„Все по-големият напредък в нашето икуменическо пътуване е подкрепяно, по тайнствен и напълно конкретен начин, от истински икуменизъм на кръвта“.
 

На 28 и 29 април 2017 г. папа Франциск направи двудневно посещение в Египет. Това беше неговата 18-та апостолическа визита извън Италия и 27-та държава, посетена от него. Това беше и второто посещение на папа в Египет, след визитата в тази страна на св. папа Йоан Павел II през 2000 г.
Папа Франциск посети страната по покана на президента Абдел-Фатах ал Сиси, Великият имам на университета Ал-Азхар шейх Ахмед Мохамед ал-Тайеб, коптският православен папа Тавадрос II и католическите епископи.
 

 

Първият ден от посещението на папата включваше три обръщения, едно към държавните власти, участие в международна мирна конференция в Ал Азхар и към коптския православен папа Тавадрос II, с когото двама подписаха и съвместна декларация.
 

 

***
 

 

Христос възкръсна! Наистина възкръсна! [Al Massih kam! Bilhakika kam!],
 

Ваше Светейшество,
 

Скъпи Братко,
 

съвсем кратко време измина от големия празник на Великден, сърцевината на християнския живот, който тази година бяхме благословени да честваме в един и същи ден. По този начин се съединихме във възвестяването на Великденското послание и в известен смисъл изживяхме същото като първите ученици, които заедно „се зарадваха, като видяха Господа“ (Йоан 20:20). Тази пасхална радост днес става още по-ценна, заради възможността съвместно да се преклоним пред Възкръсналия в молитва и заради нашата нова среща в Неговото име, заради свещената целувка и прегръдката на мира. За това съм дълбоко благодарен: заради пристигането си тук като поклонник, заради увереността, че ще получа благословията на един брат, който ме очаква. С нетърпение очаквах тази нова среща, тъй като ясно си спомням посещението, което Ваше светейшество направи в Рим малко след моя избор, на 10 май 2013 г. Тази дата за щастие стана повод за честване на годишния Ден на приятелство между копти и католици.
По отношение на изпълнения с радост напредък в нашето икуменическо пътуване, бих искал да припомня този важен момент в отношенията между престолите на Петър и Марк, какъвто беше Съвместната декларация, подписана от нашите предшественици преди повече от четиридесет години, на 10 май 1973 г. След „векове на изпълнена с трудности история“, белязани от все по-големи „богословски различия, подхранени и разширени от не-богословски фактори“ и все по-дълбоко недоверие, днес имаме възможност, с Божията помощ, да признаем заедно, че Христос е „съвършен Бог по отношение на своята божественост и съвършен човек по отношение на своята човечност“ (Съвместна декларация на папа Павел VI и папа Шенуда III, 10 май 1973 г.). Но също толкова важни и навременни са думите, които предшестват това изявление, в които ние признаваме Исус Христос като „нашия Господ и Бог, Спасител и Цар“. С тези думи престолът на Марк и престолът на Петър възвестяват, че Исус е Господ: заедно изповядваме, че принадлежим на Исус, че Той е за всички.
 

 

Нещо повече, осъзнахме, че тъй като принадлежим на Него, повече не можем да мислим, че всеки може да следва собствения си път, защото това би било предателство към Неговата воля учениците „да бъдат всички едно … та да повярва светът“ (Йоан 17:21). Пред очите на Бог, Който иска да бъдем „в пълно единство“  (ст.23), вече не е възможно да се скрием зад извинението за различните тълкувания, още по-малко зад тези векове история и традиции, които ни разделят едни от други. По думите на Негово светейшество Йоан Павел ІІ „няма време за губене в това отношение! Нашето общение в единия Господ Исус Христос, в единия Свети Дух и в едното Кръщение, вече представлява дълбока и фундаментална реалност“ (Обръщение по време на икуменическата среща, 25 февруари 2000 г.). Следователно вече има не само икуменизъм на жестовете, словата или посвещението, вече има действено общение, което израства всеки ден в живата реалност с Господ Исус, вкоренено във вярата, която изповядваме, което същински се основава върху нашето кръщение и нашето битие като „нова твар“  (2 Кор. 5:17) в Него. С една дума „един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" (Еф. 4: 5). А от това следва, че ние постоянно се обновяваме, за да ускорим идването на този толкова очакван ден, когато ще бъдем в пълно и видимо общение около олтара на Господ.
 

 

В хода на това вълнуващо пътешествие, което - както и самият живот – не винаги е леко и праволинейно, но в хода на което Господ ни увещаваме да постоянстваме, ние не сме сами. Съпровождани сме от множество светци и мъченици, които, вече в пълно единство, ни подтикват тук долу да бъдем жив образ на „горния Йерусалим“ (Гал. 4:26). Сред тях със сигурност Петър и Марк се радват на днешната наша среща. Велика е връзката, която ги съединява. Нека само да припомним, че свети Марк постави в центъра на своето Евангелие Петровата изповед на вярата:  „Ти си Христос“. Тези думи са отговор на постоянния въпрос на Исус „А вие за кого ме мислите?“ (Марк. 8:29). И днес много хора не могат да отговорят на този въпрос, още по-малко са хората, които могат да го поставят, но преди всичко малцина са тези, които могат да му отговорят с радостта от познанието на Исус, тази същата радост, която изпитваме от  благодатта да Го изповядваме заедно.
 

