ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ СВЕТОВЕН ДЕН НА БОЛНИТЕ (11 ФЕВРУАРИ 2017 Г.).
Изумление пред делата на Бог: „Силният ми стори велико нещо…“ (Лук. 1:49)
Скъпи братя и сестри,
На 11 февруари 2017 г. цялата Църква и официално в Лурд отбелязваме Двадесет и първия Световен ден на болните. Честването тази година е под надслов: „Изумление пред делата на Бог: „Силният ми стори велико нещо“ (Лук. 1:49). Установен от моя предшественик св. Йоан Павел ІІ през 1992 г. и отбелязан за пръв път в Лурд на 11 февруари 1993 г., този Ден ни позволява да се посветим на размисъл за нуждите на болните и в по-широк план – на всички страдащи. Този ден е възможност и всички, посветили се на щедра подкрепа за болните - членовете на техните семейства, здравните работници и доброволците - да благодарят за тяхното, получено от Бог призвание, да съпровождат нашите немощни братя и сестри. Това честване носи на Църквата и нова духовна енергия, за да може тя още по-пълноценно да провежда своята фундаментална мисия за служение на бедните, немощните, страдащите, отхвърлените и маргинализираните. (срв. Йоан Павел ІІ, Motu Proprio Dolentium Hominum, 11 февруари 1985, 1). Уверен съм, че миговете на молитва, Литургийно евхаристийно служение, Помазанието на болните, споделянето с болните, както и обсъждането на биоетически и теологическо-пастирски въпроси в работните групи, които ще бъдат организирани тези дни в Лурд, ще дадат важен и значим принос към това служение.
Духовно сега стоя в пещерата Масабиел, застанал пред статуята на Непорочната Дева, където Силният стори велики неща за изкуплението на човечеството. Бих искал да изкажа близостта си до всички вас, нашите страдащи братя и сестри, както и до вашите семейства, и да изразя своята признателност към всички, изпълняващи различна дейност в болничните институции по целия свят, които с професионализъм, отговорност и посвещение полагат усилия за обгрижването, лечението и всекидневно добруване на болните. Насърчавам всички вас, болните, страдащите, лекарите, сестрите, членовете на семействата и доброволците, да видите в Мария, Здраве на болните , сигурен знак за Божията любов към всяко човешко същество и пример за следване на Неговата воля. Нека винаги откривате във вярата, подхранвана от Словото и тайнствата, силата, необходима да обичате Бог, дори и в мигове на изпитание и болест.
Също като св. Бернадета и ние стоим пред взора на Мария. Скромната дева от Лурд ни казва, че Девата, която тя нарича „Прекрасната госпожа“, гледа на нея като равен към равен. Тези обикновени думи описват пълнотата на техните отношения. Бернадета, бедна, неграмотна и болна, усеща, че Мария гледа на нея като на личност. Прекрасната госпожа й говори с голямо уважение и без снизходителност. Това ни напомня, че всеки човек е и винаги остава личност, към която трябва да се отнасяме по подобаващ начин. Болните и дори тежко пострадалите хора притежават неотменимо достойнство и мисия в живота. Те никога не могат да бъдат третирани като обекти. Дори понякога да изглеждат пасивни, реално това никога не е така.
След отиването в пещерата, благодарение на своята молитва, Бернадета посвещава своята крехка натура в служба на другите. Благодарение на своята любов, тя успява да обогати своите ближни и преди всичко да посвети живота си на спасението на човечеството. Фактът, че Прекрасната госпожа иска от нея да се моли за грешниците, ни напомня, че страдащите и немощните искат не само да бъдат лекувани, но и да живеят истински християнски живот, дори до степен да възложат себе си като автентични мисионерски Христови ученици. Мария дарява на Бернадета призванието да служи на болните и я зове да стане Сестра на милосърдието, мисия, която тя изпълнява по толкова прекрасен начин, че се превръща в пример за подражание за всеки здравен работник. Нека се помолим на Непорочната Мария да ни дари с благодатта винаги да се отнасяме към болните като с хора, които имат нужда от подкрепа, понякога дори и за най-простите неща, но които имат собствен дар, който могат да споделят с другите.
Взорът на Мария, Утешителката на всички скърбящи, прояснява лицето на Църквата за нейното всекидневно посвещение на страдащите и нуждаещите се. Плодовете на тази утеха за света на страдащите и болните ни карат да се изпълним с благодарност към Господа Исус, Който от послушание към волята на Отца и заради изкуплението на човечеството стана един от нас, до степен да приеме смъртта на Кръста. Солидарността, показана от Христос, роденият от Мария Син Божи, е израз на милостивото Божие всемогъщество, което се проявява и в нашия живот – особено когато този живот е крехък, изпълнен с болка и страдание, смирен и незабележим – и ни носи силата на надеждата, способна да ни укрепи и да ни помогне отново да се изправим.
Това велико богатство на човечеството и вярата не трябва да се прахосва. То трябва да ни вдъхновява да говорим открито за нашите човешки слабости и да се обърнем към предизвикателствата на съвременното здравеопазване и технологии. Нека на този Световен ден на болните открием нов стимул да се трудим за утвърждаването на културата на уважение към живота, здравето и околната среда. Нека този Ден вдъхнови усилията за защита на целостта и достойнството на хората, не на последно място чрез правилен подход към биоетическите проблеми, защитата на уязвимите и опазването на околната среда.
На този Двадесет и първи ден на болните, още веднъж предлагам своята молитвена подкрепа и насърчение на всички лекари, медицински сестри, доброволците, мъже и жени, посветени на служението на болните и хората в нужда. Също така прегръщам църковните и гражданските институции, които работят за постигането на тези цели, и на семействата, които изпълнени с любов се грижат за своите болни. Моля се всички те да бъдат радостен знак за присъствието на Божията любов и да подражават на светлото свидетелство на толкова много приятели на Бог, включително св. Йоан Божи и св. Камил де Лелис, покровители на болниците и здравните работници, и св. Майка Тереза от Калкута, мисионерката на Божията любов.
Скъпи братя и сестри – болни, здравни работници и доброволци – моля ви да се присъедините към моята молитва към Дева Мария. Нека нейното майчинско застъпничество укрепва и съпровожда нашата вяра и да измоли за нас от своя Син Христос надеждата, която да ни придружава в нашето пътуване към изцелението и здравето, да укрепва чувството за братство и отговорност, посвещението на цялостното човешко развитие и радостта от изживяването на благодарността, която изпитваме винаги, когато Бог ни изумява със своята вярност и милост.
Мария, Майко наша,
в Христос ти приветстваш всеки от нас като свой син и дъщеря.
Укрепи очакването на сърцата ни, изпълнени с доверие,
Подкрепи ни в нашите страдания и немощ,
И ни поведи към Христос, Твой Син и наш брат.
Дай ни сили да поверим живота си на Отца, сторил велики неща.
в Христос ти приветстваш всеки от нас като свой син и дъщеря.
Укрепи очакването на сърцата ни, изпълнени с доверие,
Подкрепи ни в нашите страдания и немощ,
И ни поведи към Христос, Твой Син и наш брат.
Дай ни сили да поверим живота си на Отца, сторил велики неща.
С уверение, че постоянно присъствате в моите молитви, сърдечно ви изпращам своя Апостолически благослов
8 декември 2016 г., Празник на Непорочното зачатие
Франциск
Франциск