Папа Франциск пристигна в Полша на 27 юли 2016 г. за 15-то си апостолическо пътуване в чужбина. Визитата е в чест на 1050-та годишнина от кръщението на Полша и отбелязването на Световния ден на младежта.
 

През първия с пълен ден от своята визита на 28 юли, папа Франциск отслужи меса в светилището в Ченстохова. По време на месата той изнесе следната проповед:

„Текстът от днешната Литургия ни разкрива една божествена нишка, която преминава през цялата човешка история и изтъкава историята на спасението.
 

Апостол Павел ни открива великия Божи замисъл: „когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона”, (Гал 4: 4). Но историята показва, че когато тази „пълнота на времето” настъпва, когато Бог стана човек, човечеството не изживява епоха на благоденствие, нито следва период на стабилност и мир, не идва никакъв „златен век”. Този свят не може да оцени идването на Бог; както е казано: „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” (Йоан 1:11). Следователно пълнотата на времето е дар на благодатта: Бог изпълва времето с  изобилието на своята милост. Воден от чиста любов Той въвежда пълнотата на времето.
 

Особено забележително е как Бог влиза в историята: той е „роден от жена”. Няма триумфално влизане или поразително явление на Всемогъщия. Не открива Себе си с блясъка на изгряващото слънце, Той влиза в света по най-простия възможен начин, като дете на майка си, с такъв „стил”, който Писанието ни описва като дъжд, който пада от небето (срв. Ис. е 55: 10), като синапово семе, което е най-малко от всички семена земни (срв. Mарк 4: 31-32). Така, обратно на нашите очаквания и вероятно дори на нашето желание, сега, както и тогава, „царството Божие няма да дойде забелязано,” (Лука 17:20), освен в простата и смирение.
 

Днешният Евангелски текст деликатно поема тази Божествена нишка, която преминава през историята: от пълнотата на времето ние стигаме до „третия ден” от служението на Исус (срв. Йоан 2:1) и възвестяването на „часа” на спасението (срв ст. 4). Време се скъсява, Бог винаги открива Себе си в малкостта. Така стигаме до момента, в който  „Исус тури начало на чудесата Си“  (ст. 11) в Кана Галилейска.
Но не виждаме някое изумително дело пред всички хора, не чуваме слово, което да разреши разгорещения политически дебат за подчинението на народа на Римската власт. Вместо това, в една малко село се случва едно просто чудо, което донася радост на сватбата на едно младо и напълно непознато семейство. А в същото време водата, която се превръща във вино на сватбения пир е велик знак, тъй като ни открива съпружеското лице на Бог, Бог, който сяда на масата, заедно с нас, който мечтае и държи на общението с нас. Това ни показва, че Бог не се държи на дистанция, че Той е близък и реален. Той е сред нас и се грижи за нас, не взима решения вместо нас и не се занимава с проблема за властта. Предпочита да се прояви в малките неща, а не като нас, които винаги искаме да притежаваме нещо повече. Влечението към властта, величието, изявата, е трагично човешко качество. Това е велико изкушение, което се опитва да се промъкне навсякъде. Отдаването на другите, премахването на дистанцията, вписването в малкостта и животът във всекидневната реалност: това е изключително Божествено качество.
 

Следователно Бог ни спасява, като сам Той става малък, близък и реален. Първо Бог се смалява. Господ, който е „кротък и смирен по сърце” (Мат 11:29) обича особено младенците, за които е открито Царството Небесно (Mат. 11:25); те са велики в Неговите очи и Той ги гледа в очите. (срв е 66: 2). Той ги обича толкова много, защото се противят на „гордостта житейска“, която принадлежи на света (срв. 1 Йоан 2:16). Младенците говорят Неговият език, този на смирената любов, която носи свобода. Затова Той призовава обикновените и възприемчивите да бъдат Негови вестители; Той им поверява откровението на Своето име и тайните на Своето сърце. Мисълта ни се насочва към толкова много синове и дъщери на вашия народ, към мъчениците, направили възможно беззащитната сила на Евангелието да освети всички, към тези обикновени, но забележителни хора, които са свидетелствали за Божията любов сред големи изпитания, към тези кротки, но могъщи вестители на милостта, каквито са свети Йоан Павел II и света Фаустина. Чрез тези „канали” на Неговата любов, Господ дарява безценните си дарове на цялата Църква и на цялото човечество. Показателно е, че настоящия юбилей от покръстването на Вашия народ съвпада с Юбилейната година на милосърдието.
 