 

Следователно заедно сме призвани да свидетелстваме за Него, да вестим нашата вяра пред света, особено по начина, по който тя трябва да бъдем възвестява: като я изживяваме така, че присъствието на Исус да може да бъде предадено с живот и слово на езика на безкористната и конкретна любов. Като коптски православни и католици, ние можем винаги да се съединим в изговарянето на този общ език на милостта: преди да извършим милостиво дело, ще сторим добре, ако се запитаме дали можем да го сторим заедно с нашите братя и сестри, които споделят нашата вяра в Исус. Така, чрез изграждането на общение в конкретиката на всекидневно изживяното свидетелство, Духът със сигурност ще открие пред нас своя провиденциален и неочакван път към единството.
 

 

Тъкмо този конструктивен апостолски дух Ваше светейшество продължава да проявява чрез своето истинско и братско внимание за Коптската Католическа църква. Много съм благодарен за тази близост, която намери достоен за похвала израз в Националния съвет на християнските църкви, създаден от вас, за да могат вярващите в Исус заедно да работят отблизо за благото на цялото египетско общество. Също така високо оценявам щедрото гостоприемство, оказано от вас на 13-та среща на Международната смесена комисия за богословски диалог между Католическата църква и Източните православни църкви, която се проведе тук през миналата година по ваша покана. Обещаващ знак е, че следваща среща се проведе през тази година в Рим, сякаш за да даде израз на приемствеността между Марк и Петър.
В Светото писание Петър сякаш по някакъв начин отговаря на чувствата на Марк като го нарича „свой син“. (1 Пет. 5:13). Но евангелистът и неговата апостолска дейност са свързани също и със свети Павел, който преди да намери мъченическа смърт в Рим говори за голямата полза от Марк в служението (2 Тим 4:11) и често го споменава (Филим. 24; Кол. 4:10). Братско милосърдие и общение в мисията: това са посланията, които Божието слово и нашия собствен произход са ни завещали. Те са евангелските семена, които се радваме заедно да поливаме и с Божията помощ да им помогнем да израстат (1 Кор. 3:6-7).
 

 

Все по-големият напредък в нашето икуменическо пътуване е подкрепяно, по тайнствен и напълно конкретен начин, от истински икуменизъм на кръвта. Св. Йоан ни казва, че Исус идва „чрез вода и кръв“ (1 Йоан 5: 6); по този начин всеки, повярвал в Него, „побеждава света" (1 Йоан 5: 5). Чрез вода и кръв: като получаваме нов живот в нашето общо кръщение, живот на вечна любов към всички, на цената дори на жертването на собствения живот. Колко много са мъчениците в тази земя, които още от първите векове на християнството са изживяла своята вяра героично до самия край, проливайки кръвта си вместо да се отрекат от Господа и да се поддадат на изкушенията на злото или просто на изкушението да отговорят на злото със зло! За това свидетелства почитаемият Мартиролог на Коптската църква. Дори и през последните дни, за съжаление, невинната кръв на беззащитни християни беше пролята по жесток начин: тяхната невинна кръв ни обединява. Прескъпи братко, също както горния Йерусалим е един, едно е и нашето мъченичество; вашите страдания са и наши страдания. Укрепени от това свидетелство, нека се стремим да се противопоставим на насилието като проповядваме и посяваме доброта, насърчаване съгласието и пазим единството, като се молим всички жертви да открият път към бъдещето на пълното единство между нас и мира за всички.
 

 

Впечатляващата история на святостта по тези земи може да бъде видяна не само в жертвата на мъчениците. Веднага след края на гоненията в древността като дар от Господа изниква една нова и безкористна форма на живот: в пустинята се ражда монашеството. По този начин великите знаци, които някога Бог твори в Египет и Червено море (Пс. 106: 21-22) са последвани от чудото на новия живот, накарало пустинята да разцъфти от святост. С преклонение към това общо наследство дойдох като поклонник на тази земя, която самият Господ обича да посещава. Тук, в Неговата слава Той идва на планината Синай (срв. Изх. 24:16) и тук, в Своето смирение, намира убежище като дете. (срв. Мат. 2:14).
 

 

Ваше светейшество, прескъпи братко, нека днес Господ ни помогне да поемем заедно като поклонници на общението и вестители на мира. По този път, нека Дева Мария ни води за ръката, тя, която донесе Исус тук, и която великата египетската богословска традиция от векове нарича Theotokos, Богородица. В тази титла се съединяват човешкото и божественото, тъй като в Своята майка Бог завинаги става човек. Нека Благословената Дева, която постоянно ни води към Исус, съвършената симфония между човешко и божествено, още веднъж принесе нещо от небето на нашата земя.
 

 

Източник: www.zenit.org