Ватикана. На 18 ноември 2010 г. папа Бенедикт прие участниците в пленарното заседание на 

Папския съвет за насърчаване на християнското единство, на което се дискутира темата „Към нов етап на икуменическия диалог”.

Бенедикт ХVІ започна своето обръщение като се спря на отбелязаната на 17 ноември петдесета годишнина от създаването на тази дикастерия (ведомство), основана от блажения папа Йоан ХХІІІ в навечерието на Втория Ватикански събор. Отначало тя носи името Секретариат за насърчаване на християнското единство, а през 1988 г. по решение на папа Йоан Павел ІІ, е променено на Папски съвет.

Папата отбеляза, че „решението на Йоан ХХІІІ е поставило началото на нов етап в икуменическото пътуване на Католическата църква. За тези петдесет години беше постигнато по-дълбоко познание и нарасна уважението към другите Църкви и църковни общности, като бяха преодолени историческите предразсъдъци и наслоения.  Активизиран беше богословският диалог, както и диалогът по въпроси на благотворителността. Развити бяха различни форми на сътрудничество - наред с инициативите за защита на живота и творението, борбата с несправедливостта, бяха предприети и важни и плодотворни стъпки в областта на икуменическите преводи на Светото писание”.

След това папата се спря на „Проекта за жътвата” - инициативата на дикастерията за първоначален преглед на резултатите от този диалог. Той отбеляза, че тази инициатива „е хвърлила светлина върху областите, по които има съгласие и тези, върху които разговорът трябва да продължи и да се активизира”. В този контекст папата призова членовете на съвета да „продължат да насърчават правилното възприемане на постигнатите до момента резултати и да подпомагат разпространението на новите богословски изследвания по пътя към постигане на единството”.

Той обърна внимание и на проблема, че „днес мнозина, особено на Запад, приемат, че първоначалният импулс на това пътуване и изгубен. Затова и пред нас стои острата необходимост да възстановим интереса към икуменическия диалог и да му придадем по-голяма острота”, като го насочим към разрешаването на такива предизвикателства, като „новите антропологически и етически проблеми, икуменическото образование на следващите поколения и фрагментацията на икуменическата панорама.”

„Католическата църква продължава да води активен диалог с Православните църкви и с Древните Източни църкви, с които съществуват „най-близки връзки”, като се стреми сериозно и упорито да развие споделеното богословско, литургично и духовно наследство, както и да се изправи пред въпросите, които продължават да ни разделят. Диалогът с Православните църкви достигна до критичната точка на конфронтация и размишление – въпросът за ролята на Римския епископ за единството на Църквата. Еклесиологичните въпроси са в центъра също и на диалога с Древните Източни църкви – ние сме удовлетворени, че сме съхранили и ценим споделено наследство, независимо от многовековното неразбирателства и отдалеченост.

Макар и да е достигнала до нови проблеми и трудни за решаване въпроси, целта на икуменическото пътуване остава непроменена, както и нашата решителност да продължим по този път. Но тази решителност няма нищо общо с тази реалност, която може да бъде определена като политическа, в която решаваща роля имат способността за водене на преговори или умението за постигане на компромис и където участниците, като опитни посредници, се надяват, че след определен период от време ще успеят да постигнат взаимно приемливо споразумение”.

Папата поясни, че „динамиката на икуменическата активност има две измерения. От една страна тя означава постоянно, всеотдайно и неотстъпчиво търсене на единството в истината, изграждане на модели на единството, хвърляне на светлина върху точките на единение и противоречия, с цел постигане на единството. Богословският диалог е задължителен елемент по този път, но още по-важно е смирението и молитвата в икуменически дух, тъй като те представляват пулсиращото сърце на това пътуване. Единството на християните е и ще продължи да бъде молитвата, то се развива в молитвата. От друга страна съществува и една друга динамика, основана върху ясното ни разбиране, че ние не знаем кога ще настъпи времето на единение на всички Христови ученици, а и не бихме могли да го знаем, защото не ние „правим” единството, тъй като то идва отгоре, … то представлява участие в Божественото единство. Това обаче не трябва да отслабва нашата решителност, а тъкмо обратното – трябва да ни направи още по-внимателни при разпознаването на знаците и времената на Господ, за да знаем как да приемем с благодарност това, което ни обединява и ни кара да работим за неговото постигане”.

Св. отец заключи, че „и по отношение на икуменическия диалог ние трябва да оставим на Бог това, което Му принадлежи и постоянно да изучаваме, с постоянство и всеотдайност, нашата собствена задача, без да забравяме, че решителността ни се характеризира с двойнствената идея за действие и страдание, активност и търпение, радост и изтощение”.

Източник: Vatican Information Service