„ИЗЖИВЕНИЯТ ПЪЛНОЦЕННО ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ ГОВОРИ САМ ПО СЕБЕ СИ”

На 13 ноември 2010 г. папа Бенедикт ХVІ прие на аудиенция участниците в  пленарната асамблеята на Папския съвет за култура, проведена миналата седмица в Рим, и направи следното обръщение към тях.

Кардинали,
Достопочтени братя в епископското служение,
Скъпи братя и сестри,

За мен е удоволствие да се срещна с вас в края на пленарната асамблея на Папския съвет за културата, на която вие обменихте мисли върху проблема за „Културата на комуникациите и новите езици”. Благодарен съм на председателя на съвета Архиепископ Джанфранко Равази за неговите встъпителни думи и бих искал да поздравя всички участници, изпълнен с признателност за вашия принос при дискутирането на тази тема, която е тясно свързана с мисията на Църквата.

Обсъждайки формите на комуникация и използваните езици ние не само се докосваме до един от най-важните посредници със света и заобикалящите ни култури, а за нас вярващите, това означава и да се доближим до тайната на Бога, Който, в своята доброта и мъдрост, пожела да се разкрие пред хората и да прояви към тях волята си. (срв. Втори Ватикански събор, Догматическа конституция Dei verbum, №2). В Христос, Бог се разкрива като Логос-Слово, което се обръща към нас и ни зове и така създава отношенията, които се превръщат в основа на нашата идентичност и достойнство като човешки същества, обични синове на един Отец (срв. следсъборното апостолическо послание Verbum Domini, № 22-23).

Комуникацията и езика представляват същностни измерения на човешката култура – тя се състои от информация и концепции, от вярвания и начин на живот, но също така и от правила, без които хората трудно могат да напреднат в своята хуманност и обществен живот. Високо оценявам решението пленарната асамблея да бъде открита в Сала дела Протомотека в Кампидолио, в гражданското и институционално сърце на Рим, с дискусия на кръгла маса по темата: „Да се вслушаме в Града в езиците на душата”. С тази тема Папския съвет за културата искаше да даде израз на една от основните си задачи - да се вслушва в гласа на мъжете и жените на нашето време, за да насърчи нови възможности за известяването на Евангелието.

Вслушвайки се в гласовете на глобализирания свят ние разбираме, че в ход е една значителна промяна в културата, която води до налагането на нови форми на комуникация, стимулиращи развитието на проблематични антропологични модели.

В този контекст пастирите и вярващите се сблъскват с определени трудности за разпространението на евангелското послание и за съобщаването на вярата на самата църковна общност. Вече е споделено в следсъборното послание Verbum Domini, че „мнозина християни се нуждаят от повторно известяване на Словото Божие, за да придобият личен опит за силата на Евангелието” (№ 96). Понякога възникват проблеми, когато Църквата се обръща към мъже и жени, които са дистанцирани или дори безразлични към опита на вярата и при които Евангелското послание достига по слабоефективен или непривлекателен начин. В свят, който превръща комуникацията в победоносна стратегия, Църквата като приемник на мисията за разпространение на Евангелието и на вестта за спасението на всички народи не може да остане безразлична или дистанцирана, а тъкмо обратното – тя трябва да се стреми, с обновена творческа сила, но и като съхранява критично чувство за внимателно разграничение, да се възползва от новите езици и форми на комуникация.

Неспособността на езика да изкаже същинския смисъл и красотата на опита на вярата може да накара мнозина, предимно младите хора, да останат безразлични; може да отчужди много хора, както вече е казано в конституцията Gaudium et Spes, където се акцентира върху факта, че неподходящото представяне на посланието е възможно по-скоро да прикрие, отколкото да открие същинското лице на Бога и религията (срв. № 19). В търсене на истината Църквата търси диалог, но за да може този диалог и обмен да бъдат пълноценни и плодотворни, е необходимо той да се случва в атмосфера на взаимно разбиране, в приятелство и откровеност, в идеалният „двор на езичниците”, чието създаване предложих миналата година пред Римската курия и които ще се формират от папския съвет на различни емблематични места за европейската култура. Немалко млади хора днес, станали глухи от неограничените възможности, които им предлагат съвременните информационни мрежи и други технологии, остават привързани към такива форми на комуникация, които не спомагат за тяхното съзряване в човечността, а по-скоро остават заплаха и водят до нарастване на усещането за самота и безнадеждност. Изправени пред тези явления, много пъти съм споменавал кризата в образованието и че ние трябва творчески да се обърнем към това предизвикателство и да се посветим на създаването на такива форми на комуникация, които да насърчават напредък в човечността и които да стимулират критичното чувство и способност за оценяване и разграничение.

В днешната технологична култура, Евангелието е водач и образец за развитието на културата, доколкото участва, лекува и възвисява добрите елементи от новите езици и форми на комуникация. За изпълнението на тази трудна и пленителна задача Църквата може да се възползва от изключителното наследство от символи, образи, ритуали и инициативи, с които е изпълнена нейната традиция. Изпълненият с богатство и наситеност символизъм на литургията трябва да бъде мощен елемент в комуникацията, за да може да се докосне до човешкото съзнание, сърце и разум. Християнската традиция винаги е била тясно свързана с литургията, с езика на изкуството и с красотата, която притежава специална комуникационна сила.

Миналата неделя в Барселона, в базиликата Саграда Фамилия, почувствахме силата на творбата на Антонио Гауди, който по един гениален начин обедини литургичното чувство за свещеното с модерните форми на изкуството, които са в хармония с най-добрите архитектурни традиции. За разпространението на евангелското послание обаче красотата на християнския живот има още по-голяма ценност от образите и изкуството. Най-накрая става ясно, че само любовта е ценна и само вярата е достоверна. Животът на светците и мъчениците разкрива пленителна и привлекателна красота, защото изживеният пълноценно християнски живот говори сам по себе си. Ние се нуждаем от мъже и жени, които да говорят чрез живота си, които знаят как да възвестят Евангелието – с яснота и смелост, с откритост на деянията си, с истинска радост и милосърдие.

След като извърших поклонническо пътуване до Сантяго де Компостела и след като бях възхитен от убедителната мощ на свидетелството, изпитана от мнозина, предимно млади хора, почувствали радостта от пътуването към истината и красотата, се надявам, че мнозина от нашите съвременници, чувайки отново Божия глас, ще кажат като учениците в Емаус: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? (Лук.24:32). Скъпи приятели, благодаря за всекидневната ви работа, извършвана от вас с компетентност и посветеност, поверявам ви на Пресветата Дева Мария и от цялото си сърце ви предавам апостолически си благослов.

Източник:  www.zenit.org