Католическа Църква

ПРОПОВЕД НА ПАПА ФРАНЦИСК НА КАНОНИЗАЦИЯТА НА БЛАЖЕНА МАЙКА ТЕРЕЗА ЗА СВЕТИЦА

„Кой може да познае Божиите намерения?“ (Прем. 9,13). Този въпрос от книгата Премъдрост Соломонова, който чухме днес в първото четиво ни представя нашия живот като тайна, ключът към която не е в наше владение. Главните герои на историята са винаги двама – Бог от една страна и човеците от другата. Нашата задача е да уловим Божия зов и след това да приемем Неговата воля. Но за да  я приемем без колебание да се запитаме: „Каква е Божията воля за моя живот?“  
 


В същия библейски откъс откриваме и отговора: „Людете се научиха на това, що е Тебе угодно“ (Прем. 9,18). За да установим Божия зов, трябва да се запитаме и разберем  какво Му е угодно. Много често пророците известяват какво е угодно Богу. Тяхното послание намира чудесно обобщение в израза: „Милост искам, а не жертва.“ (Осия 6,6; Мат. 9,13). На Бог е угодно всяко милосърдно дело, защото в помощта предложена на ближния разкриваме Божия образ, който никой никога не може да види (срв. Иоан 1,18). Всеки път когато се притичваме в помощ на ближните ние даваме храна и питие на Исус; обличаме и посещаваме Сина Божи (срв. Мат. 25,40).
 


Призовани сме следователно да прилагаме в конкретни дела, онова което искаме в молитвата и което изповядваме във вярата. Няма алтернатива на милосърдието. Всички, които се посвещават в служба на ближните, дори и да не знаят, са тези които обичат Бога (срв. 1 Иоан 3, 16-18; Иаков 2,14-18). Християнският живот все пак не е просто въпрос на поддаване на помощ в моментите на нужда. Ако бе така, щеше да е като едно прекрасно чувство на човешка солидарност, която подтиква към спонтанна добродетелност, щеше да е стерилен и лишен от корени. Ангажиментът, който Господ изисква е напротив този на призванието към милосърдието, с което всеки последовател на Христос отдава живота си на Негово разположение, за да расте всеки ден в любовта.
 


Чухме в Евангелието че „с Него вървеше множество народ“ (Лука 14,25). Днес това множество е представено от огромен брой доброволци, дошли тук за Юбилея на Милосърдието. Вие сте това множество, което следва Учителя и което прави видима Неговата любов към всеки отделен човек. Повтарям ви думите на св. апостол Павел: „Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите“ (Фил. 7). Колко сърца биват утешавани от доброволците! Колко ръце държат, колко сълзи избърсват, колко любов е дадена в тиха, скромна и безрезервна помощ! Тази достойна за похвала помощ дава глас на вярата и изразява милосърдието на Отца, Който се доближава до изпадналите в нужда.
 


Следването на Исус е сериозен ангажимент, който едновременно с това е и радостен. Изисква решителност и кураж, за да бъде разпознат Божественият учител в най-бедния и след това да бъде последван. Затова доброволците, които от любов към Исус служат на най-бедните и най-нуждаещите се не очакват никаква благодарност или отплата, но се отказват от всичко това, защото са открили истинската любов. Както Господ се приближава към мен и се е навеждал над мен в моментите на нужда, така и аз отивам към Него и се навеждам над онези, които са изгубили вярата или над онези които живеят сякаш Бог не съществува, над младежите без идеали, над семействата в криза, над болните и затворниците, над бежанците и емигрантите, над слабите и беззащитните в тялото си или в душата си, над малолетните изоставени на самите себе си, както и над възрастните оставени сами. Навсякъде където има протегната ръка, която иска помощ за да се изправи, там трябва да сме ние и там трябва да присъства Църквата, която помага и дава надежда.
 


Майка Тереза, през цялото свое съществуване е била щедра дарителка на Божието милосърдие, бидейки тя самата на разположение и посредством гостоприемството и защитата на живота, на този на неродените и на този на изоставените и отхвърлените. Ангажирала се е в защитата на живота призовавайки неуморно че „този който все още не е роден е най-уязвимият, най-малкият най-мизерният“. Навела се е над бездиханните хора, оставени да умират в канавките карай улиците, виждайки достойнството, което Бог им е отредил. Направила е така, че гласът й да бъде чут от великите на земята, за да разпознаят грешките си пред престъпленията на бедността създадена от тях самите. Милосърдието е било за нея „солта“, която дава вкус на всяко нейно дело и „светлината“ която отблъсква мрака сред онези, които нямат вече дори сълзи за да изплачат своята бедност и страдание.
 


Нейната мисия в периферията на града и в перифериите на битието остава и в наши дни красноречиво свидетелство на Божията близост до най-бедните сред бедните. Днес поверявам тази многозначителна фигура на жена, на посветена жена на всички доброволци по света, нека тя бъде вашия модел за святост! Мисля, че ще ни е малко трудно да я наричаме Света Тереза. Нейната святост е толкова близка до нас, толкова нежна и плодотворна, че спонтанно ще продължим да я наричаме „Майка Тереза“. Тази неуморна деятелка на милосърдие да ни помогне да разберем, че единствения наш критерий за действие е безрезервната любов, свободна от всякакви идеологии и от всякакви задръжки, отправена към всички без разграничение на език, култура, раса или религия. Майка Тереза обичаше да казва: „Може би не говоря техния език, но мога да се усмихна“. Да носим в сърцата си нейната усмивка и да я раздаваме на всички, които срещаме по пътя си, особено на тези които страдат. Така ще отворим нови радостни хоризонти и надежда за цялото отчаяно и изпаднало в нужда човечество към разбирателство и нежност.