Апостолическо послание на папа Франциск Misericordia et misera, издадено по повод приключването на Юбилейната година на милосърдието

ФРАНЦИСК
На всички, които четат това послание:
Mилост и мир!

Misericordia et misera е фраза, използвана от свети Августин в коментара му за историята за срещата на Исус с прелюбодейката (срв. Йоан 8: 1-11). Трудно можем да си представим по-красив и подходящ начин за изразяване на тайната на Божията любов, когато тя се докосва до грешницата:  „останаха само двамата: милостта и нищетата“.  Каква велика тайна и божествена справедливост се открива в този разказ! Това учение не само осветява края на извънредната Юбилейна година на милосърдието, но и посочва пътя, който сме призвани да следваме занапред.
 

1. Тази страница от Евангелието може да послужи за икона на това, което отбелязахме по време на Свещената година, време, богато на милост, която трябва да продължи да бъде прославяна и живяна в нашите общности. Милостта не може да се превърне просто в скоба в живота на Църквата; тя съставлява самата й същност, чрез които дълбоките истини на Евангелието се изразяват и стават осезаеми. Всичко се открива в милостта, всичко се решава в милостивата любов на Отца.
 

Жената среща Исус. Тя е прелюбодейка и според Закона, трябва да бъде убита с камъни. Исус, чрез своята проповед и пълно себеотдаване, което ще Го отведе на Кръста, връща Моисеевият закон към неговия истински и първоначален смисъл. Централно място тук заема не закона или юридическата справедливост, а любовта на Бог, способна да погледне в сърцето на всеки човек и да види най-дълбоките желания, скрити в него; Божията любов има първенство над всички останало. Ала този евангелски разказ не говори абстрактно за срещата на греха и съда, а за срещата на грешницата с нейния Спасител. Исус поглежда тази жена в очите и прочита в нейното сърце желанието да бъде разбрана, опростена и освободена. Нищетата на греха е обгърната от милостта на любовта. Присъдата на Исус е изпълнена единствено с милост и състрадание към положението на тази грешница. На тези, които искат тя да бъде осъдена и обречена на смърт, Исус отговаря с продължително мълчание. Целта Му е да позволи на Божия глас да заговори не само на жената, но и на нейните обвинители, които един по едни оставят своите камъни и се разотиват. (вж Йоан 8: 9). А сетне Исус казва: „жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? ...  и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.“ (ст. 10-11). Исус помага на жената да погледне на бъдещето с надежда и да започне живота си отначало. Отсега нататък, ако тя го пожелае, може да „живее в любов“ (Еф 5: 2). Веднъж обгърната от милостта, дори склонността към греха да остане, тя  е победена от любовта, която прави възможно за жената да погледне напред и да заживее живота си по различен начин.
 

2. Исус учи на това и в друг случай, когато е поканен на обяд в дома на фарисея (срв. Лука 7: 36-50) и една жена, известна на всички като грешница, се доближава до него. Плачейки, тя започва да облива нозете Му със сълзи, да ги изтрива с косата си, да ги целува и маже с миро (срв ст. 37-38). На ужасената реакция на фарисея, Исус отговоря: „Прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича“ (ст. 47).
 

Опрощението е най-видимият знак на любовта на Отца, която Исус се опитва да открои през целия си живот. Всяка страница от Евангелието е белязана от тази заповед на любовта, която обича до степен да прощава. Дори и в последните мигове от своя земен живот, когато е прикован за Кръста, Исус изрича слова на опрощение: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34).
 

Нищо, което един каещ се грешник представи пред Божията милост не може да бъде изключено от прегръдката на Неговото опрощение. Затова никой от нас няма право да поставя условия пред опрощението. Милосърдието винаги е безкористно действие на нашия небесен Отец, безусловен и незаслужен акт на любов. Следователно ние не можем да рискуваме да се противопоставим на пълната свобода на любовта, с която Бог навлиза в живота на всеки човек.
 

Милостта е това конкретно действие на любовта, което, чрез опрощението, преобразява и променя нашия живот. По този начин се изразява божествената тайна на милостта. Бог е милостив (срв. Изх. 34: 6); вечна е Неговата милост (Пс. 136). Поколение след поколение, тя обгръща всички, които Му се доверяват и ги променя, дарявайки частица от Неговия живот.
 

