Обръщение на папа Бенедикт ХVІ по повод първата неделя от Рождественския пост, направено на 28 ноември на площад „Свети Петър”.

Скъпи братя и сестри,

Днес, когато отбелязваме първата неделя от Рождественския пост, Църквата поставя началото на нова литургична година, на ново пътуване във вярата, което от една страна  припомня събитието Исус Христос, а от друга – се открива за своята заветна цел. В тази двойна перспектива е разположен и периодът на Рождественския пост, който е едновременно обърнат към първото идване на Божия Син и Неговото раждане от Дева Мария, както и към Неговото завръщане в слава, когато Той ще дойде „да съди живи и мъртви”, както изповядваме в Символа на вярата. Сега бих искал да споделя някои кратки размисли по темата за „очакването”, защото в нея се заключава една  дълбока човешка реалност, чрез която вярата става единна с плътта и сърцето ни.

Нашето лично, семейно и обществено съществуване е изпълнено с измерението на очакването. Очакването е нещо, което ни се случва в хиляди ситуации, от най-дребни и банални до изключително важни, които ни водят по най-пълноценните и дълбоки пътища. Да си представим мъжа и жената, които очакват дете; за очакването на пристигащ отдалеч приятел или роднина; за младежа, който очаква да научи оценката си от държавния изпит или резултата от интервюто за работа; за очакването, с което са изпълнени романтичните отношения, за очакването да срещнем любимия човек, за очакването на писмо, за очакването на опрощението. … Може да се каже, че човек е жив, докато очаква, докато надеждата е жива в сърцето му. А това, което човек очаква или на което се надява, разкрива и много неща за неговия морален и духовен „ръст”.

Особено през този период, в който ние се подготвяме за Рождество, всеки един от нас може да си зададе въпроса: Какво очаквам? Към какво се стреми сърцето ми през този период от моя живот? Същият въпрос може да бъде разширен и поставен по отношение на семейството, на общността, на цялата нация. Какво очакваме всички ние, заедно? Кое обединява нашите стремежи, какво ги свързва? Във времената, когато Исус не е бил роден, в Израел са очаквали идването на Месията – Помазаника, наследника на Цар Давид, който ще освободи всички хора от духовното и политическо робство и ще основе Царството Божие. Но никой не е могъл да си представи, че Месията ще бъде роден от скромно момиче като Мария, обручена за праведника Йосиф. Тя също не е могла да си помисли това, но в сърцето си тя толкова силно е очаквала Спасителя, нейната вяра и надежда са били толкова силни, че Той е избрал нея за достойна майка. Освен това Господ сам я е подготвил за това преди всички времена. Съществува тайнствена връзка между очакването на Бога и очакването на Мария, „изпълненото с благодат” творение, открита за плана на любовта на Най-висшия. Нека се поучим от нея, от жената от Рождество, за да живеем, изпълнени с нов дух в нашето всекидневие, изпълнени с чувството на дълбоко очакване, което само идването на Бог може да изпълни.

Приветствам всички, които днес са се събрали за молитвата Ангел Господен. Днес християните започват нова литургична година с периода на Рождественския пост, времето на подготовка за честване на Тайнството на въплъщението. По милост Божия нека нашата молитва, покаяние и добри дела през този период ни помогнат истински да се изправим пред лицето на Господ. Призовавам Божия дар на мъдростта, силата и мира да слезе върху вас и вашите семейства!

Пожелавам на всички спокойна Неделя и благополучно пътуване през целия Рождественски пост. Благодаря и щастливи пости на всички!