ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 2017 Г.
В 12 ч. на празника Рождество Христово, от централната ложа на Базиликата Свети Петър в Рим папа Франциск, преди да даде благослова „Урби ет Орби“, отправи традиционното послание към присъстващите около петдесет хиляди души на площада и към всички, които го чуваха и виждаха чрез радиото и телевизията.
Публикуваме текста на Посланието на Светия отец за Рождество 2017 г.
Драги братя и сестри, честито Рождество!
Във Витлеем, от Дева Мария се роди Исус. Не се роди от човешка воля, а като дар на любов на Бог Отец, Който „толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
Това събитие се подновява днес в Църквата, поклонник във времето: вярата на християнския народ възражда в литургията на Рождество тайната на Бог, Който идва, Който приема нашата смъртна плът, Който става малък и беден, за да ни спаси. И това ни изпълва с радост и вълнение, защото е твърде голяма милостта на нашия Отец.
Първите които видяха скромната слава на Спасителя, след Мария и Йосиф, бяха витлеемските пастири. Разпознаха знака даден им от ангелите и се поклониха на Младенеца. Тези скромни, но бдящи хора са пример за вярващите на всички времена, които пред тайнствеността на Исус, не се скандализират от бедността му, а като Мария, се доверяват на Божието слово и с прости очи съзерцават Неговата слава. Пред тайнствеността на Словото станало плът християните от всички краища изповядват с думите на евангелист Йоан: „и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца… Слово пълно с благодат и истина“ (срв. Иоан 1:14).
Докато днес над света веят ветровете на войната и един модел на развитие, който вече е преодолян продължава да произвежда човешки, социален и природен разпад, Рождество Христово ни приканва да видим знака на Младенеца, да го разпознаем в лицата на децата, особено на онези, които както за Исус „нямаше за тях място в страноприемницата“ (Лука 2;7).
Виждаме Исус в децата на Близкия Изток, които продължават да страдат от влошаването на напрежението между израелци и палестинци. В този празничен ден да изпросим от Господа мира в Йерусалим и за цялата Света земя; да се молим между страните да надделее волята за подновяване на диалога и да се стигне най-сетне до споразумение, което позволява мирното съжителство на двете държави, в установените от тях и международно признати граници. Господ да подкрепи усилията на всички от международната общност, които са обзети от добра воля да подпомогнат тази изстрадала земя да намери, независимо от сложните пречки, разбирателството, справедливостта и сигурността, които отдавна очаква.
Виждаме Исус в образите на сирийските деца, все още белязани от войната окървавила страната през тези години. Нека обичната Сирия да намери най-накрая уважението към всяка една личност, посредством обща грижа и да възстанови социалния баланс независимо от етническата и религиозна принадлежност. Виждаме Исус в децата на Ирак, все още ранен и разделен от враждебността, която го обзе през последните петнадесет години, както и в децата на Йемен, където е в сила конфликт забравен от мнозина с дълбоки хуманитарни последствия върху населението, което страда от глад и разпространение на болести.
Виждаме Исус в децата на Африка, най-вече сред страдащите в Южен Судан, в Сомалия, в Бурунди, Демократична Република Конго, Централно Африканската република и Нигерия.
Виждаме Исус в децата на целия свят където мирът и сигурността са застрашени от заплахата на напрежения и нови конфликти. Да се молим на корейския полуостров да бъдат преодолени противоречията за сметка на взаимното доверие в полза на целия свят. Поверяваме Венецуела на Младенеца Исус, да съумее да намери спокоен баланс между отделните социални компоненти в полза не обичния венецуелски народ. Виждаме Исус в децата, които заедно със своите семейства, понасят насилието породено от конфликта в Украйна наред с хуманитарните последствия и молим Господ да даде възможно най-скоро мир на тази скъпа страна.
Виждаме Исус в децата, чиито родители нямат работа и се затрудняват да подсигурят на синовете и дъщерите си спокойно и сигурно бъдеще, както и сред тези, на които е било откраднато детството, задължени да работят от малки или включени във военни формирования без никакви скрупули.
Виждаме Исус в много деца принудени да напускат родните си места, да пътуват сами в нечовешки условия и лесна плячка на трафиканти на хора. През техните очи виждаме драмата на толкова много мигранти, които рискуват дори живота си, за да посрещнат пътувания, които понякога завършват трагично. Виждам отново Исус в децата, които срещнах по време на моето последно пътуване в Мианмар и Бангладеш и каня международната общност да не спира да се грижи и защитава достойнството на малцинствата в региона. Исус познава добре мъката да не бъде приет и умората да търси място, където да положи глава. Нашето сърце да не бъде затворено както на къщите в някогашен Витлеем.
Скъпи братя и сестри,
и на нас ни се дава като знак Раждането на Христос: „ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:12). Както Дева Мария и свети Йосиф, както витлеемските пастири, да приемем Младенеца Исус, Божията любов станала човек за нас и да си обещаем с Неговата благодат да направим нашия свят по човечен, по-достоен за днешните и утрешни деца.