Папата отслужи в неделя заключителната литургия на Световния ден на младежта. В "Campus misericordiae", в покрайнините на Краков, папа Франциск води молитвеното бдение, където, както заяви директорът на пресцентъра Ватикана отец Ломбарди, имаше един милион и шестстотин хиляди младежи от целия свят.

В неделя притокът обаче беше и от много други поклонници от други полски градове, така че броят значително се увеличи, според публикуваните данни около два милиона и шестотин хиляди души.

Преди началото на литургията папата благослови две къщи на милосърдието, които са на площада подготвени за Световния ден на младежта, един за възрастни и един магазин храна за нуждаещите се.

В проповедта на заключителната литургия на Световния ден на младежта, папата призова младите хора да не се обезсърчават и да дават надежда на света.

Ето пълния текст на проповедта на папата:
 
 

„Скъпи млади хора, дойдохте в Краков, за да срещнете Исус. Днес Евангелието ни разказва точно за срещата между Исус и един мъж, Закхей, в Йерихон (срв. Лука 19,1-10). Там Исус не просто проповядва, или е искал да поздрави някого, а е искал - казва евангелистът – да прекоси града. Исус желае, с други думи, да се доближи до живота на всеки един, да продължи после пътя ни до края, така че Неговия и нашия живот наистина да се срещнат.

Така се случва и изненадващата среща, тази с Закхей, шефът на "митарите", което означава на бирниците. Закхей бил богат служител на омразните римските окупатори. Той бил експлоататор на своя народ и поради лошата си репутация не можел дори да се доближи до Учителя. Срещата с Исус променила живота му. Както се е случило с него, така и всеки ден може да бъде за всеки един от нас. Закхей обаче е изправен пред някои пречки преди да срещне Исус. Не е било никак лесно за него. Той е изправен пред няколко пречки, но най-малко три от тях могат да кажат нещо на нас.

 
Първата е, че е нисък на ръст. Закхей не е можел да види Учителя, защото е бил нисък. Дори и днес ние можем да рискуваме да останем на разстояние от Исус, защото не се чувстваме достойни за Него, защото имаме лошо мнение за самите себе си. Това е голямо изкушение, което не само се отразява на самочувствието, но също така засяга вярата. Защото вярата ни казва, че ние сме "чеда Божии и сме" (1 Йоан 3,1). Създадени сме по Негов образ. Исус направи Своя нашата човечност и сърцето Му никога няма да се раздели от нас. 

Светият Дух иска да живее в нас. Ние сме призовани за вечна радост у Бога! Това е нашия "ръст", това е нашата духовна идентичност. Ние сме най-обичаните деца на Бога, завинаги. Вие разбирате следователно, че да не се приемаме, да живеем нещастни и да мислим по негативен начин означава да не разпознаваме истинската си идентичност. Това е като да се обърна на другата страна, когато Бог е обърнал поглед към мен и да угася Неговото желания което има за мен. Бог ни обича такива, каквито сме и няма грях, вина или грешка, което ще го накара да промени решението си. За Исус - показва го Евангелието - никой не е по-малък и далечен или незначителен. Всички ние сме възлюбени и важни. Ти си важен! Бог разчита на теб заради това което си, а не за това, което имаш. В Неговите очи нищо не е определящо, нито дрехите, с които си облечен нито мобилния телефон, който използваш. Той не се интересува дали си модерен. Интересуваш го ти, такъв какъвто си. В Неговите очи, си важен и безценен.

Когато в живота ни се случи да затънем вместо да се извисяваме, може да ни помогне тази велика истина: Бог е верен в любовта, даже е и упорит. Това ще ни помогне да разберем, че Той ни обича повече, отколкото ние обичаме сами себе си, че вярва в нас повече, отколкото ние вярваме в себе си, че "е наш поддръжник" като най-непримиримите фенове. Винаги ни чака с надежда, дори когато самите ние се затваряме в нашите скърби, постоянно ровещи се сред поучени неправди в миналото. Да се привързваме към тъгата не е достойно за нашия духовно ръст! Привързаността към тъгата всъщност е „вирус“, който инфектира и блокира всичко, всяка врата, всеки „порт“ което предотвратява „рестартирането“ на живота, започването отначало. Бог, обаче, е упорит в надеждата, винаги вярва, че можем да се вдигнем и не се поддава, като ни види разстроени и безрадостни.
Тъжно е да се види млад човек, без радост. Ние завинаги сме обичните му деца. Нека си припомняме това в началото на всеки ден. Ще ни служи добре всяка сутрин да казваме, в молитва: „Господи, благодаря ти, че ме обичаш. Аз съм сигурен, че ме обичаш. Позволи ми да се влюбя в живота си!“. Не в моите грешки, които трябва да се коригират, а в живота, който е голям дар и който е нашето време да обичаме и да бъдем обичани.