3. Каква велика радост се излива от сърцето на тези две жени. Опрощението ги кара да се почувстват най-сетне свободни и щастливи, както никога преди. Сълзите им от срам и болка се превръщат в усмивка на човек, който знае, че е обичан. Милостта поражда радост, защото сърцата ни са изпълнени с надеждата за нов живот. Радостта от опрощението е неизразима, но тя се излъчва навсякъде около нас, когато изпитваме опрощението. Нейният източник е любовта, с която Бог идва да ни посрещне, преодолявайки стените на егоизма, които ни заобикалят, за да ни превърне на свой ред в носители на милостта.
 

С какъв дълбок смисъл са изпълнени окуражителните думи, които се намират в един раннохристиянски текст: „Въоръжи се, прочее, с кротост, защото тя всякога има радост у Бога и е Нему приятна. Бъди спокоен в нея, защото всеки кротък мъж върши добро и мисли добро, но презира скръбта. ...  И всички, които изхвърлят от себе си скръбта и се въоръжат с всяка кротост, ще живеят с Бога“.  Изживяването на милостта носи радост. Нека никога не допускаме тази радост да ни бъде отнета от грижи и тревоги. Нека тя остане дълбоко вкоренена в нашите сърца и да ни позволи да пристъпим с чисти сърца към събитията от нашия всекидневен живот.
 

В доминирана от технологиите култура, тъгата и самотата са все по-широко разпространени, не на последно място сред младите хора. Бъдещето изглежда жертва на несигурността, която не носи стабилност. Често това става причина за депресия, тъга и скука, които постепенно могат да се превърнат в отчаяние. Нуждаем се от свидетели на надеждата и същинската радост, ако искаме да разсеем илюзиите, които обещават бързо и лесно щастие на изкуствени райски градини. Дълбокото чувство на празнота, изпитвано от толкова много хора, може да бъде преодоляно от надеждата, която носим в сърцата си и от радостта, която тя ни дава. Трябва да признаем радостта, която израства в едно сърце, докоснато от милостта. Затова нека не забравяме думите на апостола: „Радвайте се винаги в Господа“ (Фил. 4: 4; срв. 1 Сол 5:16)
 

 4. Изживяхме една активна Юбилейната година, през която получихме изобилно благодатта на милостта. Като поривист, но здравословен вятър, Божията доброта и милост покриха целия свят. И след като всеки един от нас изпита този любящ взор на Господа, Той не ни оставя безразлични, а променя нашите животи.
Чувстваме необходимостта преди всичко да благодарим Богу и да Му кажем:  „Господи, Ти се смили към Твоята земя … Ти прости беззаконията на Твоя народ“ (Пс. 85:1-2). Така е. Бог ще изглади нашите беззакония и ще хвърли всички наши грехове в морските дълбини. (срв. Mих. 7:19). Той вече не ги помни, хвърли зад гърба Си всичките ни грехове (срв. Ис. 38:17); колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония (Пс. 103: 12)
 

През тази Свещена година Църквата се вслуша внимателно и изживя активно присъствието и близостта на Отца, Който, заедно със Светия Дух, позволи на Църквата да види с по-голяма яснота дара и заповедта на Исус Христос по отношение на опрощението. И това беше като ново идване на Господ сред нас. Почувствахме Неговият животворен дъх да се излива върху Църквата, а Неговите слова отново посочиха нашата мисия: „приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.“ (Йоан 20: 22-23).
 

5. А сега, в края на този Юбилей, е време да погледнем към бъдещето и да разберем как да продължим по най-добрия начин с радост, вярност и ентусиазъм, да живеем богатството на Божията милост. Нашите общности могат да останат живи и действени в делото на новата евангелизация, само ако „пастирското обръщане“, към което сме призвани , бъде формирано всеки ден под въздействието на обновителната сила на милостта. Нека не поставяме граници на нейното действие, нека не натъжаваме Духа, Който постоянно посочва нови пътища, по които да носим на всеки Евангелието на спасението.
 

