Петстотин години след началото на Реформацията, католиците и лутераните „отново имат възможност да поемат по общ път“, отбеляза папа Франциск в Швеция, където на 31 октомври и 1 ноември направи икуменическо посещение, в което се фокусира върху 50-та годишнина от началото на диалога, в хода на който бяха очертани точките на единодушие между католици и лутерани.
 

 

Не можем да продължаваме да бъдем „подвластни на противоречията и дистанцията, породени от нашето разделение“, посочи той. „Имаме възможност да коригираме един критичен момент от нашата история, като се оттласнем от противоречията и несъгласията, които често не са ни позволявали да се разбираме взаимно“.
 

 

Като се позова на притчата, в която Бог Отец е представен като земеделеца, Който почиства и орязва лозата, за да може тя даде повече плод, епископът на Рим посочи необходимостта от разбирането, че „разделението ни отдалечи от първичната интуиция на Божия народ, който по естествен начин търси единството, и че това разделение е било утвърдено исторически от силните на деня, а не от вярващите хора“.
 

 

„Несъмнено, разделението ни е станало източник на огромни страдания и недоразумения, но то също така ни накара честно да признаем, че без Исус не можем да сторим нищо; а това ни позволи да развием по-добро разбиране за някои аспекти на вярата“, каза папа Франциск.
 

 

Той допълни, че с благодарност можем да признаем, че „Реформацията ни помогна да осъзнаем в по-голяма степен централното значение на Свещеното Писание в църковния живот“.
 

 

Той добави, че Мартин Лутер, „чрез концепцията си „само по благодат“, ни напомня, че „Бог винаги поема инициативата преди отговора на човека, дори търсейки да предизвика този отговор. По този начин доктрината за оправданието изразява същностна черта на човешкото съществувание пред Бог“.
 

 

 

След това папата подчерта отново необходимостта от единство в името на свидетелството на вярата.
 

 

Молим се, каза папата, „Дай ни дара на единството, за да може светът да повярва в силата на твоята милост“. Това свидетелство очаква от нас светът. Ние, християните, ще сме убедителни свидетели на милостта само дотолкова, доколкото опрощението, обновлението и помирението се превърнат в наш всекидневен опит. Съвместно можем да възвестим и изразим Божията милост, конкретно и радостно, поддържайки и насърчавайки достойнството на всеки човек. Без това служение пред света и в света, християнската вяра би останала непълна.“

 

„Християнското единство е приоритет, защото ние съзнаваме, че много повече е това, което ни обединява, от това, което ни разделя“, заяви папа Франциск в Швеция на поредица от икуменически събития по време на своята 24-часова визита в тази страна, с която се отбелязва 500 годишнината от началото на Реформацията.

 

Като се спря на 50-годишнината от диалога между католици и лутерани, папата каза, че пътуването към постигането на единство е само по себе си „велик дар от Бог“.
Един от плодовете на този диалог, посочи Светия отец, е сътрудничеството в областта на милосърдието. Папата заяви това след свидетелствата на четирима души, които говориха за страданията по света. След речта на папата, своето свидетелство направи е епископът на Алепо.
Папата посочи, че тези „могъщи свидетелства“ ни карат „да преосмислим нашия живот и как отговаряме на нуждаещите около нас“.

 

„За нас, християните“, каза той, „от особена важност е излезем и да срещнем отхвърлените и маргинализираните от нашия свят, за да ги накараме да почувстват нежната и милостивата любов на Бог, Който никого не отхвърля и всеки приема“.
Говорейки конкретно за Сирия, папа Франциск посочи как всеки ден новините ни представят „неописуемите страдания, причинени от сирийския конфликт, които вече продължава повече от пет години“.

Той допълни, че всеки един от сирийски народ „е в нашите сърца и молитви“.
„Нека измолим благодатта за обръщането на сърцата на тези, които са отговорни за съдбата на този регион“, каза папата.

 

Накрая, папата призова: „Скъпи братя и сестри, нека не са обезкуражаваме пред лицето на бедствието. Нека разказите, които чухме, ни мотивират и ни дадат нов импулс да работим всеки ден заедно. Когато се върнем у дома, нека заедно с нас донесем и желанието за извършване на всекидневни жестове за мир и помирение, да бъдем храбри и верни свидетели на християнската надежда.

Източник: www.zenit.org