На Палмова неделя, 9 април 2017 г., папа Франциск отправи призив да съзерцаваме Исус „не само в картини, фотографии или видеоклипове“, а в „мнозината наши братя и сестри… които страдат“. „Исус е в тях, във всеки един от тях, с обезобразено лице и пречупен глас, Той моли да Го видим, да Го разпознаем, да Го обичаме“, подчерта той по време на месата, отслужена на площад „Свети Петър пред 50 000 поклонници и посетители.

„Нямаме друг Господ освен Него, смирения Цар на справедливостта, милостта и мира“, каза папата. В своята проповед папата каза:

„Може да се каже, че днешният празник е горчивосладък. Той е едновременно радостен и тъжен. Честваме входът Господен в Йерусалим, заедно с неговите ученици, които Го хвалят като Цар. Но и тържествено възвестяваме Евангелския разказ за Неговите страдания. В този трогателен контраст нашите сърца в умален вид изживяват това, което самият Исус трябва да е почувствал в собственото Си сърце през този ден, когато заедно със своите приятели се радва и плаче за Йерусалим.

През последните тридесет и две години, радостната страна на този празник е обогатявана от  ентусиазма на младите хора, благодарение на честването на Световния ден на младежта. Тази година той е отбелязван на епархийско ниво, но тук на площад „Свети Петър“ той ще бъде белязан и от дълбоко вълнуващия и емоционален момент, когато кръстът на Световния ден на младежта бъде предаден от младите хора от Краков на тези от Панама.

Евангелското четене, което чухме преди шествието (виж Мат. 21:1-11) описва как Исус слиза от Елеонската планина възседнал ослица, която никога не е била яздена. В него е описан ентусиазмът на учениците, посрещнали Учителя с радост, можем да си  представим радостта на децата и младите хора от града, които се присъединяват към това вълнение. Самият Исус вижда в това изпълнено с радост посрещане неумолима сила, възжелана от Бог. На възмутените фарисеи Той отвръща: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“ (Лук. 19:40). Но Исус, който в изпълнение на Писанията влиза по този начин в свещения град, не е носител на заблуди и илюзии, не е пророк от нова епоха, не е самозванец. По-скоро Той влиза като истински Месия, пременен като слуга, слуга на Бога и човека, Който поема пътя към Своите страдания. Той е великия „страдалец“, който поема страданието и болката на цялото човечество.

И така, докато приветстваме радостно нашия Цар, нека се замислим и за страданията, които Той ще трябва да понесе през тази седмица. Нека се замислим за клеветите и обидите, за капаните и предателства, за понасянето на една несправедлива присъда, за ударите, белезите и трънения венец ... И накрая, за Кръстния път, които води до Разпятието.

Той е ясен пред Своите ученици: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“. (Мат. 16:24). Исус никога не е обещавал почести и успехи. Евангелията са ясни за това. Той винаги предупреждава Своите приятели, че това ще бъде Неговия път, и че крайната победа ще бъде постигната чрез страданията на кръста. Всичко това се отнася и за нас. Нека се помолим за благодатта да следваме Исус вярно, не с думи, а с дела. Нека също се помолим за търпението да носим нашия Кръст, да не го отхвърляме и оставяме, а по-скоро, вгледани в него, да го поемем и да го носим всеки ден.

Същият този Исус, Който приема осанна на тълпата, знае много добре, че скоро той ще бъде последван от „Разпни го!“ Той иска от нас да не Го съзерцаваме само в картини, във фотографии или видеоклипове, които се разпространяват из интернет. Не. Той присъства в много от нашите братя и сестри, които днес са изложени на страдания, подобни на неговите: те страдат от робски труд, от семейни трагедии, от болести… Те страдат от войни и тероризъм, от интереси, които са въоръжени и готови да удрят. … Жени и мъже, които са мамени, чието достойнство е насилвано, потъпквано. ... В тях е Исус, във всеки един от тях, с помрачени черти и пречупен глас, той иска да Го погледнем в очите, да бъде признат, да бъде обичан.

Това не е друг Исус, това е същият Исус, който влиза в Йерусалим, посрещнат от хора, които носят палмови клони. Това е същият Исус, Който е прикован на Кръста и умира между двама престъпници. Нямаме друг Господ освен Него, смирения Цар на справедливостта, милостта и мира.“

Източник: www.zenit.org