Първо, призвани сме да прославяме милостта. Какво голямо богатство съдържа молитвата на Църквата, когато тя се моли на Бог като Отец на милостивите! В литургията не само често се говори за милостта, тя е истински приемана и изживявана. От началото до края на евхаристийното служение, милостта постоянно се явява в диалога между молитвеното събрание и сърцето на Отца, Който се радва да дарява Своята милостива любов. След първата молитва за опрощение, с призоваването „Господи, помилуй“, ние веднага сме уверени: „Нека Всемогъщият Бог се смили над нас, прости ни греховете, и ни дари живот вечен.“. Изпълнено с тази увереност, общността се сбира в присъствието на Господа, особено на свещения ден на Възкресението. Много от „събраните“ молитви ни напомнят за великия дар на милостта. По време на Великия пост, например, се молим: „О, Боже, автор на всяка милост и на всяка доброта, Който в пост, молитва и раздаването на милостиня ни показа лека за греха, погледни милостиво на тази изповед на нашата самота, така че ние, които сме смирени от нашата съвест, да можем винаги да получим Твоята милост“.  Потапяме се във великата Евхаристийна молитва с пролога, който възвестява: „Ти толкова възлюби света, че в Твоята милост ни изпрати Изкупителя, за да живее като нас във всичко, с изключение на греха“.  Четвъртата Евхаристийна молитва е химн на Божията милост: „Ти дойде с милост в помощ на всички, за да могат тези, които Те търсят, да те намерят“. „Милост за всички нас  е постоянна молба, изричана от свещеника в Евхаристийната молитва за измолване на вечния живот. След Отче наш, свещеникът се моли за мир и освобождаване от греха, с „подкрепата на Твоята милост“. И преди знакът на мира, обменен като израз на братството и взаимната любов в светлината на приетото опрощение, свещеникът се моли: „Не гледай нашите грехове, а вярата на Твоята църква“  С тези думи със смирено доверие ние измолваме дара на единството и мира за Светата Майка Църква. Прославянето на Божията милост достига своята кулминация в Евхаристийната жертва, възпоменанието на пасхалната Христова тайна, източникът на спасение за всяко човешко същество, за историята и за целия свят. С една дума, всеки миг от евхаристийното служение е посветено на Божията милост.
 

В тайнствения живот, милостта ни се дарява в изобилие. Не е случайно, че Църквата изрично говори за милостта във формулата на двете „тайнства на изцелението“, тайнствата на Покаянието и Помирението и тайнството на Помазанието на болните. В първият случай, формулата на опрощението казва: „Бог, Отец на милостивите, чрез смъртта и възкресението на Сина Си помири света със Себе Си и изпрати Светия Дух сред нас за опрощаване на греховете; чрез служението на Църквата нека Бог ви дари опрощение и мир”  Във втората, формулата на помазанието, се казва: „Чрез това свято помазание Нека Господ в Неговата любов и милост ви помага с благодатта на Светия Дух“.   Следователно в молитвите на Църквата позоваванията на милостта далеч не са просто насърчителни, те са деяния, отвеждащи ни към съвършенство, което идва да каже, че когато измолваме милостта с вяра, тя ни се дарява, а когато я изповядваме като жива и истинска, тя ни преобразява. Това е фундаментален елемент на нашата вяра и ние не трябва никога да го забравяме. Дори преди явяването на греха, се разкрива откровението за любовта, чрез която Бог сътворява света и човешките същества. Любовта е първият акт, чрез който Бог разкрива себе си и се обръща към нас. Затова нека открием сърцата си и се доверим на Божията любов към нас. Неговата любов винаги ни предхожда, съпровожда и остава с нас, въпреки нашия грях.
 

6. В този контекст, изслушването на Божието слово придобива особено значение. Всяка неделя Божието слово е възвестявано в християнската общност, за да може Господният ден да бъде осветен от пасхалната тайна . В Евхаристийното служение ние сме свидетели на истински диалог между Бог и Неговия народ. В библейските текстове, ние проследяваме историята на нашето спасение чрез възвестяването на неуморната Божия милост. Господ продължава и днес да ни говори като на приятели; Той живее сред нас , за да ни съпровожда и показва пътя на живота. Словата Му огласяват нашите най-съкровени потребности и тревоги и ни предлагат ползотворен отговор, за да можем да изпитаме Неговата близост. Оттук и важността на проповедта, в която „истината върви ръка за ръка с красотата и добротата“ , за да могат сърцата на вярващите да потрепнат пред величието на милостта! Силно препоръчвам да бъде обърнато голямо внимание на подготовката за проповедта и на проповядването като цяло. Проповедта на свещеника ще бъде ползотворна, когато той сам е изпитал милостивата любов на Господ. Предаването на увереността, че Бог ни обича не е упражнение по риторика, а условия за достоверността на служението на свещеника. Личният опит от милостта е най-добрият начин тя да се превърне в същинско послание за утеха и обръщане в пастирското служение. И проповедта, и катехизиса трябва да бъдат укрепени от пулсиращото сърце на християнския живот.
 

