинството“ на Латвия - което се съдържа и в девиза на нашето посещение - се изразява в способността за изработване на успешни стратегии, насочени към конкретните лица от тези семейства, възрастни хора, деца и младежи, а не само във върховенството на икономиката над живота. „Майчинството“ на Латвия се проявява и в способността й да създава възможности за заетост, за да не трябва никой да се лишава от корените си корените си и така да има възможност да гради бъдещето. Наред с това, индексът за човешко развитие се измерва и от възможностите за увеличаване и възпроизводство. Развитието на общностите нито се създава, а още по-малко измерва, единствено чрез количеството на притежаваните стоки и ресурсите, а по-скоро от способността им да пораждат живот и градят бъдещето. А това е възможно само дотолкова, доколкото те са вкоренени в миналото, креативни в настоящето, уверени и изпълнени с надежда за бъдещето. А също така, това развитие се измерва и със способността за саможертва и посвещение, за подражаване на примера на миналите поколения.
Г-н президент, скъпи приятели. В началото на своето поклонническото пътуване в тази земя се моля на Бог да продължи да съпровожда, благослови и способства за успеха и вашите усилия в служба на вашата нация.

Обръщение на папа Франциск по време на икуменическата молитва
Рига, Евангелска лутеранска катедрала, 24 септември 2018 г.
Голяма е радостта ми да се срещна с вас в тази земя, белязана от признанието, сътрудничество и приятелство между различните християнски църкви, успели да изградят истинско единство, съхранявайки в същото време уникалната и богата идентичност на всяка една от тях. Мога да кажа, че този истински „жив икуменизъм“ е една от характерните черти на Латвия. Без съмнение, това ни кара да бъдем благодарни да сме изпълнени с надежда.
 

Благодаря на архиепископ Янис Ванагс за това, че отвори вратите си за нас, за да проведем тази молитвена среща. В продължение на повече от осем столетия тази катедрала е дом на християнския живот в града, тя е верен свидетел на всички онези наши братя и сестри, идвали тук да  се поклонят и помолят, да укрепят своята надежда в мигове на изпитание и да открият нужната смелост, за да се изправят пред несправедливости и страдание. Днес тя ни приветства, за да може Светият Дух да продължи да тъче връзки на общение между нас, за да превърне и нас в тъкачи на единството в нашите градове и да не допуска различието да се превръща в разделения. Нека Светият Дух ни дари с все-оръжието на диалога, разбирането и желанието за взаимно признаване и братство (Еф. 6:13-18).
 

Тази катедрала е също така и дом на един от най-старите органи в Европа, който в момента на своето създаване е бил и най-големият в света. Можем само да си представим как той е съпровождам живота, креативността, въображението и богопосвещението на всички хора, докоснати от неговия звук. Той е бил инструмент на Бог, на хората, който им е помагал да издигнат очите и сърцето си към небето. Днес той е символ на този град и тази катедрала.
 

За вас, които живеете тук, той е нещо повече от монументален орган; той е част от живота, традицията и идентичността на това място. Ала за туристите това е произведение на изкуството, което си струва да бъде видяно и заснето. Този опасност стои пред всички нас: да се превърнем от „обитатели“ в „туристи“. Опасността да се позовем на това, в което се корени нашата идентичност и да го превърнем в любопитна подробност от миналото, в туристическа атракция, в музеен експонат, което ни напомня за постиженията от отминали векове, обект на голяма историческо ценност, но което вече не може да развълнува сърцата на хората, които се докосват до него.
 

Същото може да се случи и с вярата. Можем да престанем да се чувстваме „обитатели“ на християнството и да се превърнем в туристи. Можем дори да кажем, че цялата ни обща християнска традиция е изложена на същата опасност. Опасност вярата да се превърне в музейна сбирка, заключена между стените на нашите църкви, която повече не може да развълнува сърцата и да вдъхнови живота на тези, които я чуват. И все пак, както ни казва и Евангелският текст, който току-що чухме, вярата ни не може да бъде скрита, тя трябва да бъде възвестена и открита в обществото, за да могат всички да се радват на нейната красота и да бъдат осветени от нейната светлина. (Лук. 11:33).
Ако вече не чуваме музиката на Евангелието в нашия живот, ако тя се превърне само в нещо обичайно, тя вече няма да може да пробива монотонността, надеждата ще бъде заглушена, а дейностите ни ще станат безплодни.
 

Ако музиката на Евангелието престане да звучи в нашето същество, ще изгубим радостта, родена от състраданието, нежната любов, родена от доверието, както и способността за помирение, породена от съзнанието, че сме опростени и изпратени.
 

