ПОСЛАНИЕ НА ПАПАТА КЪМ ЕПИСКОПИТЕ НА МИАНМАР
Среща на папа Франциск с католическите епископи на Мианмар, проведена на 29 ноември 2017 г. в Архиепископията на Янгон.
Ваше Високопреосвещенство, скъпи събратя епископи,
Днешният ден беше тежък за всички нас, но той ни донесе голяма радост! Тази сутрин заедно чествахме Евхаристията с верни от всички краища на страната, а следобедът се срещнахме с лидерите на будистките общности. Бих искал срещата ни тази вечер да бъде миг на искрена благодарност за тези благословени моменти и на спокоен размисъл върху радостите и предизвикателствата пред нашето служение като пастири на Христовото стадо в тази страна. Благодаря на монсеньор Феликс [Лиан Кхен Танг] за топлите приветствени думи, с които се обърна към мен от името на всички вас. Прегръщам всички вас в Господа, с голяма обич.
Бих искал да обединя своите мисли около три думи: изцеление, съпровод и пророчество.
Първата дума е изцеление. Евангелието, което изповядваме, е преди всичко послание за изцеление, помирение и мир. Чрез Христовата кръв на кръста Бог помирява света със Себе си и ни приканва да бъдем вестители на тази изцелителна благодат, на благодатта на изцелението. Тук в Мианмар това послание е особено необходимо, тъй като страната се е посветила на преодоляването на дълбоко вкоренените разделения и на изграждането на национално единство. Вашето паство носи белезите на този конфликт, сред тях има смели свидетели на вярата и на древната традиция. Затова вашата проповед на Евангелието трябва не само да бъде източник на утеха и сила, тя трябва да съдържа и призив за насърчаване на единството, милосърдието и изцелението в живота на хората. Единството, което споделяме и ценим, се ражда в многообразието - не забравяйте това, то се ражда в многообразието. То цени различията между хората като източник на взаимно обогатяване и израстване, приканва ни взаимно да се преоткрием в културата на срещата и солидарността.
Нека вие винаги изпитвате в своето служение водачеството и подкрепата на Господа в посвещението си да насърчите изцелението и общението на всяко равнище в живота на Църквата, за да може Божият Народ, вашето паство, чрез вашия пример на опрощение и помирителна любов, да бъде солта и светлината за сърцата, които се стремят към този мир, който светът не може да донесе. Католическата общност на Мианмар може да се гордее сък своето пророческо свидетелство за любовта към Бог и ближния, което намира израз в посвещението на бедните, на обезправените, а в тези времена – преди всичко на многобройните изселени хора, които, така да се каже, лежат полумъртви на пътя. Моля ви да предадете моята благодарност на всички, които подобна на Добрия самарянин, правят всичко по силите си, за да донесат на тези хора и на своите ближни, мирото на изцелението, без значение на тяхната религия или етническа група.
Вашето служение на изцелението намира конкретен израз в посвещението на икуменическия диалог и междурелигиозното сътрудничество. Моля се вашите продължителни усилия за изграждане на мостове на диалога и единение със следовниците на другите религии за изплитането на връзките на мира, да донесат богат плод в помирението в живота на цялата страна. Конференцията за междурелигиозен мир, проведена в Янгон миналата пролет, беше важно свидетелство пред света за решимостта на вярващите да живеят в мир и да отхвърлят всеки акт на насилие и омраза, извършен в името на религията.
В процеса на това изцеление не забравяйте, че Църквата е „полева болница“. Изцелявайте, изцелявайте раните, изцелявайте, изцелявайте душите. Това е най-важната ви мисия, да изцелявате раните.
Втората дума, за която бих искал да говоря пред вас, е съпровод. Добрият пастир трябва да мирише като овцете си, не забравяйте това! Да има и мириса на Бог. В наши дни сме призвани да бъдем „Църква, която се отправя“, за да донесем светлината на Христос до всеки ъгъл. (вж Апостолическо напътствие Evangelii Gaudium, 20). Като епископи вашият живот и служение трябва да бъдат в духа на мисионерското участие, преди всичко чрез редовните пастирски посещения в енориите и общностите, които съставляват вашите местни църкви. Най-важното средство в съпровода, като любящи Отци, е да съпровождате всекидневно вашите свещеници в усилията им вашето паство да израства в святостта, верността и духа на служението. Говорих за съпровода на свещениците – да бъдете близо до свещениците, не забравяйте, че най-близкият човек на епископа е свещеникът. Нека всеки свещеник не само да познава, а и да чувства епископа си като свой отец.