7. Библията е великият разказ за чудото на Божията милост. Всяка една от неговите страници е пропита с любовта на Отца, Който от мига на сътворението пожела да запечата знаците на Неговата любов във вселената. Чрез словата на пророците и писанията на премъдростта, Св. Дух формира историята на Израил като признание на Божията близост и любов, въпреки неверието на народа. Животът и проповедта на Исус решително бележат историята на християнската общност, която възприема своята мисия в контекста на Христовата заповед да бъде постоянен носител на Неговата милост и опрощение (срв. Йоан 20:23). Чрез Светото Писание, съхранено живо чрез вярата на Църквата, Господ продължава да говори на своята Невеста, да й показва пътя, която Тя да поеме, за да позволи на Евангелието на спасението да достигне до цялото човечество. Голямото ми желание е Божието слово да бъде все повече прославяно, познато и възвестявано, за да може тайната на любовта, която се излива от този извор на милостта, да бъде още по-добре разбрана. Както Апостолът ни казва ясно: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата“. (2 Тим 3:16).
От голяма полза ще бъде, ако всяка християнска общност през една неделя от литургичната година, може да обнови своите усилия да направи Свещеното Писание още по-познато и широко разпространено. Това би била една неделя, посветена изцяло на словото на Бог, за да могат да бъдат оценени неизчерпаемите богатства, които се съдържат в този постоянен диалог между Господа и Неговия народ. Творческите инициативи могат да направят така, че това да се превърне във възможност за вярващите да станат живи съсъди за предаването на Божието слово. Подобни инициативи със сигурност следва да включват и практиката на lectio divina, за да може молитвеното четене на свещения текст да укрепи и подсили духовния живот. Такова четене, концентрирано върху темата за милосърдието, ще позволи личното изживяване на великата плодотворност на библейския текст, който – прочетен в светлината на духовната традиция на Църквата – ще се изрази във видими жестове и деяния на милосърдието.
 

8. Прославянето на милостта по много конкретен начин намира израз в Тайнството на Покаянието и Помирението. Тук ние усещаме прегръдката на Отца, Който излиза да ни посрещне и да ни дари отново с благодатта да бъдем Негови синове и дъщери. Ние сме грешници и носим бремето на противоречието между това, което искаме да вършим и това, което всъщност правим (срв. Рим. 7:14-21). Но благодатта винаги ни предхожда и възприема лицето на милостта, която въздейства за нашето помирение и опрощение. Бог ни кара да разберем Неговата голяма любов за нас, точно когато разбираме, че сме грешници. Благодатта е по-силна от греха; тя надделява, защото любовта всичко побеждава. (срв. 1 Кор 13: 7).
В тайнството на Опрощението Бог ни показва пътя, по който да се върнем към Него и ни приканва да изпитаме отново Неговата близост. Тази прошка може да бъде получена, започвайки, преди всичко останало, да изживяваме благотворителността. Апостол Петър ни казва това, когато пише, че „любовта покрива много грехове“ (1 Пет. 4:8). Само Бог опрощава греховете, но Той иска от нас да бъдем готови да простим на другите, както Той ни прощава на нас: „прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12). Колко е тъжно, когато нашите сърца са затворени и неспособни да простят! Негодуванието, гневът и отмъщението надделяват и правят живота ни нещастен и спират нашето посвещение на милостта.
 

