„КРАСОТАТА … НИ ЗОВЕ КЪМ СВОБОДАТА И НИ ВОДИ ОТВЪД ЕГОИЗМА”.

На 7 ноември 2010 г. папа Бенедикт ХVІ освети църквата „Саграда Фамилия” (Светото семейство) в Барселона, Испания. По време на Месата папата определи църквата за базилика и произнесе следната проповед.

СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ГОСПОДА,
„Тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете …  Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас.” (Неем. 8:9-11). С този цитат от първото четене днес бих искал да поздравя всички вас, които участвате в настоящата меса. Отправям най-топли поздрави към Техни величества Краля и Кралицата на Испания, които се присъединят към нас. Поздравявам и благодаря на Архиепископа на Барселона кардинал Луис Мартинес Систач за неговото приветствие, както и за поканата му да посветя тази църква на Саграда Фамилия – това великолепно постижение на инженерната наука, на изкуството и вярата. Поздравявам и Кардинал Рикардо Мария Карлес Гордо, почетен архиепископ на Барселона, както и всички други присъстващи кардинали и братя епископи, викарийният епископ на тази църква, както и всички свещеници, дякони, семинаристи, монаси мъже и жени, вярващи миряни, присъстващи на тази тържествена церемония. Отправям и моите изпълнени с уважение поздрави към присъстващите тук представители на държавните, регионалните и местните власти, както и членовете на всички други християнски общности, които споделят нашата радост и прославата ни на Бог.

Днес отбелязваме важно събитие в една продължила повече от век история на надеждата, труда и щедростта. Иска ми се да спомена конкретно всеки един от всички, направили възможна нашата радост днес, организаторите и изпълнителите на това начинание, архитектите и работниците и въобще всички, които по един или друг начин са дали своя безценен принос в изграждането на тази сграда. Разбира се, припомняме си и човека, който беше душата и вдъхновителя на този проект, Антонио Гауди, креативен архитект и практикуващ християнин, който до края на живота си съхрани запален факела на вярата, а животът му беше изживян в достойнство и пълен аскетизъм. В известен смисъл настоящото събитие представлява важен момент от историята на Каталуня, която, особено след края на ХІХ век, е дала много светци, мъченици и християнски поети. Това е история на святостта, на роденото от вярата артистично и поетично творчество, която в днешната Евхаристия ние предоставяме като дар на Господа.

Радостта ми от настоящата церемония стана още по-голяма, когато научих, че от самото начало този храм има специална връзка със св. Йосиф. Бях развълнуван от увереността на Гауди, който въпреки всички трудности е останал изпълнен с доверие в Божието провидение и е възкликнал: „Тази църква ще бъде завършена от Св. Йосиф”. Знаменателно е, че тази църква се освещава от папа, чието кръщелно име също е Йозеф.

Какво правим, когато освещаваме тази църква? В сърцето на света, в скромен и радостен акт на вярата, ние издигаме пред Бог и човечеството тази масивна материална сграда – създание на природата, огромно постижение на човешкия разум, създал това произведение на изкуството. Тази сграда представлява видим символ на невидимия Бог, в чиято прослава се издигат тези кули като стрели, насочени към абсолютната светлина и към Единствения, Който е самата Светлина, Височина и Красота.

В тази сграда Гауди е поискал да обедини вдъхновението, което е получил от трите книги, изградили го като вярващ човек и архитект: книгата на природата, книгата на Светото Писание и книгата на литургията. Така той е обединил реалността на света и историята на спасението, както тя е разказана в Библията и както присъства в литургията. В църквата са вградени камъни, дървета и човешки живот и така всички създания са обединени в прослава на Бога, и същевременно той е поставил образите на светците отвън и така е представил пред хората тайнството на откровения Бог в неговото раждане, страсти, смърт и възкресение на Исус Христос. По един прекрасен начин Гауди е подпомогнал изграждането на нашето човешко съзнание, което се корени в света, отворен към Бога, озарен и осветен от Христос. Постигнал е една от най-важните задачи на нашето време – преодоляването на разделението между съзнанието на човека и християнина, между живота в този временен свят и в отворения към вечността живот, между красотата на предметите и Бог като красота. Антонио Гауди е постигнал това не с думи, а с камъни, линии, равнини и точки. Действително, красотата е изключително необходима на човечеството, тя е коренът, върху които израстват клоните на нашия мир и плодовете на нашата надежда. Красотата разкрива Бог, защото, подобно на Него, красивата работа също е подарък; тя ни зове към свобода и ни води отвъд егоизма.

