ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ФРАНЦИСК ЗА XXXIII СВЕТОВЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА (Връбница, 25 март 2018 г.)
„Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога“ (Лук. 1:30)
Скъпи млади хора,
Световният ден на младежта през 2018 г. представлява още една стъпка по пътя на подготовката за Световния ден на младежта, който ще се проведе в Панама през януари 2019 г. Този нов етап от нашето поклонническо пътуване съвпада с годината, през която ще се проведе Редовната сесия на Синода на епископите под надслов: „Младежите, вярата и различаването на званията“. Това е щастливо съвпадение. Фокусът, молитвата и размисълът на Църквата ще бъдат насочени към вас, младите хора, с желанието да приемете и най-вече да прегърнете скъпоценния дар, че принадлежите на Бог, Църквата и света.
Както вече знаете, избрахме по този път да бъдем съпровождани от примера и застъпничеството на Мария, младата жена от Назарет, която Бог избра за Майка на Неговия Син. Заедно с нас тя напредва към Синода и към Световния ден на младежта в Панама. Ако миналата година бяхме водени от словата на нейната възхвала - „Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му“ (Лук. 1:49) - които ни учат да помним миналото, тази година се стремим, заедно с нея, да се вслушаме в Божия глас носещ смелостта и даряващ благодатта, необходими за да отговорим на Неговия призив: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога“ (Лук. 1:30). Това са думите, с които Божият пратеник, архангел Гавриил, се обръща към Мария, обикновено момиче от малко село в Галилея.
1. Не бойте се!
Разбираемо, внезапната поява на ангела и загадъчния му поздрав: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе“ (Лук. 1:28), силно смутили Мария, изненадана от това първо откровение за нейната идентичност и призвание, все още неизвестни за самата нея. Мария, подобно и на други в Свещеното Писание, трепва пред тайната на Божия призив, Който в един миг й открива необятността на Своя замисъл и я кара да усети колко малко и смирено творение е тя. Но ангелът, който вижда дълбините на нейното сърце, казва: „Не бой се“! Бог разчита дълбините и на нашето сърце. Той добре познава предизвикателствата, с които се сблъскваме в живота, особено когато сме изправени пред фундаменталните решения, от които зависи кои ще бъдем и какво ще сторим в този свят. Това е „трепетът“, който изпитваме, когато се изправим пред решения за нашето бъдеще, за нашето състояние, за нашето призвание. В тези мигове сме разтревожени и завладени от толкова много страхове.
А вие, млади хора, какви са вашите страхове? Какво ви притеснява най-дълбоко? „Главният“ страх, който мнозина от вас изпитват, е да не бъдете обичани, харесвани или приемани такива, какво сте. Днес много млади хора чувстват необходимост да бъдат различни от това, което всъщност са, а това ги кара да се опитват да се нагодят към един често изкуствен и непостижим стандарт. Те постоянно „фото-шопват“ своя образ, крият се зад маски и фалшиви идентичности, почти превръщайки се във фалшива идентичност. Много от тях са обсебени от нуждата да получават колкото се може повече „лайкове“. От това чувство за неадекватност изникват множество страхове и несигурности. Други се опасяват, че няма да успеят да открият емоционална сигурност и ще останат сами. Мнозина, изправени пред несигурността на работното място, се страхуват, че няма да бъдат успешни в професионалната си кариера или че няма да успеят да осъществят мечтите си. Днес мнозина млади хора са изпълнени със страхове, както вярващи, така и невярващи. Всъщност онези, които са приели дара на вярата и търсят сериозно своето призвание, не са лишени от страхове. Някои се питат: може би Бог иска или ще поиска от мен твърде много; може би, следвайки пътя, който Той е отредил за мен, няма да бъда истински щастлив или няма да успея да сторя това, което Той очаква от мен. А други се питат: ако последвам пътя, който Бог ми показва, може ли някой да ми обещае, че ще успявам да го следвам? Няма ли да се обезкуража по този път? Няма ли да загубя своя ентусиазъм? Ще успея ли да го следвам упорито през целия си живот?