9. Един опит от благодатта, който беше изживян много активно в Църквата през Юбилейната година беше служението на Мисионерите на милосърдието. Тяхната пастирска дейност имаше за цел да покаже, че Бог не поставя препятствия на пътя на тези, които Го търсят с разкаяно сърце, защото Той излиза да посрещне всеки един като отец. Получих много радостни свидетелства от тези, които отново са срещнали Бог в Тайнството на изповедта. Нека не пропускаме възможността да изживеем нашата вяра и като опит от помирението. И днес апостолът продължава да ни зове: „примирете се с Бога“ (2 Кор. 5:20), за да могат всички, които вярват да открият силата на любовта, която ни прави „нова твар“. (2 Кор. 5:17).
Благодаря на всеки Мисионер на милосърдието за неговото ценно служение, насочено към раздаването на действена благодат на опрощението. Това изключително служение не завършва със закриването на Светите врати. Бих искал то да продължи да бъде изпълнявано до второ нареждане като конкретен знак, че благодатта на Юбилейната година остава жива и действена по целия свят. Като пряк израз на моята загриженост и близост до Мисионерите на милосърдието през този период, Папският съвет за насърчаване на новата евангелизация ще ги наблюдава и ще намери най-подходящите форми за упражняването на тяхното ценно служение.
 

10. Още веднъж призовавам свещениците да се подготвят внимателно за служението на изповедта, което е истинско свещеническо служение. Благодаря сърдечно на всички вас за вашето служение и ви моля да бъдете приветливи към всички, да бъдете свидетели на отческата любов, колкото и голям да е стореният грях, грижовни в подкрепата си за каещите да осмислят стореното от тях зло, ясни в представянето на моралните принципи, изпълнени с желание да съпровождате вярващите в тяхното покайно пътуване, далновидни в разграничаването на отделните случаи и щедри в раздаването на Божието опрощение. Също както Исус избира да замълчи, за да спаси от смъртта жената, хваната в прелюбодеяние, така и всеки свещеник в изповедалнята следва да бъде с открито сърце, защото всеки каещ се човек е напомняне, че той самият е грешник, но и служител на милосърдието.
 

11. Бих искал всички ние да размислим върху думите на апостола, написани в края на неговия живот, когато той изповядва пред Тимотей, че той е най-големият грешник, „но затова бидох помилуван“ (1 Тим 1 : 16). Могъщите думи на Павел ни карат да размислим за нашия живот и да видим Божията милост в делото на промяната, обръщането и промяната на нашите сърца. „Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене,
който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван“ (1 Тим 1:12-13).
Нека си припомним с обновена пастирска ревност и други думи на апостола: „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение“. (2 Кор. 5:18). Ние сме първите, които имаме нужда от опрощение с оглед на нашето служение, за да станем свидетели от първа ръка на общовалидността на Божието опрощение. Никой закон или правило не може да попречи на Бог отново да прегърне своя син, който се завръща при Него, признавайки, че е сгрешил, но готов да започне нов живот. Да следваме само закона е равносилно на това да осуетим вярата и божествената милост. Законът има пропедевтична стойност (вж Гал 3:24), чиято цел е любовта от чисто сърце (вж. 1 Тим 1: 5). И въпреки това християните са призвани да изпитат новостта на Евангелието, „законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса.“ (Рим. 8:2). Дори и в най-сложните случаи, където съществува изкушението да се приложи справедливостта въз основа единствено на правилата, трябва да вярваме в силата, която се излива от божествената благодат.
Ние, изповедниците, сме били свидетели на много обръщания, станали пред очите ни. Това ни кара да усещаме отговорността за действията и думите, които могат да докоснат сърцата на каещите се и да им позволят да преоткрият близостта и нежността на Отеца, Който прощава. Нека не пропускаме тези възможности като действаме по начин, която може да противоречи на изживяването на милостта, които каещият се търси. Нека помогнем личната съвест да бъде осветена от безкрайната Божия любов. (срв 1 Йоан 3:20).
Тайнството на помирението трябва да възстанови своето централно място в християнския живот. Това изисква свещеници, способни да поставят своя живот в служба на „служението на примирението“  (2 Кор 5:18), по такъв начин, че нито един покаял се искрено грешник да не бъде възпрян от близостта на любовта на Отец, Който очаква неговото завръщане, а всеки един да получи възможността да изпита освободителната сила на опрощението.
Благоприятна възможност за това могат да бъдат 24-те часа на Господа, празник, отбелязван близо до четвъртата неделя от поста. Тази инициатива, която вече съществува в много диоцези, има голямо пастирска стойност за насърчаването на по-ревностния опит от тайнството на изповедта.
 

