Фондация Аквилея ръководена от посланик Антонио Занарди, посланик на Малтийския орден при Светия Престол, организира значима за световното културно наследство изложба в Археологическия музей в Аквилея от 2 юли до 3 октомври 2017 г.
 

Войни и природни бедствия разрушиха, а на места дори заличиха архитектурните и културни постижения на народите от всички епохи. Паметта болезнено помни всички сгради и произведения на изкуството в Италия и в цяла Европа, бомбардирани по време на Втората световна война. Но съвсем доскоро не бяхме виждали подобни систематични усилия врагът да бъде заличен, унищожавайки културата му, наследството и най-далечната и дълбока следа за съществуването му. С други думи, унищожавайки това, което изгражда идентичността и съзнанието на един народ.
 

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова го определи като "културно прочистване", което всъщност се явява като отражение на етническото прочистване. Все още пазим ясен спомена за яростното иконоборство в Палмира. Все още се чувстваме поразени и оскърбени от ужасното убийство на Халед ал-Асад, дългогодишният изследовател и пазител на античните руини в Палмира, който бе обезглавен брутално на 18 август 2015 година, след като отказа да напусне града и да сътрудничи на терористите.
Първата експозиция посветена на Палмира след неотдавнашното ѝ унищожение "Портретите от Палмира в Аквилея" отвори врати на 2 юли. Това събитие бележи стъпка напред - стъпка с дълбоко символично значение по пътя на "Ранената археология", проектът на Фондация "Аквилея", стартирал през 2015 година с изложба на артефакти от националния музей "Бардо" в Тунис. Целта на инициативата е да покрие всичко, случило се в държавите, безскрупулно ограбени от терора на фундаменталистите, както и да покаже творенията на изкуството от тези места на широката общественост.
 

Под патронажа на Марта Новело и Кристиано Туси, организирана от Фондация "Аквилея" със съдействието на музея във Фриули - Венеция Джулия и Националния археологически музей в Аквилея, наред с експонатите от музея "Тера санкта" ("Свещена земя") в Йерусалим, Ватиканските музеи, Капитолийските музеи, Музея на ориенталското изкуство и колекциите "Джузепе Тучи", Музея на античните скулптури "Джовани Барачо", Градския археологически музей в Милано и частен колекционер, тази нова експозиция включва шестнадесет експонати от Палмира (някои от които са събрани на едно място за пръв път, откакто са били пръснати из западни колекционери), както и осем артефакта от Аквилея. Идеята е да се покаже, че дори и на разстояние един от друг във времето и пространството, двата града споделят общ културен фон и сходни иконографски източници. Изложбата е организирана под егидата на Националната комисия на Италия за ЮНЕСКО, Министерството на Италия по културното наследство и туризма, външното министерство на Италия, както и благодарение на спонсорите Gruppo Danieli, Friulana Gas, Cassa Rurale Fvg и Confindustria Udine.
 

"И Палмира, и Аквилея, са били места на толерантност и ползотворно съжителство между различни култури и религии. Преди 18 века Средиземно море се е използвало не само за търговия, но и за обмен на идеи, както литературни - и за такива на изкуството", припомнят Антонио Занарди Ланди и Кристиано Туси – съответно, председател и директор на Фондация "Аквилея".
 

Тези общи черти отекват и във Венеция, както отбелязва Дебора Серакиани, президент на автономния регион Фриули - Венеция Джулия, с предговора си в изложбения каталог.
 

"Палмира e процъфтявала, благодарение на търговията - продавайки на римляните стоки, закупени от Персия, Индия и Арабия. Тамян, смирна, пипер, слонова кост, перли и платове от Индия и Китай са били заменяни за пшеница, вино, масло и гарум. Търговията със света свидетелства за специфичния и космополитен ум на жителите на този арамейски оазис по същия начин, по който променя и облика на Венеция няколко века по-късно.
 

Палмира е бил град с мистичен чар, определян през различните епохи по различен начин - "градът на палмовите дървета", "булката на пустинята", "Пясъчната Венеция". Град, чиято съдба е била предрешена от местоположението му между Изтока и Запада.
 

Римският учен Плиний Стари също отбелязва особеностите на Палмира в своя труд "Естествена история". "Палмира е град, известен със своето местоположение, богати почви и благоприятни извори. Полетата му са обградени от широк кръг пясъци - сякаш природата го е изолирала от останалия свят и му е отредила собствена съдба - там, по средата, между могъщата Римска империя и Партското царство. Съдбата да е център на внимание при всеки конфликт между двете страни.
 

Тъй като Аквилея прилича на Палмира в това отношение, целта на изложбата е да подчертае "културното единство, което е най-особената черта на римския свят", обясняват директорът на Националния археологически музей в Аквилея, Марта Новело, и директорът на музея във Фриули - Венеция Джулия, Лука Кабурлото.