В миговете, когато сърцата ни се изпълнят със съмнения и страховете, различаването се превръща в необходимост. То ни помага да подредим нашите объркани мисли и чувства, за да действаме справедливо и благоразумно. Първата стъпка в този процес на преодоляване на страховете е ясно да ги различим, за да не се окаже, че губим времето и енергията си, обзети от празни и безлични призраци. И така, приканвам ви да се вгледате в себе си и да „назовете“ вашите страхове. Запитайте се: какво ме разстройва, от какво се страхувам най-много в този конкретен миг от живота си? Какво ме спира и не ми позволя да напредна? Защо ми липсва смелостта да направя важния избор, който стои пред мен? Не се страхувайте да се изправите честно пред своите страхове, да ги разпознаете каквито те са и да се справите с тях. Библията не пренебрегва чувството за страх у човека, нито многобройните причини за него. Авраам се страхува (срв. Бит. 12:10), Яков се бои (Бит. 31:31, 32: 7), както и Мойсей (Изх. 2:14, 17:4), Петър (срв. Мат. 26:69) и апостолите (Марк. 4:38-40, Мат. 26:56). Самият Исус, по несравним начин, също изпитва страх и скръб. (Мат. 26:37, Лука 22:44).
„Що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! (Марк. 4:40). В увещанието на Своите ученици Исус ни помага да разберем, че често пречката пред вярата е не скептицизмът, а страхът. След като това бъде разбрано, делото по различаването ще ни помогне да идентифицираме нашите страхове и ще ни помогне да ги преодолеем, като по този начин ще ни отвори за живота и ще ни помогне спокойно да се изправим пред предизвикателствата, които срещаме по пътя си. Конкретно за нас, християните, страхът никога не трябва да има последната дума, по-скоро той трябва да бъде възможност да направим стъпката към вярата в Бог ... и към живота! Това означава да повярваме във фундаменталната благост на съществуването, което Бог ни е дал и да вярваме, че Той ще ни поведе към добър край, дори и през обстоятелства и превратности, които често ни озадачават. Но ако се оставим на страховете си, ще останем вгледани в себе си, ще се затворим за всички, защитавайки се от всичко и от всички, ще останем парализирани. Трябва да действаме! Никога не се затваряйте! В Свещеното Писание изразът „не се страхувай“ се повтаря 365 пъти с различни думи, сякаш за ди подскаже, че Господ иска да бъдем свободни от страха, всеки ден от годината.
Различаването е неотменима част от търсенето на житейско призвание. По-често призванието ни не е видимо и очевидно от самото начало, а е нещо, което осъзнаваме постепенно. В този случай различаването не трябва да бъде разглеждано като индивидуално усилие, плод на вътрешен размисъл, чиято цел е по-доброто разбиране на вътрешното ни състояние и постигането на равновесие. В тези случаи човек може да стане по-силен, но той си остава все така затворен в ограничения хоризонт на своите възможности и перспективи. Званието е призив отгоре и в този контекст различаването следва да се разбира като откриване към Този, Който призовава. Затова е необходима молитвена тишина, която да ни позволи да чуем Божия глас, който звучи в нашата съвест. Бог похлопва на врата на нашето сърце, както стори с Мария; Той копнее да установи близост с нас в молитвата, да говори с нас чрез Свещеното Писание, да ни дари милост в тайнството на Помирението и да бъде едно с нас в Евхаристията.