Ако музиката на Евангелието престане да звучи в нашите домове, нашите обществени пространства, нашите работни места, нашия политически и финансов живот, ще загубим усещане за необходимостта да защитаваме достойнството на всеки мъж и жена, независимо от неговия или нейния произход. Ще бъдем обсебени от това, което е „мое“, ще пренебрегнем това, което е „наше“: нашият общ дом, който е и наша обща отговорност. 
 

Ако музиката на Евангелието престане да звучи, ще изгубим звуците, които извеждат живота ни към небето и ще останем заключени в една от най-лошите злини на днешния ден: самотата и изолацията. Тази злина завладява тези, които нямат връзки, тя може да бъде видяна сред възрастните хора, изоставени на своята съдба, но също и сред младите хора, лишени от ориентири и перспектива за бъдещето (срв. Обръщение пред Европейския парламент от 25 ноември 2014 г.).
 

„Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“. (Йоан 17:21). Тези слова, благодаря на Бог, продължават да отекват сред нас. Това са думите на Исус, който се моли на Отца преди Своите страсти. Гледайки напред към Своя Кръст, и към Кръста на толкова много от Своите братя и сестри, Исус продължава да се моли на Отец. Тази тиха и постоянна молитва маркира нашите пътеки, показва ни пътя, който да следваме. Потопени в тази молитва, като вярващи в Него и в Неговата Църква, ние търсим общението на благодатта, което съответства на замисъла на нашия Отец от вечността  (св.  Йоан Павел ІІ, Енциклика Ut Unum Sint, 9). Тогава откриваме единствения възможен икуменически път: възправянето пред Кръста на страданието, изживявано от толкова много млади хора, възрастни хора и малки деца, които твърде често са експлоатирани, лишавани от смисъл и възможности за своето съществуване, страдащи от самота. А Исус отново се  обръща към своя Отец, към Своите братя и сестри, и се моли: „да бъдат всички едно“.
 

Днес нашата мисия продължава да очаква от нас единство. Тази мисия изисква да престанем да гледаме към раните от миналото и самовглъбението, а да се фокусираме върху молитвата на Учителя. Мисията ни е да направим така, че музиката на Евангелието да продължава да звучи в нашите публични пространства.
Някои може да каже, че времената, в които живеем, са сложни, че са трудни. Други могат да помислят, че в нашите общества християните имат все по-малко възможности за действие или влияние по множество причини, като секуларизма или индивидуализма. А това може да ни изведе към самозатваряне и защитна позиция, към пасивност. Разбира се, трябва да признаем, че времената не са леки, особено за множеството наши братя и сестри, които днес, в плът, изживяват страдание и дори мъченичество заради своята вяра. Но тяхното свидетелство ни кара да съзнаваме, че Господ продължава да ни призовава, очаквайки от нас да изживеем Евангелието радикално, в радост и благодарност. Ако Христос е отредил, че сме достойни да живеем в тези времена, в този час - единственият, който имаме - не можем да се оставим да бъдем победени от страха, нито да оставим това време да отмине, без да го изживеем с радостна вярност. Господ ще ни даде сили да превърнем всяка епоха, всеки миг, всяка ситуация, във възможност за общение и помирение с Отца и с нашите братя и сестри, особено с тези, които днес са смятани за по-слаби, достойни за отхвърляне. Ако Христос ни намира за достойни да направим така, че Евангелието да звучи, имаме ли право да откажем това достойнство?
 

Единството, към което Господ ни призовава, винаги е „мисионерско“ единство. То ни призовава да достигнем до сърцето на нашите народи и култури, до постмодерното общество, в което живеем, „където се формират нови разкази и парадигми“, като благовестим „словото на Исус до най-съкровената част от душата на нашите градове“ (Evangelii Gaudium, 74). Ще изпълним тази икуменическа мисия, ако се оставим да бъдем пропити от Духа на Исус. Той „винаги си пробива път през неясните категории, в които се опитваме да Го затворим, и постоянно ни изумява със Своята Божествена креативност. Винаги, когато се опитаме да се върнем към първоизточника и да възстановим първоначалната свежест на Евангелието, се откриват нови пътища за творчество, нови и различни изразни форми, по-красноречиви думи и знаци, които носят нов смисъл в днешния свят.“ (Пак там, 11).
 

Скъпи братя и сестри, нека музиката на Евангелието продължи да звучи сред нас. Нека неговата музика никога не престава да вдъхновява нашите сърца и мечти, за да могат те да съзерцават живота, който Господ ни призовава да изживеем в пълнота. И да бъдем следовници в света, в който сме призвани да живеем.
 

Източник: w2.vatican.va