Аквилея също е град на търговията и граничен град. Служил е като отправна точка към Изтока по време на Римската империя. Всъщност всички идеи и стилове в изкуството, повлияни от ориенталското, са достигнали до Рим през Аквилея. Ако за Палмира велик и страшен съсед е била Персия, то за Аквилея това са били варварите. Доказателство за честите и жизненоважни отношения между двата града е голямата общност от Палмира, процъфтяла в Древен Рим. За това свидетелства релефът на палмирски език, заимстван от Капитолийските музеи.
 

Същността на Палмира е била да бъде оживен център на идеи, обичаи, традиции, форми и стилове, съставени от местни, ориенталски, гръцки и римски култури. Именно те са оформили образа, който жителите са желали да оставят на своите погребални паметници. Сред най-значимите артефакти на палмирското изкуство са погребалните релефи, изиграли важна роля в разпространението на славата на града по целия свят. Благодарение на тези оригинални находки, благодарение на "лицата, облеклата и бижутата си", жителите на древна Палмира сега са "граждани на света", подчертава френският археолог Пол Вейн. Целта на изложбата е да накара съвременния свят да се запознае с древните жители на света, определяйки техните задачи и роли.
 

Пример за това силно охарактеризиране е опростеният модел на глава, заимстван от Ватиканските музеи, където за ролята на свещеника свидетелства плоската горна цилиндрична глава (modius), типична за свещениците на Бел. Друг експонат е главата от Покровителството на Светите земи, украсена с лавров венец и плодове, прикрепени с медальон. Стаите на Националния археологически музей в Аквилея, реорганизирани специално за изложбата, ще бъдат витрини за търговци и държавни служители, лесно разпознаваеми заради пергамента, който държат в лявата си ръка, също както в релефа на Саламат от Йерусалим или в релефа на Маккай, предоставен от частен колекционер. Да не говорим за знаменитите жени на Палмира и най-вече за просветената кралица Зенобия, осмелила се да се противопостави на римската власт и да поеме към столицата на империята - красиво представена в изложбата чрез изображенията на четири дами с тяхната елегантна премяна и изтънчени прически.

Палмира е люлка на различни цивилизации и за това свидетелства облеклото на палмирския народ, изобразенo на прекрасната плоча от музея "Тучи", на която жената носи гръцки хитон (туника) и хима (наметало), а косата ѝ е прибрана в тюрбан и воал, придържани от скъпоценна диадема, чиито оригинални цветове все още не са се изтрили. На плочата има и момче, което носи партски дрехи - туника с шарени галони и скосени ръбове, чиято дължина стига до коляното, както и провиснали панталони.

Въпреки подчертаните ориенталски особености и острите си черти, палмирските релефи имат сходни форми с тези на древните римляни. Внимателният наблюдател ще забележи различните стилове, сходните традиции и лошата физиогномична характеристика на портретите - гражданите на Аквилея изглеждат скромно и сдържано спрямо тези на Палмира, които изглеждат самоуверени и самодоволни, въпреки че впечатлението може да се дължи на типичния непроницаем стил на провинциалното изкуство, особено при ориенталското. Посетителите на изложбата ще могат да се възхитят на неподправения стил на палмирските занаятчии, гравирали творенията си с миниатюрни детайли и различни декорации, в които личи мекото и изключително ефективното им докосване.
 

Експозицията "Портретите от Палмира в Аквилия" ще бъде съчетана с фотографската изложба "Прозрения в Палмира" на Елио Чиол, състояща се от двадесет красиви непубликувани снимки, направени на 29 март 1996 г. в Епископския дворец преди скорошните разрушения. Главният площад - "Пиаца Капитоло", ще помещава и скулптурата "Спомените на Зенобия" на съвременния майстор Елиас Наман, щедър заем от Gruppo Danieli.
 

Програмата включва и филмовия фестивал "Аквилея", където на 26 юли ще бъде заснет късометражният "Quel giorno a Palmira" ("Този ден в Палмира") на Алберто Кастелани, ще се състои интервю с Халед aл-Асаад, a по-късно през лятото ще е и италианската премиера на "Унищожаване на паметта" от Тим Слейд.
Календарът на събитията има за цел да припомни онова, което археологът Даниеле Моранди Бонакоси пише в предговора на изложбения каталог: "Никога преди, дори в най-мрачните периоди по време на световните войни през миналия век, световното наследство не е било така систематично и целенасочено опустошавано, както днес в Сирия и Ирак. Повече от шест години след началото на войната в Сирия (...) голяма част от удивителното културно наследство на тези страни все още е под контрола на ислямските сили, които съзнателно използват разрушаването на паметници и археологически обекти като политически инструмент в борбата за власт".
 

Както отбелязва председателят на Фондация "Аквилея", Занарди Ланди: „Тяхното унищожение е заличило огромна част от световното наследство и е засегнало не само културното, религиозно, идеологическо и артистично наследство на сирийците, иракчаните, египтяните и тунизийците, но и нашето такова, причинявайки много и непоправими щети на италианци и европейци".

Текст и снимки: Фондация "Аквилея"