На 21 ноември 2010 г. официалният вестник на Ватикана „Осерваторе Романо” публикува откъси от новата книга „Светлина на света. Папата, Църквата и Знаците на времето”. Книгата е съставена от отговорите на папа Бенедикт ХVІ на въпросите на германския журналист Петер Зеевалд, който в продължение на една седмица е водил разговор с папата по най-чувствителните и важни въпроси за Църквата днес. Някои от вече публикуваните откъси от книгата предизвикаха объркване. Съответно някои медии побързаха да обявят, че папата е предложил промяна в следваната до този момент от Католическата църква политика по въпросите на сексуалността и използването на презервативи, но всъщност папа Бенедикт защитава необходимостта от хуманизиране на сексуалността.

Официалната премиера на книгата на италиански и немски език ще бъде на 23 ноември 2010 г., а до края на годината тя ще бъде представена на английски и френски езици.  Тук предлагаме превод на вече публикуваните от „Осерваторе Романо” откъси.

Наистина е тъжно да констатираме нещастието на Църквата

„Не е ли прискърбно да се констатира до каква степен Църквата продължава да се отдалечава от пътя, който й е посочил Синът Божий?
Да, ние го преживяваме в това време на скандали: наистина е тъжно да се констатира нещастието на Църквата и до каква степен някои от нейните членове са се провалили в следването на Исуса Христа. Необходимо е да преживеем този опит за наше унижение, за наше истинско унижение. Ала въпреки всичко, Той не ни изоставя. Въпреки слабостта на хората, защото чрез тях тя се проявява, Той удържа доброто, пробужда светците, Той е тук чрез тях. Вярвам, че тези две чувства вървят ръка за ръка: има го стъписването пред нещастието, пред греха в Църквата, но я има и силната емоция, дължаща се на факта, че Той не се отказва от това средство, а действа чрез него; че постоянно и отново действа чрез Църквата и в нея.

Нима в общество, затънало в множество проекти, за което вече стана дума, най-спешната мисия на Църквата не е да даде да се разбере по какъв начин Евангелието ни предлага спасението?
Да, това е повратната точка. Църквата не налага нищо на никого, тя не представя някаква морална система. От решаващо значение е, че тя съществува, че Църквата отваря вратите към Бога и дава на хората това, което най-много очакват, от което най-силно се нуждаят и което би могло да им послужи като най-голяма подкрепа. Тя го прави преди всичко чрез чудото на любовта, което непрестанно се повтаря. Така хората, без да извличат ползи и без професията им да ги задължава, мотивирани от Христа, оказват помощ и подкрепа на другите. Терапевтичният характер на християнството, ако си послужим с термина на Ойген Бизер, на християнството, което лекува и предлага, би трябвало наистина да става все по-отчетлив.

Папата, смирен просяк пред Бога

Промени ли се вашата вяра, откакто като висш пастир, отговаряте за стадото Христово? Имаме понякога усещането, че вярата става по-тайнствена, по-мистична?
Аз не съм мистик. Но е вярно, че като папа имам още повече поводи да се моля и да се уповавам изцяло на Бога. Защото ясно виждам, че почти всичко, което трябва да се направи, лично аз не съм в състояние да сторя. По тази причина съм принуден, така да се каже, да се оставя в ръцете на Господа  и да Му кажа: „Направи го, ако Ти го искаш!” В този смисъл молитвата и контактът с Бога понастоящем са още по-необходими и още по-естествени, отколкото преди.

За да говорим по-просто: съществува ли „по-добра връзка” с небето или нещо като състояние на благодат?
Да, понякога се усеща. В смисъл, че бих могъл да направя нещо, което не идва изцяло от мен. Сега се оставям в ръцете на Господа и констатирам: Да, тук има подкрепа, нещо се върши, което не идва от мен. В този смисъл има опит за състояние на благодат.

А как се моли папа Бенедикт?
Що се отнася до папата, той е също смирен просяк пред Бога, дори повече от другите хора. Разбира се, аз се моля първо на нашия Господ, с когото се чувствам свързан, нека така да го кажа, чрез старо познанство. Ала призовавам и светците. Аз съм свързан чрез  приятелство със св. Августин, със св. Бонавентура, със св.Тома от Аквино. Нали казваме на някои светци: „Помогнете ми! А Божията Майка е винаги и по всякакъв начин точка на позоваване. В този смисъл прониквам в общността на светците. Заедно с тях, подкрепен от тях, след това говоря с Бога, понякога с просба, понякога с благодарност – или чисто и просто изпълнен с радост.

