Генералната аудиенция от тази сутрин, провеждаща се в 9.30ч. на площад Свети Петър, Светия отец папа Франциск се срещна с поклонници и верни от Италия и от целия свят. В речта си на италиански език папата говори за скорошното апостолическо пътуване в Колумбия. След като резюмира своя катехизис на различни езици, Светия Отец адресира конкретни поздравителни слова към присъстващите групи от вярващи. Генералната аудиенция завърши с молитвата „Отче наш“ и Апостолическа благословия.

Скъпи братя и сестри,


През последните няколко дни завърших апостолическото си пътуване в Колумбия. С цялото си сърце благодаря на Господ за този велик дар. Бих искал да подновя и благодарността си към президента на Републиката, който ме посрещна така любезно, на колумбийските епископи, на представителни органи в страната, както и на всички онези, които са в основата на това посещение. Искам да отправя специална благодарност към колумбийския народ, който ме посрещна с толкова обич и радост!


Специалното в това пътуване бе чувството за приемственост с двамата папи, които преди мен са посещавали Колумбия, блажения папа Павел VI през 1968 г. и св. папа Йоан Павел II '86. Приемственост, силно оживена от духа, който ръководи стъпките на Божия народ по пътя на историята. Мотото на пътуването бе "Demos el primer paso", което означава "Да направим първата стъпка", имайки предвид процеса на помирение, чрез който Колумбия да се измъкне от половинвековните вътрешни конфликти, които са посяли страдания и враждебност и са причинили много рани.
Но с Божията помощ пътят вече започва да бъде вървян. С моето посещение исках да благодаря за усилията на този народ, да ги подкрепя с вяра и надежда и да получа тяхното свидетелство, което е дар за моята служба на Бог и за цялата Църква.


Колумбия както повечето латиноамерикански държави е страна, в която християнските корени са силно вкоренени. И този факт прави още по-силна болката от трагедията на войната, която разкъсва страната, но в същото време е гаранция за мир, здрава основа за нейното възстановяване, жизнена сила и несломима надежда. Ясно е, че дяволът иска да се разделят хората, да унищожи делото на Бога, но също така е ясно, че любовта на Христос, неговата безкрайна милост е по-силна от греха и смъртта.


Това пътуване донесе благословията на Христос, благословията на Църквата на желанието за живот и мир, който преливат от сърцето на този народ. Можех да го видя в очите на хилядите хора и хилядите деца, тийнейджъри и младежи, които изпълваха площада в Богота и срещах навсякъде, тази сила на живота, която дори самата природа провъзгласява с нейната жизнерадост. В Богота успях да се срещна с всички епископи на страната, както и ръководителите на латиноамериканската епископска конференция. Благодаря на Бога за това, че успях да ги прегърна и да им дам пасторално насърчение за тяхната мисия да служат на тайнството на Църквата на Христос, нашия мир и нашата надежда.

 

Завършващият ден на моята визита бе посветен специално на темата за помирението и се състоя във Вилавиченцо. На сутринта имаше евхаристийно отбелязване беатификацията на мъчениците - Епископ Jesús Emilio Jaramillo Monsalve, и отец Pedro María Ramírez Ramos. В следобедните часове отслужихме специална литургия на помирението, символично ориентирана към Христос на Bocayá, който е без ръце и без крака, осакатен като народа си.
Беатификацията на двамата мъченика напомни, че в основата на мира е кръвта на толкова много свидетели на любовта, истината, справедливостта и дори тези двама истински мъченика, убити заради вярата си. Слушането на техните биографии ни доведе до сълзи, сълзи на болка и радост в едно.


Пред техните реликви и лицата им, верните от божия народ почувстваха силно сходство с тях, с болка и мисли за многото, твърде много жертви, и радост от божието милосърдие, което се простира върху ония, които се боят от Него. (срв. Лука 1:50).
"Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат" (Псалом 84:11). Този стих на псалма съдържа пророчеството за случилото се в Колумбия миналия петък, пророчеството и божията благодат за този ранен народ, който да се издигне и да ходи за нов живот. Тези пророчески думи, пълни с благодат видяхме въплътени в разказите и свидетелствата, които говориха от името на толкова много хора  за раните си, които с Христовата благодат са превъзмогнали и са отворени за среща, за прошка и за помирение.


В Меделин учението за християнския живот е било призвание и мисия. Когато християните се ангажират напълно в пътуването да последват Исус Христос, те наистина стават сол, светлина и мая в света и плодовете са изобилни. Едни от тези плодове са „Хогарес“, къщи, където деца и младежи ранени в живота могат да намерят ново семейство, където са обичани, приветствани, защитени и закриляни. Други плодове изобилни като гроздове са призванията за свещенически и монашески живот, които успях да благословя и насърча радостно в една незабравима среща със свещениците и техните семейства.


И накрая, в Картахена, градът на Свети Петър Клавър, апостол на робите,  вниманието се фокусира върху личността на човека и неговите основни права. Св. Петър Клавър, както и Св. Мария Бернарда Бътлър, дали живота си за бедните и маргинализирани и така са показали пътя на революцията, евангелска, не идеологическа, която освобождава хората и обществата от робството от вчера и за съжаление продължаващо дори и днес. В този смисъл "Да направиш първата стъпка" означава да се приближиш, да се сведеш, да докоснеш плътта на ранения и изоставен брат. И Христос го направи, Господ стана роб за нас. Благодарение на Него има надежда, защото Той е милостив и милосърден.

 

Поверявам отново Колумбия и на нейния обичан народ на Майката, нашата дева Мария от Чикункуира, която можахме заедно да почетем в катедралата на Богота. С помощта на Дева Мария всеки колумбиец може да направи първата стъпка към своите братя и сестри, всеки ден и така да изгражда ежедневно мир и любов, праведност и истина.