На 18 декември 2016 г., седмица преди Рождество Христово, папа Франциск направи следното обръщение преди и след молитвата „Ангел Господен“.
 

Преди молитвата „Ангел Господен
 

Скъпи братя и сестри, добро утро!
 

Днешната литургия, която се случва на четвъртата и последна неделя на Адвента, е посветена на темата за близостта, родството на Бог с човечеството. Днешното евангелско четене (виж Мат. 1:18-24) ни говори за двама души, двама, които много повече от всеки друг са въвлечени в тази тайна на любовта: Дева Мария и нейният съпруг Йосиф. Тайната на любовта, тайната на близостта на Бог с човечеството.

Мария е представена в светлината на пророчеството, което казва: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син“ (ст 23.). Евангелист Матей разказва за случилото се с Мария и посочва, че тя е заченала Исус от Светия Дух (вж с. 18). Божият Син „идва“ от нейната утроба, за да стане човек, а тя Го приветства. Така по уникален начин Бог, приемайки плът от една жена, се доближа до човека. С други думи Бог идва с цялата си благодат при нас, за да навлезе в нашия живот, принасяйки ни дара на Сина. А ние, какво правим ние? Дали Го приветстваме, дали допускаме Неговата благодат, или Го отхвърляме, отпращаме Го? Също като Мария, която свободно се посвещава на Господаря на историята и Му дава възможност да промени съдбата на човечеството, така и ние, приемайки Исус и опитвайки се да Го следваме всеки ден, можем да сътрудничим на Неговия спасителен план, за нас и за света. Следователно Мария е пример, който да виждаме и следваме и на когото да се уповаваме в нашето търсене на Бог, в желанието ни за близост с Бог. И така нека допуснем Бог да се доближи до нас и до нашето желание да изградим цивилизацията на любовта.
 

Другият главен герой в днешното Евангелие е св. Йосиф. Евангелистът подчертава, че сам Йосиф не може да обясни събитието, което се случва пред очите му, а именно бременността на Мария. И тогава, в този момент на съмнение, дори на мъка, Бог се доближава – и до него – със своя пратеник и той е просветен за естеството на това майчинство: „защото заченалото се в нея е от Духа Светаго“ (ст. 20). Изправен пред едно изключително събитие, което със сигурност повдига много въпроси в сърцето му, той напълно се доверява на Бог, който го доближава и следвайки Неговия призив, Йосиф не напуска своята невеста, а взима и приема Мария. Като приветства Мария, Йосиф съзнателно и с любов приветства и Него, Който е в нея, заченат чрез чудотворното дело на Бог, за Когото няма нищо невъзможно. Йосиф, смирен и праведен мъж (виж ст. 19) ни учи винаги да се доверяваме на Бог, Който ни доближава: когато Бог ни доближи, ние трябва да Му се доверим. Йосиф ни учи да се оставим да бъдем водени от Него, с доброволно смирение.
 

Тези две личности, Мария и Йосиф, които първи приемат Исус с вяра, ни въвеждат в мистерията на Рождество. Мария ни помага да възприемем желанието да приветстваме Божия Син в нашия конкретен живот, в нашата плът. Йосиф ни насърчава винаги да търсим Божията воля и да я следваме с пълно доверие. И двамата се остават да бъдат докоснати от Бог.
 

„Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.“ (Мат 01:23). Така казва ангелът: „ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог“. тоест, Бог близо до нас. А дали съм готов да отворя врата на Бог, Който се доближава, на Господа, когато чуя вътрешното си вдъхновение, когато почувствам, че съм бил призован да сторя повече от останалите, когато съм призован да се помоля? С нас Бог, Който ни доближава. Това послание на надеждата, донесено на Рождество, е изпълнение на очакването на Бог във всеки един от нас, в цялата Църква, в малките и незначителни, които светът презира, но които Бог обича и към които Бог се доближава.

След Молитвата „Ангел Господен“
 

Скъпи братя и сестри,
 

 Поздравявам всички вас, вярващите от Рим и поклонници от различни страни, семейства, църковни групи и асоциации.
 

 Искам от вас да се помолите диалогът в Демократична република Конго да се развива с искреност, за да бъде избегнато насилието, както и да се помолите за доброто на цялата страна.
 

 По-конкретно, отправям своите поздрави и към голямата група от UNITALSI. Благодаря много за прекрасната работа, която вършите – като вдъхвате живот на сцената на Рождество, включвайки хора с увреждания; поздравявам и  студентите от Калабрийския институт за международна политика.
Бих искал да благодаря на всички хора и институции, които вчера ме поздравиха [за 80-годишния юбилей на папата]. Много ви благодаря!
 

 Желая на всички вас хубава неделя: времето е прекрасно.
Следващата неделя е Рождество. В хода на тази седмица – препоръчвам – да се опитаме да открием време да спрем, да останем за миг в мълчание, да подражаваме за кратко на Дева Мария и св. Йосиф, които отиват във Витлеем. Представете си как те вървят: пътят, умората, но също и радостта, емоцията и след това тревогата, дали ще намерят място. По този начин Рождество ни помага. Нека навлезем в истинското Рождество, това на Исус, Който ни доближава – с нас Бог, Бог близо до нас – за да получим благодатта на този празник, но и благодатта на близостта, любовта, смирението и нежността.
 

Източник: www.zenit.org