По Божията благодат Църквата на Мианмар е наследила твърда вяра и ревностен мисионер дух, благодарение делото на тези, които възвестиха Евангелието в тази земя. Върху тези стабилни основи, в общение с презвитерите и монасите, продължавайте да изграждате у миряните дух на автентично мисионерско свидетелство и да се стремите към мъдро вписване на евангелското послание във всекидневния живот и традиции на местните общности. От съществена важност в това отношение е приносът на катехистите. Тяхното изграждане следва да бъде ваш приоритет. И не забравяйте, че катихистите са стожерите на евангелизацията във всяка енория.
Преди всичко бих искал да ви помоля да обърнете специално внимание на съпровода на младите хора. Грижете се за тяхното възпитание в здрави морални принципи, които ще им помогнат да посрещнат предизвикателствата в един свят, застрашен от идеологическа и културна колонизация. Следващият Синод на епископите ще обърне внимание не само на тези аспекти в работата с младите, той ще се обърне директно към младите хора, като ще се вслуша в техните истории и ще ги привлече към общото осъзнаване как по-добре да възвестяваме Евангелието през следващите години. Църквата на Мианмар е благословена с духа на младежта, особено с броя на семинаристите и младите монаси. Благодарим на Бог за това. В духа на Синода, моля ви да ги включвате, да ги подкрепяте в техния път във вярата, защото, чрез техния идеализъм и ентусиазъм, те са призвани да бъдат радостни и убедителни вестители на евангелието сред техните съвременници.
Третата дума, на която бих искал да се спра, е пророчество. Църквата в Мианмар свидетелства всеки ден за Евангелието чрез своите образователни и милосърдни дела, чрез защитата на правата на човека, чрез подкрепата си за демократичните принципи. Моля се да успявате да давате своя принос Католическата общност в страната да продължава да играе конструктивна роля в живота на обществото, а вашият глас да се чува по важни въпроси от национален интерес, особено както акцентирате върху уважението на достойнството и правата на всички, особено на най-бедните и най-уязвимите. Уверен съм, че петгодишната пастирска стратегия, възприета от Църквата по отношение на по-широкия контекст на изграждането на държавата, в бъдеще ще донесе изобилен плод не само сред местните общности, но и в цялата страна. По-конкретно имам предвид необходимостта от опазването на околната среда и правилната употреба на богатите природни ресурси на страната в полза на бъдещите поколения. Съхранението на Божия дар на Творението не може да бъде отделено от здравословната човешка и социалната екология. Всъщност, „същинската грижа за нашия живот и отношенията ни с природата не могат да бъдат отделени от братството, справедливостта и верността към другите.“ (Енциклика Laudato Si, 70).
Скъпи събратя епископи, благодаря на Бог за този миг на общение и се моля нашата среща ще укрепи вашето посвещение да бъдете посветени пастири и служители на паството, което ви е поверено от Христос. Знам, че в служението си вие се сблъсквате с много предизвикателства и че, заедно с вашите свещеници, често търпите „теготата на деня и жегата“. (Мат. 20:12). Увещавам ви да успявате да пазите своето физическо и духовното здраве и по бащински да мислите и за здравето на вашите свещеници.
Говорейки за духовно здраве, помнете първата задача на епископата. Когато първите християни чуват ропота на елинистите, заради пренебрегването на вдовиците и децата, апостолите се събрали и „създали“ дяконите. Петър съобщава това, като изказва и задачата на епископите: „ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото“ (Деян. 6: 1-6). Молитвата е първа задача на епископа. Всеки един от вас трябва всяка вечер да си задава въпроса, изследвайки своята съвест: „Колко часа се молих днес?“
Скъпи събратя, увещавам ви да пазите своето духовно и физическо здраве. Преди всичко ви насърчавам да израствате всеки ден в молитва и в опита си от Божията изцелителна любов, защото те са в основата на вашата идентичност на свещеници, те са гаранция за убедителността на вашата проповед, те са и източникът на пастирска милост, която ви помага да водите Божия народ по пътя на светостта и истината. Призовавам Божията благодат на вас, над свещениците и монаси, както и над миряните на вашите църкви. И ви моля, не забравяйте да се молите за мен.
Източник: www.zenit.org