Йоан XXIII съзря в промените, настъпили след двете световни войни, „знаци на времената” (казва го в своята була Humanae salutatis от 25 декември 1961 г. при свикването на Втория Ватикански събор), той видя в тях необходимост от свикването на събор, въпреки че беше болен, стар човек. Дали Бенедикт XVI ще направи същото?
Йоан XXIII извърши голям и неповторен жест, поверявайки на Вселенския събор задачата да разбере наново днес словото на вярата. Съборът преди всичко се нагърби и се справи с голямата задача да предeфинира отношенията на Църквата с модерната епоха, както и връзката на вярата с това време и неговите ценности. Защото прехвърлянето на всичко това в съществуващото, като същевременно се съхрани вътрешната приемственост на вярата, е много труден процес, дори по-труден от самия Събор. Още повече, че Съборът стана познат на света чрез интерпретацията на медиите, а не чрез своите собствени текстове, които почти никой не е чел.
Вярвам, че нашата голяма задача днес, след като бъдат изяснени някои важни въпроси, е преди всичко да осветлим първостепенното значение на Бога. Най-важното днес е да видим отново, че Бог съществува, че Той влиза в контакт с нас, че Той ни отговаря. И обратното, ако Той липсва, колкото и рационално да е всичко останало, човекът губи своето достойнство и присъщата си човечност, нещо същностно рухва. Ето защо вярвам, че приоритетен е въпросът за Бога и че това е точката, върху която трябва днес да съсредоточим всичките си усилия.

Мисията на Карол Войтила беше Католическата Църква да прекрачи прага на III-тото  хилядолетие. Каква е мисията на Йозеф Ратцингер?
Бих казал, че не би трябвало  до такава степен да разчленяваме Историята. Ние работим за общата тъкан. Карол Войтила в някакъв смисъл беше изпратен от Бог на Църквата в твърде конкретна и критична ситуация: от една страна,   марксисткото поколение, поколението на 1968-а година поставяше изцяло под въпрос Запада, а от друга страна, реалният социализъм рухваше. Пред лицето на това предизвикателство, откриването на пролука за вярата, показването й като център и път, беше исторически миг от особено естество. Не е задължително всеки нов понтификат да изпълнява изцяло нова мисия. Понастоящем е възможно да продължим и да уловим драматизма на епохата, да удържим в живота си Словото Божие като решаващо слово и същевременно да възвърнем на християнството тази простота и дълбочина, без които то не може да действа.

Сталин е бил прав, че папата няма дивизии

Сега сте най-могъщият папа на всички времена. Никога досега Католическата църква не е имала толкова вярващи, никога не е имала такова разпространение, буквално по всички краища на света.
Разбира се, тези статистики са важни. Те сочат до каква степен Църквата намира разпространение, показват тежестта на тази общност, обхващаща раси и народи, континенти, култури и хора от всякакъв вид. Но властта на папата не се основава върху числа.

Защо не?
Общението с папата е от друг порядък, както е от друг порядък и принадлежността към Църквата. Сред тези 1,2 млрд. души естествено има и такива, които не й принадлежат съкровено. Свети Августин го е казал навремето: много по-отвън са тези, които изглеждат вътре и много по-вътре са тези, които изглеждат отвън. В материята на вярата принадлежността към Католическата църква, вътрешна или външна, е една тайнствена обвързаност. В това отношение Сталин е бил прав да каже, че папата няма дивизии и че той не командва нищо. Той не е глава на някаква огромна фирма, където всички вярващи в Църквата са негови служители или поданици. От една страна, папата е същество, което е изцяло безсилно. От друга страна, той носи  голяма отговорност. В някаква степен той е водачът, той е представителят на вярата, който носи отговорността да се извърши онова, което той вярва, че се съдържа във вярата, обединяваща хората, за да остане тя жива и неприкосновена в своята идентичност. Ала единствено Сам Господ има властта да удържа хората във вярата.

Една първа стъпка към по-различно преживяване на сексуалността