Закхей имаше второ препятствие по пътя към срещата си с Исус: парализиращия срам. За това вече казахме нещо снощи. Можем да си представим какво се е случило в сърцето на Закхей, преди да се покатери на онова дърво. Трябва да е бил доста раздвоен: от една страна е било изгарящо любопитството да види Исус, от друга риска да изпадне в ужасно смешна ситуация. Закхей е бил публична личност. Той е знаел, че като се опитва да се изкачи на дървото, ще стане за смях в очите на всички. Той е лидер, човек на властта, едновременно с това и мразен. Но преодолява срама, защото привличането на Исус е било по-силно. Преживели сте това, което се случва, когато човек става толкова привлечен като се влюби, тогава могат да бъдат сторени доброволно неща, които никога не бихте направили. Нещо подобно се е случил в сърцето на Закхей, когато е чул, че Исус е толкова важен, че ще направи всичко за него, защото Той е единственият, Който може да го извади от плаващите пясъци на греха и нещастието. И така парализиращият срам не е успял да спре Закхей - Евангелието разказва  - "изтича напред", "покатери се" и след това, когато Исус го назова, "слезе бързо".
Закхей рискува и се пуска в играта. За нас това също важи и там е тайната на радостта: да не приспиваме доброто любопитство, да се впускаме в играта, да не затваряме живота си в чекмедже. Пред Исус не може да се седи със скръстени ръце. На Този, Който ни дава живот, не можем да отговорим с една мисъл или просто с "кратко съобщение"!

Скъпи млади хора, не се срамувайте да Му предадете всичко в изповедта, особено слабостите, трудностите и греховете. Той ще ви изненада със своята прошка и мир. Не се страхувайте да кажете „да" с всичкия ентусиазъм на сърцето, да отговорите щедро, да го последвате! Не сковавайте душата си, а залагайте на целта за една красива любов, която също изисква жертви. Кажете твърдо "не" на наркотика на успеха на всяка цена и на наркотика да мислите само за себе си и собствения си комфорт.

 
След малкия си ръст и парализарашия срам, имаше и трета пречка, която Закхей трябваше да преодолее. Тя вече не е вътрешна, а е свързана със света около него. Това е било недоволство на тълпата, която първо го блокира и след това го критикува. Как може Исус да влезе в къщата му, в къщата на един грешник! Колко е трудно наистина да посрещнем Исус, колко трудно е да приемем "Бог, богат с милост" (Еф 2:4)! Хората ще се опитат да ви спират, да ви накарат да мислите, че Бог е далечен, твърд и нечувствителен, добър с добрите и лош с лошите. Вместо това, нашият Небесен Отец "оставя Своето слънце да грее над лоши и добри" (Мат 5:45). Той изисква от нас истинска смелост, смелостта да бъдем по-силни от злото, обичайки всички, дори и враговете си. Хората могат да ви се присмеят, защото вярвате в нежната и непретенциозна сила на милостта. Но не се страхувайте. Мислете за мотото на тези дни: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани" (Мт 5:7). Могат да ви съдят, че сте мечтатели, защото вярвате в едно нова човечество, което отхвърля омразата между народите, което отказва да види границите като бариери и се грижи за собствените си традиции, без егоизъм или дребнавост. Не се обезкуражавайте. С усмивка и отворени обятия, възвестявайте надежда и сте благословия за нашето единно човешко семейство, което тук представлявате толкова красиво!

Този ден тълпата е съдила Закхей, гледала го е с високомерие, от горе надолу. Исус обаче го е погледнал по друг начин: той повдигна очи към него. Погледът на Исус отива отвъд грешките и вижда личността. Той не се спира върху злото, а вижда доброто в бъдеще. Не се примирява с ограниченията, а търси пътя на единството и общението, сред тълпата не се спира върху очевидното, а върху сърцето. С този поглед на Исус, можете да допринесете за едно ново човечество, без да търсите признание, но да търсите доброто заради самото добро, доволни, че сте опазили сърцето си чисто в борба с мир за честността и справедливостта. Не се спирайте на повърхността на нещата и изследвайте с недоверие светския култ към изяви, към козметични опити за подобряване на нашия външен вид. Вместо това, „инсталирайте“ най-добрата „връзка", тази на сърцето, която вижда и предава доброто неуморно. Радостта, че сте получили свободно от Бога, раздавайте свободно (срв. Mат. 10:8) защото толкова много хора очакват. Очакват от вас!

Накрая нека да чуем думите, които Исус отправя към Закхей, които изглеждат произнесени за нас днес: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти". Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда с теб. Отвори ми вратата на сърцето си. Исус ти отправя същата покана: "Днес трябва да дойда у вас". Можем да кажем, че Световният ден на младежта започва днес и продължава утре, в домовете ни, тъй като това е мястото, където Исус иска да се срещаме отсега нататък. Господ не иска да остане в този красив град или само в скъпите ви спомени. Той иска да остане във вашите домове, да живее в ежедневието ви, във вашите уроци, в първите години на работа, с вашите приятелства и чувства, с вашите надежди и мечти. Как силно желае всичко това да го чуе в молитвите ви! Колко се надява, че във всичките ви ежедневни „чатове" на първо място да върви златната нишка на молитвата!

Колко иска Словото Му да говори на всеки твой ден и Евангелието Му да стане твое, да бъде твоята „навигация“ по пътищата на живота!

Докато иска да дойде в къщата ти, Исус те призовава, както го е направил със Закхей, по име. Твоето име е ценно за него. Името "Закхей", според езика на онова време, напомня паметта за Бог. Доверете се на паметта на Бога: паметта му не е "твърд диск", който "архивира" всички наши данни, а е сърце, изпълнено със състрадание, което намира радост в "изтриването" на всяка следа от зло. Да опитаме и ние да имитираме паметта на Бога и да ценим хубавите неща, които сме получили в тези дни. В тишина, нека „запаметим“ тази среща, нека да запазим спомена за присъствието на Бог и Неговото слово и нека чуем още веднъж гласа на Исус, когато Той ни призовава по име. Така че нека сега се помолим тихо, спомняйки си и благодарейки на Господ, Който пожела да ни срещне тук".

---

В края на заключителната литургия папа Франциск обяви решението следващата среща на младежите да се състои в Панама през 2019 г.