На 21 ноември 2016 г. в прес-офиса на Ватикана Архиепископ Рино Фисикела, председател на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация, представи резултатите от извънредната Юбилейна Година на милосърдието, както и акцентите в Апостолическото писмо на папа Франциск „Misericordia et misera“.

Архиепископът посочи, че булата, с която беше оповестена годината, и заключителното послание, са документи, които могат да подпомогнат разбирането „на значението на Юбилейната година за живота на Църквата, на целите, които са били поставени, и на последиците, които ще продължат да бъдат чувствани от християнските общности“.
 

Както се посочва в писмото, поясни архиепископ Фисикела, папата „поиска от нас да се концентрираме още по-внимателно върху милосърдието, за да можем да се превърнем в действен знак на Отца в нашия живот“. Това е било наложително, посочи той, защото милосърдието „се е превърнало в нещо остаряло, свързано най-вече с популярното благочестие и не напълно ценено в начина на живот на християните. Едно е сигурно след тази Юбилейна година: милосърдието се превърна в основен фактор, поне за една година, във всекидневия живот на християните“.
 

В честването на юбилея в Рим са взели участие около 21 милиона поклонници. „Най-многобройна беше групата на италианците, следвана от немскоговорящите, на вярващи от Съединените американски щати, Полша и Испания, но Рим е бил посетен и от поклонници от Русия, Китай, Япония, Южна Корея, Венецуела, Чад, Руанда, Ангола, островите Кук, Непал ... Накратко, можем да кажем, че целият свят е посетил Рим“, каза архиепископ Фисикела. „Както е известно, за първи път в историята на Юбилеите, изминалата Свещена година имаше вселенски характер. Вратите на милосърдието бяха отворени по целия свят, за да свидетелстват, че Божията любов не познава граници. … В страни, в които Католицизмът е дълбоко вкоренен, процентът на вярващите, прекосили светите врати, надхвърля 80% от общия брой на католиците. ... Благодарение на данните, предоставени от големите епархии по света, може да се изчисли, че на глобално равнище участие са взели между 56 и 62% от всички католици или между 700 и 850 милиона вярващи са прекосили Светите врати в епархиите от 8 декември 2015 г. до ноември 2016 г. Към тази цифра следва да бъдат добавени вярващите, прекосили Светите врати, отворени в светилища и местата за поклонение по света. ... Най-големите светилища са били посетени средно от пет милиона католици – така например светилището в Краков е било посетено от пет милиона поклонници; светилището в Сантяго де Компостела е надхвърлило рекорда от 2010 г. по брой посещения; светилището в Гуадалупе е било посетено от около 22 милиона поклонници. Въз основа на тези данни може да се обобщи, че общо между 900 и 950 милиона вярващи са прекосили Светите врати по целия свят“.
 

„Накрая, нека не забравяме, че тази Юбилейна година беше чествана и чрез интернет. Сайтът на седем езика, посветен на Годината, отчита над 6 523 000 посещения. Трябва да бъде изказана благодарност и на доброволците за Юбилея, посетили Рим. Техният брой надхвърли 4000, от които 1800 бяха изпратени от Суверенния Малтийски орден, които посветиха своите усилия изключително на здравното обслужване в четирите папски базилики. Те дойдоха от 36 различни страни, най-възрастния от тях беше на 84 години, а най-младия – на около 18 години“.
Прославяна и живяна
 

Архиепископ Фисикела продължи като потвърди, че „за да бъде разбрано дали Юбилейната година е постигнала желания ефект, е необходимо да се обърнем към Апостолическото писмо „Misericordia et misera“, в което четем: „Милосърдието не може да се превърне в скоба в живота на Църквата; тя е част от самото съществуване на Църквата, чрез нея най-дълбоките истини на Евангелието стават видими и осезаеми. Всичко се разкрива в милосърдието, всичко се разрешава благодарение на милостивата любов на Отца.“
 

„Двата стожера, върху които се основава структурата на Писмото, са идеята, че милосърдието трябва да бъде прославяно и живяно. От тази отправна точка посланието съдържа пастирски напътствия, които ще бъдат от полза за планирането на живота на християнските общности по целия свят. На първо място и преди всичко останало, това е честването на милосърдието. Струва си да се посочи, че на тези страници папа Франциск предлага конкретни показатели, които вече са били изпитани по време на Юбилейната година. Първата новост е, че се утвърждава служението на Мисионерите на милосърдието и те ще могат да „продължат до второ нареждане да бъдат носители на посланието, че благодатта на Юбилейната година остава жива и действена по света“. Той посочи, че дейността на мисионерите е била много ползотворна; те са приемали изповеди по цял ден и са пътували от едно на други място, за покажат, че милостта не познава граници“.
 

„Също така, папа Франциск допълва, „че, за да не възникват никакви пречки пред очакванията за помирение и опрощение от Бог, отсега нататък давам на всички свещеници, по силата на тяхното служение, правото да опрощават хората, сторили греха на аборт“. Както е добре известно, опрощаването на тези грехове беше право на епископите, които, от време на време и в зависимост от обстоятелствата, предоставяха това право на свещениците в техните диоцези. Отсега нататък, „по силата на своето служение“, тоест тъкмо заради това, че са служители на помирението, грехът на аборта ще може да бъде опрощаван от всеки свещеник, без да е нужно специално пълномощно. В същия дух и за да бъде отговорено на нуждите на вярващите, папата, „доверявайки се на добрата воля на техните свещеници за постигане с Божията помощ на пълното общение с Католическата църква“, постановява, че тези, които посещават църкви, в които служат свещеници от Свещеническото братство на св. Пий X, могат законно и валидно да приемат тайнственото опрощение на техните грехове.

Налице е и една инициатива, свързана с пастирските планове на диоцезите, насочена към „откриване на по-голяма пространство за Словото Божие“, чрез посвещаването на цялата неделя на Словото Божие, „за да бъде оценено неизтощимото богатство, което се съдържа в постоянния диалог между Господ и Неговия Народ“.
 

По отношение на втората основа, върху която стъпва Апостолическото писмо, архиепископ Фисикела посочи, че то се фокусира основно върху изживяването на милосърдие чрез неговия социален характер. „В този контекст той предлага учредяването на Световен ден на бедните, като израз на посвещението на цялата Църква „да размишлява върху факта, че бедността стои в самото сърце на Евангелието и че докато Лазар продължава да лежи пред входа на нашия дом не може да има истински социален мир“.
„В това послание папа Франциск не прави друго, освен да задълбочи една тема, която му е много скъпа – темата за милосърдието като съществено измерение на вярата и християнското свидетелство“, завърши архиепископ Фисикела. „Препрочитането на традиционните дела на телесно и духовно милосърдие в светлината на новата бедност в днешния свят съдържа в себе си конкретен призив към християнските общности и към всеки вярващ да се открият за действието на креативността на милосърдието и по този начин да позволят да израсне „култура на милосърдието, основана на преоткриването на срещата с другите, култура, в която никой не гледа на другите с безразличие и не се отвръща от страданията на своите братя и сестри“.
 

Източник: www.zenit.org