БЕНЕДИКТ ХVІ

АПОСТОЛИЧЕСКА КОНСТИТУЦИЯ ANGLICANORUM COETIBUS
ОТНОСНО ПЕРСОНАЛНИТЕ ОРДИНАРИАТИ ЗА АНГЛИКАНИТЕ, КОИТО ВЛИЗАТ В ПЪЛНО ОБЩЕНИЕ С КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА

В последно време водени от Св. Дух групи от англикани многократно и настоятелно се обърнаха с искане да бъдат приети в пълно католично общение като отделни личности или като цели общности. Апостолическият престол е отговарял позитивно на такива искания. Действително, приемникът на Петър, упълномощен от Господа Исус да съблюдава единството на епископата, да председателства и пази универсалното общение на всички църкви , не може да не даде възможност и да създаде необходимите средства, чрез които да бъдат удовлетворени тези свещени искания.

Църквата, народът събрани в единството от Отца, Сина и Св. Дух , е създадена от нашия Господ Исус Христос като „тайнство – символ и инструмент за общение с Бог и за единство на всички хора” . Всяко разделение сред кръстените в Исус Христос наранява това, което Църквата е и това, за което Тя съществува; всъщност „тези разделения открито противоречат на Христовата воля, скандализират света и увреждат най-свещеното дело – проповядването на Евангелието на всяка твар”.  Точно по тази причина, преди да пролее кръвта си за спасението на света, Господ Исус се молеше на Отеца си за единството на своите ученици .

Църквата като общност е създадена от Светият дух, принципът за единството . Този принцип на единство на вярващите съществува в учението на апостолите, в преломяването на хляба, и в молитвата . Но Църквата, подобно на тайнството на Въплътеното Слово, е не само невидима духовна общност, но също и видима ; всъщност „обществото, съществуващо със своята йерархична структура и Мистичното Тяло Христово, видимото общество и духовната общност, земната Църква и надарената с небесни дарове църква, не трябва да бъдат мислени като две различни реалности. Тъкмо напротив, те формират една комплексна реалност, която се състои от два елемента, човешки и божествен”.  Общността на кръстените, представена в учението на апостолите и в преломяването на евхаристийния хляб се проявява видимо в границите, в които вярата се изповядва в своята цялост, в отслужването на всички тайнства, създадени от Христос и в управление на Колегията на епископите, единни със своя предстоятел, Римският папа.

Христовата Църква, изповядвана от нас в символа на вярата като една, света, католическа и апостолска „съществува в Католическата църква, управлявана от наследника на Петър и от епископите в общение с него. Въпреки това, много елементи на светостта и истината могат да бъдат намерени и извън нейните видими граници. Тъй като това са дарове, принадлежащи изцяло на Христовата Църква, те са сили, които се стремят към католичното единство” .

В светлината на тези еклезиологични принципи, с настоящата Апостолическа конституция се осигурява общата нормативна структура, която регулира съществуването и живота на Персоналните ординариати за тези вярващи англикани, които имат желание да влязат целокупно в пълно общение с Католическата църква. Към тази нормативна структура са добавени и Допълнителни норми, издадени от Апостолическия престол.

І. §1. Персоналните ординариати за англиканите, които влизат в пълно общение с Католическата църква се създават от Конгрегацията за доктрината на вярата в териториалните граници на конкретна Епископска конференция след консултации с тази конференция.

§2. В територията на конкретна Епископска конференция според нуждите могат да бъдат създавани един или повече ординариати. 

§3. Всеки ординариат е публична юридическа личност по закон (ipso jure); юридически той е сравним с диоцеза. 

§4. Ординариатът се състои от вярващи, клирици и членове на Институтите за богопосветен живот и Обществата за апостолски живот, които първоначално са принадлежали на Англиканската църква и които сега са в пълно общение с Католическата църква или които приемат Тайнствата на Посветяване в юрисдикцията на съответния ординариат.

§5. Катехизисът на Католическата църква е задължителен израз на Католическата вяра, изповядвана от членовете на Ординариата. 

ІІ. Персоналният ординариат се управлява според нормите на универсалния закон и на настоящата Апостолическа конституция, и е подчинен на Конгрегацията за доктрината на вярата и на други ведомства на Римската курия, съгласно техните правомощия. Той се управлява и в съгласие с допълнителните разпоредби и с други специфични правила, дадени на всеки ординариат.

ІІІ. Без да изключва отслужването на литургията според римския ритуал, Ординариатът има правото да чества Светата евхаристия и другите тайнства, часослова и другите литургични богослужения съгласно литургическите книги на Англиканската традиция, одобрени от Св. престол, което ще даде възможност за поддържане на литургическата, духовната, и пастирска традиция на Англиканската общност в рамките на Католическата църква като ценен дар, който подхранва вярата на членовете на Ординариата и като съкровище, което трябва да бъде споделено.

ІV. Персоналният ординариат е поверен на пастирските грижи на Ординария, назначаван от Римския папа.

V. Властта (potestas) на Ординария е:
a. обичайна: свързана съгласно самото правото със службата, поверена му от Римския папа, както във външната, така и във вътрешната област
b. викарийна: упражнявана в името на Римския папа.
c. лична: упражнявана върху всички, които принадлежат на Ординариата.      