12. С оглед на тази необходимост, и за да не се поставят никакви препятствия между търсенето на помирение и Божието опрощение, от днес нататък давам право на всички свещеници, по силата на тяхното служение, правото да опрощават тези, които са извършили греха на аборта. Правото, което дадох в това отношение, което беше ограничено до срока на извънредната Свещена година  се удължава, независимо от всичко друго. Искам отново да потвърдя по възможно най-категоричния начин, че абортът е тежък грях, защото слага край на един невинен живот. По същия начин, обаче, аз мога и трябва да заявя, че няма грях, който Божията милост да не може да достигне и измие, когато открие каещо се сърце, което търси помирение с Отца. Затова нека всеки свещеник бъде водач, подкрепа и утеха на каещите в тяхното пътуване към специалното помирение.
По време на Юбилейната година аз също дадох право на тези верни, които по различни причини посещават църкви, в които служат свещеници от Свещеническото братство на Свети Пий Х, да могат законно и основателно да получат тайнството опрощение на своите грехове . За доброто на тези вярващи и доверявайки се на добрата воля на техните свещеници да се стремят с Божията помощ към възстановяването на пълното общение с Католическата църква, реших лично да разширя тази възможност и отвъд Юбилейната година, докато не бъдат изложени допълнителни разпоредби, за да не може никой да не бъде лишаван от тайнствения знак на помирението чрез опрощението на Църквата.
 

13. Друго лице на милостта е утехата. „Утешавайте, утешавайте моя народ“ (Ис. 40: 1) е призив от дълбините на сърцето, който пророкът продължава да отправя и днес, за да може словото на надеждата да достигне до тези, които изпитват страдания и болка. Нека никога да не позволяваме да бъдем лишени от надеждата, родена от вярата във Възкръсналия Господ. Наистина, често сме подлагани на горчиви изпитания, но не трябва никога да губим увереност в любовта на Господа към нас. Неговата милост намира израз и в близостта, съчувствието и подкрепата, които много от нашите братя и сестри могат да предложат в мигове на тъга и скръб. Избърсването на сълзите е един от начините да бъде прекъснат порочният кръг на самота, в който често попадаме.
Всички ние се нуждаем от утехата, защото никой не е пощаден от страданието, болката и неразбирателството. Колко болка може да бъде причинена от злобна забележка, родена от завист, ревност или гняв! Колко страдание може да причини предателството, насилието и изоставянето! Колко мъка можем да изпитаме пред лицето на загубата на любим човек! Ала Бог никога не ни изоставя в тези мигове на тъга и грижи. Една топла дума, една прегръдка, могат да ни накарат да се почувстваме разбрани, загрижеността може да ни накара да се почувстваме обичани, молитвата може да ни укрепи ... Всички те са израз на Божията близост, на утехата, предлагана чрез нашите братя и сестри.
Понякога и тишината може да помогне, особено когато не можем да открием думи в отговор на въпросите на страдащите. Но липсата на думи може да бъде израз на състрадание от тези, които остават близо до нас, които ни обичат и държат ръката ни. Мълчанието не е акт на предаване, напротив, то е израз на сила и любов. Мълчанието също е част от нашия език на утехата, защото то се превръща в конкретен израз на споделянето на страданието на нашите братя и сестри.
 

14. Във време като днешното, белязано от много кризи, включително и криза на семейството, е важно да предложим дума за утеха и сила на нашите семейства. Дарът на брака е велико призвание, на което съпрузите, с Христовата благодат, отговорят с любов, която е щедра, вярна и търпелива. Красотата на семейството остава непроменена, въпреки толкова много проблеми и различни предложения: „Радостта на любовта, преживявана в семействата, е също и радост на Църквата.“  Житейското пътуване, което позволява на един мъж и една жена да се срещнат, да се обичат и да се врекат във взаимна вярност пред Бога, често е прекъсвано от страдание, предателство и самота. Радостта от дара на децата е съпроводен от грижата за тяхното израстване и образование и от перспективата за тяхното бъдеще, и удовлетворение в живота.
Благодатта в тайнството на брака не само дава сила на семейството да бъде основно място за практикуване на милосърдието, но и налага християнската общност и цялата негова пастирска дейност да защитава великата позитивна стойност на семейството. Настоящата Юбилейна година не пренебрегна сложността в днешните реалности на семейния живот. Опитът от милостта ни позволява да погледнем на всички човешки проблеми от гледна точка на Божията любов, която никога не се уморява да бъде гостоприемна и приветлива.
Трябва да помним, че всеки един от нас е носител на богатството и бремето на своята лична история, която ни прави различни от всички останали. Нашият живот, с неговите радости и скърби, е нещо уникално и неповторимо, което се случва под милосърдния взор на Бог. Това изисква, особено от страна на свещениците, внимателно, задълбочено и далновидно духовно разграничение, така че всеки един, без никакво изключение, да се почувства приет от Бога, да участва активно в живота на общността и да бъде част от Божия народ, който пътува неуморно към пълнотата на Царството на справедливостта, любовта, прошката и милостта.
 