Посветихме това свято място на Бог, който ни се разкри и отдаде в Христа, за да може Бог да бъде сред хората. Откровеното Слово, човечността на Христос и неговата Църква са трите върховни израза на това само-разкриване и само-отдаване на човечеството. Както св. Павел казва във второто четене днес: „ала всеки нека внимава, как зида. Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. (1 Кор 3:10-11). Господ Исус е камъка, който носи тежестта на света, който подкрепя единството на Църквата и обединява всички постижения на човечеството. Чрез Него ние получаваме Божието слово и присъствие, от Него Църквата получава своя живот, учение и мисия. Сама по себе си Църквата е нищо; тя е призвана да бъде знак и инструмент на Христос, чрез чистото си покорство на Неговата власт и в пълноценно служение на Неговите заповеди. Единствено Христос е основата на единствената Църква. Той е скалата, върху която е изградена нашата вяра. Изградени в тази вяра, нека заедно се стремим да покажем на света Божието лице, което е любов, и Който единствен може да отговори на нашите копнежи и цели. Това е нашата велика задача – да покажем на всеки, че Бог е Бог на мира, а не на насилието; на свободата, а не на принудата; на хармонията, а не на раздорите. Затова и смятам освещаването на Саграда Фамилия за много важно събитие, което се случва във време, в което човек твърди, че е способен да изгради живота си без Бог, сякаш Бог няма какво да му каже. В този свой шедьовър Гауди ни демонстрира, че истинската мяра за човека е Бог; че тайната на истинската оригиналност се състои, както казва той самият, във завръщането към собствения произход, което е Бог. Отваряйки духа си за Бог Гауди е станал способен да превърне този град в пространство на красотата, вярата и надеждата, който води човека към срещата с Него, Който е самата истина и красота. Архитектът изразява своите чувства със следните думи: „Църквата е единствената, която може да представи душата на човека, защото религията е най-извисената реалност в човека”.

Това утвърждаване на Бога води след себе си и върховното утвърждение и защита на достойнството на всеки отделен мъж и жена: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий? … защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.” (1 Кор. 3:16-17). Тук са обединени в едно истината и достойнството на Бог и истината и достойнството на човека. Когато освещаваме олтара на тази църква, която има за свое основание Христос, представяме на света Бог, който е приятел на човека и приканваме мъжете и жените да станат приятели на Бога. На това ни учи историята на Закхей, за когото говори днешния откъс от Евангелието (Лука, 19: 1-10) и ако ние позволим на Бог да влезе в нашите сърца и в нашия свят, ако разрешим на Христос да живее в нашите сърца, няма да съжаляваме - ще изпитваме радостта от споделянето на неговия живот, като обекти на Неговата безкрайна любов.

Началото на тази църква е поставено по инициатива на Асоциацията на Приятелите на св. Йосиф, които са поискали да я посветят на Светото семейство от Назарет. Домът, създаден от Исус, Мария и Йосиф винаги е бил приеман за училище на любовта, молитвата и труда. Целта на инициаторите на изграждането на тази църква е била да представят на света любовта, труда и служението, изживени в Божието присъствие, както те са били изживени от светото семейство. Днес животът е много променен, а благодарение на невероятния прогрес, са постигнати значими промени в технологичната, социалната и културната област. Но и не можем да сме напълно доволни от този напредък. Заедно с тях е необходим напредък и в морала, в грижата, защитата и подкрепата на семействата, доколкото благородната и неразрушима любов между мъжа и жената са контекста и основата за зачеването, раждането, израстването и естествения край на човешкия живот. Единствено там, където присъстват любовта и верността може да се появи и изстрада истинската свобода. Това е причината Църквата да настоява за приемането на такива икономически и социални мерки, които да направят възможно жените да разкрият пълното си призвание у дома и в работата, затова Църквата настоява мъжете и жените, които сключват брак и създават семейство, да бъдат решително подкрепяни от държавата, затова и тя изисква животът на децата да бъде защитен като свещен и нерушим от момента на тяхното зачеване, а раждането да се ползва с необходимото уважение, както и с юридическа, социална и законодателна защита. Затова и Църквата се противопоставя на всяка форма на отричане на човешкия живот и подкрепя всичко, което може да насърчи естествения порядък по отношение на семейната институция.

Съзерцавайки с възхищение това свято място на удивителна красота, чиято история е изпълнена с вяра, се моля на Господ земята на Каталуня да бъде изпълнена със свидетелството на светостта, което да процъфтява и да представи на света великото служение, което Църквата може и трябва да предложи на човечеството – да бъде икона на Божествената красота, изгарящ пламък на милосърдието, пътека, която ще направи възможно светът да повярва в „Оногова, Когото е Той пратил” (срв. Йоан 6:29).

Скъпи братя и сестри, освещавайки тази прекрасна църква и от този олтар, който сега ще бъде помазан със свето миро и върху който ще бъде отслужвано жертвоприношението на Христовата любов, отправям молитва върху нас, върху Барселона и нейните жители, както и върху целия свят да се излее благодатта и милосърдието. Нека тези плодородни води изпълнят с вяра и апостолска жизненост тази архидиоцезна Църква, нейните пастири и вярващи.

Накрая, бих искал да посветя на защитата на нашата обична Божия майка, Пресветата Мария, Априлската роза, Майката на милосърдието, всички, които влизат тук и всички, които с думи или дела, в тишина или в молитва, са направили възможно това чудо на архитектурата. Нека Девата представи на своя Божествен син радостите и горестите на всички, които в бъдеще ще дойдат на това свято място, така че тук, както е казано в молитвата на Църквата при освещаването на религиозни сгради, бедните да открият снизхождение, подтиснатите да открият истинска свобода, а всички хора да бъдат достойни Божии чеда. Амин.

Източник: www.vatican.va