Тази власт следва да бъде упражнявана съвместно с местния епархиен епископ, в случаите, които са предвидени от Допълнителните разпоредби.

VІ. §1. Тези, които служат като англикански дякони, свещеници или епископи и които отговарят на постановленията на каноничното право  и които не са възпрепятствани от нередности или други пречки , могат да бъдат приемани от Ординария като кандидати за членове на Клира на Католическата църква. В случаите на женени духовници следва да бъдат спазвани нормите, установени от Енцикликата на папа Павел VІ Sacerdotalis coelibatus, n.42  и от Декларацията In June . Неженените клирици трябва да се подчиняват на нормите за целибата на духовенството, установени от CIC (Кодекс на Каноническото право), правило 277,§1.

§2. Като правило (pro regula) и съгласно изискванията за спазване на целибата в Латинската църква Ординарият ще приема в презвитерски сан само неженени (целибатни) мъже. Той ще може също така да отправи молба до римския папа, въз основа на правило 277, §1, за приемането на женени мъже в презвитерски сан в зависимост от всеки конкретен случай, съгласно обективните критерии, одобрени от Светия престол.

§3. Приема на клирици ще става съгласно нормите на каноничното право.

§4. Приетите в ординариата свещеници, които съставляват презвитериума на Ординариата, следва също така да поддържат единство с презвитериума на диоцеза, в който те изпълняват своето служение. Те трябва да извършват съвместни пастирски и благотворителни инициативи и дейности, които могат да бъдат съгласувани между Ординария и местния диоцезен епископ.

§5. Кандидати за свещени санове в Ординариата следва да бъдат подготвяни заедно с другите семинаристи, особено в доктринално и пастирско отношение. За да бъдат удовлетворени  конкретните нужди на семинаристите от Ординариата и за тяхното образоване според Англиканското духовно наследство, Ординариатът има възможност да създава семинарни програми или образователни институции, които ще бъдат обвързани със съществуващите католически факултети по теология.

VІІ. Ординарият, с разрешението на Св. престол, може да създава нови Институти за богопосветен живот и Общества за апостолски живот, и да въвежда техни членове в свещени санове, съгласно нормите на каноничното право.  Институтите за богопосветен живот, чиито произход е свързан с Англиканската общност и които влизат в пълно общение с Католическата църква също могат да бъдат поставяни под негова юрисдикция при наличие на взаимно съгласие.

VІІІ. §1. Ординарият, съгласно нормите на правото и след като се запознае с мнението на съответния диоцезен епископ, може да създава, със съгласието на Св. Престол, персонални енории за вярващите, които принадлежат на ординариата.

§2. Духовниците от Ординариата ползват същите права и имат същите задължения, които са установени от Кодекса по канонично право, и в случаите, установени съгласно Допълнителните разпоредби, тези права и задължения трябва да бъдат упражнявани в пастирска взаимопомощ с духовниците на съответния диоцез, където са създадени персоналните енории на Ординариата. 

ІХ. Както вярващите миряни, така и членовете на Институтите за богопосветен живот и Обществата за апостолски живот, които са били членове на Англиканската общност и които имат желание да станат членове на Персоналния ординариат, трябва да изразят писмено това свое желание.

Х. §1. Ординарият е подпомаган в управлението от Управителен съвет, който има собствен устав, одобрен от Ординария и потвърден от Св. престол. 

§2. Управителният съвет е председателстван от Ординария и се състои най-малко от шест свещеници. Той упражнява функциите, определени в Кодекса по канонично право за съвета на презвитерите и за колегията на съветниците (consultors), както и тези, които са определени в Допълнителните разпоредби.

§3. Ординарият следва да създаде Финансов съвет, съгласно нормите, установени в Кодекса по канонично право, който ще изпълнява определените там задачи. 

§. С оглед осигуряването на съвети за миряните, в Ординариата следва да бъде създаден Пастирски съвет  .

ХІ. На всеки пет години Ординарият трябва да се яви в Рим за посещение ad limina Apostolorum и да представя на Римския папа, чрез Конгрегацията за доктрината на вярата и след консултации с Конгрегацията на епископите и с Конгрегацията за евангелизация на народите, доклад за състоянието на Ординариата.

ХІІ. В случаи на съдебни спорове, компетентен е трибуналът на диоцеза, в който се намира една от двете страни, освен ако Ординариатът не е създал свой собствен трибунал, а в този случай трибунал от втора инстанция се явява този, който е бил посочен от Ординариатът и е бил утвърден от Светия престол.

ХІІІ. Указът, с който се създава Ординариатът, определя и неговото седалище и, ако е подходящо, неговата главна църква.

Желаем тези наши нареждания и постановления да са валидни и да влязат в сила сега и в бъдеще независимо от възможни противоречия с други Конституции и Апостолически наредби, издадени от нашите предшественици, или с постановления, за които дори и заслужено не е необходимо специално споменаване или препратка.

Издадена в Рим, в Свети Петър, на 4 ноември 2009 г., празник на св. Карл Боромео.