15. Особено важен в това отношение е мигът на смъртта. Църквата винаги е изживявала този драматичен преход в светлината на Христовото възкресение, открило пътя към сигурността на бъдещия живот. Изправени сме пред голямо предизвикателство, особено в съвременната култура, която често е склонна да омаловажава смъртта, опитвайки се я сведе до илюзия или да я скрие от погледа. Но ние трябва да сме готови да се изправим пред смъртта и да се подготвим за нея като за мъчителен и неизбежен преход, но който е изпълнен с дълбок смисъл, тъй като тя е крайният акт на любов към тези, които оставяме след себе си и към Бог, Когото ще срещнем. Във всички религии моментът на смъртта, подобно на раждането, е придружен от религиозно присъствие. Като християни, ние изживяваме погребалната литургия като изпълнена с надежда молитва за душата на покойника и за утеха на тези, които страдат от загубата на обичания човек.
Убеден съм, че нашата изпълнена с вяра пастирска дейност трябва да ни изведе към пряко изживяване на това как литургичните знаци и нашите молитви изразяват Божията милост. Сам Бог предлага слова на утеха, тъй като нищо и никой не може да ни отдели от Неговата любов (срв. Рим. 8:35). Съчувствието на свещеника в този момент е важна форма на пастирска грижа, тъй като тя е знак за близостта на християнската общност в момент на слабост, самота, несигурност и скръб.
 

16. Юбилейната година завършва и Светите врати са затворени. Но вратата на милостта на нашето сърце остава широко отворена. Знаем, че Бог се свежда към нас,  (срв. Ос. 11: 4), за да можем ние да Му подражаваме и да се сведем към нашите братя и сестри. Копнежът на толкова много хора да се обърнат към Дома на Отца, Който очаква тяхното завръщане, е събуден и от сърдечните и щедри свидетелства за Божията любов. Светите врати, които прекосихме през тази Юбилейна година, ни изведоха на пътя на благотворителността, по който сме призвани да ходим всеки ден с вярност и радост. Това е пътят на милостта, по който срещаме толкова много от нашите братя и сестри, които търсят ръката на някой, който да ги съпровожда по този път.
Желанието за близост с Христос изисква от нас да се доближим до нашите братя и сестри, защото нищо не е по-угодно Богу от истинските знаци на милосърдие. По своята природа, милосърдието става видимо и осезаемо чрез конкретни деяния. След като веднъж е истински изпитана, милосърдието не може да бъде отхвърлено. То израства постоянно и променя нашите сърца. Това е същинско нова твар: тя има ново сърце, способно да обича в пълнота и да измие очите ни, за да сме способни да виждаме скритите нужди. Колко верни са думите на молитвата на Църквата на Великденското бдение, след изчитането на историята за сътворението: „О, Боже, който сътвори толкова прекрасна човешката природа и Който по още по-прекрасен начин я изкупи“. 
Mилосърдието обновява и изкупва, защото то е среща между две сърца: сърцето на Бог, който идва да ни посрещне и човешкото сърце. Второто е стоплено и изцелено от първото. Каменните ни сърца се превръщат в сърца от плът (срв. Йез. 36:26), способни на любов, въпреки нашата греховност. Осъзнавам, че съм истинска „нова твар“ (Гал 6:15): аз съм обичан, следователно съществувам; опростен съм, следователно съм прероден; милостив съм, следователно съм станал съсъд на милостта.
 

