На 6 декември 2017 г. в зала "Павел VI" във Ватикана папа Франциск проведе обща аудиенция с групи поклонници и вярващи от Италия и други страни. В обръщението си папата се спря на визитата си в Мианмар и Бангладеш и отправи призив във връзка със статута на Йерусалим.

"Скъпи братя и сестри,
Днес бих искал да говоря за Апостолическото пътуване, което направих миналата седмица в Мианмар и Бангладеш. Това беше истински дар от Бога, затова Му благодаря за всичко, особено за срещите, които имах възможност да проведа. Отново бих искал да изкажа благодарността си на властите и епископите на двете страни за всичките им усилия по подготовката на посещението и за топлия прием, който беше оказан на мен и на моите сътрудници. Бих искал да кажа сърдечното си "благодаря" на народите на Мианмар и Бангладеш, които демонстрираха своята силна вяра и обич: благодаря ви!

Наследникът на свети Петър за пръв път посети Мианмар, като това се случи скоро след установяването на дипломатически отношения между тази страна и Светия престол.

В хода на посещението исках да дам израз на близостта на Христос и Църквата с един народ, претърпял страдания вследствие на конфликти и репресии, който сега бавно напредва към установяването на свобода и мир. Народ, сред който силно вкоренена е будистката религия с нейните духовни и етически принципи и сред който християните присъстват като малко паство и квас на Божието царство. За мен беше радост да укрепя тази Църква във вярата и общението тази жива и посветена Църква, чрез срещите с епископите на страната и с двете евхаристийни служения. Първото служение беше в голямото спортно съоръжение в Янгон, а Евангелското четива за този ден ни припомни, че гоненията, заради вярата в Исус, са нещо нормално за Неговите ученици, тези гонения са свидетелство, но учениците знаят, че "и косъм от главата ви няма да загине (срв. Лук. 21:12-19). Втората меса, последното събитие от посещението ми в Мианмар, беше посветена на младите хора, това богослужение беше знак за надежда и специален дар на Дева Мария, тъй като беше отслужена в катедралата, посветена на нея. В лицата на тези изпълнени с радост млади хора видях бъдещето на Азия: бъдеще, което ще бъде изградено не чрез оръжия, а чрез братство И отново като знак за надежда благослових основите на 16 църкви, както и на Семинарията и на Нунциатурата - общо 18.

Освен с католическата общност, имах възможност да се срещна с властите на Мианмар, които насърчих да следват пътя на умиротворяването на страната и пред които изразих надеждата, че всички различни съставни части на нацията, без никакво изключение, ще имат възможност да си сътрудничат в израз на взаимно уважение. В този дух пожелах да се срещна с представителите на различните религиозни общности в страната. По-конкретно пред Висшия съвет на будистките монаси изразих високото мнение на Църквата за тяхната древна духовна традиция и увереността, че християни и будисти съвместно ще имат възможност да помагат на хората да обичат Бог и техния ближен, като отхвърлят всяко насилие и се противопоставят на злото с добро.

След като отпътувах от Мианмар, пристигнах в Бангладеш, където отдадох почит на мъчениците в борбата за независимост, както и на "бащата на нацията".

Населението на Бангладеш в голямата си част са последователи на мюсюлманската религия, поради което моето посещение, следвайки блажения Павел VI и на св. Йоан Павел II - представляваше още една стъпка в полза на уважението и диалога между християнството и исляма.

Припомних на властите в страната, че от самото начало Св. Престол е подкрепял волята на народа на Бангладеш да живее като независима нация, спрях се и на необходимостта религиозна свобода винаги да бъде защитена.

По-конкретно изказах солидарност с усилията на Бангладеш в подкрепа на бежанците рохинджи, които масово бягат на територията на тази страна, където гъстотата на населението и без това е сред най-високите в света.

Месата, която отслужих в историческия парк на Дака беше обогатена с ръкоположението на шестнайсет свещеници, което беше и едно от най-значимите и радостни събития по време на пътуването. Всъщност както в Бангладеш, така и в Мианмар и в други страни от Югоизточна Азия, не липсват нови звания - за което благодаря Богу - а това е знак за жизнеността на тези общности, където се чува Божия глас и призив Той да бъде последван. Споделих тази радост с епископите на Бангладеш и ги насърчих да продължат своята щедра дейност в подкрепа на семействата, на бедните, в усилията им в полза на образованието, диалога и социалния мир. Споделих тази радост и с много свещеници, посветени мъже и жени от страната, както и със семинаристи и с мъже и жени послушници, в които видях посято семето на Църквата в тази земя.
В Дака изживяхме и вълнуващата среща за междурелигиозен и икуменически диалог, което ми позволи да подчертая колко важно е откритостта на сърцето за културата на срещата, на хармонията и мира. Наред с това посетих "Домът на Майка Тереза", където светицата е живяла, докато е била в града, където са настанени много сираци и хора с увреждания. Там, съгласно своята харизма, сестрите всеки ден се молят и служат на Христос, заедно с бедните и страдащите. А усмивката никога не пада от техните уста. Сестри, които се молят толкова интензивно, че постоянно и с усмивка служат на страдащите. Това е толкова красиво свидетелство. Много съм благодарен на тези сестри.

Последното събитие беше срещата с младите хора в Бангладеш, което беше богато на свидетелства, песни и танци. Колко прекрасно танцуват тези хора!
Те знаят да танцуват наистина добре! Това беше честване, по време на което изживяхме радостта от Евангелието, намерило израз в тази култура; радост, озарена от жертвите на толкова много мисионери, толкова много катехисти и родители - християни. На срещата присъстваха и младежи, последователи на исляма и на други религии: това беше знак за надежда за Бангладеш, за Азия и за целия свят."

Призив на Светия отец
"Мислите ми сега се насочват към Йерусалим. Не мога да замълча и да не изкажа дълбоката си загриженост от събитията през последните дни, като в същото време бих искал с цялото си сърце да призова всички да пазят статуквото на този град, съгласно съответните резолюции на ООН.
Йерусалим е уникален град, свещен за евреи, християни и мюсюлмани, където са почитани свещените места за всички тези религии, поради което и този град има специално призвание за мир.

Моля се на Господ тази идентичност да бъде съхранена и укрепена в полза на Светите земи, Близкия изток и на целия свят, моля се мъдростта и благоразумието да надделеят, да бъдат избегнати нови поводи за покачване на напрежението в един свят, разтърсен и уплашен от толкова много жестоки конфликти."

Източник: www.zenit.org