На второ място, Бог е близо и Царството Му наближава (срв. Марк. 1:15). Господ не иска да се страхуваме от Него като от могъщ и далечен суверен. Той не иска да стои на Своя трон или в учебниците по история, предпочита да се смали до нашите всекидневни дела, за да може да ходи с нас. Мислейки за дара на хилядолетието изпълнено с вяра, трябва да благодарим Богу, че е ходил заедно с вашия народ, че ви е хванал за ръката и ви е придружавал в толкова много трудни ситуации. Към това сме призвани и ние в Църквата: да слушаме, да бъдем въвлечени и да бъдем ближни, като споделяме битките и радостите на хората, така че Евангелието да може да бъде възвестявано с постоянство и плодоносност: да излъчва доброта чрез прозрачността на нашия живот.
 

И на последно място, Бог е реален. Днешният текст ни показва, че всичко, свързано с начина на действие на Бог е реално и конкретно. Божествената мъдрост „е като художница“, и се весели (срв. Притчи 8:30). Словото стана плът, роди се от жена и се подчини на закона (срв. Гал 4: 4), То има приятели и посещава тържества. Вечността се открива, прекарвайки време с хората в конкретни ситуации. Вашата собствена история, формирана от Евангелието, Кръста и верността към Църквата, познава заразната сила на истинска вяра, предавана от семейство на семейство, от бащите към синовете и най-вече от майките и бабите, на които трябва толкова много да благодарим. Имали сте възможността да се докоснете до реалната и провиденциална нежност на Майката на всички, при която и аз дойдох като поклонник, за да я почета и която хвалим в Псалмите като гордостта на нацията.
 

Всички ние, които сега сме се събрали тук, гледаме към Мария. В нея откриваме пълното съгласие с Господ. В цялата история, изплетена от божествената нишка, съществува и „нишката на Мария”. Ако има някаква човешка слава, ако имаме някаква собствена заслуга за пълнотата на времето, това е Тя. Мария е това пространство, съхранено и свободно от греха, където Бог избира да се огледа. Тя е стълбата, по която Бог се спуска, за да бъде близо до нас. Тя е най-видимият знак за пълнотата на времето.
В живота на Мария ние величаем тази малкост, която Бог обича, „задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си” (Лук. 1:48, 52). Той е толкова доволен от нея, че допуска собствената Си плът да бъде вплетена в нейната, за да може Девата да стане Божия майка, както възвестява един древен химн, който пеем от векове. За вас, които постоянно идвате при нея и се доближавате до това място, което е духовната столица на страната, нека тя продължи да ви сочи пътя. Нека ви помогне да вплетете във вашия собствен живот смирената и обикновена нишка на Евангелието.
 

В Кана, както тук в Ясна гора, Мария ни предлага своята близост и ни помага да открием това, от което се нуждаем, за да живеем в пълнота. Сега, както и тогава, тя върши това с майчинска любов, чрез своето присъствие и съвет, стремейки се да избягва прибързани решения и да мъмри нашите общности. Като майка на семейство, тя иска да ни опази заедно. Благодарение на единството вашият народ е успял да преодолее големи изпитания. Нека Майката, която застана непоколебима в основата на Кръста и остава заедно с учениците молитвено да очаква Светия дух, да измоли за вас способността да загърбите всички минали грешки и рани, да изградите братство за всички, без да се поддавате на изкушението да се отдръпнете или господствате.
 

В Кана Нашата дева показва велик реализъм. Тя е майка, която приема присърце проблемите на хората и действа. Тя разпознава трудния момент и решава проблема с дискретност, ефикасност и решителност. Тя не е нито властна, нито натрапчива, а е майка и рабиня. Нека измолим благодатта да подражаваме на нейната чувствителност и творчество в служението на тези, които имат нужда, без всякакви пристрастия и изключения. Нека Мария, източникът на нашата радост, която носи мир сред греховете и тегобите на историята, да измоли за нас изливането на Светия дух, и да ни позволи да бъдем добри и верни слуги.
Нека за всички нас чрез нейното застъпничество настъпи пълнотата на времето. Преходът от времето преди към времето след Христа не означава нищо, ако остане само дата, вписана в историческите анали. Нека всеки един от нас да извърши своя вътрешен преход, прехода на своето сърце, към божествения „стил”, въплътен от  Мария. Нека вършим всичко в малкост и да бъдем близо до другите с открити сърца.

Източник: www.zenit.org