17. По време на Светата година, особено в „Петъците на милосърдието“, изпитах осезаемо добротата, която съществува в нашия свят. Тя често остава скрита, тъй като е изразявана всеки ден чрез дискретни и тихи жестове. Дори и рядко да става видима, много конкретни актове на доброта и нежност са насочени към слабите и уязвимите, към най-самотните и изоставените. Истинските примери за благотворителност са тези хора, които показват постоянна солидарност с бедните и нещастните. Нека благодарим на Бог за техните ценни дарове, които ни приканват да открием радостта от доближаването до човешката слабост и страдание. Мисля с благодарност и за мнозината доброволци, които всеки ден посвещаваха своето време и усилия за показването на Божието присъствие и близост. Тяхното служение е същинско дело на милосърдието, което помага на много хора да се доближат до Църквата.
 

18. Сега е време да бъде разгърната креативността на милосърдието, да се предприемат нови действия, които са плод на благодатта. Църквата днес трябва да говори за тези „много други чудеса“, сътворени от Исус, „за които не е писано“ (Йоан 20:30), за да бъдат те красноречив израз на пълнотата на любовта на Христос и на общността, която извлича своя живот от Него. Изминали са две хиляди години, но деянията на милосърдието продължават да правят видима добротата на Бог.
В наши дни цели народи страдат от глад и жажда, а ние често наблюдаваме образи на деца, които нямат какво да ядат. Множество хора продължават да мигрират от една страна в друга в търсене на храна, работа, подслон и мир. Различните болести продължават да причиняват страдание, което вика за помощ, утеха и подкрепа. Затворите често са места, където ограничаването на свободата е съпроводено от сериозни трудности, резултат от нечовешките условия на живот. Неграмотността остава широко разпространена, така че не позволява на децата да разгърнат своя потенциал и ги излага на опасността да се превърнат в жертви на нови форми на робство. Културата на крайния индивидуализъм, особено на Запад, води до загуба на чувството за солидарност и отговорност към другите. Днес много хора нямат опит от Бог, и това представлява най-голямата бедност и най-голямото препятствие пред защитата на неприкосновеното достойнство на човешкия живот.
В заключение следва да се каже, че деянията на телесно и духовно милосърдие продължават и в нашите дни да оказват огромно позитивно влияние като социална ценност. Mилостта ни подтиква да запретнем ръкави и да се заемем да възстановим достойнството на милиони хора; те са наши братя и сестри, които заедно с нас са призвани да изграждат „един сигурен град“.
 

19. През тази Свещена година бяха извършени много конкретни знаци на милосърдие. Общности, семейства и отделни хора преоткриха радостта от споделянето и красотата на солидарността. Но това не е достатъчно. Нашият свят продължава да създава нови форми на духовна и материална бедност, която накърнява човешкото достойнство. Затова Църквата трябва винаги да бъде бдителна и готова да идентифицира нови деяния на милосърдието и да ги практикува с щедрост и ентусиазъм.
Затова нека положим всички усилия, за да изработим конкретни и отговорни начини за практикуване на благотворителността и деянията на милосърдието. Милосърдието е акт на включване и е склонно да се разширява без граници. Затова сме призвани да дадем нов израз на традиционните деяния на милосърдието. Защото милосърдието се излива, напредва, носи богат плод. То е като квасът, който кара тестото да втаса (срв. Мат.  13:33), или като синапено зърно, което израства като голямо дърво (срв. Лука 13:19).
Трябва да се замислим за едно конкретно дело на милосърдието: „да облечем голия“ (срв. Мат. 25:36, 38, 43, 44). Това ни връща към началото, към Едемската градина, когато Адам и Ева осъзнаят, че са голи и чувайки приближаването на Бог, се почувстват засрамени и се скриват. (Бит. 3:7-8). Ние знам, че Бог ги наказва, но и „направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече“ (Бит 3:21). Той покри техния срам и възстанови тяхното достойнство.
Нека се замислим и за Исус на Голгота. Божият Син виси гол на Кръста; войниците взимат дрехите му и ги разделят (срв. Йоан 19:23-24). Не Му остава нищо. Кръстът е крайният израз на готовността на Исус да сподели съдбата на тези, които са изгубили своето достойнство, поради липсата на най-необходимото з