Важен е също разговорът и срещата с другите, нашите братя и сестри във вярата, които имат по-голям опит, защото те ни помагат да виждаме по-ясно и да избираме по-мъдро сред множеството възможности. Когато младият Самуил чува гласа на Господа, той не го разпознава веднага. Отива на три пъти при Илия, възрастния свещеник, който в крайна сметка го посъветва как Самуил да отговори на Божието слово: „Когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша.“ (1 Цар. 3: 9). Когато сте обзети от съмнения, трябва да знаете, че можете да разчитате на Църквата. Знам, че има много добри свещеници, посветени мъже и жени, както и миряни, много от които също са млади, които могат да ви подкрепят като по-големи братя и сестри във вашата вяра. Оживени от Светия Дух, те ще ви помогнат да осмислите вашите съмнения и да разберете какъв е замисълът за вашето призвание. Другият не е просто духовен водач, но и човек, който ни помага да се открием за неизмеримото богатство на живота, дарено ни от Бог. Важно е да открием пространствата, които да позволят нашите градове и общности да израстват, да мечтаят и да откриват нови хоризонти! Никога не губете радостта и удоволствието от компанията и приятелството на другите, както и радостта от съвместните мечти и напредване. Истинските християни не се страхуват да се отворят за другите и да споделят с тях важните за тях пространства, като по този начин ги превърнат в пространства на братството. Скъпи млади хора, не допускайте искрата на младостта да изтлее в мрака на една затворена стая, в която единственият прозорец към външния свят е компютърът или смартфонът. Отворете широко вратите на вашия живот! Нека вашето време и пространството бъде изпълнено със смислени връзки, истински хора, с които да споделите вашия истински и конкретен опит от всекидневния живот.
2. Мария!
„Нарекох те по името ти; ти си Мой.“ (Ис. 43:1). Първата причина да не се страхуваме е фактът, че Бог ни нарича по име. Ангелът, Божият пратеник, се обръща към Мария с името й. Бог има силата да дава имена. В хода на сътворението той нарича всяка твар с името й. Зад всяко име се крие конкретна идентичност, уникална за всяко нещо, за всеки човек; вътрешната същност, позната само на Бог. Това Божествено право е споделено с човека, когато Бог го приканва да даде имена на животните, на птиците и на своето потомство. (Бит. 2:19-21; 4:1). Много култури споделят това дълбоко библейско разбиране, те приемат, че в името се откроява дълбоката тайна на живота и смисъла на съществуването.
Когато Бог нарече някого по име, Той също открива за този човек неговото призвание, открива пред него Своя замисъл за святост и пълноценност, благодарение на който човек се превръща в дар за другите и става уникален. А когато Бог иска да разшири хоризонтите на живота, той дава на призвания човек ново име, както стори със Симон, когото нарече „Петър“. Оттук идва и традицията човек да приема ново име, когато встъпва в дадена религиозна конгрегация, като по този начин се признава неговата нова идентичност и мисия. Тъй като Божият призив е уникален и личен, ние се нуждаем от смелостта да устоим на натиска да бъдем формирани от удобните модели, и така да позволим животът ни да се превърне в истински и незаменим дар за Бога, за Църквата и за всички.
Скъпи млади хора, това означава, че да бъдете назовани по име е знак за велико достойнство в очите на Бог и за Неговата любов към нас. Бог нарича всеки един от вас по име. Всички вие сте „ти“ за Бог, скъпи в Неговите очи, многоценни и достойни за уважение и обич. (Ис 43: 4). Посрещнете с радост този диалог, които Бог ви предлага, този призив, който Той ви отправя, като се обръща към вас по име.
3. Намерихте благодат у Бога
Основната причина Мария да не трябва да се страхува, е, че тя е намерила благодатта у Бога. Думата „благодат“ означава любов, дадена свободно, а не по задължение. Колко окуражително е да знаем, че не трябва да печелим близостта и помощта на Бог, като Му представим „превъзходна автобиография“, в която са посочени всичките ни заслуги и успехи! Ангелът казва на Мария, че вече е получила Божията благодат, а не че тя ще я придобие в бъдеще. Тази формулировка на думите на ангела ни дава да разберем, че Божията благодат е постоянна, а не е нещо преходно или изменчиво; затова и тя никога няма да отпадне. Дори в бъдещето Божията благодат винаги ще присъства, за да ни подкрепя, особено в моменти на изпитание и мрак.
Постоянното присъствие на Божията благодат ни насърчава да приемем нашето призвание с увереност; призванието ни изисква вярност, която трябва да бъде обновявана всеки ден. Пътят на нашето призвание не е лишен от кръстове, не само нашите вътрешни съмнения, но и честите изкушения, които срещаме по пътя. Чувството за непоследователност съпровожда съпровожда Христовите ученици до самия край. Но човек познава помощта на Божията благодат.
