На 23 октомври 2017 г. папа Франциск прие на среща Негово блаженство Теофил III, гръцкият православен патриарх на Йерусалим. Светият Отец се възползва от възможността да изрази отново близостта си с всички страдащи от конфликти в Светите земи и да се помоли Бог да укрепи силите на всички, ангажирани с установяването на справедливостта и правата на жителите на региона.

Пълният текст на обръщението на папа Франциск:
 

Ваше блаженство,

Скъпи братя,

Голяма е радостта ми да ви приветствам в Рим. Връщам с благодарност и братска привързаност топлото посрещане, което Ваше Блаженство ми оказа по време на моето посещение в Йерусалим. Ясно си спомням вниманието, с което придружихте Вселенския патриарх Вартоломей и мен самия в Базиликата, която пази мястото на разпятието, погребението и възкресението на Господа. Още чувствам вълнението, с което се помолихме в притвора на празната гробница и отново бих искал да изразя радостта си от възстановяването на това пресвято място. Тези възстановителни дейности не просто спомагат за съхранението на един историческия паметник, те позволяват празния гроб да продължава да свидетелства, че: „Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.“ (Марк.16:6). Много се радвам, че Йерусалимската православна патриаршия, Арменската патриаршия в Йерусалим и францисканските пазители на Светите земи работиха заедно и в хармония за реализацията на този проект, както преди това направиха и за базиликата „Рождество Христово“ във Витлеем. Благодаря за личните усилия, положени от Ваше блаженство в тази дейност.

Нашата среща ми дава възможност да изразя отново близостта си до всички, страдащи от десетилетия от конфликтите в Светите земи. Несигурното положение и липсата на разбирателство между страните продължават да бъдат причина за нестабилност, ограничаване на основните права и за бягството на много хора от техните земи. Призовавам Божията помощ и се моля всички ангажирани с този процес хора да  увеличат своите усилия за постигане на траен мир, основан на справедливостта и уважението на правата на всички. За да стане това възможно, всеки акт на насилие, дискриминация или проява на нетолерантност към богомолци или места за поклонение на евреи, християни и мюсюлмани трябва да бъдат категорично отхвърлени. Светият град, чието положение трябва да бъде защитено и пазено, следва да бъде място, където всички да могат да живеят заедно и в мир, в противен случаи всички ще продължат да бъдат засегнати от безкрайната спирала на страданието.

Изпращам и моите специални поздрави на членовете на различните християнски общности в Светите земи. Надявам се те да продължават да бъдат ценени като неразделна част от обществото, за да могат те, като граждани и вярващи, неуморно да продължават да дават своя принос за израстването на мира, да се стремят към по-нататъшно помирение и съгласие. Този принос ще бъде още по-ефективен ако съществува хармония между различните църкви в региона. Особено важно в това отношение би било укрепването на сътрудничеството в подкрепа на християнските семейства и младите хора, за да не бъдат те принуждавани да напускат родната си земя. Работейки съвместно в тази деликатна област, вярващите от различните изповедания ще могат да израстват във взаимното познание и братски отношения.

Тук бих искал да потвърдя сърдечното ми желание и посвещение на напредъка ни по пътя към пълното единство, в съгласие с пламенната молитва на Исус в Горницата, да бъдат всички едно… та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. (Йоан 17:21). Съзнавам, че старите рани продължават да съществуват в паметта на много хора. Не е възможно да променим миналото, но, без да забравяме сериозните пропуски в милосърдието, извършени през вековете, нека насочим поглед към бъдещето на пълно помирение и братско общение и да се заемем с работата, възжелана от Бог. Ако не сторим това днес би било още по-голяма грешка; това би означавало да пренебрегнем както призива на Христос, така и знаците на времената, посети от Духа по пътя на Църквата. Вдъхновени от същия този Дух, нека не допускаме спомена за времето, доминирано от липсата на общуване и взаимни обвинения, трудностите днес и несигурността в бъдещето, да ни възпрепятства да вървим заедно към видимото единство, нито това да ни пречи да се молим и заедно да работим за възвестяването на Евангелието и в служението на нуждаещите се. В това отношение продължаващият богословски диалог между католици и православни, в който активно и конструктивно участва и Йерусалимската гръцка православна патриаршия, е знак за надежда в нашето пътуване. Колко хубаво би било да се каже за католиците и православните, които живеят в Йерусалим това, което евангелистът Лука е казал за първата християнска общност: „А всички вярващи бяха заедно; множеството повярвали имаха едно сърце и една душа“. (Деян. 2:44; 4:32).

Ваше блаженство, благодаря на вас и на почитаемите членове на вашата делегация за вашето посещение. Потвърждавам своята близост до нашите християнски братя и сестри в Светите земи, както и моите най-добри чувства към нашите приятели от другите религии, които живеят там. Надявам се и се моля денят на стабилния и траен мир за всички скоро да настъпи. „Искайте мир за Йерусалим: да добруват ония, които те обичат! [...] Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!“ (Пс. 121: 6-8).

Източник: www.zenit.org