Думите на Ангела се спускат над човешките страхове и ги разпръскват със силата на Благата вест, на които сме вестители: животът ни не е просто шанс или битка за оцеляване, по-скоро всеки един от нас е безценна история, обичана от Бог. Това, че сме „открили благодатта в Неговите очи“ означава, че Творецът вижда уникална красота у нас и че Той има великолепен план за нашия живот. Съзнанието за тази сигурност, разбира се, не може да разпръсне всички наши проблеми, нито може да премахне житейската несигурност. Но то има силата дълбоко да преобрази нашия живот. Неизвестността, която ни носи утрешния ден не е тъмна заплаха, която трябва да преодолеем, а благодатно време, дарено ни за изживяване на уникалността на нашето лично призвание и за неговото споделяне с нашите братя и сестри в Църквата и в света.
4. Смелост в настоящия момент
От увереността, че Божията благодат е с нас, идва и силата да имаме смелост в настоящия момент: смелостта да приемем това, което Бог иска от нас тук и сега, във всяка област от нашия живот; смелостта да приемем призванието, което Бог ни открива; смелостта да живеем нашата вяра, без да я крием или смаляваме.
Да, когато се открием за Божията благодат, невъзможното става реалност. „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?“ (Рим. 8:31). Божията благодат докосва „настоящето“ в нашия живот, „поема“ те такъв, какъвто си, с всички твои страхове и ограничения, но Той ти открива и Своите величествени планове! Вие, млади хора, трябва да знаете, че някой наистина вярва във вас: моля ви да не се съмнявате, че папата има доверие във вас, че Църквата има доверие във вас! От своя страна и вие имайте доверие на Църквата!
На младата Мария бе поверена важна задача, тъкмо защото тя беше млада. Вие, младите хора, имате сила, защото преживяте период от живота, в който не сте лишени от енергия. Възползвайте се от тази сила и енергия, за да подобрите света, започвайки с най-близките до вас реалности. Искам на вас да ви бъдат поверени важни отговорности в Църквата, която да има смелостта да открие пространства за вас, както и вие да бъдете подготвени да поемете тези отговорности.
Приканвам ви още веднъж да размислите върху любовта на Мария: изпълнена със загриженост, динамична и конкретна любов. Любов, изпълнена със смелост и фокусирана изцяло върху личното посвещение. Църквата, изпълнена с тези качества на Мария, винаги ще бъде Църква, която напредва, която напуска своите ограничения и граници, за да помогне да се излее благодатта, която е получила. Ако се оставим да бъдем истински докоснати от примера на Мария, ще успеем да изживеем същински тази милост, която ни призовава да обичаме Бог повече от всичко друго и повече от самите нас, да обичаме тези, с които споделяме нашия живот всеки ден. Тогава ще обичаме и тези, които изглеждат трудни за обичане. Любовта, която е служение и посвещение, най-вече към най-слабите и най-бедните, е любовта, която преобразява нашите лица и ни изпълва с радост.
Бих искал да завърша с прекрасните думи, които Св. Бернар използва в прочутата негова проповед за тайната на Благовещението, думи, които изразяват предчувствието на цялото човечество за отговора на Мария: „Ти, Дево, чу, че ще заченеш и ще родиш син, ти чу, че ще заченеш не от човека, а от Св. Дух. Ангелът очаква твоя отговор … И ние, Дево, очакваме твоите съчувствени думи…. Твоят кратък отговор ще преобрази и нас, за да бъдем отново призвани към живота. Това очаква цялата земя, простряна в твоите крака … Не бави своя отговор, о, Дево (Проповед 4, 8-9, Opera Omnia).
Скъпи млади хора, Господ, Църквата и светът очакват вашия отговор на уникалния зов, който всеки един получава в своя живот! С наближаването на Световния ден на младежта в Панама ви приканвам да се подготвите за тази среща с радостта и ентусиазма на онези, които биха искали да участват в това голямо събитие. Световният ден на младежта е за смелите! Той не е за младите хора, които търсят единствено удобството и които се отдръпват винаги, когато се сблъскат с трудност. Приемате ли това предизвикателството?
Публикувано във Ватикана, 11 февруари 2018 г.
VI неделя на Обикновеното време,
Празник на Света Богородица от Лурд
Франциск